Консултация с психолог

Здравейте и от мен!
Току-що получих лично съобщение и много се радвам, защото иначе нямаше да разбера за добрата идея
Много малко време ми остава за форумите, но за мен ще е удоволствие ако мога да съм ви полезна с нещо - работила съм много малко като психолог, но гледам да не изоставам    
И наистина ще е трудничко от разстояние, но колкото можем

Много благодаря че се вкл! Наистина много  
Днес има една добра вест в раздела за психология  

Копирах няколко въпроса от Нашите деца:
 
Вярвате ли в задгробен живот и какво да обясним на децата ни за раждането и смъртта.
Коя е подходящата възраст за това?
Кой е добре да свърши тази работа?
Коя концепция е по-добре да прокламираме?
А.Християнската
Б.Будиската
В.Бахайската
Г.Само това което твърди съвременната наука
Д.Други идей
 

**********
Кое е правилно?Вчера разбрах, че синът ми пуши трева. След сериозен разговор с него той ме обвини, че го нападам неоснователно и той бил достатъчно наясно и може да се контролира. Бях като потресена от ситуацията, но повече ме е страх, че за първи път НЕ ЗНАМ КАК ДА ПОСТЪПЯ.
Затрупана с ежедневните грижи за малкия/вече на 2г./ изгубих контакт с големия / 16г/.
Толкова много ме боли и толкова много ме е страх.

Здравейте, синът ми е на 8 месеца и е много енергично и контактно дете. Въпросът ми е относно това, че иска постоянно внимание - някой да го закача, да играе с него. Ако има някой в стаята и е с гръб към него се сърди и иска въпросният човек да си играе с него. Аз съм сама с него по цял ден и не ме оставя да свърша никаква работа - пищи щом го оставя сам в креватчето и изляза от стаята. Опитвам се да го заиграя с нещо, но не се получава. Бабите казват да го оставя да си поплаче и сам ще млъкне като се измори. Пробвах 2-3 пъти - не става - склонен е да пищи безуморно - чак ще прегракне от напъване. Знам, че е нормално на тази възраст децата да не искат да се делят от майките си, но кажете мога ли по някакъв начин с поведението си да му помогна да свикне да си играе сам в стаята поне за 30 минути.
Вторият ми въпрос е кога смятате, че децата са достатъчно големи да откликнат на опитите ни да ги възпитаваме. Синът ми свиква с пищене да си постига своето винаги и въпреки че съм убедена, че ме разбира прекрасно когато казвам, че нещо не трябва да се прави (казвам отчетливо НЕ) - по погледа разбирам че е разбрал, после м поглежда дяволито и си прави своето като внимателно следи дали ще реагирам. Ако се намеся започва пронизително пищене и нищо не може да го успокои. Знам, че като първо кавам НЕ, а после в края на краищата се предавам след писъците му го поощрявам, но не знам как да действам - не мога да го оставя с часове да се дере пронизително (чак преграква и посинява и започва да кашля). А е толкова малък и не мога да поговоря с него - не знам доколко ме разбира, като обяснявам нещо. Със сигурност разбира НЕ, но е твърде малък, за да му обясня защо то чно не (че не е моя прищявака, а е наистина важно да ме послуша). Знам, че всичко опира до характер и че той е наследил доста своенравни гени, но не знам ка кда действам аз, за да не го изпусна както се казва.

Здравейте. И моят "проблем" е подобен като на други майки - синът ми е болезнено привързан към мен. Разбирам, че до голяма степен това се дължи на глухотата и ме чувства като опора (защото винаги го разбирам какво иска), но това все повече ме притеснява. Вече е на година и три месеца, а не иска и за 5 минути да остане без мен, дори вече и с баща си не иска да седи. Когато се заиграе с някой, колкото и да му е интересно се отнася в играта да малко и после почва да ме търси с поглед дали съм около него и ако ме няма - рев... Наскоро дори в яслата, където ходим на рехабилитация, едната учителка го отбеляза... Въпросът ми е какво да направим? Затруднение има и от факта, че аз си го гледам, по цял ден съм с него и е само с мен и баща си, баби не помагат   . Иначе е контактен, обича да си играе с други деца, да се закача с други хора, само да съм до него.

Добре дошъл
Тук ще си на мястото си.
Хем с детенце нуждаещо се от специализирани грижи, хем и психолог

tzst ,здравей и добре дошъл в нашия форум  
Разбира се,че ще бъдеш полезен.Всички се опитваме да помагаме с каквото можем.
Би ли могъл да споделиш повече за своя опит,както личен,така и професионален.
Ако решиш,повече за себе си можеш да разкажеш
ТУК
 

Здравейте всечки, виждам много въпроси ,но не виждам отговорите?!
Моя проблем е такъв. Бременна съм ,започвам 8 м. Имам син на 4 г. Подготвяме го че ще става батко, но от около месец се е залепил за мен и като че ли започва да ревнува нероденото бебе. Дали защото вече вижда корема ми ? Отначало беше ентусиазиран, може би сматаше ве всичко е игра, но сега забелязвам, че взе да се вкопчва в мен, като че ли си мисли - ти си само моя! Как е най добре да се преодолее ревноста на по-голямото деде към бебето???

Поради това че не виждаш отговори на многото въпроси, ще си позволя да споделя моя опит, пък ако някой специалист прецени, че е неправилен, нека се включи и ме коригира.

Според мен най-важното в подготовката е, да се опиташ да му обясниш, че няма да го обичаш по-малко (както вероятно правиш). Аз например дори му обяснявах, че освен това ще има на света още един човек, който ще го обича "страшно много". И той с нетърпение чакаше бебето. Беше разочарован, че не може да си играе веднага с него, но намери сили и търпение да дочака и този момент.

Другото - ако майките с 2 и повече деца споделят от своя опит...