второто дете в семейството - за и против

Винаги съм искала много деца,но по лекарска препоръка съм ограничена само до две....
Благодаря на Бога ,че успях да износя докрай и двете си деца.... 

Аз пък не разбирам защо авторката иска някой да й каже дали да има второ дете или не. Това са въпроси, които се решават в семейството, а не от съвсем непознати хора.

Аз съм едно дете. Винаги съм мечтала за брат или сестра. Няма да причиня подобно нещо на сина си. Не ми пука къде ще живея, нито как, ще се справя някак, сина ми ще има брат или сестра - негова кръв. Няма пари, няма лукс, които да заменят тази връзка за цял живот.

    Аз съм ЗА второ дете! Аз съм едно дете на мама и не е много хубаво. От друга страна моята майка е имала сестра, която е починала млада, но въпреки, че е казвала, че за починалите или добро или нищо всеки път като стане дума и казва, колко лош човек е била и разказва по някоя ужасна история... Сестрата на съпруга ми е наистина много неприятен човек, чак е чудно как са брат и сестра, толкова са различни... Така че зависи от много неща, от възпитанието на детето, вярвам и че има по нещо заложено в човека още преди да се роди... Малко се отклоних от основната тема... съжалявам. Основното е, че ако има желание за второ дете, значи всичко ще си дойде на мястото с времето... То никой момент не е идеален за появата на бебе, все ще има някой проблем, финансов, жилищен, но щом има любов и желание, това е най-важното!

Тя не иска някой друг да вземе решение вместо нея, а да потърси съвет и подкрепа! Различно е!

Аз съм за повече от едно дете.
ОБАЧЕ! С бившият ми имахме много големи финансови проблеми и дори едно дете ни беше трудно 
Със съпруга ми сега имам още едно дете, мислим и за трето.
Вярно е , че където има за едно , има и за второ, но ако положението е тежко, децата също страдат. Никой не иска децата му да мизерстват и да носят подарени дрешки - втора ръка.
Много трудно съм изгледала големият си син, с големи лишения и тревоги, не бих го допуснала отново.

Аз лично толкова трудно родих първото си дете - че имам чувството че никога няма да се реша за второ.Но винаги съм била за 2 деца

мчоля като влача в понеделник двете си деца сама като малката е с пневмония /вярно те са породени е по-зле и от близнаци/ - някой да ми напомни кво му е хубавото на две деца
като малкия пищи от ревност че нося бебето и като иска да я гушне се опитва да я обеси или да я събори...
моля ви кажете ми къде му е хубавото! честно не си го спомням често....

    Да. И аз съм на мнение, че ако има големи финансови проблеми не е време да се планира втора бременност. Разбира се, че не бихме искали децата ни да "мизерстват"... Когато Криси се роди имахме проблеми с парите, много трудно беше... Но по-късно мъжът ми успя да се установи на добра работа и нещата потръгнаха. Не че сме кой знае колко добре с парите, просто се справяме и затова взехме решение за второ детенце. Просто понякога нещата се подреждат и не винаги човек може да предвиди доброто или лошото, което му предстои. Когато забременях мъжът ми реши да смени работата, за по-добро уж, но го подведоха и се оказа, че нещата не са така розови колкото му ги представяха и увиснахме... Но се случи така, че сега е на добра работа и нещата са ок сега.

Нещата винаги имат 2 страни - от една страна е така..., от друга - онака ...
Ще разкажа само една истинска история с едни познати - искаха да си уредят живота - голям апартамент, коли, кариери, пари и тогава да мислят за деца. Уредиха го както искаха и дойде на ред детето, но се оказа, че вече не могат да имат деца ........

аз също като твоите приятели първо исках всичко да е уредено,но не ми се иска да съм вечно чакаща,затова вече имаме Теди а останалото с времето

Ами да, човек като е млад и здрав и има енергия е по-лесно! Винаги се намира начин, дори да няма голям апартамент, коли, пари, кариери големи... Много жалко за твоите приятели, дано открият начин да си имат свое бебе или да си осиновят... Просто всеки си има своите приоритети и сега като ги пренаредят и своите, всичко ще си дойде на мястото. Дано успеят!

ами това решение е строго индивидуално. за мен зависи от бащата и условията ни на живот. нашия татко е супер грижовен, работи, помага в къщи, изключително е привързан към дъщеря си и т.н. от скоро - 2 години - сме в собствено жилище което изплащаме и това е част от причината да искаме да имаме и второ дете. доскоро доходите ни бяха бая ниски но ние сме с високи квалификации и след 100000 интервюта и 6 години работа за малко пари сега нещата се наредиха. ако бяхме на квартира и с ниски доходи без шансове за нещо по добро незнам дали щяхме да искаме 2 дете - просто не ща да влача деца по квартири и да се чудим какво да ядем и кои сметки да платим. като съвет мога да ти кажа да се опитате да си намерите добре платени работи, да се опитате датеглите заем и купите жилище /ако има кой да ви помогн еоще по добре/ и тогава да имате второ, но пък може и така да се оправите, ако много искате да имате още едно. аз лично искам 3 деца ама ще си остана май само с искането 

Аз не давам съвет, споделям наблюдение. Преди време у нас доЙде една приятелка с голямата си дъщеря.  Те са три момиченца. Живеят в двустаен апартамент. Момичето и синът ми влязоха в неговата стая да гледат филм, а ние с приятелката  ми - в хола на кафе. На тръгване момичето много тъжно каза на майка си - толкова много искам да имам стая, която да си е само моя... И само мой телевизор, и мой компютър, за който да не чакам да ми дойде редът ... И как ми писна вечно да съм детегледачка, искам малко тишина ...
Много мъчно ми стана, защото момичето е изключително добро и мило дете. Бащата ги напусна и тя се грижи за малките, когато майката работи. Тя е във възраст, когато порасналите деца искат самостоятелност, а дели стаята с малките си сестрички. Преждевременно пораснало дете ... И толкова много я разбирам ... Аз самата съм делила една стая с брат ми в тясната гарсониера и имам само гадни спомени за теснотия, вечно съобразяване с някой, който иска да спи, пък аз вдигам шум, затова и не мога да си поканя приятелчета в къщи, защото - първо - няма къде, второ - ще пречим на брат ми, който пък трябва да учи и още безброЙ такива аргументи, които отравят живота. И също - детегледачка, когато искам да изляза с приятелки, чистачка  - защото той е малък и разхвърля; за уроците дали си е подготвил - пак моя отговорност, че иначе всички работят. А работят, защото няма пари... По принуда започнах да бъда мама на 8 год.  И не беше удоволствие.
Така, че когато се дават съвети за пълна къща, на сърцето да е широко, парите ще дойдат, децата ще се радват да помагат за бебето и не знам какви си още глупости, без да има поне елементарните условия за това, то поне погледнете  всичко това през погледа на децата, дали те искат да живеят в теснотия и в лишения. Защото медалът винаги има  2 страни.