Кризата на третата година

като казахте за времето заедно - от както съм у дома и я вземам всеки ден от ясла - нещата значително се промениха. Писах в началото на темата че при нас кризата започна с пълна сила с тръгването на ясла, а аз тръгнах на работа. После лежах за задържане и за Зори се грижиха таткото, баби, съседи. Е тогава просто беше страшно ....
След като родих отново поех нещата в свои ръце (даже бабата не искам да идва да помага) и за около месец всичко си дойде на мястото. Ми крайно време беше 
И между другото - никакви проблеми с отношенията с бебето - ревност или съпечрничество (пу-пу), даже обратното - станала е много разумна и отговорна 
Сега чакам следващата криза 

Maria.St ,като чета книгата,която споменава Омега,по друг начин виждам нещата,но още не съм готова да коментирам(то и времето ми за четене е...).
Slavi,ти ме обнадежди Най-големият ми страх е,че кризите ще се върнат с появата на бебето(живот и здраве през юни).

Сподели моля те, как вижда6 ти не6тата,за6тото не е изклю4ено аз да се заблуждавам.

Обещавам да пиша в сряда,утре заминаваме на дълъг уикенд и се надявам да имам повечко време за четене.

И аз в момента чета книгата. Но също засега не съм готова да коментирам.

дала си линк към таzи книга , а и към това иzдание на същата http://www.amazon.de/kleine-Tyrann-Welchen-brauchen-Kinder/dp/34 … 2-2790083-9236830
ОК. А прочете ли коментарите на потребители?
Коментарите са от хора, прочели книгата и тълкуващия , както правиш и ти ... мненията са противоположни, но като цяло негативни.
Много смятат , че практикувайки метода са нарушили доверието родител и дете и са последвали периоди на агресия дори в по късна въzраст. Други смятат , че таzи книга е прдставяне на фаzата на съпротивление преz третата година, като псих. болест ...

Виж, това са си мнения,аз съ6то имам право на такова.
Книгата по принцип я водят проложна психология.Кой как прилага е негов проблем и какви резултати постига.Ако 4овек не се 4увства уверен,няма какво да експериментира на детето си.Но спокойно може да използва вси4ко останало,ако тепърва му предстои да става родител.
Аз ли4но не гледам на тази фаза като на психи4ески проблем,нито пък смятам,4е така трябва да се тълкува,въпреки 4е има много примери от практиката на авторката.

От първите две глави и аз оставам с впечатление, че неща, които са си всъщност съвсем нормални, особено за по-малките деца, се представят за проблем и се "обличат" в думи, които поне за мен са ужасно грозни и дразнещи, напр.
- "бият на очи голямата себичност, собственическите претенции и постоянният стремеж към привличане на чуждото внимание" - кое дете не е в голяма степен егоист поне до 6-7 год. и кое дете не иска да привлича внимание
- "претенциите му са на всемогъщ... владетелят не може да губи" - кое дете може да губи, без да се нервира (поне до 5-6 год.)
- "на неуспехите реагира с хленчене и негодувание" - нормално на тази възраст...
- "не спазва дистанция спрямо чуждата собственост" - но комент, че ще се повторя
- "много по-силно от предпочитанието към едни ястия, се явява натрапливото отхвърляне на други" - колко деца на тази възраст не са подозрителни към новите храни.

Това са само от 2 абзаца (половин страничка). Мене лично много, ама много, ме дразнят такива грозни определения, още повече, че според мен, когато на детето му се "залепят" такива етикети, те се превръщат в част от проблема. Ще се опитам да дочета книгата, абстрахирайки се от това, но досегашните ми впечатления са такива. Уф, не исках да коментирам предварително, ама не се сдържах... 

напълно си права. просто ми направи впечатление , че мног оя приемат едностранно, като пнекилер, но не обръщат внимание, че ние не сме еднакви, децата също и методите не могат да се прилагат беzогледно. Също и че авторката е доста крайна, т.е всяка майка трябва да отмерва думите много прециzно.
Има ли други книги, които да гледат на проблема от друга гледна точка, не като на zаболяване? Така майките ще могат да преценяват мнения.
Напримет др. Спок  беше по краен в неговата книга, докато иzкуството да бъдеш родител е по умерена ... 

Не знам,аз пък мисля,4е гледате прекалено крайно на книгата, и малко или много сте повлияни от останалите книги на подобна тематика,които пък вси4ко това описват като изклю4ително нормално.Което може и така да е,но може и да е съ6то заблуда.Според мен положението е някъде по средата.Авторката  може би се израява малко...как да го кажа незнам...студено.
Но аз ли4но мисля,4е тя има много то4ни попадения в книгата.Hе приемам това като заболяване,а като една гре6ка във възспитанието и отглеждането.
Съжалявам,4е съм ви накарала да си дадете парите напразно.

Аха   всички възрастови и детски психологии  
Аз вече казах няколко, но се е изгубило между страниците


Omega  от това което прочетох ми се струва, че не става въпрос за изразяване а за отношение 

ПС последният линк с книгата за сваляне "изкуството да бъдеш родител" не е актуален - ето я тук http://store2.data.bg/vladlo/roditel.doc
там има глава - Как да реагираме на истеричните кризи

не си  поглеждането на нещата от всички гледни точки е много важно 

Аз пак да си кажа, моят безспорен фаворит е Raising your spirited child. В тази книжка проблемите не са проблеми, а предизвикателства. 

В първите глави са описани общите черти на тези деца, но не в отрицателен, а в положителен аспект, т.е. детето не е трудно, а spirited (това не съм измислила още как да го преведа), не е капризно (себично, властолюбиво и т.н.), а взискателно, не е диво, а е пълно с енергия, не е инатливо, а упорито и т.н., общо 9 характеристики, които в някаква степен имат почти всички "трудни" деца, плюс няколко допълнителни, които не всички имат.

След това всяка от тези характеристики е разгледана в отделна глава, като се набляга също на това доколко родителят я има, т.е. ако детето е упорито, дали и родителят е упорит - ясно, че тогава сблъсъкът е по-силен. Описва се как може тази характеристика да се използва конструктивно и как да се избягват лошите неща, свързани с нея.

Последните глави са посветени на ситуации, в които най-често се стига до кризи - хранене, лягане, игра с други деца и т.н. и как да се реагира.

Препоръчвам я на всички, които имат усещането, че детето им е "трудно" или че навлиза от един период в друг. Надявам се някога да ми остане време и да попреведа / обобщя малко повече от нея, защото не съм я намирала на български.

Ето я тук в амазон.ком - http://www.amazon.com/Raising-Your-Spirited-Child-Perceptive/dp/0060923288

Да предупредя - няма психоанализа и т.н., кое на какво се дължи, дали на възпитание, гени и пр., просто се описват чертите (приема се за даденост, че някои деца ги имат) и как да се работи с тях.

Омега, айде пак... Не си ни накарала да си дадем парите напразно. Още една гледна точка никога не е излишна, независимо дали човек ще я приеме, ще я отхвърли, или просто ще си вземе някои неща, които му харесват. Ти имаш мнение, аз също имам мнение. Споделям какво ме дразни. Което не значи, че по-натам в книгата няма да намеря и много полезни неща. Ще видим.

"изкуството да бъдеш родител"

Тази съм я 4ела,забавна е,в смисъл леко се 4ете.Само 4е там обе6таваха,4е детето като станело на 3 и вси4ко си идвало на място,нямало истерии.После имало някаква криза на 4.Нали бе6е не6то такова,или се бъркам?Може да се тегли и от izvorite.com

Слави,ти ме заинтригува с една книга от бг авторка.
http://knigoteka.com/book/23138

Тя може би 6те пи6е доста по-близки до действителността не6та.