Имам най-голямото щастие, а не мога да се побера в кожата си :(

Аз, също не кръстих на никой сина си ... с мъжа ми бяхме избрали Калоян без изобщо да се съобразяваме с родители те си. Най- смешно беше , че когото дребния проговори обясняваше на роднините , че е кръстен на дядо си Гошо /свекър ми/ така  проблема /ако изобщо е имало такъв изобщо  /  беше избегнат

Ох, милата! хайде няма да ти казвам едно време кои деца са се кръщавали така, но се успокой.

Приеми, че си намерила щастието в него, в детенцето си!

Може да му казваш....например Дидо  Или Нино  или ...сега ще се смеете - Дуди 

Ето, сега измислих - Найо! Толкова гот звучи. От НАЙ (най-готин, най-обичан) !

Ааа, много яко! Нашия ще го научим да казва, че е кръстен на дядо си Румен 

Здравей mamaotavgust ....първо честито ти бебче, да е живо и здраво и много да ви радва!!!все едно чета себе си и го изживявам наново, защото и при мен се получи същото и все още немога да го преглътна,Аз родих също момченце през месец май..до последно смятах да го кръстя Михаил или Михаел...но...така и остана...Точно няколко дни преди раждане, свекъра се наложи и искаше да се кръсти на него..ама точно същото име което носи той..въпреки че това което бях решила първите две букви си съвпадаха...Мъжа ми също беше на моя страна..но баща му се наложи, видяха се и нещата както се казва щяха да опрат до кокал и аз тогава мислех да е с две имена като присъства и това на дядото-но НЕ..и това пак не стана и аз в крайна сметка за да не се скарат баща и и син го кръстихме точно същото име....Знам какво преживяваш,защото е абсолютно еднакво с моето....много бях обидена и все още съм,съгласна бях да носи името на свекъра но ако беше по съвременно...не съм си представяла че това ще се случи на мен.Винаги съм се чудила на другите, а то какво стана-и на моята глава дойде.Немога да го преглътна за мен си остава Мишо и така викам на сина си..като порастне и някой ден реши да си го смени,аз ще го подкрепя и никога няма да се налагам над неговите деца!!!!!!

Абе, стига се коси Найден е о.к. спокойно можеш да му викаш Ники, Нико или Дани ...Избери си нещо твое и забрави за предрасъдаците 

Ники,Нико е друго име вече, както и Дани... тя ще си реши, но както обясни Найден не й е проблем, а това, което значи.

Спокойно, не си го намерила, а си го препазила от уроки или какво то беше там, според поверието. Така са кръщавали деца, трудно заченати и задържани, за да ги предпазят от лоша съдба. Погледни от тази страна  Така, като те четох, май сте имали подобен проблем.

Вече съм споделяла, че баща ми (Стоян) се опита да си отвори устата по този въпрос и накрая се примири, че Сашо носи поне първата му буква, нищо че е александър 

Найден е красиво име:).В сравнение с моето:(..Лошото е че като ме питат как се казва и се чудя как да отговоря и като кажа Мишо те ме питат само Мишо ли?И така се налага да кажа през зъби цялото име...

Ох, като чуя такива истории и не мога да повярвам, че това се случва в 21 век. Може би наистина има значение колко си пораснал ти самия, преди да предпиемеш една такава авантюра, свързана с толкова предизвикателства, каквато е бракът и раждането на дете. На дърти години осъзнах, че моята радост е добре да бъде радост за всички, които ме заобикалят. За имената и на двете ни деца мъжът ми не беше много съгласен - за дъщерята, защото беше доста екзотично, направо шантаво, а за синът ни, защото .... реших да носи името на свекър ми. Човекът полудя от кеф, когато разбра, че внукът ще е с неговото име /той изобщо не се е и надявал, защото ме знае колко съм проклета и вироглава/.
Приеми, че ще зарадваш един възрастен човек - та на тях сега вече какво да им носи радост, ако не внучетата!

Разбирам те мила  Гадно ти е , че не са ти дали право на избор ... но ако питаш мен - мъжа ти е за бой  Трябвало е той да поеме тежеста на решението и да заяви на баща си , че няма да стане така ...
Моят свекър дори не се опита да си прави устата , защото мъжът ми ясно и точно заяви , че не желае да му се приказва за имена 

Здравей! Представям си как се чувстваш, въпреки че аз имах правото да кръстя детето си, както реша.
Според мен, щом името Найден ти е толкова неприятно, можеш да смениш името на детето си. Имаше едно момиче от форума, което направи точно това, а синът й тогава беше вече на няколко месеца. Поговори със съпруга си, обясни му как се чувстваш, защото името е важно нещо, особено името на собственото ти дете. 
Желая ти много щастие!   

честито ти бебче най-важното. Представям си какво изживяваш-и аз бях подложена на натиск от свекъра чрез мъжа ми. Затова го кръстих на мъжа ми и ще не ще го преглътна. Много исках да е на баща ми, който много ни помага, ама за да има мир на таткото.

     Миличка, името не прави човека, а човекът - името. Може да ти звучи банално, но наистина е така. Когато свикнеш, ще започнеш да асоциираш това име с най-ценното ти същество и постепенно то ще ти стане приятно. Не се притеснявай, постъпила си правилно
    Бабите и дядовците са много по-чувствителни на тази тема, отколкото младите. Ако сама не си натякваш, всичко ще отмине.
    Успех!

Честито бебче!

За името - не знам какво да ти кажа друго, доста са писали преди мен, но исках да обърна внимание на един страшно важен аспект в цялата работа. А дори и първите дни на бебето са решаващ момент, за това което има впредвид!!! Говоря от опит!
Станалото станало, но на мен ми говори за един по-дълбок проблем, за това е добре да говориш с мъжа си и го решавайте възможно най-бързо този проблем. Нека и той застане на твърда позиция този път! Цялата ситуация показва едно, че сте склонни да се поддадете на натиск от страна на родителите ви (в случая неговите) и то по отношение на детето. Не мисля, че това е редно занапред, вие сте вече родителите, имате семейство, вие го управлявайте. Просто трябва да разберат сватовете, че не може занапред така да ви се месят, вкл. и по отношение на детето.
Ние примерно сме в добри отношения с нашите родители, но не им позволяваме да ни се налагат и да изискват нищо по отношение на нас и на детето ни. Но знаят, че бихме приели техен съвет, ако го счетем за правилен, и така. Но това трябваше да се извоюва. Един пример - ние не ваксинираме детето по наши съображения и никой от тях не е съгласен с това, но дори и един скандал не са ни вдигнали, а в началото бяха почти ужасени от това решение. Давам го като пример за по-драстична ситуация.
Внимавайте много през първите дни от живота на детето, те сигурно ще искат да ви помагат, да го гледат и т.н., но нека разберат кой КОМАНДВА. Аз примерно само първите 10 дена, щото бях много изтощена от раждането, нещо бях отпуснала гарда, и да видиш двете баби в края на този период направо ми се бяха качили на главата, почнаха да определят целия режим на бебето, те си го къпеха, преобличаха, не ми даваха аз да го къпя, почнаха да решават кое как да се прави, какво да му се дава и т.н. Аз като се съвзех, а и мъжът ми беше забелязал и той, и казахме едно сериозно СТОП на това! И оттогава ние си се грижим за бебо, те идват на гости, помагат някой път по малко, и така. Всеки да си знае позицията спрямо детето! Майката и таткото да са главните!

Сори за дългия пост, малко офф-топик, но може да е полезен на някой, и на теб вкл.! Поздрави и успех!