Кризата на третата година

Айде направи ми една услуга-пази си мненията относно моята особа за себе си.Никой не ти ги иска,нито 6те ме промени6.Ако не6то не ти харесва, си го търси в тебе,без да раздава6 оценки на другите.Прави ми впе4атление,4е и в други теми с туй се занимава6.

  гневът не бил поzнат, не бил естествен ... като четеш нещо приложи го и към собствената си личност поне zа малко.
Ок няма да се zанимавам с твоята личност повече, само където като я иzлагаш на публичен покаz се приготви да търпиш критики, така, както и одобрения. Явно обаче критиката не ти понася. Как да не ми е работа . споки .

Това,4е и ти си си скъсала нервите не е добре.
От един път не о4аквай 4удеса.Даже ти първия път вижда6,4е не се отдава лесно.Аз го правих няколко пъти и скоро май не ми се е налагало.Не знам дали вси4ко е свър6ило или е временно.Но мисля много ми помогна и да свикне по-бързо с градината.Сега ако е притеснен просто идва и се гу6и в мен,без истерии.
Всъ6тност това, което е важно да се запомни според мен е,4е ако детето се ядоса на някаква игра4ка,или за това,4е не може да се справи с не6то,трябва да се остави само да се помъ4и,и ако ве4е запо4не с действията си да се опитва да се нарани,или да излива гнева си на близки,да се приложи здравата прегръдка.Но не бива в никакъв слу4ай да се оставя да бъде агресивно сре6ту хора.
Може съ6то така и да се пренасо4ки енергията му в друга посока.Примерно дава му се да удря топка,или пък да бие някаква възглавница.По този на4ин не е потиснато това,което има в него.
Всъ6тност 4ела съм  преди време,4е в Япония по месторабота слагали по една боксова кру6а и ако някой служител е ядосан на 6ефа си или друг колега,може да ходи и да сложи неговата снимка на кру6ата и да бие,бие...докато му мине.

Напротив-понася ми,градивната оба4е.
Към теб не изпитвам ни6то,за да се гневя.Ина4е по принцип 4увството не ми е непознато.И си го приемам като 4аст от мен.Не го потискам,не съм фал6ива.Не искам да се харесвам на вси4ки,на об6теството,о6те по малко пък на хора като теб.
Всъ6тност ,за да се харесам на вси4ки трябва да си сложа маска и да подтисна вси4ко.Е,няма да стане.Има прекалено много маски,за да си слагам и аз.

сега ми тълкуваш отново думите неправилно и ми приписваш мнение , което нямам    А и явно добре zанеш що zа човек съм, след като съм точно от категорията хора , на които не искаш да се харесаш. Няма лошо.  А в книгите, които четеш не пише ли да не прибърzваш с класификациите? 

Не иска моят човек. Не е като да нямаме възглавници, даже и боксова круша му купих специално за целта, ама не - друго си е да набие сестра си примерно.

А за здравата прегръдка си скъсах нервите, защото той много яростно се съпротивяваще срещу това - през цялото време крешеще, че са задушава, че го боли като го държа и какво ли още не измисли и в общи линии се почуствах в един момент като инквизитор - уж го успокоявам, пък всъщност го мъча

Момичета, успокойте страстите ... не искам да трия!

Не съм ви чела изцяло, но намерих една статия за възпитанието. Най ми харесаха съветите
Ето линк http://www.jenatadnes.com/read.php?name=emocional&lang=bg - ще се върна и да изчета вашите мнения.
Имам племенник на тази възраст горе и долу и ми стана интересно.
Аз понякога прилагам тази тактика - Цирк без зрители няма и действа този подход.

Здравейте!
Четох четох и реших И тук да попитам за нашия проблем,защото започвам дасе тревожа,че детето ми ще полудее
Състоянията и започнаха преди половин година когато се изместихме да живеем при родителите на мъжа ми.
Започна с общо безпокойство,нервност,агресия ,удряния,обидни думи...От 2-3 месеца през ден реве до посиняване( и цялото и тяло почервенява) с часове за невъзможни неща:

-"Мамо,усмихни ми се!"-съответно правя всевъзможни усмивки
-"Не така,по правилния начин,този не е правилния!"и рев до премаляване....

-"Искам да ми излезе пиша!"след като току що се е изпишала и пак по час два на гърнето с рев...

-"Искам да облека тази  блуза!"
-"Мокра е!"
-"Искам да ми я облечеш!"
-"Дай да я облечем мокра!"
-"Не, искам да е суха!"и така в омагьосан кръг с часове

Все такива абсурдни неща.Опитвали сме да и отвличаме вниманието ,но безуспешно...тя повтаря всичко като развалена плоча без изобщо да чува какво  и говорим и така до каталясване....
Много сме притеснени ,дори си изпускам нервите,рева,чувстам се безсилна и ,че ще полудея!!!
Иначе е много контактна,говори страшно много и супер забавна,докато не дойде момента в който...откача и въздуха в къщи се зарежда до 220V
Водих я и на хомеопат и ...пак същото.
Не мога да проумея защо го прави,не мога и да говоря с нея когато е афектирана,а когато се успокои не иска да говори за това сякаш не е било.
От 2 седмици е на градина-там пък по цял ден не говори с никое от децата,стои сама и тъгува -нещо което не е типично за нея.Госпожите ми споделиха че тя (според тях)е сложила някаква бариера ,че градината не е място където иска да бъде..на 3г. и 10мес.  е.
Много съм разтревожена,единствено с психолог не съм се консултирала.

Защо не се опиташ да й обръщаш по - малко внимание като изпада в такива кризи. Като ти каже,че иска да облече мократа блузка  кажи й да я облича щом иска. Преди седмица дъщеря ми не искаше да се обува. Питах я дали ще излезе боса навън. Тя каза  - да. Облякох бебето, обух се и аз, а тя ме наблюдава какво ще направя. Отворих вратата и казвам да излизаме. Тя е по чорапи. Влязохме в асансьора,а тя не престава да ме наблюдава. Излязохме навън и в момента, в който стъпихме на снега взе да си иска ботушите.Отгогава не е  спорела с мен дали да се обува като илизаме. Още един случай - като излизам от асансьора тя не иска да излиза. Това много пъти. Един път  й казах добре,стой си там и затворих асаньора. Втори случай не е имало да не иска да илиза оттам. Все неща в тоя дух - дай му да се опари,за да не пипа повече. При мен действа.

Това го правя доста често, освен всички други магарии. Само дето таткото не мисли така и постоянно сме на различни мнения - относно възпитанието.

- Изморяване при нас не помага.

- А отвличане на вниманието помага много.

Това е при нас разбира се.

Да ти кажа чесно голям почитател съм на тази линия на поведение и при нас има голям успех. Лошото е, че отива при баби и дядовци и там настава такава лиготия, че после няма оправия вкъщи. Като я прибера от майка ми, се почва едно мятане по земята с юмруци, добре че за ден- два минава. А като кажа на майка, тя ми обяснява, че не общувам достатъчно с детето......
Но иначе това за чорапите и аз съм го пробвала, работи безотказно.