Имам най-голямото щастие, а не мога да се побера в кожата си :(

Смени му името, колкото по-бързо - по-добре, цял живот ще ти тежи и то заради капризите на родата 

Да ти е живо и здраво бебчето .
Няколко неща от мен:
1. Името е хубаво (дишай дълбоко  ).
2. В момента наистина си в много уязвим период (хормоните "друсат" здраво) и си много по-чувствителна - ще ти мине.
3. Ако все пак обаче не ти мине , разсъждавай така: Избери си хубаво галено именце за момента и се успокой от мисълта, че винаги можеш да го преименуваш, в зависимост от него (Напр. ако му викаш Ники - в един момент можеш да го пишеш Николай или др.). Никой не е казал, че трябва да бързаш (майка ми - вече голяма сама се е преименувала). Не си мисли, че някой ти е опрял пистолет и ако до няколко дни не вземеш решение - после няма връщане  . Тъкмо по-трезво ще вземеш решението!
4. Мъжът ти го стегни малко - аман от тия мама и татко дето светят навсякъде където не им е работата (от опит говоря ).
5. Свекър ти - ако един човек се тръшка толкова за глупости - не трябва да ти пука толкова за мнението му занапред.
(Не знам каква е тази традиция с името на свекъра, бе момичета - аз не се съобразявам с такива работи. Време е тия неща да ги превърнем в отживелици).
Гушкай малкия и да не ти пука - това не е истинска беда и в такива ситуации избор винаги има!      

Здравеите..не мислех да пиша по темата..но в мен изплува нещо ,което може би ще е полезно на някой...майка ми се казва Пенушка...на баба Пенка и на баба Теменужка естествено...сега съм на 34 години...разбрах че така се казва преди няколко години...винаги са и казвали Еми...

Мисля, че трябва да изчакаш да се уталожат хормоните и нещата да си влязат в нормални релси. Мен ме друсаше силна следродилна депресия, съчетана със смяна на работа, тежко раждане и куп неприятности, родителите на мъжът ми също не постъпиха добре с мен и детето ми, но острата ми реакция тогава доведе до доста сложна ситуация днес. Ако смяташ занапред да подържаш макар и проформа добри отношения изчакай, постарай се да има макар и привидно добри отношение.

Аз съм го имала същия проблем с голямия ми син.Нямахме брак аз по млада и преди да рода ми сервира -ИЛИ ЩЕ СЕ КРЪСТИ НА БАЩА МИ ИЛИ НЯМА ДА ГО ПРИЗНАЯ!Аз направо се шашнах и роднините  в купом като ме почнаха-няма спасение И аз какво направих-отидох родих  прекрасен син и го кръстих ВЕСЕЛИН  уж на дядото.НО има една подробност : така се казва моя любим батко.Така че надделяха -взе първата буква на дядо си и цялото име на моя батко и моя дядо!!!

ИМЕ НИКОГА НЕ СЕ СМЕНЯ ОТ МАЙКАТА, ВЕДНЪЖ НАРЕЧЕНО! АКО ЧОВЕК САМ РЕШИ ДА СИ СМЕНИ ИНЕТО ПО-КЪСНО, ТОВА ВЕЧЕ Е ДРУГО НЕЩО!

Да не се впускам в подробности - жив пример е вуйчо ми. По традиция в края на баба ми, когато момичето е едно на семейство, първото дете се кръщава на нейната страна, а не на мъжа. КръЩава го Димитър. Мъжа й (дядо ми лека му пръст) се разсърдил (това е доста слаба дума за сръднята, която е станала тогава) и баба ми от страх го прекръстила на Петър. Наистина си нямате на идея колко може да се обърка живота на човек от смяната на име. Вуйчо ми е с психично разстройство (не казвам, че е точно от смяната наимето). Говори си сам (или на някого)... често казва, че е бил в Русия и разказва с точни подробности, а той никога не е бил там. Няма жена, няма деца. Сам самичък. Казват, че веднъж наречено с име, детето приема съдбата или енергията на името, което носи то.

В момента чета една книга - "Отровните роднини. Как да спасим брака си" от Сюзън Форуърд и Дона Фрейзиър (ISBN/9546496006). В нея можеш да намериш подходящи съвети как да се справяш с такива роднини. Според мен е добре да я прочетеш, защото се опасявам, че свекърът няма да се спре само до тропкането с крак за името.

Мисля си, че е много кофти някой от роднините да се опитва да се бърка и да се цупи като малко дете. Най-малкото, не му влиза в работата как ще бъде кръстено детето. Но дядовци всякакви... Глупавото, обаче, е реакцията на съпруга ти, който е клекнал пред баща си - просто така е дресиран от него. Но той вече има семейство и е време да се държи като зрял мъж в присъствието на баща си.

Мисля си също, че след като вече бебето е кръстено на свекъра, станалото е станало. Не знаех, че името може да се смени, както писа някой в началото на темата - не съм уверена, че става. Оттук нататък се опитай да позитивираш ситуацията. Детенцето ти със сигурност няма да бъде като свекъра, защото ти ще си го възпиташ и според мен ще му дадеш много любов. Това си е твоето бебе и няма нищо общо с дядото. Детето ще направи името си. Аз много вярвам в децата. Пригушкай си го и си мисли само за него.

Направо ме хвърлихте незнам къде с тия имена... Кви са тия хора бе 
Днес за пореден път осъзнавам колко готин мъж съм си намерила ( ме е намрил де). Никога той няма да позволи родителите да му кажат и дума (въпреки че много ги уважава). А да му е мъчно че се скарал с тях, когато аз и детето едва сме оживяли... Леле, отивам да го на разцелувам и да му кажа колко много го обичам
А пък Найден си е много хубаво име според мен
Радвай се на бебчето и да не ти пука от хората.
Ти живееш за детето, не за хората!

Миличка августовска мамо, да ти кажа, че си направила грешка като не си държала на решението си - ти вече сама го знаеш.
Загубила си първата малка-голяма битка.
Казвам ти го от собствен опит /без малко и аз да загубя тази битка/. Иначе разбраният ми свекър щеше да получи удар като му съобщих, че дъщеря ми ще носи само първата му буква. Не ми говори почи половин година, за свекито - да не говорим.
Мъжът ми се разкъсваше между тях и нас, но избра семейството си все пак...
Мълчанието на родителите му ме убиваше, докато най-накрая не им казах следното: "Имали сте възможност да избирате име на собствените си деца. Сега аз имам това право. Смятам въпроса с името за приключен". 
Сега, като мина толкова време забелязвам, че казват името на детето ми с любов, а и не може да бъде по друг начин.... 

ох, милата, напълно те разбирам как се чувстваш. Преди време когато бях бременна попитах всичките баби и дедовци дали имат претенции за името и всички казаха НЕ. И ние с мъжо си мислехме какви ли не имена, но като се разбра че е момиче, и наближи раждането свекито каза или на мен или няма да ви стъпя и т. н. Почна да ни подлага на сериозен тормоз и аз накрая се съгласих само мир да има, но да ме прости Господ не дадох с любов името на детето си. В началото ми беше трудно дори да го изговарям, наричах я червейче, патенце, пиленце и т. н само не и с името й. Сякаш нещо ми засядаше на гърлото като трябваше да го произнеса... та така.    Измислих си производно на името, само мое си и си я наричам така, с времето се свиква, и яда минава, но не бих го направила втори път. Името е прекрасно, но начина по който ми беше наложено ми насади неприязън. 
НА бъдещите мами мога само да кажа, че най - важно е да нарекат детето си с любов, пък каквото и да е името 

Преди да встъпя в брак и да родя бях чувала за подобни "легенди" в отношенията м/у млади и стари.ако може така да се каже При нас нямаше проблеми.Всички го раздаваха либерте.Решихме да имаме дете без да сме мислили за сватби.След ,като заченах решихме да се оженим.И понеже искахме да е супер нетрадиционно ,получихме насмешка от свекъра.Решихме само да слючим брак,но не заради подигравката ,а за да предпазим мен от изнервяща ситуация по време на бременност. понеже аз съм голям барут Подписването стана през седмицата в присъствието на кумовете на родителите казахме да не идват Но излезе ,че има недоволни,въпреки празнична вечеря в ресторант с родителите и кумовете.Имаше и недоволни и от приемането на новата фамилия с тире ,като преди тирето оставих старата.Супер тактиката на моя свекър да мине на рожденният ми ден аз бременна в 4-5 месец уж да се почерпим ,а станаха едни проблеми за моята фамилия ,за името на детето ,за брака от къде ,накъде не сме го питали него за тези неща ,ние можело да взимаме сами решенията ,НО трябвало да го питаме ,резултата беше хипер разтройване от моя страна ,разтреперване ,разплакване .Не можах да повярвам ,че живея в 21 век ,всичко е наред ,чакаме дете/внуче ,щасливи сме ,разбираме се ,решаваме да се оженим за доброто на детето  и понеже НЯМА ПРОБЛЕМИ идва някой и почва да ги прави.Плаках цял ден ,защото не можех да повярвам ,че това се случва на мен.Този ден усетих за първи път бебчо.Застанах над нещата и си казах,че ще забравя всичко това.НО
Родих!Кръстихме детето Бойко ,защото ни харесва името.Абсолютна случайност е ,че името е близко до това на починалата ми свекърва.Когато свекъра разбра ,че детето всъщност не е кръстено на нея.Отново ПРОБЛЕМ !Отново Обвинения!И вместо да се радва ,че е живо и здраво и сме добре,докато сме в родилното -навън стават проблеми.
От това оправия няма!Възрастен човек не се променя.Просто си има киселчоци,които са си такива доживотно.Криворазбраната цивилизация.Ти казваш едно-те разбират друго и това няма край.Истината е Дистанцията!Стоиш на страни и си живееш живота,който без това е толкова кратък.На мен ми омръзна от играта "Понеже няма проблем ,дай да си създадем някой" да си я играе ,който иска!
Може би стана малко дълго ,поне дано да е ясно
мамаот август остави свекъра си да си играе играта!Той ,няма да се промени!Няма да започне да мисли ,като човек от 21 век!Така или иначе името на малчо е вече факт-Найден.Ами то е страхотно,невероятно и е най-подходящото име именно за твоето мъниче.Ти си казала в родилния да го запишат Найден,една майка винаги прави най-доброто ,подсъзнателно ти си направила верният избор.А в вашия случай ,щом сте били на косъм от отвъдното,поговорката "Всяко зло за добро" е точно намясто.Сърдитко-свекърчо с проблема си е направил добро.Можеш да му кажеш ,че не кръстено на него ,а е кръстен така заради значението на името ,което е страхотно.Покажи им ,кой командва парада!Целувки на малкия НАКО !

Аз по-рано бях писала по темата, сега се сетих още нещо.  Като става въпрос за избор на име, ами че мъжът трябва да заеме стабилна позиция, да не оставя цялата тежест да пада върху жената, в проблемни случаи като тези със свекъри и свекърви. И тя горката да се побърква от тревоги и ядове. Не стига, че току що е родила, и е изтощена, ами и някой да почне да й се тръшка и буквално да я манипулира   

Какви са тези мъже, които биха се поддали на натиск от родата си ?! Трябва да са по-стабилни! да си знаят позицията и мястото!

Абе, колкото и да е хубаво името, всеки път като го казваш - все ще го свързваш с преживяния натиск от страна на свекъра ......  много гадна работа. Според мен трябва да поговориш със съпруга си и да му кажеш АБСОЛЮТНО всичко каквото ти е на сърцето и без да му спестяваш - вие сте родителите и ще намерите най-доброто решение ...... добре, че имам късмет и нямах такъв проблем 
....а най-важното - детенцето да ти е живо и здраво, надявам се да намерите изход. Пък в крайна сметка важно е да си запазите отношенията с мъжа......успех

На мен лично името Найден много ми харесва, свързвам го с готини и свестни хора, даже съм си мислила, ако имам момченце, да го кръстя така. А иначе наистина ситуацията е кофти, аз и двете дъщери съм ги кръстила на бабите, никой не ме е карал, аз самата мисля, че на тяхната възраст това им е голяма радост.

Като прочетох историята все едно четох за себе си преди 15 години , само че аз родих дъщеря и преживях това със свекърва си ! В крайна сметка стана на неината , но отношенията ни от него момент вече не бяха същите , рефлектираха върху брака ми и се стигна до там че се разделихме с мъжа ми ! Останах сама години наред , заради една глупост , през времето съпругът ми с който всъщност нямахме развод почина от злополука !Да ми прости господ но си мисля че Господ наказа майка му за всичко което ми причини(не ми се разказват подробности) Сега живея с човек който ме боготвори , ще му родя дете и вече съм му казала че ще го кръстя както аз реша-нямам проблеми !