Леси, това ми е абсолютно ясно. Неслучайно съм избрала да плащам наем, но да съм независима от родители или свекърва. Ти пък си попаднала на добра свекърва и си избрала живота с нея. Просто ми е чудно как живеят момичета, които хем ги сърби, хем ги боли. Не искат да се съобразяват с някого, ама и пари за наем не им се дават...
- Публикувана: 16 юли 2007, 15:47 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2007, 23:10 ч.
Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад
Аз обаче съм останала с впечатлението, че обикновено по-богатите мъже стоят по-далеч от майките си...или поне не живеят с тях...тъй че такива като нас са двойно прецакани хем бедни,хем без къща
Живот ли е да го опишеш..
Не мога да повярвам. Все едно чета моята история.
Живяхме при родителите му. По-точно при баба му (която го е отгледала като мъничък) и баща му.
Аз гледах детецнето, бабата готвеше, шеташе, глезеше го. Просто исках собствен дом, сама да сготвя, да му сложа на масата, да пусна пералнята и т.н. Да бъдем отделно семейство.
Но аз имах проблеми и от страната на баба му. Тя не ни искаше в къщата. Пречех й. Тя все ме командваше и се налагаше. Имаше закон за всичко. Напр. да се изчакваме, когато ставаше въпрос за хранене. Била съм гладна, но съм търпяла.
Не можахме да се разберем. И въпреки, че ТОЙ виждаше, че аз се чувствам неудобо не пожела да намери решение. Тръгнах си с детенцето и разбрах, че той винаги е предпочитал нея пред новото си семейство.
Това е истина, даже споделих преди време във форума.
Дано поне да си в добри отношения с родителите му, но все пак....
Жеая ти всичко да се оправи и да стигнете до разумно решение.
Аз винаги съм искала собствен дом и сега го имам (макар и без него).
Живяхме при родителите му. По-точно при баба му (която го е отгледала като мъничък) и баща му.
Аз гледах детецнето, бабата готвеше, шеташе, глезеше го. Просто исках собствен дом, сама да сготвя, да му сложа на масата, да пусна пералнята и т.н. Да бъдем отделно семейство.
Но аз имах проблеми и от страната на баба му. Тя не ни искаше в къщата. Пречех й. Тя все ме командваше и се налагаше. Имаше закон за всичко. Напр. да се изчакваме, когато ставаше въпрос за хранене. Била съм гладна, но съм търпяла.
Не можахме да се разберем. И въпреки, че ТОЙ виждаше, че аз се чувствам неудобо не пожела да намери решение. Тръгнах си с детенцето и разбрах, че той винаги е предпочитал нея пред новото си семейство.
Това е истина, даже споделих преди време във форума.
Дано поне да си в добри отношения с родителите му, но все пак....
Жеая ти всичко да се оправи и да стигнете до разумно решение.
Аз винаги съм искала собствен дом и сега го имам (макар и без него).
Не изчетох всичко, което са те посъветвали преди мен, но в случая мисля, че е най-добре да споделя как аз се справих с подобна ситуация.
Първо мрънкането, молбите, разговорите на тема "да заживеем сами" не помагат. Мъж, на тази възраст, свикнал да не се отделя от майка си, не е възможно да бъде преместен само с думи от родителското жилище. Казвам го, защото аз загубих 8 години от живота си в увещания да се изнесем и във вяра на обещанията, че той е съгласен, че това непременно ще се случи, но сега трябва първо да стане еди какво си... и така цели осем години.
Трябва да кажа, че моята свекърва не е усойница, не ми е създавала проблеми, изцяло тя готвеше и чистеше, дори спалнята ни беше на отделен етаж /но кухнята обща/. Естествено, една кухня винаги е тясна за две жени, опитах се да си направя мъничка кухничка на отделния етаж и сама да се грижа за нас, но тя непрекъснато ни канеше да похапнем при нея, да слезем да се видим и така практически всяка свобона и несвободна минутка прекарвахме при нея. Стараеше се жената да ми угоди, но това не беше моя дом, нещата не бяха по моя си начин. Имах възможност и желанието да живеем сами, съпруга ми ме боготвореше, но му харесваше да живее при майка му.
След като разговорите не помогнаха, след като осъзнах, че обещанията се дават, но никога няма да бъдат изпълнени, реших, че трябва нещо аз самата да променя. Моята баба беше на 82 години и живееше сама в апартамент, който беше прехвърлен на мен. Това беше повода, който използвах, за да го измъкна от къщи - жената е стара и вече не може да живее самичка, трябва аз да се грижа за нея, нали ми оставя апартамент. С много голямо неудоволствие той отново обеща, че ще се преместим, но поне да си ремонтираме стаята, в която ще живеем, а дотогава ще се при майка му. Добре, почна се един ремонт на една стая... цели десет месеца минаха, а края му не се виждаше, накрая вдигнах скандал, ремонта приключи след 2-3 дни, купихме нови мебели, стаята беше готова, багажа наполовина преместен, аз тактично изчаквам той да реши и да каже, че от утре сме при баба ми, но уви... отново си живеехме при мама. Стиснах зъби и цял месец бях най-добрата, най-милата, най-сладката женичка на света. След работа той бързаше да се прибере вкъщи, защото казваше, че е много щастлив. Е, може да звучи подло, но точно този момент чаках - един хубав ден му заявих, че вечерта ще съм в новата ни стая, той да се прибира където иска. Дойде при мен.
После не му беше лесно да живее с бабата. Не че имаха някакви търкания, просто той най-после видя какво е да живееш с друг непознат човек, колкото и добронамерен да е той.
От тук нататък следваше немалка борба с желанието на майка му да ходим през седмицата вечер на гости, да спим там събота и неделя, но това беше по-лесната битка, нещата постепенно си идват на мястото.
Живяхме така с моята баба 3 години, преди няколко месеца тя почина. Сега отново съм подложена на атака от страна на майка му да се върнем в огромната къща и да дадем апартамента под наем. Съпругът ми мълчи по този въпрос, а аз си мисля, че той постепенно започна да свиква да сме само двамата.
Това беше моята битка за самостоятелен живот. Съжалявам само, че изгубих много време преди да премина от думи към действие.
Първо мрънкането, молбите, разговорите на тема "да заживеем сами" не помагат. Мъж, на тази възраст, свикнал да не се отделя от майка си, не е възможно да бъде преместен само с думи от родителското жилище. Казвам го, защото аз загубих 8 години от живота си в увещания да се изнесем и във вяра на обещанията, че той е съгласен, че това непременно ще се случи, но сега трябва първо да стане еди какво си... и така цели осем години.
Трябва да кажа, че моята свекърва не е усойница, не ми е създавала проблеми, изцяло тя готвеше и чистеше, дори спалнята ни беше на отделен етаж /но кухнята обща/. Естествено, една кухня винаги е тясна за две жени, опитах се да си направя мъничка кухничка на отделния етаж и сама да се грижа за нас, но тя непрекъснато ни канеше да похапнем при нея, да слезем да се видим и така практически всяка свобона и несвободна минутка прекарвахме при нея. Стараеше се жената да ми угоди, но това не беше моя дом, нещата не бяха по моя си начин. Имах възможност и желанието да живеем сами, съпруга ми ме боготвореше, но му харесваше да живее при майка му.
След като разговорите не помогнаха, след като осъзнах, че обещанията се дават, но никога няма да бъдат изпълнени, реших, че трябва нещо аз самата да променя. Моята баба беше на 82 години и живееше сама в апартамент, който беше прехвърлен на мен. Това беше повода, който използвах, за да го измъкна от къщи - жената е стара и вече не може да живее самичка, трябва аз да се грижа за нея, нали ми оставя апартамент. С много голямо неудоволствие той отново обеща, че ще се преместим, но поне да си ремонтираме стаята, в която ще живеем, а дотогава ще се при майка му. Добре, почна се един ремонт на една стая... цели десет месеца минаха, а края му не се виждаше, накрая вдигнах скандал, ремонта приключи след 2-3 дни, купихме нови мебели, стаята беше готова, багажа наполовина преместен, аз тактично изчаквам той да реши и да каже, че от утре сме при баба ми, но уви... отново си живеехме при мама. Стиснах зъби и цял месец бях най-добрата, най-милата, най-сладката женичка на света. След работа той бързаше да се прибере вкъщи, защото казваше, че е много щастлив. Е, може да звучи подло, но точно този момент чаках - един хубав ден му заявих, че вечерта ще съм в новата ни стая, той да се прибира където иска. Дойде при мен.
После не му беше лесно да живее с бабата. Не че имаха някакви търкания, просто той най-после видя какво е да живееш с друг непознат човек, колкото и добронамерен да е той.
От тук нататък следваше немалка борба с желанието на майка му да ходим през седмицата вечер на гости, да спим там събота и неделя, но това беше по-лесната битка, нещата постепенно си идват на мястото.
Живяхме така с моята баба 3 години, преди няколко месеца тя почина. Сега отново съм подложена на атака от страна на майка му да се върнем в огромната къща и да дадем апартамента под наем. Съпругът ми мълчи по този въпрос, а аз си мисля, че той постепенно започна да свиква да сме само двамата.
Това беше моята битка за самостоятелен живот. Съжалявам само, че изгубих много време преди да премина от думи към действие.
Навремето имах връзка с момче , накоето майка му се държеше по същия начин
Нещата стигнаха до свадба. Предварително с Нея бяхме уговорили нещата /както тя искаше /
и когато се събрахме официално моите и неговите родители стана АД. Няма да се впускам в подробности - не искам да си спомням. Но тогава осъзнах че той за МАМИ е готов на всичко
Само МАМИ да е добре , както каже МАМИ . След 2 дни му казах че сватба няма да има, не му държеше да излезе с мен на квартира. И до ден днешен НЕ съжалявам. По 100 пъти на ден балгодаря на бога че преодолях чувствата си и скъсах с него ,защото живота ми щеше да бъде Ад
Намери сили и се махай от там
Нещата стигнаха до свадба. Предварително с Нея бяхме уговорили нещата /както тя искаше /
и когато се събрахме официално моите и неговите родители стана АД. Няма да се впускам в подробности - не искам да си спомням. Но тогава осъзнах че той за МАМИ е готов на всичко
Само МАМИ да е добре , както каже МАМИ . След 2 дни му казах че сватба няма да има, не му държеше да излезе с мен на квартира. И до ден днешен НЕ съжалявам. По 100 пъти на ден балгодаря на бога че преодолях чувствата си и скъсах с него ,защото живота ми щеше да бъде Ад
Намери сили и се махай от там
Завиждам ти на търпението. Аз едва издържах 10 месеца, но бях убедена че няма да го пречупя. Така и стана, защото той остана при баба си.
Ебаси мъжете
А към авторката - постави му ясно въпроса. Поне аз така направих. Дай му време да помисли, но малко. И тогава действай.
Ебаси мъжете
А към авторката - постави му ясно въпроса. Поне аз така направих. Дай му време да помисли, но малко. И тогава действай.
АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?
Бягай докато си млада и без деца.
Аз съм живяла при родителите на съпруга ми, и макар да не мога да кажа една лоша дума за този период от живота си (около 3г.), винаги сме си говорили, че ако ня бяхме се изнесли, сега може би нямаше да сме заедно. колкото и да се разбира човек с родителите си, или с тези на половинката си, всяко семейство трябва да е самостоятелно, да има свой собствен дом, отделно домакинство или както го наречете там. Ако не можете да имате това и трябва да живеете цял живот в чужда къща -защото за теб това винаги ше си остане чужда къща, вземи едно единствено решение -готова ли си цял живот да правиш компромиси, да се съобразяваш и да си на гости, в името на любовта към мъжа ти. Готова ли си майка му да продължава да го пере, глади и да му готви, да гледа децата ти, да се меси в разговорите ви, в споровете ви, в начина ви на живот? Защото ако не си, трябва да намериш начин да заживеете сами или да го оставиш. И най вече - поговори за това с него. Той едва ли има представа какво се случва в твоята глава.
Не съм чела какво са ти отговорили момичетата, но аз не бих живяла със свекърва си, защото тя никога не би ме приела като нейно дете! Мисля, че имаш много сериозен проблем! Обаче има решение! Накарай ги да се направи ремонт и да се отделят 2 жилища в тази къща. Тогава ще имате като семейство своя тверитория и ще ти бъде къде, къде по-спокойно! Дано се разберете! 
Здравейте момичета. Досега не съм писала във форума но тази тема направо ме разби. Все едно чета за сериала Всички обичат Реймънд. В главната роля обаче винаги е някой мъж който мисли че никога няма да му е добре ако НЕ е при мама.
Аз живея в обстановка която скоро може и да стане подобна. от три години сме заедно и вече мислим за деца, собствена къща и .... така до сбъдването на семейната идилия.
Родителите на любимия предложиха да ни купят къща и сега не мога да обясня на половинката защо неискам!!!! Става въпрос за къща точно на тяхната улица. Направо виждам как майка му ще идва през 5 минути (ако не се пренесе у нас) да ни ''помага с нещо''. Стискайте палци това да не се случи.
До авторката на темата: Никога не съм живяла със свеки и се надявам да не ми се налага. Но определено разбирам за какво става въпрос.Имах съседка която влезе в психо-то за няколко дни след 2 години семейна идилия с нейното свеки. Сега са в друг град а на майката не и е позволено да идва на гости. Момчето на мама разбра че нещо не е наред когато видя жена си да замерва с леген майка му, понеже не е издържала на коментара че не можело да се накисва някаква си дреха повече от 5 минути.
Късмет!Бягай-ако наистина държи на теб и те обича ще те последва.
Аз живея в обстановка която скоро може и да стане подобна. от три години сме заедно и вече мислим за деца, собствена къща и .... така до сбъдването на семейната идилия.
Родителите на любимия предложиха да ни купят къща и сега не мога да обясня на половинката защо неискам!!!! Става въпрос за къща точно на тяхната улица. Направо виждам как майка му ще идва през 5 минути (ако не се пренесе у нас) да ни ''помага с нещо''. Стискайте палци това да не се случи.
До авторката на темата: Никога не съм живяла със свеки и се надявам да не ми се налага. Но определено разбирам за какво става въпрос.Имах съседка която влезе в психо-то за няколко дни след 2 години семейна идилия с нейното свеки. Сега са в друг град а на майката не и е позволено да идва на гости. Момчето на мама разбра че нещо не е наред когато видя жена си да замерва с леген майка му, понеже не е издържала на коментара че не можело да се накисва някаква си дреха повече от 5 минути.
Късмет!Бягай-ако наистина държи на теб и те обича ще те последва.
Е пипнахте ме по болната тема.
Майка ми живее 35 години със свекърва си, моята баба, но мога да кажа че тя е късметлийка / става дума за майка/ Вкъщи винаги е ставало това което иска майка, баба само казва :" Каквото Дорито каже това ще е"
Само че аз нямах в началото чак такъв голем късмет. Оказа се че съпругът ми е мамини синче, едно на мама и тате след 3 спонтани аборта/ разбирам я свекърва ми и за това не и се сърдя , не много де/.Много я уважавам жената, ама все си мисли че синът и е много изморен или е болен. ако знаете колко болести има дето ги няма
Но имах просто късмет, съпругът ми спечели зелена карта и отначало се дърпаше да пътува, но майка му му каза това ви е късмета трябва да пробвате. Е сега да го видите това мамино синче, мъж за чуду и пример е на жена си и на сина си, ходи на работа и аз ходя де, гледа синът си поне 9 часа на ден, сменя памперси, днес дори беше на готвил. повечето болести вече му ги няма и най важното вече не е голяма циция. мога да кажа че от тази промяна има две доволни жени- аз и майка му. минала пролет като си ходихме тя беше буквално възхитена колко много се е променил и колко самостоятелен и отговорен е станал " Миме не мога да повярвам колко много си го променила браво на теб" Е аз нищо не промених просто живеем сами
Майка ми живее 35 години със свекърва си, моята баба, но мога да кажа че тя е късметлийка / става дума за майка/ Вкъщи винаги е ставало това което иска майка, баба само казва :" Каквото Дорито каже това ще е"
Само че аз нямах в началото чак такъв голем късмет. Оказа се че съпругът ми е мамини синче, едно на мама и тате след 3 спонтани аборта/ разбирам я свекърва ми и за това не и се сърдя , не много де/.Много я уважавам жената, ама все си мисли че синът и е много изморен или е болен. ако знаете колко болести има дето ги няма
Но имах просто късмет, съпругът ми спечели зелена карта и отначало се дърпаше да пътува, но майка му му каза това ви е късмета трябва да пробвате. Е сега да го видите това мамино синче, мъж за чуду и пример е на жена си и на сина си, ходи на работа и аз ходя де, гледа синът си поне 9 часа на ден, сменя памперси, днес дори беше на готвил. повечето болести вече му ги няма и най важното вече не е голяма циция. мога да кажа че от тази промяна има две доволни жени- аз и майка му. минала пролет като си ходихме тя беше буквално възхитена колко много се е променил и колко самостоятелен и отговорен е станал " Миме не мога да повярвам колко много си го променила браво на теб" Е аз нищо не промених просто живеем сами
Искаш да живеете отделно с приятеля ти. Поставяш си го за цел и почваш да копаш. От тръшкане, пиене на успокоителни и "зъбене" във форума, файда няма.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех.
1. Проучваш пазара на недвижими имоти и се ориентираш кое колко струва. Нова, старо строителство, нужни ремонти, кога може да се нанесете и т.н.
2. Виждаш колко пари ще ви трябват и почваш да мислиш как да се снабдите с тях.
3. Проучваш условията за кредит в няколко банки. Ипотечни и потребителски кредити, лихви, срокове за погасяване, вноски, необходими доходи и подобни такива.
4. Правиш бизнес план по колко пари на месец ще ви струва, колко ще ви остават, как ще живеете с това което остава, колко години така.
5. Написваш на чисто, събраната по горните точки информация и привикваш приятеля си на сериозен разговор. Представяш му плана си и решавате какво правите.
Има и още, но това за първо време стига. Не се тръшкай, а се захващай с дела.
Успех.
Аз лично не бих могла да търпя някой да ми се меси в домакинството и да ми казва това е правилно, това - не, прави това - така, другото иначе и да не мога да се отпусна, да полегна, да почета на спокойствие, защото може да се приеме, че нищо не правя. Това за мен не е живот. Така, че помисли дали ТИ не би могла да си купиш на твое име жилище, дори и малко, говори с родителите си дали ще ти помогнат, разучи нещата за кредит и ако си купиш апартамент или гарсониера, се премести веднага. Ако той не иска да те последва, значи не те обича.
Еххх не е лесна нашата и аз живея със свекърва и те разбирам напълно но да ти кажа имаш два варианта или да тропнеш с крак (което между другото не те съветвам) и да кажеш или аз или те.Или да направиш компромис но малък.Например аз направих останах но поставих въпроса така искам отделен живот и нещо което наистина е важно кухня, не мама да готви.И ако решим да закъснеем вечерта да влезе с гръм и трясък в спалнята (без да чука естествено) и да покани синчето на вечеря. А познай какво става ако откажеш 
сърди се 5 дни не забравя да готви през това време естествено. Така че разбери дали изобщо смята да предприеме нещо без скандали и нерви така само ти се ядосваш и ако отговора според теб е не (да знаеш че няма да бъде ясен не или да ) винаги ще е уклончив но съм сигурна че можеш да разбереш какъв е и така. Ами бягай от там ще се съсипеш иначе. Пожелавам ти успех. А и не вярвай много много на обещания които започват със "скоро" искай точни дни и дати
и аз живея със свекърва и те разбирам напълно но да ти кажа имаш два варианта или да тропнеш с крак (което между другото не те съветвам) и да кажеш или аз или те.Или да направиш компромис но малък.Например аз направих останах но поставих въпроса така искам отделен живот и нещо което наистина е важно кухня, не мама да готви.И ако решим да закъснеем вечерта да влезе с гръм и трясък в спалнята (без да чука естествено) и да покани синчето на вечеря. А познай какво става ако откажеш сърди се 5 дни не забравя да готви през това време естествено. Така че разбери дали изобщо смята да предприеме нещо без скандали и нерви така само ти се ядосваш и ако отговора според теб е не (да знаеш че няма да бъде ясен не или да ) винаги ще е уклончив но съм сигурна че можеш да разбереш какъв е и така. Ами бягай от там ще се съсипеш иначе. Пожелавам ти успех. А и не вярвай много много на обещания които започват със "скоро" искай точни дни и дати 
Мисля, че ако имате деца, нещата ще се наредят ... ти ще си благодарня, че свекървата те отменя в грижите за мъжа ти, а като попорасне детето и за него ... не се тормози, ако не искаш да го напускаш , а той не ще да се изнесе, приеми нещата от положителната страна и си почини
X
Реклама