Кризата на третата година

Честно казано, благодаря на Бога, че при Ивета, ако въобще е имало криза на третата година, тя е била доста лека и незабележима за мен. По принцип вече е лесно човек да се справя с нея - разбира от дума и може да я убедиш да направи или да не направи нещо. Ако пък това не помогне, аз съм привърженик на ясната йерархия в семейството - казвам й - ще направиш това, защото аз така съм преценила, ти си дете и трябва да слушаш мама. Досега не съм имала проблем с тръшканици, истерии и тем подобни. Изкоренявала съм подобни симптоми още в зачатък.

Което не означава, че Ивето е потиснато дете или нещо подобно. Напротив, много е общителна, отворена, смешлива и весела. Бих казала, че е дете със самочувствие за възрастта си.

 Petrova_, методите, които описваш ги използвам и аз  и ги смятам за доста ефикасни.

Виж, за агресията съм се замисляла доста. Ивета е доста палава и дива, често се случва да смлати някое дете на площадката. При това го прави не със злоба, а някак като че ли да си запази територията, да покаже превъзходство. От една страна съм харесвала поведението й, защото не отстъпва, ако я бият, не квичи и не търчи да порти, реагира смело и с достойнство.  От друга страна не бих искала да поощрявам прекалено много едно подобно поведение, за да не излезе извън нормалните рамки. С радост забелязвам, че с възрастта се успокоява и агресията й се уталожва от самосебе си. Преди време проведох един разговор с нея на тема колко е хубаво човек да е добър и как всички обичат и се възхищават на такива хора. Това доста й повлия - не че напълно изкорени някои прояви, но доста ги намали, а и стана много любезна и приветлива с хората. Сега си мисля, че периодът на агресия е била може би именно нейната криза на третата година. Дали?

Благодаря на всички които споделят как се справят с кризата. На мен покрай двете "бебета" времето за писане ми е малко ограничено, обаче чета като невиждала букви 
Хич не ми е ясно, как навън и пред хората имам най-сковорчивото тригодишно дете, докато у дома не му писва да измисля опити за манипулации. Не му се отваря парашута, обаче той е неуморен - винаги има нещо ново, което да стане повод за манипулиране.
Но! Забелязах нещо интересно - оня ден за да предотвратя истерична криза го оставих да си играе и да се олива с вода навън на село. Предполагам че това доведе до една доста красива ангина, несваляема температура и Милен висящ като мокър  парцал на ръцете ми. Като го попитах дали му е ясно, че причината за това да е болен е играта с вода, когато съм му казала да не играе, той кротичко каза - да - и вече трети ден не се е тръшкал за нищо. Единственото което правя е да му напомням, че когато не ме слуша и се тръшка, после на него не му е добре.
За сега върши работа.

И на мен ми е много полезно  това в момента. Благодаря на всички за което. Дъщеря ми постоянно се тръшка за всичко, баща и обвинява мен че не съм я възпитала, а аз после си го изкарвам на нея и така се въртим в омагьосан кръг. Някой тактики ги прилагам успешно други не. Незнам къде греша, но след след поредната сцена дъщеря ми забравя бързо, а аз се тормозя цял ден. Иначе има собствено мнение за всичко -дрехи, храна, разходки и трудно мога да я убедя в обратното.Всичко тя си избира и решава, но от друга страна е много чувствителна и ако и забраня нещо или се скарам пред други хора го изживява вътрешно и уещам че я наранявам. В такива ситуации незнам как да реагирам и ми е много трудно. Ще продължавам да следя темата с интерес. 

Записвам се, с благодарност за полезната информация и положения труд да го споделиш с нас 

milenazd, не се ли притесняваш, че ако от сега не можеш да й се наложиш за нищо, то съвсем ще я изпуснеш от влиянието си в бъдеще? Все пак едно 3-годишно дете не може да има преценките на възрастен и колкото и да му се дава правото на избор, все пак трябва да се отчита крехката му възраст. Чела съм и съм напълно съгласна с това, че децата, на които са дадени права по-големи от полагащите се за възрастта им, са вътрешно дълбоко нещастни, поради невъзможността да поемат непосилната отговорност на избора. Те не го осъзнават, не могат да го формулират ясно, но това ги прави раздразнителни и капризни.

Казваш "Всичко тя си избира и решава, но от друга страна е много чувствителна и ако и забраня нещо или се скарам пред други хора го изживява вътрешно и уещам че я наранявам.", но се чудя дали прекалено чувствителната не си ти? Децата са си деца, а тригодишните до вчера са си били бебета. Наистина, мисля, че трябва да има някаква дистанция и дисциплина, ясно изразена йерархия, което не пречи отношенията между родители и дете да са изпълнени с обич, приятелство и доверие.

Петрова, щерка ти може би нужда да действа по-самостоятелно - ами осигурявай и някакъв екшън в който да се изявява, да не стига до битки с други деца. Някакви много енергохабящи игри - състезания, гоненици, при нас става с колела, че едната ми мома е голям активист .
Таткото там да помага с физическите натоварвания и най-важното - в тия игри да има правила и да се спазват! Ако не се спазват играта се разваля, пък на кого му е приятно това? Ще добие уважение към правилата и ще те слуша после повече като и кажеш да не хвърля пясъка примерно - нека си рине, чудесно, но на безопасно място.
Какво още - като се умори яко, пренасочи и вниманието и към нещо по-спокойно, но да и бъде много приятно - книжка, някаква кротка игра, поне да пеете заедно, де да знам какво още - ти си я познаваш. Но само като е поизтощена физическата и батерия - иначе и да настояваш, ще е битка без резултат, тя ще си атакува. Пък като е поизморена ще се остави. Постепенно ще започне да и харесват и други работи и цялата активност ще може да се пренасочва и към други неща.
Но това чао на улицата ми се вижда малко страшно, представи си какво я мотивира да хукне и да те настигне - ами страхът да не остане сама. Правила съм го веднъж-дваж и аз в парка, бързайки да се прибираме, признавам, но хич не е най-доброто, което едно дете ще си помисли за майка си в такъв момент - разочароващо е - мама, май е готова да ме остави  .

Слави, така е, от много промени може да стане така - детето губи ориентири, започва да изглежда капризно, а всъщност е объркано и няма сигурност. И като не знае какво да прави ( ами как сега да реагирам, ами тези 10 нови човека какво ли искат сега от мен, ами в тая градина сега какво ли ще  ми правят) почва стихийното недоволство с използване на целия наличен ресурс (вече имат някакъв, познават си донякъде възможностите , тръшканици, врясъци и пр.) Прекалено инфо му се събира на детето.
Но ти се радвай, че реагира така на събитията, щото другата защитна реакция е пълен пас и не ме интересува нищо...
Малко е тъпо, че не можем да съобразяваме промените в живота ни с фазите, в които са, все нещо не съвпада и малко буксуваме понякога.

milenazd, това което си мисля е че имаш нужда малко по-системно да подходиш. Казваш, че  някой път тактиката действа, някой път не...Ами спомни си кои тактики действат и в какви моменти. Същото и за недействащите. И виж какво ще излезе....някакви изводи  - твои си, за това какво важи за твоето си дете.
Не е никак лошо, че изразява мнение, но не е въпросът да я убеждаваш - това не е разговор между равни. Да я убеждаваш, да и повтаряш в този случай е да я караш да си мисли, че може да спори с теб, в крайна сметка ти се изнервяш, после и се караш, после тя реве, ти се чувстваш зле...Преди да се стигне до там, можеш категорично (но спокойно!) да и покажеш кое е единственото правилно нещо в момента, а то е твоето решение.  Да не се залъгва, че има други алтернативи. На друга възраст ще ги има, но на тази още е рано.
Клер пише нещо много хубаво - за непосилността на избора. Те все още не искат да избират "наистина" на тази възраст, имат само нужда да покажат, че този малък "аз" може да изрази някакво малко мнение в момента - но не повече, нещо като репетиция за по-нататъшни, по-сериозни "истински" мнения.
Повече от това не бива да се иска, защото самото дете ще се загуби в несигурност, пак дезориентация и несигурност (тръш, тръш) и кръгчето се завърта.
Каквито и да са малките им мнения (чудесно е че го правят ), трябва да ни чувстват на място и стабилни.

Записвам се да следя темата. Много интересна и полезна! 

Ведра - частично не бих се съгласила с идеята ти за укротяване на характера с енергохабящи игри. Поне моя опит в това отношение се оказа пълен провал - сега Милен може без никакъв проблем да направи преход от 10 километра пеша, като почти не спира за почивка и постоянно тича напред назад, без това да го умори въобще - колкото повече съм се опитвала да го уморя, толкова по-малко успех съм имала. И не говорим за безцелно ходене, ей така за идеята - просто той обожава селскостопанските животни, така че правим огромни преходи да ходим да видим кравите, козите и подобни - той  е ентусиазиран и върви с удоволствие. След това тича из двора, катери се, играем футбол и това въобще не ме спасява от истерията ако му е ден да се тръшка.

Мамо Галя, синът ти явно е огън дете 
Идеята ми беше да пиша за моите опити за укротяване , не за рецепти за укротяване
Има някои проблясъци на пренасочване на енергията към други неща при нас, затова ги описах...
Вие щом имате животните като стимул, чудесно, ще научи много работи за тях без усилия (пок след време ще можеш и да си почиваш ако се задълбочи по темата).
Всяко дете го влече нещо...Моите например никога не мога да ги заинтригувам с животно, по-голямо от врабец  , обаче изпитват голямо любопитство като видят музикален инструмент и изобщо засияват от всичко свързано с музика (абе да пръдне някой с извинение, викат много развълнувани - мамо, този човек прави музика!!!) 
Така че моите "отклонителни" занимания след като ги поуморя с активно търчане май натам ще отиват...

Ох благодаря за темата... 
Сега ще я копирам и право в мейла на мъжа ми..

Все ме обвинява, че и давам да избира сама някои неща или че понякога и давам свобода.

Записвам се, за да мога по-лесно да следя темата. При нашите малки мъже - 3г и почти 4 м. се получава и усложнението "да не остана по-назад от братче-близначе" и когато единия се тръшка понякога другия решава да прави същото, което обикновено води до спиране на тръшкането - гледаш как го прави другия и се учиш. Така, че за тръшкането и торпането имаме ред. Убиват ме когато повтарят моите реплики, съветвайки другия. Нямам нужда от огледало.

Интересна тема, записвам се да следя

И аз се записвам 

Аз мога да кажа следното по въпроса - всяко дете е различно и по различен начин се тръшка и се упокоява. Има деца които слушат какво им се говори и вдяват, но когато виждаш че няма смисъл да приказваш, защото насреща просто няма слушател.... Такова като моето дете например - сигурно се среща 1 на 1000. Има много фактори от които зависи как и колко време е необходимо за да се успокои след поредното бесуване . Много ми е интересно как сутрин, когато бързаме за работа и тя се събужда кисела и мрънкаща, мога да я облека с нещо, което тя е решила че не иска.(това ми е най-пресния спомен)
Ами в такива моменти просто не ти остава друго освен да и дадеш право на избор, иначе рискуваш да закъснееш за работа, да се изнервиш допълнително и да стане една ситуация 
Когато Лара започне да се тръшка за нещо просто не чува какво и приказваш - не приема и не предава - просто истерясва. И аз все още не мога да намеря подхода за излизане от ситуацията. Тя не приказва добре, че да водя някакъв диалог с нея. Ако я оставя може да реве и час, но на мен не ми издържат нервите толко време и се налага да реагирам, но съм психически скапана, защото не мога навреме да предотвратя неприятната сцена. А и реването за моята дъщеря е нещо като хоби - може да и се събира 1/3-та от деня в рев. Опитвала съм да обяснявам че вече е голяма и не е хубаво така да плаче като бебетата и т.н... но полза никаква.
Понякога просто не може да ми изникне във фантазията какво да направя за да предотвратя поредната истерия. А може и да съм психически уморена и безсилието да ме довършва в такива моменти....

И аз ще следя темата.