Имам най-голямото щастие, а не мога да се побера в кожата си :(

Добре , а каква е причината да им се отстъпва и да става на тяхното / манипулаторите имам предвид / . За какво ми говорите - " накрая се предадох "  Нещо не схващам , как някой би могъл да ме накара да кръстя детето си с име , което не харесвам , още повече ако това е името на човека , който се опитва да ме тормози ...
Просто ще хвърчи перушина ...
Извинявам се , ама в много от случаите сами сте си виновни , че не отстоявате позицията си .
Щом имаш дупе да създадеш семейство и да родиш дете , трябва да можеш и да държиш на решенията си ...

Няма начин в едно съжителство да не се правят компромиси. Pipinka, предполагам и ти правиш такива, ако не с името, с други неща. Голямото си дете кръстих на свекъра, който уважавам и обичам безкрайно и пред мен не стоеше дилема. Малката я кръстих с името което харесвам. И ако на някой не му е харесало, не ми го е показал по никакъв начин. Но, за да има хармония в едно семейство, трябва да има компромиси, а за изнудването за име, мисля, че е отвратително.

Изцяло подкрепям казаното по-горе. Мъж ти е верно, трябва да си споделяте, ама и ти и бебето едва сте преживели раждането и веднага след това какво- случка....защо въобще е  трябвало да те занимават с кой сърдит и кой не... Родителите ми са имали подобен проблем и Слава Богу предпочели са си тяхното желание и то защото баща ми се е застъпил за името, което с майка ми са харесали. Когато казахме на свекърва ми, че съм бременна, тя също си направи устата /свекър ми  е починал/ и каза -" е, дано поне буквичка да получа". Нищо не й казахме, ние вече отдавна с мъжа ми бяхме решили как ще се казва бебо и нямаше и следа от буквичката "С" в името. Тя после също нищо не каза, не е сърдита явно. Само се чудеше как ще му викаме на галено.
Та съвета ми е, ако мъжа ти все пак е свестен и ще изтръпи, намери си начин да си изкараш на него яда си, името Найден е хубаво, приеми го, викай си му галено както ти харесва.

     Абе тия хора полудяха ли. Ако могат ще ни накарат да се чувстваме виновни, че сме износили децата си, едва ли не и това са ни дали те свекъри свекърви  детето си е мое и на баща му и точка. Извинявам се за гневния коментар , но ми е мъчно за жени, които от първия ден са тормозени от новите си роднини.
     Знам какво е,защото и при мен се пробват с подобни номерца. Малко в страни от темата, но и аз да се оплача. Бабата на приятеля ми ме подлага на психически тормоз от както знае, че съм бременна. Това направи онова направи. Тая жена е луда живеем в 21 век. А мен никой никога не ме е командвал, въпреки това имам претенциите, че съм една добре възпитана млада жена. Това, че някаква гадна бабка, при която по стечение на обстоятелствата  живеем се опитва да ме командори няма да стане. А търпя повярвайте ми ужасни неща, но не се подтискам, а споделям всичко с приятеля ми и той е на моя страна.
     Малко се увлякох, но просто исках да кажа, че подкрепата на татковците в тези ситуации е най-важна. Аз я имам и това ме успокоява. ЮТой винаги ще бъде моя опора.

Ама че гадна работа... Иска ми се да подкрепя думите на  Pipinka  и тезата"Щом имаш дупе да създадеш семейство и да родиш дете , трябва да можеш и да държиш на решенията си ..."Да!Но си мисля,че има хора които просто нямат смелост,сила и решителност да се опълчат....Явно си от тях/дано не се обидиш  /

 
Аз преживях голям шок от опита за вмешателство как да се казва бебето, когато бях в пети месец, само защото реших да е на свекърва ми, а свекър ми не беше съгласен  . Не стига, че го кръщавам на някой от тях двамата, ами и претенции, сръдни и проблеми на кого  . Хууубаво си поревах, но името беше това, което си бяхме избрали  . Детето си е наше в края на краищата!

мдаааа, това е много скапващо за връзката, както сте си двамата и след брака се оказваш свързан с разни баби и дядовци без изобщо да си го искал. Преди това едва ли би забелязал тези хора на улицата, а след това се оказват едва ли не в леглото ти. Същото е и за другия.
Не забравяй, че ти, а не друг е избрал това име, не обвинявай съпруга си за своята постъпка.
Приеми това име за името на най-сладкото бебе, следователно-най-хубавото.
Някакси се опитайте и двамата да си останете двама-е вече трима, сложете всички останали извън семейството. На практика си е така, вие сте семейство останалите са външни хора, т.е. вече не са най-близките. Най-близките сте си вие двамата и бебо.
И накрая, когато си с малко бебе усещанията се изострят и най-дребното нещо може да те направи много нещастна, дай си сметка, че в момента си в особено състояние,  това е съвсем нормално.

Името е хубаво, но проблемът не е в него, а в отношението. Обещай си това да е последният път, когато позволяваш на тези хора да ти се качват на главата, и може би ще се почувстваш по-добре.

То вече след дъжд качулка няма какво да се обсъжда, но след всичко което си преживяла, как си могла да отстъпиш пред тези хора. Те че не са били у ред да те подлагат на това в такъв момент не са, но все пак става въпрос за твоето дете. Не се оставяй да бъдеш манипулирана и за в бъдеще, че има много да страдаш. Не обърнах внимание колко е голямо детенцето ако имаш лентичка, но няма ли начин да се поправи някак? Незнам позволено ли е смяна на името просто ей така, ама това ще те торзози цял живот.

Хммм... само ще кажа на категоричните мами да не са толкова крайни в определенията - решението е мое, никой не може да ми казва, щом не са дорасли да си отстояват решенията да не създават семейства...
И аз бях на тези принципи, и аз не бях малка или слабохарактерна като тръгнах да раждам, но... човек не знае как ще се стекат обстоятелствата. Още като забременях знаех какви са желанията на свекъра и свекървата ми, но бях заявила на всеослушание, че няма да я бъде тази. И хората млъкнаха... обаче има един лаф "Никога не казвай никога"! 
Бях бременна когато свекърът ми се разболя - рак. Прогнозата беше ясна... единственото, което го крепеше беше да види внук си. Нищо не е искал от мен, но сърце не ми даде... както се бих в гърдите, че ще стане с друго име... така сама клекнах - сърце не ми даде! 
А името е старо, изобщо не е от популярните... но още си спомням радостта в очите на човека като взе за първи път внука си. Лека му пръст на човека, за миг не съжалявам за решението си. Името не важно, да е живо и здраво детето... с всичко свикнах!  В последствие се разделих с мъжа ми, в лоши отношения сме с него и свекърва ми, но нито за миг не съжалявам за решението си 
Сега по-хубаво име от това на малкото ми съкровище няма!
Не се тормози, ощастливила си едни възрастни хора, които са обичали и гледали човека, който ти обичаш. Сега си с разклатена нервна система след раждането... нещата ще се наредят. Името не прави човека.

Да ти е живо и здраво съкровището! 

avalena - говориш за нещо съвсем различно  При авторката ситуацията е коренно противоположна на твоята ...

Да , правя . Ако се отнася за съпругът ми . Но ако същият този съпруг вземе страната на свекъра , особено ако се оказва тормоз върху мен , не само няма да има компромис , ами много тежки ще станат нещата .
Просто не смятам , че един мъж има право да иска от жена си да се съобрази с волята на неговите роднини  Особено когато става дума за явен каприз !

А и ти сама си го казала - изнудването за име е отвратително !

   ТОЧНО ТАКА!!!

Именно, така мисля и аз. АЗ съм носила това дете девет месеца, АЗ съм се мъчила да го раждам после и АЗ ще си го гледам. Какви са свекърът или свекървата, та да ми налагат името на МОЕТО дете?!!! Направо побеснявам като чуя за такива работи. Щели да се сърдят! Ама голяма работа, да си се сърдят! За тях си е. Ще им мине, ако ли пък не, голяма работа. Щом сте решили, че сте достатъчно зрели да имате семейство и да отглеждате дете, вие ТРЯБВА да си определите името му, без да се съобразявате с тоя или оня. Аз съм на мнение, че трябва да кръстиш детето си на някой определен човек, само ако той заслужава това и ти уважаваш този човек. Всички тези налаганици на имена от страна на родители са пълна отживелица. В 21 век живеем в края на краищата. Не сме в патриархалния бит на 19 век, когато свекър, свекърва и всичките им синове със семействата си са живели в една къща.
Иначе аз кръстих дъщеря ми на свекървата. Тя се казва Иванка, дъщерята е Ива. Но никой не ми го е налагал, АЗ така реших. Дори мъжът ми каза АЗ да избера името, както аз реша. И през цялата ми бременност свекърите нито веднъж не попитаха как мислим да се казва бебето, хем живеехме при тях. Свекървата разбра, че бебето е кръстено на нея, чак като родих, те дойдоха да ме видят и акушерката им каза: "Имате си Ива". Много се изненада и зарадва.
По темата (аз много се отплеснах): МАМАОТАВГУСТ, името Найден е чудесно име. Не се ядосвай, не си заслужава. Радвай се на бебчето си, важното е да е живо и здраво!

Мила, пожелавам ти скоро да си имаш и второ детенце! Радвай се сега на синчето си и се опитай да забравиш подлата постъпка на свекъра. Неприятно е, още повече, че хора, които твърдят, че няма да обичат внучето си, ако не е кръстено на тях и правят сцени и номера, със сигурност не заслужават да се кръсти на тях. Но било, каквото било, измисли му галено име, което да ти харесва, а от свекърите стой по-далеч, особено ако започнат да ти се месят и по други поводи.