Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
- Публикувана: 16 юли 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2007, 23:10 ч.
Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад
Подкрепям!
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех.
може и вариянт сингъл да си направи за всеки слу4ай
може и вариянт сингъл да си направи за всеки слу4ай
не може, а трябва. Всеки трезвомислещ има освен план А и план Б.
Лолита, с мъжа ми не сме живяли толкова години под наем само защото така ни е по-весело. Знам какво е да се живее със свекъри. И колкото и да са свесни хората, ти там си просто на гости, независимо какво казват, правят или ти какво правиш. Ти ще си чужд човек. И като такъв няма как да можеш да се държиш като у дома си. Ще трябва да си мълчиш когато свекървата си говори по телефона на вечеря, когато казва какво ще се готви, кога ще се пере, ще идват ли гости, та дори за това какъв цвят са ви чаршафите (примерно). И пак като чужд човек, на тях в един момент ще им писне от дребните сблъсъци с теб, и тогава ще започнат битките между снаха и свекърва. Наистина правиш остри изказвания, от което и аз си правя извода, че не си готова за това. Само ще си разореш като нива нервите и после ще се чудиш как се е стигнало до тук. Така нестава.....
Не мисля че е много приятно за всички на масата когато се храниме в мълчние и гледаме ТВ, да не можем да чуем нищо зашото някои си решил да хване тънката тарифа след 9ч. и да си говоти докато яде, нямам нищо против че си е в къщи да си говори по 100ч., но да не е на масата докато се храним , поне мен така са ме възпитали?
[/quote]
Аз изобщо пък не мисля, че мястото на телевизора е в кухнята, както и на телефона.
В кухнята човек сяда, за да се храни, а не да гледа телевизия или да разговаря по телефона.
Може би съм малко крайна, но смятам, че храненето изисква спокойствие.
[/quote]
Аз изобщо пък не мисля, че мястото на телевизора е в кухнята, както и на телефона.
В кухнята човек сяда, за да се храни, а не да гледа телевизия или да разговаря по телефона.
Може би съм малко крайна, но смятам, че храненето изисква спокойствие.
Това за план А и Б много ми хареса! 
Знам , знам , че трябва да излезна с ясна позиция и план, но когато искаш нещо трябва да се обосновеш, аджаба за какво го искаш. Няколко пъти съм се опитвала да разкажа за нещо което е станал, битови дребни ужасно дребни неща, но моята половинка не зацепва, ако тръгна по остро да критикувам ми се отговаря остро и непреклонно. Не знам какво трябва да стане за да го убедя че трябва да вземе това решение.
Той хиляди пъти ми е повтарял , това е домът ти, искам да се чувстваш у вас си и на мене ми ставаше толкова мило и се радвах на думите му че просто не мога да му кажа " това е невъзможно" и търпях и търпя.........Понякога се чудя защо нещата които си искал най-много да ти се случат се случват най-трудно...... Не искам да го карам чрез " насилствени " мерки да напусне дома си който толкова много му харесва, не ми изглежда честно. Искам той да има тази потребност да почувства моята тъга и да откликне на нея като запретне ръкави. Вчера се заговорих с братчетка ми тя имаше подобен проблем но те - родителите в крайна сметка отстъпиха и отидоха на друго място, така като гледам това тука няма да се случи. Близките ми хора казват да не се предавам, че човечето ми е много свестено и ме обича, всички ми казват колко много ме обичал ( даже и негови приятели когато сме на по чашка ), а моето същество вътрешно се чувства като оковано. Защо са такива телета тия мъже като хипнотизирани са понякога вярват на хиляди небивалици, а очевидното не го виждат
Знам , знам , че трябва да излезна с ясна позиция и план, но когато искаш нещо трябва да се обосновеш, аджаба за какво го искаш. Няколко пъти съм се опитвала да разкажа за нещо което е станал, битови дребни ужасно дребни неща, но моята половинка не зацепва, ако тръгна по остро да критикувам ми се отговаря остро и непреклонно. Не знам какво трябва да стане за да го убедя че трябва да вземе това решение. Той хиляди пъти ми е повтарял , това е домът ти, искам да се чувстваш у вас си и на мене ми ставаше толкова мило и се радвах на думите му че просто не мога да му кажа " това е невъзможно" и търпях и търпя.........Понякога се чудя защо нещата които си искал най-много да ти се случат се случват най-трудно...... Не искам да го карам чрез " насилствени " мерки да напусне дома си който толкова много му харесва, не ми изглежда честно. Искам той да има тази потребност да почувства моята тъга и да откликне на нея като запретне ръкави. Вчера се заговорих с братчетка ми тя имаше подобен проблем но те - родителите в крайна сметка отстъпиха и отидоха на друго място, така като гледам това тука няма да се случи. Близките ми хора казват да не се предавам, че човечето ми е много свестено и ме обича, всички ми казват колко много ме обичал ( даже и негови приятели когато сме на по чашка ), а моето същество вътрешно се чувства като оковано. Защо са такива телета тия мъже като хипнотизирани са понякога вярват на хиляди небивалици, а очевидното не го виждат
Лолита,
мъжете понякога са телета, защото ние не заявяваме ясно какво искаме и защо. Не можеш да промрънкваш от време на време, че свеки направила еди какво си, да се аргументираш с някакви битовизми и да очакваш такова сериозно решение. Или обясняваш с думи прости, че се чувстваш окована и не можеш повече, или търпиш и редуваш моменти, в които не издържаш или ти става мило, че милото си обича дома. Не очаквай мъжете да четат мисли. Да откликне, да почувства твоята тъга... Мисля, че искаш твърде много, при положение, че той дори не знае ти как се чувстваш.
Да очакваш някой да се изнесе от дома си... По-добре недей. Не само, че не е честно към хората, които са си градили дома цял живот, но и е малко странно, при положение, че нито сте женени, нито имате деца. Просто, ако искаш нещо в живота си, не очаквай някой друг да ти го даде. Човек трябва да има разумен план за живота си, който да изложи на най-близкия си човек, ако желае той да се включи. Само с мрънкане и недомлъвки не става...
мъжете понякога са телета, защото ние не заявяваме ясно какво искаме и защо. Не можеш да промрънкваш от време на време, че свеки направила еди какво си, да се аргументираш с някакви битовизми и да очакваш такова сериозно решение. Или обясняваш с думи прости, че се чувстваш окована и не можеш повече, или търпиш и редуваш моменти, в които не издържаш или ти става мило, че милото си обича дома. Не очаквай мъжете да четат мисли. Да откликне, да почувства твоята тъга... Мисля, че искаш твърде много, при положение, че той дори не знае ти как се чувстваш.
Да очакваш някой да се изнесе от дома си... По-добре недей. Не само, че не е честно към хората, които са си градили дома цял живот, но и е малко странно, при положение, че нито сте женени, нито имате деца. Просто, ако искаш нещо в живота си, не очаквай някой друг да ти го даде. Човек трябва да има разумен план за живота си, който да изложи на най-близкия си човек, ако желае той да се включи. Само с мрънкане и недомлъвки не става...
Подкерпям напълно малко мишленце, и искам само да добавя, че мила Лолита, тук няма да намериш решение на проблема си, а още повече, ще се объркаш. Всичко е ясно - обичате се много и искате да сте заедно. Остави нещата просто да се случат и не насилвай нищо, след време може би той ще поиска да бъдете самостоятелни, а може би на теб ще ти хареса. Не всичко в живота става по план....сега ще имам собствено жилище, а сега мъж, а сега деца и после работа.....понякога хубавите неща се случват непланувано...Остани там и бъдете щастливи, правете компромиси а времето ще покаже дали това правилния вариант за ТЕБ. Подчертавам за теб, защото за много жени тук това съжителство е неуместно, а за такива като мен - обратното. Затова изчакай да се убедиш сама за себе си. Пожелавам ти любов и късмет.
Ами в това е проблема на повечето тк...че мъжете им не искат и да чуят за квартира или жилищен кредит....как ще се отделят от мама.
АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?
Или схемата е: запознанство-секс-хайде да си играем на семейство, ама при мама и тати, да ни подундуркат още малко... И това в рамките на 2-3 дена?
То за тези неща се мисли предварително, мили мои! Единственото, което не подлежи на планиране, са децата. Там вече е божа работа. Но, понеже все още битува идейката да си хванеш богат мъж с кола и жилище (което често върви в комплект със свекитата, ама отде толкоз акъл да се сети човек), сега няма да ми ревете.
Кой както си го направи този живот, така ще си го живее. И да хленчи, и да не хленчи, това е, Минке, положението...
Аз обаче съм останала с впечатлението, че обикновено по-богатите мъже стоят по-далеч от майките си...или поне не живеят с тях...тъй че такива като нас са двойно прецакани хем бедни,хем без къща
Живот ли е да го опишеш.Проблема е в надеждата!
Тази която ни вярва че сега нещата може да са така,но утре ще е по-добре.
Аз разбрах че такова нещо няма!Както тръгне каруцата,така продължава до края.
Лошото е че когато се осъзнаеш е вече късно!
И ако играта бе само да хи хванем някой който да ни издържа, то мъжете без установено жилище.....щяха да умират в самота.
Аз бях в ситуация подобна на твоята,но от година и половина живем сами.Свекърва ми е добър човек , но няма начин да се чувствам 'в къщи' там където живее и тя.Мъжа ми така и не разбра защо не ми е конфортно да живеем всички дружно, но аз не издържах и си тръгнах -изнесох се на квартира обясних му че може да живее при мен ако иска имше много разговори и убеждаване от негова страна що за глупост исдкам и колко е непрактично , пари.... аз не се дадох и сега си живеем сами и той е много доволен от този факт, сигурно не си и спомня колко се противеше на идеята.Но аз съм финансово независима и много ясно показах че го искам , но по моя начин.С половинката ми много се обичаме, но аз не можех да живея по този начин и да съм щастлива.Рискувах да го загубя, но иначе не си представям живота ни заедно и щастливи каквито сме сега.Едва ли съм ти помогнала с моята история.
от година и половина живем сами.Свекърва ми е добър човек , но няма начин да се чувствам 'в къщи' там където живее и тя.Мъжа ми така и не разбра защо не ми е конфортно да живеем всички дружно, но аз не издържах и си тръгнах -изнесох се на квартира обясних му че може да живее при мен ако иска имше много разговори и убеждаване от негова страна що за глупост исдкам и колко е непрактично , пари.... аз не се дадох и сега си живеем сами и той е много доволен от този факт, сигурно не си и спомня колко се противеше на идеята.Но аз съм финансово независима и много ясно показах че го искам , но по моя начин.С половинката ми много се обичаме, но аз не можех да живея по този начин и да съм щастлива.Рискувах да го загубя, но иначе не си представям живота ни заедно и щастливи каквито сме сега.Едва ли съм ти помогнала с моята история. аз мога да те посъветвам,от цялата ситуация да спечелиш ти.ами нека ти готвят,нека пускат пералня,само че ги научи по тактичния и благ начин,да ти угаждат и на теб.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.
тогава ще си живееш приказно.
познавам такива жени,свекърва им ги боготвори,и прави всичко за тях,а те са по кафетата и като се приберат им се сервира и отсервира.щом е така към мъжа ти ,ами направи го да е така и за теб.
в едно съжителство печели по-големия дипломат.
а по въпроса за това че мъж ти е свикнал да го глезят ,ами тежко ти ако останете сами,затова използвай майка му да му тича след задника докато може,пък и след твоя.Бъди умна и ще спечелиш.
аз живея по този начин, не е причина за гордост, но след като 1г. се опитвах да променя държанието на майката на съпругът ми и правилата вкъщи като цяло, се оставих и мен да ме глези, още повече, че ходя на работа и имам 2 деца. За някои може да звучи ужасно детинско и безотговорно двама възрастни да бъдат обгрижвани като деца, но свекърва ми е много добра жена и го прави с удоволствие, тя живее за нас 4-мата /вдовица е и съпругът ми е 1 дете/. Ние също се грижим за нея финансово. Освен това апартаментът ни е подреден, така както на нас ни харесва, но тъй като имаме еднакъв вкус, дори нещата купени от нея ми харесват.
а, да опитвах се да променя нещата в началото, защото за мен никога, никой не се грижил така и го смятах за нередно, но сега ми харесва.
ПП: Тя има и друг апартамент и когато ние сме отпуска, тя отива там и в тези моменти, ние с мъжът ми си разпределяме задачите и се глезим взаимно. Живее с нас, за да ни помага с децата.
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.
Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба!
Не прочетох всички коментари, но реших да кажа в какво вярвам убедено и имам доказателства от личен опит.
Всеки мъж е потенциално мамино синче - всяка майка обича сина си безрезервно. Както и всяка майка и татко - дъщеря си. Съжителство на младото семейство с някое от двете възрастни двойки е разрушително за младото семейство. Квартири, лишения, whatever - всичко си струва, за да има младото семейство отделен живот. Врата до врата или апартаменти в един вход - забравете! Освен това животът отделно помага за запазване на прекрасните отношения между поколенията - 4-5 пъти в годината се събират по някакъв повод, и се обичат безкрай!
За да може това да се случи, най-добре е децата да получават ранна самостоятелност. Един мъж на 25-30, който още си живее с родителите - мъка, мъкаааа! Не е невъзможно, но трябва сериозен разговор и подреждане на приоритетите!
ПП Да живееш в един дом с родителите на партньора си е като да си партиен активист, който членува в СДС и БСП едновременно! Хем се чувстваш предател през цялото време, хем никога не можеш да прокараш собствената си платформа!
Всеки мъж е потенциално мамино синче - всяка майка обича сина си безрезервно. Както и всяка майка и татко - дъщеря си. Съжителство на младото семейство с някое от двете възрастни двойки е разрушително за младото семейство. Квартири, лишения, whatever - всичко си струва, за да има младото семейство отделен живот. Врата до врата или апартаменти в един вход - забравете! Освен това животът отделно помага за запазване на прекрасните отношения между поколенията - 4-5 пъти в годината се събират по някакъв повод, и се обичат безкрай!
За да може това да се случи, най-добре е децата да получават ранна самостоятелност. Един мъж на 25-30, който още си живее с родителите - мъка, мъкаааа! Не е невъзможно, но трябва сериозен разговор и подреждане на приоритетите!
ПП Да живееш в един дом с родителите на партньора си е като да си партиен активист, който членува в СДС и БСП едновременно! Хем се чувстваш предател през цялото време, хем никога не можеш да прокараш собствената си платформа!
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.
Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба!
Децата са друго. Когато ги има, знаеш, че доброволно си се отказал от това удоволствие, а не защото живееш с друг, в неговата къща и това не ти се полага.
Лолита, аз малко късно се включвам и не знам дали ще ти бъда полезна особено, защото аз съм другата крайност - пълната независимост. Не мога да си представя да не мога през уикенда да се излежавам с любимия до обяд с кафето и кучето в краката ни, да гледаме сериали и да правим секс на отворени врати из цялата къща. Не мога да си представя да не мога да се разхождам по бельо, да си седя с подноса с храна пред телевизора и куп други неща, които не бих могла да правя с други хора в къщата. Мога да си оставя къщата разхвърляна, мога да я почиствам, когато реша или да готвя и да гледам телевизия и да пия вино до сред нощ. Ти не искаш нищо ненормално. Но цената на подобна свобода е висока, макар и не непоносима.
Ох, когато ти се роди дете, тези неща също не можеш да ги правиш... освен ако не оставиш детето на някоя баба!
Децата са друго. Когато ги има, знаеш, че доброволно си се отказал от това удоволствие, а не защото живееш с друг, в неговата къща и това не ти се полага.
Когато отидеш да живееш с избраника си в къщата на родителите му също доброволно се отказваш от тези удоволствия, защото доброволно отиваш там и го правиш, защото обичаш този мъж, искаш да живееш с него. А когато не искаш, или си оставате да живеете отделно, докато не се намери вариант да живеете самостоятелно заедно, или прекратявате взаимоотношенията си.