Провокирано...

Абе да ви кажа, рових сега да намеря тая юнска тема, защото писах тогава на въпросния садистичен баща с вилицата какво мисля за методите му, обаче не я намирам.
Може и да е в небитието вече темата - няма лошо.
Ама методите едва ли са в небитието

Аз си мисля, че е и двете...
Вярно е, че в САЩ /например/ през 70 е имало голям "лов на вещици" при който много семейства са били разбити поради обвинения, че родителите злоупотребяват сексуално с децата си - децата отнети, родителите в затвора... Вярно е, че първо викат социалните, а после се гледа от какво точно е тази синина по детето...

Но пък на Изток децата са един вид 'собственост' на родителите си и те могат да правят с тях каквото си пожелаят, включително /в някои/ държави да ги убият.

Както вече казах - аз предпочитам по-западния модел и много ми се ще точно той да се наложи в БГ.

Янечек, аболютно признавам - удряла съм я - като начин да покажа, че е прехвърлила границата на търпението ми. Но нито се хваля с това, нито го считам за нормално, нито ми е начин за обучение. Може би следва да спомена и че посветих следващата си сесия при психоаналитика на причините и следствията от това, че съм я плеснала по дупето. Изобщо не желая да се изкарвам светица или перфектна майка, но се стремя към това 

Ведра, защо да е размахване на пръст само? Аз мисля, че тук всички четат, за да обменят знания и опит... Какво лошо има в това вместо да се одобрява или поне толерира дадено състояние на нещата да се предложи алтернатива? Мисля, че съвремени и образовани хора би следвало поне да се замислят, когато им се каже, че могат да научат детето си да не пипа горещата печка по начин различен от това да го удрят през ръката... Че вместо да си оставиш детето само, за да платиш сметките и да напазаруваш - можеш да използваш И-нет, че има и столчета за 50 лева и те могат да спасят нечий живот... Не виждам нищо конструктивно в простото: "Всеки си гледа децата както сам прецени" 

За мен също би било трудно да се намеся в някоя подобна ситуация,най-много да извикам полиция,но това означва,че наистина положението е критично и става въпрос за нечий човешки живот.Но да си представим и обратното нещо:съседите се плакват където трябва ,че малтретирам детето си(без разбира се това да е вярно) и те наистина го мислят защото са чули ,че се карам на детето ми с доста сериозен тон(а аз съм имала достатъчно добра причина да го направя).

Почти изключено е в Канада да се види тормоз или някаква недобросъвестност у родители, по-скоро обратното, децата се качват на главата на всички и няма кой да спаси тихо умоляващите родители от разбеснелите се детища . И аз не знам какво да правя. Боя не е изход, безкрайните разговори, безброй изпълнени желания водят до краткотраен успех, след това Алекс пак става неуправляем. Не знам дали е до ген, до темперамент, миже би до начин на възпитание, вече се чувствам ужасно несигурна и разочарована от родителските си умения, не знам как да продължа.
Кои социални служби ще дойдат да ме спасят мен от детето, което никога не е бито и нищо не му е отказвано, и което избяга днес от мен в зоологическата градина и парк рейнжърите го търсиха 20 минути. Аз също, обиколих половината парк и остарях с 5 години сигурно. Накрая го намерих с пакет чипс в ръка, обикалящ клетката на слоновете и много доволен  . Искал чипс и искал да погледа още малко слоновете, и тъй като по план имаше ябълка вместо чипс и връщане към колата вместо още обикаляне, той реши да направи все пак каквото на него му харесва. Да, няма страх от наказания, няма страх от непознати, много е любознателен и смел, но дори в Канада това не е безопастно. Как да го разбере ?
Бой и немарливост при отглеждане на детето са нежелани крайности, но начина на възпитание, подхода към всяко дете е различен, и всеки трябва да намери това което работи за него. Аз то се вижда, още търся ,  успех на сходните по съдба  ...

Да, имаше такава тема. И аз си я спомням много добре. Скоро беше. Бащата разказваше как детето е прекалило /мисля на масата за хранене/, удряло майка си и той го набол с вилицата по ръчичката /аз така си спомням/, за да го усмири.

Не бих се намесила лично. Ако има социална служба, която да се занимава с подобни неща, бих сигнализирала при фрапиращ случай. Не си позволявам да давам и съвети на близки майки, споделям как постъпвам аз, но назиданието и упреците не са ми присъщи.

Малко off, но се сетих за следното: Напоследък синът ми, ако му се скарам за нещо, започва да крещи: "Не ме бий, моля те, само не ме бий!"   , съпроводено с търчане и хихикане. Това, разбира се е шегичка, но си знаем само той и аз. Чудя се, ако някой загрижен съсед го чуе, дали няма да ме обвинят за малтретиране на малолетен. 

Към офф-а: моят син пък, когато беше на 2,5 години, не искаше да се местим в новото жилище и беше се оплаквал на ляво и на дясно, че го бием много и не искал да живее с нас, искал при баба и дядо /в старото жилище/.
Боже, боже- не бой, шамар не беше виждал в живота си, лично говоря, иначе по площадките е срещал  отношения разни и знае за какво става дума, та се решил да се пробва, на 2,5 години, мошеникът му неден.

Всяка конкретна ситуация се преценява и аз също мисля, като Ведра, че си има законови рамки, за които, когато бъдат прехвърлени, следва да се сигнализира. Често обаче законът "говори" с обща терминология- "дете в риск", "отношение", "обичаи" и т.н., т.е. конкретната преценка дали дадено поведение излиза и до каква степен извън общоприетите норми и то общоприети за дадено общество в определена държава, се прави първо от сигнализиращия и второ- от специализирания компетентен да се намеси орган.
За да може обаче последният да направи компетентната си преценка и да вземе необходимите мерки трябва обществото да изпълнява сигналната си функция.

Ми нищо няма да направя, честно казано в изброените от теб ситуации. То хората се нервят, ако някой направи забележка на децата им, камо ли пък да се месим за такива неща.... Родителите да си носят отговорността!

Искаш да кажеш, че 'такива неща' не са голяма работа ли?

А пред кого родителите следва да носят отговорност? Кой им я търси?

.......

ИСа, не са малка работа. Обаче ако ти изобщо не си пляскаш детето, не му с екараш и т.н, има родители, които го правят. По- горе беше даден пример с обратната ситуация, когато се преекспонират нещата от странични наблюдатели.

Всъщност беше написано само, че биха могли да се изтълкуват погрешно нещата. Моята дъщеря също беше казала на баща си, че баба й я бие... Той ми поиска обяснение. Аз просто попитах девойката: "А тати бие ли те?", след нейното 'да' на него му стана ясна ситуацията. Това от една страна, от друга хората в 'социалните служби' са учили за това, с което се занимават /поне повечето надявам се са/ едва ли могат толкова лесно да бъдат заблудени.


Има и друг /до някъде скрит/ замисъл на тази тема и то беше да проверя какво за повечето ви е нормално и какво не като отношение към децата НИ... Какво е приемливото състояние на нещата за една малка извадка от обществото. По моя преценка нещата се препокриха с това, което се случва на улицата. 

Понеже си цитирала мен, аз никъде не съм написала, че за мен тези неща са нормални. ИСках да кажа, че пряко и лично не бих се намесила. Колкото до столчетата в колата- нали уж вече е задължително, нали има органи, които да следят... Аз като гледам колко теми се напускаха за тези столчета- ма как, ма защо, явно на някой родители им е все тая. НЕ знам...

ДееНКа, не, не съм имала теб предвид. За това и го отделих в нов абзац. 

Разбрах, просто дообясних