Консултация с психолог

Марси-виждам,че нямате въпрос към нас  с Шехина,но понеже пишете тук си позволявам да отговоря.Вероятно ще изчели всичко написано за гризането на нокти,лапането на пръсти и това са само симптоми,чрез тях детето се справя с тревожността си или с някакъв травматизъм.Тоест-дори да премахнете симптома и детето да има перфектен маникюр и хубави зъби-това далеч,не означава че сте отработили психологическия проблем,че тревожността е изчезнала.Комнетарът на К.димитрова е свързан с лекарско предписание-било е неизбежно.

Вилка-радвам се,че сте доволна от Радка Цонкова-в случая,който ме цитирате индиректно, имаше нужда от психолог-клиничен или детско -юношески,какъвто тя не е.Освен това-подобни постове пуснати анонимно,остават съмнения относно искреността си.Пожелавам всичко най-добро 
П.С.Надявам се стана ясно,че не познавам и нямам нищо против Радка Цонкова,при положение обаче,че има съмнения за натрапливи мисли и обсесии,смятам,че трябва наистина строго специализирана помощ.

напротив, моми4ета! имам въпрос и той е какво и как да направя за да спре това нещо? но и как да разбера при4ината за да се по4не? определено запо4на малко след като насила дядо й   махнал биберона, беше оставена за 2 дни с родителите на мъжа ми, ние бяхме на път! но пък това става на около 2.5 г, мисля,4е все пак възрастта е била подходяща за махане!другото нещо ,което мога да дам като мое наблюдение е, 4е тя е доста ревнива спрямо близките си, залепена е за мене, постоянно ме пита колко я оби4ам, някак си мери нещата! това е от последните 9м!след като отидохме ваканция в бг и там стана страшно да дели игра4ки с племенницата!след завръщането ни, отказа категори4но 15 мин след отиване 1 -и ден на градина да ходи, без аз да съм там, отказва да контактува с децата! само ,ако я питат! сега малко  по-малко аз успях в парка като сме и има малки деца да отиде при по-малки деца и бебета, ако родителите не са против да си говорят и играят! за последното е виновна средата, тука децата не са по улиците или парковете, тоест подобно на бг вариант контакти липсват! а тя е сама в семейството на тази възраст!
освен това е многоези4на, ако и това дава отражение да не се 4увства стабилна! помагайте,ако можете, моля ви! приемам критики, съвети, линкове!

Здравей Марси-насилственото махане на биберона,както и на палеца от устата е травматично вероятно.Това,което разбирам е,че тя няма подходяща среда от връстници,с които да играе.Вероятно се получава синдрома на "детето звезда",което е в центъра на живота на възрастните и няма среда,в която да разбере,че не винаги ще бъде първа и единствена.Това може да се случи в детска градина например-аз не разбрах дали сега посещава такава?Ходенето на градина е промяна и своеобразна криза в живота на повечето деца-реакцията й не е изключение.Пишеш,че детето е залепено за теб и мери-сравнява нещата.Можеш ли да бъдеш малко по конкретна?Повечето деца деля трудно играчките си-особено ако са скъпи за тях.
Наистина е много трудно да се вникне в преживяванията на детето по интернет-предполагам си наясно с безспорните предимства на консултация на живо-жалко е,че нямате такава възможност там,където сте.Надявам се донякъде рубриката да бъде полезна-поздрав и най-искрено пожелавам всичко най-добро! 

Прегледах и аз биографията на Цонкова - завършила е педагогика и магистратура по приложна психология - според мен не съвсем достатъчна, но база за терапевтична работа с деца. Не я познавам лично, не мога да правя оценки, а в горното мнение ми прави впечатление фразата "страхотни резултати" - някак откровено рекламно. Но да не рекламираме г-жа Цонкова повече

Marsy, много е важно преди да се започне каквато и да било работа с детето (или родителят да предприеме конкретни действия към проблема), да се успокои родителят. Проблемът при децата е, че тревогата, притесненията, страховете на родителите индуцират тревогата, притесненията и страховете на децата. Вероника ти е дала конкретни насоки и е задала въпроси, но на преден план според мен е важно ти самата да овладееш емоциите си, за да можеш да помогнеш на дъщеря си. Надявам се да разбираш, че казвам това не назидателно (психолозите сме твърде далеч от това поведение), а с желанието промяна при вас действително да има.

Поздрави

моми4ета,благодаря! прави сте,4е тука й се 4удят за всяко малко нещо, което за мене само в на4алото е победа, тоест път към самостоятелност, но за другите им се вижда като нещо супер!и суперлативите са щедри! просто системата на възпитание  е разли4на  от тази ,с която сме свикнали в бг!  глезенето и неспазването на принципите, които аз налагам може също да я подвежда в поведението, 4е вси4ко се разрешава,когато има  други близки! не ходи на градина, защото изкарахме с нея един месец 4 4аса плътно всеки ден и се отказах! нямаше промяна, а да я оставя да се дере 4 4аса, по предложение на възпитателките с довода,4е вси4ки минават през рева,някак ме кара да се 4увствам зле и виновна, което пък не е добре и за двете ни!
опитвам се да обяснявам, но понякога наистина си мисля, 4е  трябва пове4е да изразявам гнева си и отрицателните си емоции,поне в степен да осъзнае,колко ми е зле от актовете й! хладнокръвието, дипломати4ността и запазването на спокойствие мисля,4е тука са в моя вреда!какво мислите вие? аз премислям много нещата,търся подход, обяснение, на4ин да се сбижим с други деца, дори каних деца на съседи! малко са стреснати от това,4е се говори на няколко езика и не винаги успяват да се отпуснат, но в градината с децата съм се занимавала и си ни харесват децата, само тя да се отпусне и ще стане,ама този момент някак се губи!

marsy -Шехина много добре го е написала.Отпускането е свързано и с твоето.Що се отнася до чувството за вина-тя определено го усеща и това е една от причините за трудна адаптация в детска градина.Стискането на зъби се смята за проява на сила,а всъщност проява на сила понякога е да признаеш,че си слаб.Стискам палци!

Марси, едно 4-годишно дете няма да те остави да ограничиш движенията му по този начин. Ще ги махне или ще започне да се инати и да изпада в истерия. На нас картончетата ни бяха по лекарско предписание. Мисля си, че за 4-годишните /на толкова е и моя син/ няма шансове с картончета. Бяха от кашон, залепени с лекопласт бърху дрехата, за да не нараняват кожата. И наистина ги постави лекар, но за да не си изкърти пластики в устата, да не лапа абсолютно нищо.
А на мен не ми е толкова до болестите, колкото до причината, заради която тези пръсти са в устата. И си мисля, че начина е много лесен, но аз не успявам да го открия.

Въпроса ми е малко странен затова ще обясня ситуацията и ще помоля психолозите да ми помогнат в разрешението.
Детето ми е на 3.5 не говори, ходим на занятия с психолог около половин година. Не искам да назовавам имена просто ще ги кръстя някак си за по лесно обяснение. Психолога при който ходим от половин година се казва Виктор.
Преди две седмици реших да консултирам и с  друг психолог, просто да чуя второ мнение.
Нещата се подредиха така че уредих консултация с много известен психолог (нека да го наречем Поля) По време на консултацията обясних на Поля че много съм доволна от занятията които сме имали до сега, че имаме промяна в поведението макар че още не сме проговорили аз съм много доволна от настоящия ни психолог и много и доверявам. Консултацията мина много добре, Поля не ми каза нищо по различно от това което съм чувала до момента, но това само ми даде надежда че работим  в правилната посока. След консултацията Поля предложи да се обади на Виктор за да поговорят за сина ми, аз преди да дам телефона на Виктор му се обадих и го питах дали мога да дам неговия тел на Поля. Той изрази възторг че ще говори с толкова добър специалист и ми каза че чел много от това което Поля е написала и ще се радва да говори с нея. Описвам ви всичко толкова подробно защото бях изненадана и разочарована и до сега ме боли и не мога да разбера какво съм направила и къде съм сгрешила. Отидохме ние на следващото занятие и Виктор ми каза че съм постъпила ........ че ситуацията в който съм го поставила конфузна, че вероятно не му доверявам, че по принцип би трябвало да се откаже да ни консултира, и т.н. Опитах се да разбера къде е проблема и не можах, толкова много съм разстроена и разочарована че направо съм в депресия. Толкова много обичах този човек, толкова много му вярвах и  не знам къде сгреших. Какво лошо направих че потърсих друго мнение за детето си. Лошо ли е една майка да търси всякакви начини да помогне на детето си.
Моля ви, помогнете ми да разбера, какво се случи, защо стана така.

Мила winter,

Няма как да не си разстроена от това, че контактът между теб и т.н. Виктор се е пропукал. Проблемът, поне който аз виждам, е, че доверието е двустранен процес. Във вашия контакт - между теб като майка на дете със затруднение и Виктор като психолог, работещ с това дете - е било изградено доверие. Какво означава то? Означава да разчитате и да вярвате един на друг, и да си сътрудничите по всеки един начин за благото на детето. Това, че ти отиваш и се консултираш с друг специалист - с повече опит, "име" в гилдията, само по себе си е нормално за една грижовна майка, но е хвърлило сянка върху доверието на Виктор. Той е започнал да мисли дали ти одобряваш работата му, дали не мислиш, че не се "справя" добре и затова търсиш друг специалист? Моето мнение е, че самото търсене на второ мнение не е било лоша идея, но е било добре да по-скоро да поговориш с Виктор за своите опасения, очаквания, съмнения в терапията на детето.

Що се отнася до реакцията на Виктор - изглежда ми твърде емоционална. Евентуалният отказ да консултира детето ти не е решение.

Моят съвет към теб е да проведеш един откровен разговор с Виктор, в който да се изясните - без излишни емоции и наранени чувства. Просто ти да му обясниш какво те е завело в кабинета на другия лекар и да му се извиниш за така създалата се ситуация. Мисля, че и той има за какво да поднася извинения - както казах, използването на "евентуален отказ от консултация" като начин да изразиш емоция, не е особено подходящо в случая.

Желая ти всичко най-добро!

Здравей  winter,Шехина поставя въпросът с доверието-всеки колега знае,че това,което се случва в кабинета остава там.Но това е правило за терапевта-не за клиента.Не виждам как може да се изисква и очаква от клиентите да спазват професионална конфиденциалност.
В крайна сметка-отношенията между терапевт и клиент зависят и от двамата,но са отговорност на терапевта и неговият супервизор.Търсенето на второ мнение е ваше право.Виктор е терапевт на детето-не на вас и той трябва да следи покрай всички тези емоции,да не се губи основният фокус на терапията-а именно детето.Пожелавам всичко най-добро!

Разбрах от отговора ви че е нормално да се притесни от това че съм завела детето си на друг психолог.
Все още не разбирам защо, но все пак дадохте ми насоки как да говоря с Виктор.
Искам да отбележа че не се е отказал от детето ми, само каза че би трябвало да го направи.
Надявам се тези дни да имаме среща и да изясним нещата.
Благодаря ви за помощта.
Винаги съм намирала отговори в този форум.
Нека да мине недоразумението и ще ви разкажа повече за детето и за нашите проблеми.

winter-дано недоразумението наистина се оправи.С думи прости -няма защо да се извиняваш за нищо,нито да се чувстваш неловко-в крайна сметка нали затова сме професионални пихолози-интересуваме се как се чувства клиента,но никой не очаква клиента да се интересува от това как ние се чувстваме Всичко добро 

Говорете с Виктор - разговорът ще Ви даде отговор на въпросите Както казах и преди - доверието между терапевт и родител има нужда от грижи и от двете страни.

Успех!