Кризата на третата година

Ще чета и ще пиша - темата ме вълнува, но сега съм просто запис, че малкия змей се разбужда и ми бърка правописа. 

"В определен момент вашето дете става неуправляемо и неподвластно на какъвто и да било контрол, нито от страна на родителите, нито от страна на които и да са, уважавани до този момент от него хора.

Какво стана? – се питате вие след поредната истерия или разправия с любимото дете. Вероятно то е достигнало до кризата на 3-годишните. Е, както казват психолозите няма нищо страшно в това, просто вашето дете започва своя самостоятелен път и изгражда своята независимост.

При повечето този период се характеризира главно с думата “НЕ”
Изведнъж се появява неконтролируемо упорство и склонност към скандали и истерии на всякакви места. Това не е учудващо, детето се чувства вече “пораснало” и му се иска само да решава как да се държи и да получава това, което желае в даден момент. Рядко се случва да иска просто да се разхожда – то непременно иска да отиде на определено място.

Разбира се, в проявлението на самостоятелност и формиране на собствено отношение към заобикалящия свят няма нищо лошо, но от пороя от детски желания, биващи понякога толкова прекалени и абсурдни, често се случва родителите да се заливат от смях или вдигат ръце от безсилие.

Децата на възраст 2-4 години смятат, че са център на вселената и за тях още е трудно да приемат обкръжаващите ги хора като неразделна част от този свят. Те просто воюват за свое място под слънцето. Точно в този момент родителите могат да усетят “прелестта” от възпитанието на “настоящия човек”. Малка част от тях осъзнават ползата от тази криза.
Смисълът на кризата на тригодишните се състои в това, че за детето е настъпило време да се осъзнае като отделна личност, със своя собствена воля и ценности. И само в този контекст може да се разбере сложността и важността на този момент в живота на детето.

В този период детето започва напълно да изисква отношение като към възрастен. То иска да има свои права в това общество и в частност – в семейството, иска да се почувства ценно и необходимо в очите на другите. Точно това то се опитва да отстоява с всички възможни средства, по детски екстремални, но както показва практиката – действащи. Родителите, борещи се с капризността като с болезнена форма за самоутвърждаване, рискуват да създадат всички условия за нейното развитие в доста по-късна възраст. Едно трябва да се помни винаги: децата не капризничат просто защото искат да постигнат точно определена цел или мечтаят да видят ядосаните лица на родителите си. Те просто не могат да контролират своето упорство. Те не са способни да се справят с това. Детето упорства така, сякаш някой се намесва в осъществяването на неговите планове. То не е подготвено за такава ситуация. От тук следват и истериите и обидата от родителите, които се месят в осъществяването на въжделеното желание.
 
Най-сложното за родителите в този период е борбата със своите собствени навици. Трябва да престанат да командват детето безразборно, да му дават възможност за избор и да не се налагат, когато това не е абсолютно необходимо.
За преодоляване на пристъпите на упорство трябва да се намери приемливо решение, но без да се прибързва, а да се изчака детето първо да се успокои, тогава да му се обясни и помогне. Едва когато детето е спокойно, то ще е способно да възприеме вашите думи, действия, искания и предложения.

Да се предостави абсолютна свобода в тази възраст е невъзможно, но да се предостави привидна свобода – това е и нужно, и възможно. Това ще помогне да свикнете с мисълта, че рано или късно детето ще стане възрастен, а малкият “инат” да осъзнае че свободата и независимостта не са безгранични.

Често родителите се съмняват в способностите на своето дете да взима решения, необходими в дадени ситуации, но ако не им се предоставят такива възможности – те никога няма да се научат. Много често децата се научават да упорстват от своите родители, които зад раздразнението и постоянните изисквания към децата, крият собствените си проблеми.
Помнете – при сприхави и нетърпеливи родители, децата също растат капризни и инатливи.

Избягването на проявите на упорство, водещи до спорове и разправии между поколенията, навярно не се отдало на никой, но в тях има и определена полза: родителите научават нещо ново за своето дете, а детето се учи на компромиси в сложни и конфликтни ситуации.

Кризата на тригодишните още не е най-страшното по трънливия път на родителите, но тя е много важна за изграждане на доверие между родители и деца за в бъдеще и нейното успешно преодоляване ще ви помогне да получите ценни уроци за превъзмогване на следващите кризи."

Слави, беше ми много интересно, Благодаря   !

Чела съм за това,прилагам някои от техниките и има задоволителни,понякога чудесни резултатаи,особено с обратната психология.
  Слави,благодаря за труда ти.

 

Много ми е полезно в момента, благодаря   

Слави, благодаря На теория обаче го разбирам, но като допре до практика и запецвам

  Чудесно  , имах нужда да прочета нещо такова !

хе всички сме така 
както се е подписала Мама Цоцоланка в аватара си "Преди имах поне три теории как се гледат деца! Сега имам три деца и нито една теория!" Любимо !!!

Сканирах и една по-практична статия от 'Какво те чака през втората и третата година на детето' - не си падам много по такива готови 'рецепти', но пък са писани с чуство за хумор, а може и да са полезни за някой. Сега ще я пусна

В речника ‘Уебстър’ този тип сцени се определят само като ‘проява на лошо настроение’. Но подобна опростена дефиниция няма нищо общо с мислите на родителите, застанали край своето приветливо дете, което внезапно се е превърнало в гърчеща се, виеща буца несдържан бяс. Каква е тази сила, която прави малките херувимчета неукротими чудовища?
Напълно нормална. Детето не е ‘лошо’, когато прави сцена; то просто се държи съобразно възрастта си. Много са причините….
- нужда да даде отдушник на гнева и чувството на безсилие. На непреодолимият стремеж на детето към усъвършенстване и автономност се пречи непрекъснато – или от възрастните, или от собствените му ограничения (неспособност да подреди пъзела, да закопчее ризата, да кара велосипеда …)
- нуждата да даде изява на своите чувства, нужди и желания. Повечето деца на тази възраст все още нямат езиковите умения да го направят словесно. За тях сцената говори по-добре от думите
- нуждата от самоутвърждаване и изпращане на посланието ‘Аз съм важен. Това което искам, трябва да се има в предвид’
- липса на контрол над собственият живот. Тъй като възрастните непрекъснато им казват какво да правят и какво да не правят, това често е единственият начин да извикат ‘Стига толкова! Животът си е мой’
- неспособност да се контролират емоциите. Децата все още нямат опит как да го постигнат
- глад, изтощение, превъзбуда, скука

Предотвратяване на сцени
- насърчавайте използването на по-добри отдушници на чувството на безпомощност, гняв и други емоции, които водят до сцени.Непрекъснато ограничаваното във физическо и емоционално отношение дете е като къкрещ на огъня чайник. Окуражете го да изразява отрицателните си емоции словесно или да ги освобождава по приемлив начин
- намалете необходимостта да казвате ‘НЕ’. За да постигнете подчинение, използвайте повече игри и предизвикателства и по-малко абсолютни директиви. Избирайте битките разумно, с мисъл за здравето, безопасността, мира и спокойствието.
- дайте шанс за избор, когато е осъществимо. Възможността да взема сам решения помага на детето да почувства, че управлява в по-голяма степен живота си. Но избягвайте да давате пълем избор… Освен това му дайте да разбере, че някои неща не подлежат на обсъждане

На детето не му е нужно дълго време, за да разбере, че сцените са най-ефикасни, когато се разиграят на най-неподходящите места (публични)…
- вземете превантивни мерки. Погрижете се детето да бъде добре нахранено и отпочинало, преди да тръгнете, и не се отбивайте на прекалено много места… Вероятно ще бъде от полза да вземете някоя кукла или пухено животно и да възложите на детето задачата ‘да гледа бебето”, докато вие пазарувате
- акцентирайте върху доброто поведение. В края на беспроблемно приключване на задълженията благодарете на детето, задето се е държало добре и му кажете, че сте си прекарали много добре заедно. Не използвайте обаче подкупи или материални награди в замяна на добро поведение
- опитайте се да отвлечете вниманието. Сменете темата, отдалечете се от причинителя
- прибегнете към изолация. Ако отвличането на внимание не свърши работа, отведете детето на по-изолирано място
- говорете тихо. Опитите да надвикате детето само ще го насърчат да запищи още по-силно. Уравновесеният тон от другата страна показва, че контролирате положението. Напълно е възможно то да престане да крещи, тъй като не успява да ви чуе, дори и само поради моментно любопитство да разбере какво казвате
- не използвайте точилка. Физическото наказание е винаги лоша идея. То наказва детето за нещо което не е в състояние да контролира.
- не се опитвайте да убеждавате или спорите с него по време на сцена. След като е изгубило самоконтрол, то не е в състояние да разсъждава
- изразете симпатия ‘Знам че е неприятно…’ ‘Понякога и аз се ядосвам..’
- не обръщайте внимание. Често най-доброто действие е липсата на действие. Този подход, определян от специалистите като ‘метод за потушаване’, е особено ефикасен, когато исканията са напълно скандални и особено ако подозирате, че това му е напълно ясно. Продължете да си вършите работата и да му покажете, че  не давате пет пари за сцената. Не използвайте този ‘ни чул ни видял’подход , ако детето е особено чуствително, преживява труден период или стрес… по-добре се старайте да го утешавате.

След бурята
Не предъвквайте случката и не поучавайте малкото, не настоявайте да се извини или да признае, че е сгрешило. И не раздавайте каквито и да било наказания. Вашето дете е преживяло и без това достатъчно, а не е сторило нищо лошо….
Имайте предвид че има сцени и сцени. Ако те са по-често явление (2-3 пъти на ден); редовно и след 4-тия рожден ден; ако са придружени от силен гняв, агресивност, склонност към насилие ….поговорете с неговият лекар

… Факт е обаче, че децата на всяка възраст – дори възрастните – правят сцени. Причините могат да бъдат едни и същи, независимо от възрастта. Чувство на безсилие (стоите вече 3ч над чековата книжка и все още не успявате да се справите със сметките), липса на контрол (изпускате влака), гняв (съпругът/гата е забравил/а да направи резервации)….
Различката е само в следното: тъй като възрастните управляват в по-голяма степен обкръжението и имат по-голям опит в справянето с емоциите …. те често успяват да предодвратят сцената. А ако не могат, обикновено го правят благодарение на несравнимо по съвършените си словесни умения – с гневни слова, а не с юмруци и ритници.

Ако си дадем сметка, че правенето на сцени не е приоритет изключително на малките деца, а по-скоро поведение, срещу което никой от нас не е застрахован, ще ни бъде по-лесно да се справяме с тях.

Записвам се да следя темата,че  и ние сме на тоя огън в момента.....

Разбира се, ако се налагаме за най-дребното нещо и го потискаме,  после се чудим откъде у това прекрасно дете това ужасно тиранично поведение ...Същото е с ината на детето...


Това, което правя след като е минало някое поредно тръшкане и обясненията към него - питам ги миролюбиво искат ли да направят нещо заедно с мама, да отидем заедно някъде за ръка, пък било то и до съседната стая да покажем нещо на другите....да бъдем заедно и да е пак хубаво.

Мисля, че е нужен някакъв еднократен положителен акт, който да възстанови доверието и детето да проумее, че е било наказано за нещо съвсем конкретно (не заради авторитета ни на възрастни), но че другите сфери не са засегнати от белята и от наказанието и точно заради това продължават да са приятни .

Така си мисля, че ще започне да разграничава - тук сгреших (наказаха ме, никак не беше добре), а тук ще гледам да бъде по-добре (да не стигам до наказания). Нещо като стимул.

Благодаря за темата. Имахме разногласия с баба й в къщи за моите методи и подходи. Радвам се да прочета, че съм постъпвала правилно според дадените в статиите съвети...а и ефектът е много добър. Но и при нас "пубертетът" или не е много тежък или благодарение на разните техники не е много трудно "справянето" с малката. А и за мен от раждането е желязно правило, че детето е отделен индивид и винаги трябва да се съобразявам с това. Когато е възможно винаги съм давала свобода на избора и малката вече знае за много неща, които лично е пробвала какви са последиците...и най-вече това, че не и харесват...та може и сама да реши ще прави ли някоя простотийка или не. (така я отучих от скачането в локви - скачаш, оставаш с мокри чорапи....аааа, много е гадно...това е положението! и така на патия път опитите за уцелване средата на локвата престанаха! от само себе си е

Много поучително ми беше да прочета всичко 

Слави, браво!  Много полезна информация , която вече ми е от полза.
Благодаря! 

Благодаря за полезните съвети.

 

Хич не ми е ясно /давайте идеи моля/, защо след като спазвам всички насоки за правилно възпитание, съобразени с характера и темперамента на моето 3 годишно дяволче, снощи ми спретна ЖЕСТОКА ИСТЕРИЯ /само 10 минути, ама с каква сила/, започвайки с това че вече иска да излиза от ваната, после че не иска, после че пак иска и....... не ме питайте как го отсапуних без да го изпускам да се пребие докато се тръшкаше.
Следващите 10 минути чак се засиня от истерия - искам къпам, искам вода, искам кучето, искам..... /да ама като му дадохме водичка тоя я плисна на земята и пак пищеше че я иска/
Ей така е весело от време на време при нас - рядко, но качествено.
Не помага гушкането /помогна ми само да се сдобия с красиво издрано лице и без малко да ми отхапе носа/, не помага спокойното припяване, нито мълчание, нито ответна истерия от наша страна.
Всъщност все едно че някой ми е подменил слънчевото лъчезарно дете. /е, зодия близнаци, ама това не е достатъчно оправдание/

Благодаря за темата, много ми е полезна.   

Освен с бебешкия пубертет на каката, се проявява и ревността й към бебето, съревнованието за внимание, желанието за утвърждаване и какво ли още не... Като се има предвид, че голямата щерка принципно си е лудо и щураво дете, циркът у дома е пълен, завършен и съвършен. 

Темата ми даде още няколко идейки, ще пробвам как "работят". 

Така ми е хубаво да ви чета  , това ме успокоява....... Явно детето ми е нормално  . Последно време през такива фази минава, че едвам издържам  .

Благодарности за статиите   
Съжалявам само, че мъжът ми прочете една десета и каза "Това е много повърхностно" или нещо от тоя род.


Ох, затова във форума се научават реалните ситуации, а в книгите идеалните, ошлайфаните.
Единствената рецепта, която не видях да си ползвала е изведнъж да промениш ситуацията, с което да му отвлечеш вниманието. Нали знаеш как телефонът звънва в подходящ момент и те вади от сконфузна сцена, скандал или друго. Същият ефект се търси, обаче нарочно създаден и без детето да усети, че правиш машинации.

Аз лично понякога успявам да го направя и съм много горда  Понякога не успявам и съм смазана 
Успех!

Пропуснала съм да напиша че го правя, ама и това вече е обречено на неуспех - тотално отрицание, нито вижда нито чува. Вярно че истериите са му рядкост - веднъж на десетина дни, но определено ми се иска да ги овладявам - нямам идея дали в последствие няма да се отразят на психиката му.
Приемам всички видове критики и идейки - не се знае кое може да подейства.
Изключвам фактора ревност заради братчето.
Всъщност аз лично с удоволствие бих прочела как вие самите се справяте с успокояването на детето при истерична сцена - дори да е подействало само веднъж успешно.

Благодаря за положения труд! 

Много се зарадвах на тези теми, т.к ние навлизаме именно в тази проблемна възраст. Записвам се да следя
 

Понякога прилагам прочетеното от книгите или форума и виждам, че работи  . Но с това изнервено ежедневие, доста често си изпускам нервите и съжалявам за което.
Ще следя темата за да стана спокойна, бавна и тиха 

Кирчо реве много, когато:

 - друго дете му вземе играчка - успокоява се, когато си получи играчката обратно. Голям проблем ми е това...

 - той е гладен, жаден и/или изморен - успокоява се като яде, пие вода

 - аз съм гладна и/или изморена - не мога да го успокоя, защото най-често не мога да седна да ям насред конфликтната ситуация.
  Безсилна съм и го оставям да реве.
  Или успявам да се нахраня, докато той реве и после сякаш той усеща, че вече не съм нервна и много лесно се успокоява 

 - той предполага, че ще се случи едно нещо, а става друго - Тук имам няколко успешни начина за справяне с конфликта... и много неуспешни.
  Най-важното е, че много често (но не винаги) той самият иска да излезе от ситуацията, а не върви ей така да спре да реве  но при първа възможност се връзва на това, което му говоря и се заиграва с нещо.
  Успешно го успокоявам като му обяснявам какво е очаквал той и какво е станало:
"Ти искаше да ходим на разходка с колелото, така ли?"
"  Дааа"
"А ние излезнахме с колата, нали?"
"  Дааа"
"А ти каза ли навреме, че искаш с колелото?"
"    Нееее"
"Следващият път ще кажеш навреме и ще излезем с колелото, нали?"
"     "
"Сега отиваме при баба ти, а до там можем да стигнем само с кола..." следват спокойни и интригуващи обяснения за разстоянията в киломерти, скоростта на пешеходеца в км/ч и какъвто и да е поток от думи по темата. Но картите са сложени на масата. Аз явно декларирам, че разбирам защо той реве, значи вече е готов да се успокои. Започва да ме слуша, даже се усмихва. Аз започвам да се шегувам, той се радва. Точно тук е моментът, в който той се прави на ударен, все едно нищо не е станало и помага да приключим конфликта.
 
Но горният случай е когато зная какво го е разстроило. Ако не зная, често се успокоява като влезна в роля. Правя се на някоя от бабите му, започвам да говоря с нейните изрази, наричм го както тя го нарича. Може да се пошегувам "Къде е майка ти? Май нещо сте се счепкали с нея, а? Я ми разкажи...." Много често се съгласява на тази игра и дълго време след това ме нарича с името на бабата. Когато се съгласи да съм баба му това е неговата доброволна стъпка да приключим конфликта. Даже скоро пак рева (бяха му взели играчка) и не мога да го успокоя. В една пауза той сам започна да ми говори с името на баба му без да реве. В случя пък аз съм за бой, защото вече се бях напушила и му се троснах, че съм Мая...той пак се разрева и ме нарече с името на баба му и аз след малко кандисах.

 - аз предполагам, че ще правим нещо, а той иска друго - В този случай аз съм източникът на заразата. Или го убеждавам в мойто, или не се справям с проблема, защото пък аз не искам да отстъпя  Струва ми се, че като отстъпя, си правя лоша услуга за бъдещи ситуации. Понякога вече искам да отстъпя и търся средно решение. Не става   

 - по цял ден сме заедно и сме си писнали - Отвратително е. Поне един от нас е раздразнителен и малко ни трябва да стане проблем. В такива случаи се усещам и гледам да го оставя на някоя баба или да отидем на детски клуб.
Успешна стратегия - давам си сметка, че съм раздразнителна и преди да стане някоя глупост се хибрнейтвам  спирам да обръщам внимание на повечето неща. Отговарям, само ако е наложително. И то отговарям дебилно любезно. Правя каквото реша, ако и Кирчо е съгласен. В тези ситуации той ме усеща и също се успокоява, започва да ме слуша. Не стигаме до конфликт.

 - баща му се разсърди и прекали с нервното си поведение - Лошо, защото и аз се изнервям, когато мъжът ми вика. Най-вече се наежвам като гледам как Кирчо изпада в хълцаща истерия от виковете на баща си. Нямам решение на проблема. Отделяме се с Кирчо и го успокоявам, но не ми се мисли какви ще са последствията от тези сцени    Успокоявам се само с мисълта, че всеки човек може да е здрав и щастлив, стига да го осъзнае и поиска 

Mama_Galia_66, не зная колко ще ти е от полза това, но на мен ми е от полза да си систематизирам нещата 

Интересна тема и ще  я следя Точно в тази възраст навлизаме сега ,но покрай малката разлика между бебето и нея нямам време за дълги обяснения и направо действам - например готови сме за разходка,бебето е в количката и мрънка, а тя изведнъж казва,че не иска да излиза. Нямам време да я убеждавам и й казвам довиждане и излизаме с бебето пред вратата като му говоря,че отиваме в магазина,на  люлките и т.н тя чува и почва да отваря врата да идва с нас. Друг случай - както се разхождаме тя решава да спре и ми казва чао. Аз продължавам  да вървя с количката като се обръщам към нея и й казвам чао, но да внимава само да не я вземе някой, Ефекта засега е мигновен - има избор - да тръгне  подир мен или да я вземе някой. Но ако ми спре както си пресичаме улицата направо я хващам за ръката както си бутам количката и ревяща  пресичаме. В магазина  като пазаруваме ако вземе нещо дето не го искам й насочвам вниманието към друго,което било по -вкусно. Ако не иска да облече нещо или да й правя прическа й казвам,че не е красива и да ходи така некрасива и тя веднага казва,че иска да е красива и се облича както искам. Но ако се сбие с някое дете ми става много неудобно и просто незнам как да реагирам тогава. ЩЕ бъда благодарна на бързи съвети при биене,слагане на пясък върху друго дете и т.н.

Петрова  този метод непременно ще го пробвам, живот и здраве след няколко месеца

Хайде и аз да си разкажа сагата – нашата е дълга, има няма вече 4-5месеца  тъкмо си мисля че ей го на свърши се и … току се открие нов начин на себеизразяване. Преди няколко седмици периода на пищенето намаля, но сега откри че явната и безочлива манипулация над нещастните й родители върши чудеса. Малката хиена направи грижите за нея привилегия  – когато е сърдита на тати, не му дава да я облича, води за ръка… каквото и да било, казва ‘МАМА’ гледа го лошо и чака… Естествено същото ми се случва ако аз направя забележка – привилегията бива моменталически отнета и дадена на следващият наличен щастливец! В началото беше забавно, но естествено детето стигна до крайности и сега пак търся начини да преодолеем и тази фаза. Варианта с избора, за който спомена Петрова, като че ли е най-успешен.

Между другото Зори е жив пример за една от най-честите препоръки – не променяйте коренно ежедневието на дете навлязло в криза. Даже тръгването на ясла трбява да е преди 2 или след 3 години…и за съжаление разбрах защо. На 1г и 8м тъкмо се започна първата фаза – голямото НЕ-кане (казваше НЕ и НЯМА дори когато беше очевадно ДА) и … се наложи да тръгне на ясла. Стана страшно – от една страна аз не знаех до колко поведението й е променено от възрастта и колко се дължи на стрес, от друга детето буквално изгуби почва под краката си – твърде много различни модели на поведение, твърде различни изисквания….

А тя е като барометър – след два дни при съседката (взимаше я за по 1-2 часа след ясла) разбрах че бабето здраво я глези и угажда. Започна с тръшкане и нервиране, ако не успяваше да свърши нещо което иска (примерно не си налучква крачола и … мрънкане, хвърляне на панталона и …пак тръшкане), после въобще престана да се опитва – викаше и чакаше възрастен (аз от малка задължително я насърчавам първо сама да опита, дори да съм сигурна че е пряко силите й)… в един момент (има няма за около 1-2 месеца) от уверено и пробващо дете стана пищящо бебе ….

наскоро сменихме яслата та й се открива ново поле за идеи  горките ние, трябва да пишат повече съвети за потъпканата родителска личност- как да оцелеем 

Мама Галя – за различни периоди все различни варианти са вървели
Примерно при голямото пищене, беше ясно че трябва да се стресне от захласването (почти винаги е имала повод за начало и ..след 2мин го кара по инерция ). Та тогава най-сработваше оставянето сама (в първите дни на яслата разви страх да я оставям) –просто казвам че докато се успокои ще стои в стаята си и че на мама не й харесва да слуша писъци (естествено ефекта беше от ходенето до стаята не от обясненията ). Почти винаги се успокояваше до 1-2мин…. но това само за известно време. После с отиването към стаята настъпваше още по голяма истерия и... се наложи наистина да я оставям(предполагам вече нямаше страх от яслата).

2-3 пъти ефект имаше тати да й се присмива ‘хе каква си грозна ревла’ ‘я я да видим можеш ли по-силно’ и подобни… А аз така се разсмивах че малката маймуна колкото и да й беше трудно се захилваше… или поне толкова много се изненадваше че спираше

Сега от време на време пак се тръшне, но вече е не е същото, няма такова пищене, по разумна е и се вслушва (все се опитвам да й говоря ) та сега примерно може да се успокои и от обяснения и предлагане на избор (‘Ако искаш разходка трябва да обуеш този панталон’ ‘бати Криси е долу и ни чака, бързо обувай панталона’ ‘ето избери си кой от двата панталона’ и т.н.)

Петрова за съжаление не мога да ти помогна с практични идеи за тези ситуации – Зори е по-пасивна, по-рядко инициира контакт към връстници и по принцип единствената й агресивна реакция е когато й дърпат играчките, но тогава гледам да не се намесвам. Решила съм да я оставя сама да се справя с проблемите със заобикалящите я .

Принцесата ти е по-голяма, вероятно вече търси общи игри, единственото което се сещам е такъв вариант ‘искаш ли детенцето да ти е приятел’ ‘приятелите не се удрят’ и въобще в този дух – да си изгражда идеята за обвързване, приятелство, група (след 3г децата умират да са част от общество и паника от това да са отхвърлени), после предполагам ще е по-лесно и с агресивните изяви.

Честно казано, благодаря на Бога, че при Ивета, ако въобще е имало криза на третата година, тя е била доста лека и незабележима за мен. По принцип вече е лесно човек да се справя с нея - разбира от дума и може да я убедиш да направи или да не направи нещо. Ако пък това не помогне, аз съм привърженик на ясната йерархия в семейството - казвам й - ще направиш това, защото аз така съм преценила, ти си дете и трябва да слушаш мама. Досега не съм имала проблем с тръшканици, истерии и тем подобни. Изкоренявала съм подобни симптоми още в зачатък.

Което не означава, че Ивето е потиснато дете или нещо подобно. Напротив, много е общителна, отворена, смешлива и весела. Бих казала, че е дете със самочувствие за възрастта си.

 Petrova_, методите, които описваш ги използвам и аз  и ги смятам за доста ефикасни.

Виж, за агресията съм се замисляла доста. Ивета е доста палава и дива, често се случва да смлати някое дете на площадката. При това го прави не със злоба, а някак като че ли да си запази територията, да покаже превъзходство. От една страна съм харесвала поведението й, защото не отстъпва, ако я бият, не квичи и не търчи да порти, реагира смело и с достойнство.  От друга страна не бих искала да поощрявам прекалено много едно подобно поведение, за да не излезе извън нормалните рамки. С радост забелязвам, че с възрастта се успокоява и агресията й се уталожва от самосебе си. Преди време проведох един разговор с нея на тема колко е хубаво човек да е добър и как всички обичат и се възхищават на такива хора. Това доста й повлия - не че напълно изкорени някои прояви, но доста ги намали, а и стана много любезна и приветлива с хората. Сега си мисля, че периодът на агресия е била може би именно нейната криза на третата година. Дали?

Благодаря на всички които споделят как се справят с кризата. На мен покрай двете "бебета" времето за писане ми е малко ограничено, обаче чета като невиждала букви 
Хич не ми е ясно, как навън и пред хората имам най-сковорчивото тригодишно дете, докато у дома не му писва да измисля опити за манипулации. Не му се отваря парашута, обаче той е неуморен - винаги има нещо ново, което да стане повод за манипулиране.
Но! Забелязах нещо интересно - оня ден за да предотвратя истерична криза го оставих да си играе и да се олива с вода навън на село. Предполагам че това доведе до една доста красива ангина, несваляема температура и Милен висящ като мокър  парцал на ръцете ми. Като го попитах дали му е ясно, че причината за това да е болен е играта с вода, когато съм му казала да не играе, той кротичко каза - да - и вече трети ден не се е тръшкал за нищо. Единственото което правя е да му напомням, че когато не ме слуша и се тръшка, после на него не му е добре.
За сега върши работа.

И на мен ми е много полезно  това в момента. Благодаря на всички за което. Дъщеря ми постоянно се тръшка за всичко, баща и обвинява мен че не съм я възпитала, а аз после си го изкарвам на нея и така се въртим в омагьосан кръг. Някой тактики ги прилагам успешно други не. Незнам къде греша, но след след поредната сцена дъщеря ми забравя бързо, а аз се тормозя цял ден. Иначе има собствено мнение за всичко -дрехи, храна, разходки и трудно мога да я убедя в обратното.Всичко тя си избира и решава, но от друга страна е много чувствителна и ако и забраня нещо или се скарам пред други хора го изживява вътрешно и уещам че я наранявам. В такива ситуации незнам как да реагирам и ми е много трудно. Ще продължавам да следя темата с интерес. 

Записвам се, с благодарност за полезната информация и положения труд да го споделиш с нас 

milenazd, не се ли притесняваш, че ако от сега не можеш да й се наложиш за нищо, то съвсем ще я изпуснеш от влиянието си в бъдеще? Все пак едно 3-годишно дете не може да има преценките на възрастен и колкото и да му се дава правото на избор, все пак трябва да се отчита крехката му възраст. Чела съм и съм напълно съгласна с това, че децата, на които са дадени права по-големи от полагащите се за възрастта им, са вътрешно дълбоко нещастни, поради невъзможността да поемат непосилната отговорност на избора. Те не го осъзнават, не могат да го формулират ясно, но това ги прави раздразнителни и капризни.

Казваш "Всичко тя си избира и решава, но от друга страна е много чувствителна и ако и забраня нещо или се скарам пред други хора го изживява вътрешно и уещам че я наранявам.", но се чудя дали прекалено чувствителната не си ти? Децата са си деца, а тригодишните до вчера са си били бебета. Наистина, мисля, че трябва да има някаква дистанция и дисциплина, ясно изразена йерархия, което не пречи отношенията между родители и дете да са изпълнени с обич, приятелство и доверие.

Петрова, щерка ти може би нужда да действа по-самостоятелно - ами осигурявай и някакъв екшън в който да се изявява, да не стига до битки с други деца. Някакви много енергохабящи игри - състезания, гоненици, при нас става с колела, че едната ми мома е голям активист .
Таткото там да помага с физическите натоварвания и най-важното - в тия игри да има правила и да се спазват! Ако не се спазват играта се разваля, пък на кого му е приятно това? Ще добие уважение към правилата и ще те слуша после повече като и кажеш да не хвърля пясъка примерно - нека си рине, чудесно, но на безопасно място.
Какво още - като се умори яко, пренасочи и вниманието и към нещо по-спокойно, но да и бъде много приятно - книжка, някаква кротка игра, поне да пеете заедно, де да знам какво още - ти си я познаваш. Но само като е поизтощена физическата и батерия - иначе и да настояваш, ще е битка без резултат, тя ще си атакува. Пък като е поизморена ще се остави. Постепенно ще започне да и харесват и други работи и цялата активност ще може да се пренасочва и към други неща.
Но това чао на улицата ми се вижда малко страшно, представи си какво я мотивира да хукне и да те настигне - ами страхът да не остане сама. Правила съм го веднъж-дваж и аз в парка, бързайки да се прибираме, признавам, но хич не е най-доброто, което едно дете ще си помисли за майка си в такъв момент - разочароващо е - мама, май е готова да ме остави  .

Слави, така е, от много промени може да стане така - детето губи ориентири, започва да изглежда капризно, а всъщност е объркано и няма сигурност. И като не знае какво да прави ( ами как сега да реагирам, ами тези 10 нови човека какво ли искат сега от мен, ами в тая градина сега какво ли ще  ми правят) почва стихийното недоволство с използване на целия наличен ресурс (вече имат някакъв, познават си донякъде възможностите , тръшканици, врясъци и пр.) Прекалено инфо му се събира на детето.
Но ти се радвай, че реагира така на събитията, щото другата защитна реакция е пълен пас и не ме интересува нищо...
Малко е тъпо, че не можем да съобразяваме промените в живота ни с фазите, в които са, все нещо не съвпада и малко буксуваме понякога.

milenazd, това което си мисля е че имаш нужда малко по-системно да подходиш. Казваш, че  някой път тактиката действа, някой път не...Ами спомни си кои тактики действат и в какви моменти. Същото и за недействащите. И виж какво ще излезе....някакви изводи  - твои си, за това какво важи за твоето си дете.
Не е никак лошо, че изразява мнение, но не е въпросът да я убеждаваш - това не е разговор между равни. Да я убеждаваш, да и повтаряш в този случай е да я караш да си мисли, че може да спори с теб, в крайна сметка ти се изнервяш, после и се караш, после тя реве, ти се чувстваш зле...Преди да се стигне до там, можеш категорично (но спокойно!) да и покажеш кое е единственото правилно нещо в момента, а то е твоето решение.  Да не се залъгва, че има други алтернативи. На друга възраст ще ги има, но на тази още е рано.
Клер пише нещо много хубаво - за непосилността на избора. Те все още не искат да избират "наистина" на тази възраст, имат само нужда да покажат, че този малък "аз" може да изрази някакво малко мнение в момента - но не повече, нещо като репетиция за по-нататъшни, по-сериозни "истински" мнения.
Повече от това не бива да се иска, защото самото дете ще се загуби в несигурност, пак дезориентация и несигурност (тръш, тръш) и кръгчето се завърта.
Каквито и да са малките им мнения (чудесно е че го правят ), трябва да ни чувстват на място и стабилни.

Записвам се да следя темата. Много интересна и полезна! 

Ведра - частично не бих се съгласила с идеята ти за укротяване на характера с енергохабящи игри. Поне моя опит в това отношение се оказа пълен провал - сега Милен може без никакъв проблем да направи преход от 10 километра пеша, като почти не спира за почивка и постоянно тича напред назад, без това да го умори въобще - колкото повече съм се опитвала да го уморя, толкова по-малко успех съм имала. И не говорим за безцелно ходене, ей така за идеята - просто той обожава селскостопанските животни, така че правим огромни преходи да ходим да видим кравите, козите и подобни - той  е ентусиазиран и върви с удоволствие. След това тича из двора, катери се, играем футбол и това въобще не ме спасява от истерията ако му е ден да се тръшка.

Мамо Галя, синът ти явно е огън дете 
Идеята ми беше да пиша за моите опити за укротяване , не за рецепти за укротяване
Има някои проблясъци на пренасочване на енергията към други неща при нас, затова ги описах...
Вие щом имате животните като стимул, чудесно, ще научи много работи за тях без усилия (пок след време ще можеш и да си почиваш ако се задълбочи по темата).
Всяко дете го влече нещо...Моите например никога не мога да ги заинтригувам с животно, по-голямо от врабец  , обаче изпитват голямо любопитство като видят музикален инструмент и изобщо засияват от всичко свързано с музика (абе да пръдне някой с извинение, викат много развълнувани - мамо, този човек прави музика!!!) 
Така че моите "отклонителни" занимания след като ги поуморя с активно търчане май натам ще отиват...

Ох благодаря за темата... 
Сега ще я копирам и право в мейла на мъжа ми..

Все ме обвинява, че и давам да избира сама някои неща или че понякога и давам свобода.

Записвам се, за да мога по-лесно да следя темата. При нашите малки мъже - 3г и почти 4 м. се получава и усложнението "да не остана по-назад от братче-близначе" и когато единия се тръшка понякога другия решава да прави същото, което обикновено води до спиране на тръшкането - гледаш как го прави другия и се учиш. Така, че за тръшкането и торпането имаме ред. Убиват ме когато повтарят моите реплики, съветвайки другия. Нямам нужда от огледало.

Интересна тема, записвам се да следя

И аз се записвам 

Аз мога да кажа следното по въпроса - всяко дете е различно и по различен начин се тръшка и се упокоява. Има деца които слушат какво им се говори и вдяват, но когато виждаш че няма смисъл да приказваш, защото насреща просто няма слушател.... Такова като моето дете например - сигурно се среща 1 на 1000. Има много фактори от които зависи как и колко време е необходимо за да се успокои след поредното бесуване . Много ми е интересно как сутрин, когато бързаме за работа и тя се събужда кисела и мрънкаща, мога да я облека с нещо, което тя е решила че не иска.(това ми е най-пресния спомен)
Ами в такива моменти просто не ти остава друго освен да и дадеш право на избор, иначе рискуваш да закъснееш за работа, да се изнервиш допълнително и да стане една ситуация 
Когато Лара започне да се тръшка за нещо просто не чува какво и приказваш - не приема и не предава - просто истерясва. И аз все още не мога да намеря подхода за излизане от ситуацията. Тя не приказва добре, че да водя някакъв диалог с нея. Ако я оставя може да реве и час, но на мен не ми издържат нервите толко време и се налага да реагирам, но съм психически скапана, защото не мога навреме да предотвратя неприятната сцена. А и реването за моята дъщеря е нещо като хоби - може да и се събира 1/3-та от деня в рев. Опитвала съм да обяснявам че вече е голяма и не е хубаво така да плаче като бебетата и т.н... но полза никаква.
Понякога просто не може да ми изникне във фантазията какво да направя за да предотвратя поредната истерия. А може и да съм психически уморена и безсилието да ме довършва в такива моменти....

И аз ще следя темата.

включвам се и аз в темата за да благодаря на авторката че е пуснала такова ценно инфо  Виктор още е на 2г 4мес но си проявява инатите и стигаме до неприятни сцени и затова почвам да чета статия по статия за да намеря правилния подход

да няма една рецепта
Отивам да почета какво сте изписали

Ау, ама авторката да не би да познава моя син??
Е, успокоих се, явно е нормален.
При нас започва да се разигравя интересна ситуация-аз се явявам в ролята на "нелюбим" родител, защото се карам или пък си запушвам ушите за истериите му и за капризите.
Тази година бяхме на море със свекърва ми, всичките. И знаете ли какво се получи? Станислав просто не я оставя да влезе в тоалетна даже, рев, та рев, "баби, къде си, бабииии", "Ай На ходиме п'и баби,а,айде" и други. Когато баба му се скара за нещо-почва да търси татииииииии. Перфектният манипулатор!!!! Нашият педи доста отдавна ме беше предупредил, че Станислав ще се опитва да ме "пържи" и ето, че се оказа прав.
Мислех си, че като си отида-понеже се прибрах заради работа в Сф-ще се промени положението, ама ей сега говорих с тях и го чух как крещеше за"Бокси"-това са надуваемите замъци с разни човеци там

не ме учудва характера на детето ми, като се знам аз каква съм

Благодаря на авторката за полезната и интересна информация!
Слави, бих искала да те попитам от коя книга /кои книги/ са цитатите?

oхххх, не знам откъде да почна и колко страници ще ми трябват
дъщеря ни е на 2.7 месеца. може би преди 10ина дни започна същинската криза
искам да споделя, че аз съм с волско търпение, че съм известна със спокойствието си,,,но не и този път

всекидневно сме подложени на невероятен стрес и тормоз от страна на това дете.
от край време, аз съм лошата, баща й добрия
затова и него го прави крив, той милия вече сам си говори, на ръба на нервите си е

всяка сутрин се събужда крива, ревяща, капризи, ужасни
претенции какво да облече. минахме през фазите, в които ходеше с дънки, гумени ботуши и фланелка с дълъг ръкав, при жеги от 35 градува. един ден, разбира се  се претопли, цялата стана в пъпки и оттогава ходи чито гола, но пак с гумени ботуши    - не мога да се боря с това, крещи, нарежда като бабичка, казва ми да се махам, че съм лоша и т.н. един ден дори ми каза да скоча сама в басейна, защото съм лоша майка

от няколко дни отказва да си ляга на обед, а й се спи 2 не вижда. в такива моменти изпада в криза и истерия, защото е кисела, а не знае какво да прави, така до около 16часа
вечер, то е ясно, сядаме да вечеряме, тя яде малко краставици и решава, че иска баща й да я носи и да става от масата, така всяка вечер, той не може да се нахрани, чете приказки до забрава, минават 2 часа ,тя още е будна и междувременно се е сетила, че иска вода в еди коя си чаша или шише след това е не това -другото шише и така, докато се захласне от рев и нерви и заспи................

непрекъснато иска да е качена върху баща си, реве за него, като за умрял човек - ела тате, страх ме е, спаси ме, не те чувам ,татинккоооо, къде си, ела, моля тееееее, ей такива непрекъснатоооооооооо
наложи му се 1 седмица да не ходи на работа, за да е до нея, да не я стресира, да я караме с добро- е не става, това е, тя ни приема, ни предава, а ние вече не знаем какво да правим, къде сгрешихме и изобщо сгрешили ли сме,или тя е прекалено емоционална и ни манипулира
започна и а лъже. обади се на баба си вчера /много обича баба си, и ако не минават номерата й пред мен и баща й, започва да реве за баба/ та  обади й се и каза с жален глас- бабоо, ела при мен, защото цял ден съм плакала за теб, това разбира се, не беше вярно

тя значи много добре знае какво прави, какво се случва в главичката й - не разбирам, вече не вярвам, че това ще свърши, мисля, че вече сме изтървали края

дали има родители, които са минали по точно този път, и след това децата им са вече други?!?!?!?

МАлеНА МОЛЯ ТЕ, ДАЙ СИ СКАЙПА!!!! ЕТО МЕ!!!!!
Само че ме беше срам да си го напиша, защото да не ми каже някой "сама си си виновна, защо го даваш да го гледа и баба му", но това е същото положение!!!!!
Наложи се да го гледам една седмица в юли, преди да отидем на море всички, пуснахме в отпуск бавачката му-ела да видиш, сестро!!!!!! Рев за баба си!!!!! Не я ревнувам, тя ми помага много за гледането, тъй като аз се прибирам къмто 8 часа вечер..... Той увисваше до вратата и почваше да нарежда като на умряло:"Баби бабиииии...къде сиииии, мамиииии, ай на ходим п'и бабиииии"....отива и ляга на леглото да го обличам, а после-сяда в количката доброволно, че да ходим да я търсим навън. Приспя го, събуди се-баба му я няма-рееееев до бога.
Пиши ми, моля те, разбирам те повече от идеално.

100% истина, не мога да повярвам
нарежда точно като бабичка на опело, сърцераздирателно и монотонно

иска да стои в колата, днес следобет там спя, добре, че е в гараж и добре, че имаме праяка връзка с гаража......
луда работа!!!

банкоооо, татинкооо, ама то става с виждане, трябва да я запиша с камера, ама сърце не ми дава, уж искам един ден да ги забравя тези случки
и всеки ми вика- спокойно, ще отмине, да ама не вярвам вече, и кого ще е това? към 5 г ли?????

оххххххххххххххххххххх

Докъм 4 години, ми казаха. Ох, мамо, и аз не знам вече. Знаеш ли как реве с огрооомни сълзи, направо ме е срам, ще помислят хората, че го тормозя, бия, мъча......................
На морето мене въобще не ме еб...ше, баби или тати. В зависимост от това кой му се е скарал и кой повече отстъпва.
И нищо от това, което го пише по книгите, в такива моменти не може да се прилага. Да си ядат ушите педиатри и психолози, на книга е лесно.
Казах си....ако някой иска, можем да обменяме и оше опит и взаимно да се подкрепяме.
Естествено, си го обичам детето и не ме разбирайте погрешно, че се оплаквам.
Просто и аз почвам вече да си чукам главата и да се питам"къде бъркам".

Моля ви кажете ми че не всички деца преминават през това,моля ви
Защото съм с много лабилна нервна система и просто не знам дали ще издържа на подобно нещо.Само като ви чета и ме хваща страх:)

Споко, амбър, едва ли всички деца, но повечето. Комшийчето до нас е по-голямо с 9 месеца от Станислав, е, познай кой е отворкото и кой кого закача, а кой от кого се срамува.
До ген, до стечения на обстоятелствата....не казвам 'до възпитание', защото понякога и то не помага.
Прочетох в копираното от Слави, че те почвали да си осъзнават АЗ-ът.
Е, за ваше сведение, моят пижовец казва "Аз" осъзнато от един месец насам. А де,пикльото му с пикльо??? Дядо Фройд е прав за мноооого нешица.

predi 1 godina, misholina, беше споменала във форума, за т.нар. "ужасните 2", тогава си помислих същото като теб, но бързо забравих. слад 2-та годинка, Малена започна да проявява страшен инат, послушна, е но изпадне ли в криза- край, а това се случва поне 5 пъти на ден с продължителносто от 45 мин, до няколко часа
така като чета сме от по-тежките случаи
отдавам го на това, че тя е център на внимание на цялата фамиля /а тя не е малка/
от друга страна, самото дете е много емоционално, едно такова артистично, в смисъл влиза в роли и се прави на интересна
та това са мисля, фактори, които задълбочават кризата
както и това, че баща й е мил и добър, и за да има мир е готов на всичко

мисля, че на този етап, тя няма нужда от мен, въпреки , че макар и рядко, се сеща коя съм
на баща си вика, татинко, на мен Биля или Биляна, няма мама, няма нищо..........

Подписвам се с 2 ръце под това.
С тази разлика, че у дома не само се катери върху "тати"-то, ами и спят заедно. Явно има нужда да го усеща до себе си нощем, щото откакто сме на тоя вариант, спи до откат докъм 8 часа-ако е почивен ден-иначе се будеше ношем.

Не тази вечер, Жозефина!, малко гадно звучи, но думите ти ме успокояват. Понеже имам момиче, много се притеснявах, че връзката при нас се е скъсала завинаги, и все си мислех, че ако е момче, ще е обратното /винаги съм искала да имам 2 дъщери, сега вене не съм сигурна /

но ето, че не е така. Децата в тази възраст явно търсят този, при който могат да минат метър.

НЕ се е скъсала, МАленна. Знаеш ли какво ми казваше нашият доки?
"Ами намерил е начин да те "пържи", но ти не му се връзвай. Детето много добре знае коя е майка му и кой каква роля има".
Мисля си, че е прав.

Добре дошли в отбора Малена,дъщеря ми е точно същата,държи я вече около 6 месеца и всички у дома сме луднали покрай нея.Успокоих се,че щом и хора с волско търпение едва издържат,не съм аз виновна
След малко ще се включа по-сериозно,исках просто да да се оплача и аз.

охх незнам в такива моменти всеки родител се пита... Къде сбърках? мене от всичко най ме дразни че крещииииии,ама крещи с пълен глас все едно го колят,чак се изчервява да крещи но така събира публика около себе си и аз докато се червя от срам пред хората той изпитва някакво вътрешно удовлетворение абе малки  дяволи

При нас пък е обратното.
Няма тати, говори се по име, от няколко дена му е жена . Само да ме види около него и почва да ме бута и да ми вика, че им преча. На моменти ми е смешно, на моменти не
И такова нещо бях чела тук или в книга вече не знам, щот се обърках от толкова писания. За силната любов към татковците (при момичетата).

За ината....оказа се, че е такъв инат, че се стигна до там, да се откаже от собственият си огромен кашон с играчки за около 2месеца!!! само и само да не си прибере разхвърляните играчки обратно

Фазата с блузите с дълъг ръкав още не сме я минали. Скрих предвидливо всички ботуши, ма не се сетих, за пантофите . До градината ходи с тях, та искаше и вътре, ама тогава просто ги свалих и сложих сандалките, без изобщо да обръщам внимание на мрънкането и.

"Искам"...като запецне на това искам и направо не знам

За баба си и дядо си, реве на моменти. Или иска да е при тях или не.
Един път обича другата баба (свеки), друг път не иска да чува за нея. А жената дава мило и драго да я вижда по често

Вечер по сто пъти се чуди къде иска да спи....мести се от нейното креватче и обратно до откат

Та, така...за сега все си мисля, че удържам фронта - с нервите си...ама до кога не знам

И друг път съм писала,че тръшкането при Ния е много различно от това на останалите двегодишни.Например никога не се ядосва ако иска нещо в магазин,а не и го купя.Истериите са от съвсем друго естество-защо нарязаната диня не може да се залепи обратно за кората,тя се е объркала,не и се яде точно сега,иска динята да я почака обратно в хладилника,ама за кората,не така,ааааааааааааааааа,рев,истерия,напоследък завършва и с нещо като тикове,изкарва ми акъла просто.Или от няколко дена е на тема-не искам да пишам.Виждам я,че едва се стиска,прикляка,почервенява,но не иска да се изпикае,през това време си намира и някакъв повод да истеряса и най-накрая се напикава,крещейки.Не знам какво да правя,изчетох тонове литература,нощем не сънувам голи мъже,а д-р Додсън да ме изпитва запомнила ли съм си урока.Аз по принцип съм с лабилна психика,след раждането отключих и паническо разстройство и поведението на Ния буквално ме съсипва.Дълго време се обвинявах,че тя е такава,защото аз не реагирам адекватно,записах се на йога,започнах да се храня съобразно дошата си(това според аюрведа) и смятам,че постигам голям напредък,но не знам с какви нерви трябва да съм,за да реагирам на пристъпите и винаги спокойно,мъдро и справедливо
Сега искаме да си осиновим детенце,но с поведението на Ния...не знам,на моменти просто ме е страх от собствената ми дъщеря
Накрая ви черпя виртуално по едно уиски,защото зверът ми днес става на три години Моля се това да е началото на един по-светъл период

Bili,
Да ти е жива и здрава. 

Дано като осиновите детенцето Ния  се кротне и да реши да помага на мама
 

Момичета, моя син навърши преди месец 3год., но продължаваме с истериите, с ината, с тропането с крак, с милионите капризи и тръшкане по улиците. Но има и нещо ново - усеща се на моменти и идва при мен "гузен", умилква се, гушва ме със сладките ръчички и заявява "Мамоооооооооо, тооооооооооолкова те обичам".
Минахме и през реването за бабите, но откакто е ваканция от яслата /а именно бабите го гледат по половин ден/, като ме види почва да хлипа "Мамо, толкова ми беше мъчно, цял ден плаках" - което е абсолютна лъжа, играе и дивее на воля, и не се сеща за мен 
От къде му идват тия мисли, и тон с който да ги изрича ... направо немея ... 

Вини,благодаря Силно се надявам и аз да стане така!

Bili,
пожелавам ти здраво, весело и прекрасно дете след като днес вече е на 3. Дано!!!

това за динята все едно аз съм я писала. така е с всяка опаковка, която се отвори или всеки етикет на стока, който за зла участ се отлепи от опаковката- истерия и мъка настава.

когато сме сами двете сякаш по-добре се справям
1. вече казах, че съм ужасен дебил, стоя гледам я и не реагирам
2. от хората по улиците и магазините не ми пука, пред тях не й правя забележки, няма смисъл, тя така или иначе в такива моменти си губи слуха
3. оставям я сама, излизам от стаята, ако започне да става страшно- скуби си косите, удря си главата, изприщва се, отивам  и започвам сценки от ВИТИС, правя се на маймуна, да я разсея, сменям 100 гласа и роли. В повечето случаи това работи, но не и през първите 15 минути на кризата.
4. ако сме на улицата, много често мили хора се включват, искат да я вземат и тя веднага тръгва в правилната посока. засега и това работи
5. иска да кара колата, или да се вози на скоростния лост и да държи баща си под ръка. В този момент, как искам да имам познат катаджия, който да е на смяна, да отида при него и да й се накара здраво. Сигурна съм, че бързо ще й се изпарят тези желания.

та, това е, споделете и вие как се справяте, ако изобщо успявате

Малена,благодаря за пожеланията!Това с опаковките винаги ме е учудвало страшно много,никаква логика не намирам.При Ния най-ефикасната тактика е да говоря тихо и бързо,така и става трудно да ме разбира и спира да вика,опитва се да ме чуе.Но не винаги успявам естествено,напоследък все по-рядко.Излизането от стаята понякога помага,понакога влошава положението и един вид последната капка-истерията е по-тежка и по-продължителна.За себе си знам,че ние до голяма степен провокирахме това и поведение-тя е единствено дете,първо внуче на два комплекта баби и дядовци,плюс две прабаби и всички живеем в един град Като беше на година и половина няколко месеца заспиваше само и единствено в колата,спомням си мъжа ми една вечер я прибира в девет вечерта,януари месец,градът спи,той я оставя с кошчето в коридора,поглежда ме жално и казва съвсем сериозно-или тя или ние сме луди
Сигурна съм,че ако остана да я гледам аз,а не по двама-трима да се сменяме на ден,положението ще се подобри значително,но за момента съм основен източник на семейните финанси,а и честно казано тая перспектива ме депресира Пратих я и на градина и само за два месеца от слънчевата и мазна усмивка на собственичката не остана и следа-сега просто ми кимва и често повтаря-не сме имали друг такъв случай Очаквам скоро да я излкючат за лошо поведение

и Малена е център на вселената
баби, дядовци, прабаби, леля с 2 големи вече братовчеда, просто е най- малкия член на фамилията и е обект на ухажвание и угаждания. Все при някой, ще й мине номера.

Хайде и аз да се включа в отбора  . Напоследък изобщо не съм в състояние да се справям с "лошото настроение" на сина си  . За мой късмет мъжът ми си е тук в момента и макар че не е в състояние да помогне много, в моменти на истерясване има няколко резултатни намеси. Обикновено до това състояние го докарват случки, в които не му се удава да направи нещо намислено- да пъхне голям камион в малък гараж, да мине с колата през място, през което няма как и ежедневните тръшканици за "искам това, не, не това, а другото" и прочие . И аз изчетох какво ли не, но няма особен резултат от прилагането на описаните по книгите техники. Напоследък се опитвам да не обръщам внимание изобщо, но това го докарва до пълен бяс- ако не реагирам идва и започва да ме удря . Опитвам се да му говоря и да го обсъждаме, но няма особен ефект- той в такива моменти нито приема, нито предава. Когато се тръшка в колата и навън, доста успешно се справям с фразата "чичко полицай ще дойде" и за сега работи. Дори си мислех, че може би ще се уплаши от "жив" полицай, но миналата седмица бяхме на гости в леля ми и когато свако се прибра/полицай е/ не се уплаши, по-скоро беше респектиран. В яслата казват, че се държи много прилично, но с мрънкането се започва от момента с качването в колата. Ще чета и аз предложенията Ви за справяне с кризата на третата години !

Момичета, напълно ви разбирам. Моето дете не е чак толкова зле, но общо взето като, че ли преодоляхме този период (около третата година). Но и досега на моменти проявява "характер", а свекър ми като го види и казва, "Ех, че не ми е на ръката." Не знам как се лекува, май минава от самосебе си. И Вики е  едно дете, повечето време е с майка ми. Уж гледаме да не го глезим, но истината е, че понякога не се усещаме как изпълняваме желанията му. А най-голямата криза беше, когато започна да ходи на градина. В градината е добър и послушен, а у нас такива циркове, комшиите се чудеха какво става - реве и крещи все едно, че някой го коли. Не пожелавам никому да бъде сидетел на такова нещо. Цяла седмица в къщи се чудехме какво да правим - той вика, плаче и накрая от изтощение заспиваше. Преди два дни започна да се тръшка, че иска баща му да го води на градина. Имам позната с четири породени деца. Казва, че такова нещо не й се е случвало. При нейните деца винаги има конкуренция, всяко се бори за внимание.

Купих си тази книга
http://www.colibri.bg/k_img/kpdsnd2.jpg
- на хартия всичко е лесно, но на практика .....

valja, о да, купих си тази и още няколко книги, но засега не ми помага кой знае колко

лекувам Малена с хомеопатия, и добре че е д-р Костова, да откликва мило на кризите на детето и на нашите. Засега помага, но все пак, характерът си е характер.

какво й даваш - нещо за успокоение ли?

ммммм, зависимост от състоянието
туберкулин или фосфор

каквото ми каже лекарката

Дала си точното обяснение на част от проблема 

Не че моето дете не го тресе тази криза, но (за сега?) е в лека форма.
Тя просто "не ика" никакво внимание от други хора, включително от деца. Не иска да я закачат, да й говорят, абе все едно я няма.
Това й е кривотията за сега.

И при сестра й не помня да е имало особен проблем, но тя също не е била едно дете във фамилията. Определено оказва влияние този фактор.

търся под няем, едно дете на 5 и едно на 1г
 

Давам едно на 7 и половина. 

Искаш ли Лора 

зависи от наема

ще ти пратя и хапчета 

ех, на някои хора им е лесноооооо

А дете на 3.5 искаш ли? Тъкмо се чудих кога и как да го заведа на море.

Като гледам скоропостижно ще трябва да осъществяваш една от мечтите си 

Здравейте,
Миналата седмица открих темата за тинейджърите, сега виждам тази за детския пубертет. Присъединявам се и към двете.
Синът ми е по средатата на юношеския пубертет - някой ми замени момчето с друго - блъскащо врати, викащо и досадено от всичко и всички.
Малката пък навлиза в дребосъческия пубертет - каквото прочетох от темата в началото - сякаш за нея писано.
В къщи е малка лудница!
С Еми засега се справям, оставяйки я да крещи и пищи (откъде този глас и сила?), а аз излизам от стаята. Другата ми тактика е да се опитам да й разсея вниманието, започвайки да говоря за нещо, което знам че й е интересно и тя (ако ме чуе, през писъците)  започва да ми отговаря и така кризата минава. Като излизаме винаги нося някоя играчка или топка и ако реши да ми прави панаир насред улицата, грабвам играчката и почвам да импровизирам. Страхът да не дам играчката на някое дете повечето пъти е достатъчен да я спре, но понякога и това не върши работа.
Най-трудно е да я накарам да върви в правилната посока - затова възкресихме количката, но докога - не знам..
Друг трик са полицейските коли, покрай които минаваме или минават покрай блока. Така я научих да седи на столчето в колата. Има им респект!


Предлагам едно на 16..

Извинете, за дългия постинг.
Хубава вечер!

Тръшкането престана, даже не разбрах точно кога.
Сега е време на граченето, крещенето и "Това е мое".
Като направя забележка, се почват дълги обяснения с яростни жестикулации. Добре че не всичко му се разбира все още, иначе ще полудея.

Тя кризата си е една - от към 2 и половина, до към 5...

  на теория ги водят 8  първо е бебешката, после първият пуберитет (до 3г) и следван от кризата на свръх-Аза (до 5г). Зори е на 2,3г и резултата при нас засега е 1:2 (бебешката мина незабелязано  )
хубавото е че с натрупването на стаж стават не толкова шумни и стряскащи... , нооооо доста по-сложни.... 
а лошото е че траят докато се развива личността  за това и в първият постинг писах че са нормални и дори здравословни - детето става човек 
е след като навършат 7 мисля да не ги мисля.... нали са казали първите седем... после да оцеляват 

ПС една кратка класификация за ориентир http://www.zakrila.org/family/need.htm

Хммммм.....така като гледам, можем даже група за взаимопомощ да си образуваме.
И забелязах и друго-все си мислех, че има някаква закономерност и майките, които почти сами си гледат децата, нямат такива проблеми. Ама....явно не е така. Дотук виждам няколко примера.