Персоналът упорито те нарича “майче”. Колкото и време да престоиш в отделението, никой не те пита за името. Може би това е начинът да се дистанцират? Аз го усещам като принизяване на усилията ми в процеса на възстановяване на детето. Лекуват го д-р Иванова, сестра Петрова и там, на опашката е и едно безименно "майче". Поне да ме наричат “госпожо”.
2. Нямаш право на храна.
Ако сте в затворено отделение, по правило не бива да излизате от него. Но вътре няма осигурена храна. Как и кой ще ти реши проблема си е твоя работа. Мисли му, ако си от друг град или близките ти не могат да търчат по няколко пъти на ден с торбите.
3. Нямаш право на сън.
Независимо колко си спала през нощта, в 6 сутринта трябва да станеш. Защото ако персоналът те свари да лежиш или спиш, се сърди, че “проявяваш неуважение”. Майките-късметлийки спят на легло, не толкова късметлиите - на едно легло с детето си. А тези без късмет - на столове, къси диванчета и каквото друго намерят. Майките спят с дрехите, все пак, трябва да са готови по всяко време да скокнат в бойна готовност.
4. Нямаш право на лична хигиена.
Освен ако не ти е проблем да се къпеш със студена вода в общата тоалетна на етажа. Ако си майка на новородено, с лохии, проблемът си е лично твой. Никой не те е канил да идваш в болницата.
Други екстри в тоалетната са липсата на тоалетно казанче, липсата на крушка, няма сапун, няма тоалетна хартия. Добре, човек може да полива с кофа, а явно крушката е част от задължителния багаж за болницата.
5. Нямаш право на избор кой да те лекува.
Дори да е бил груб с теб или да не ти е обърнал внимание, не можеш да откажеш “услугите му”. Нямаш право на информация какво и защо правят на детето ти, освен ако не тръгнеш да си я търсиш сам упорито. Но докторите са намерили цаката и на питащите майки. Почват да обясняват на стриктен медицински жаргон, така че като не ги разбереш, сама да се откажеш.
6. Нямаш право да изискваш персоналът да се съобразява със специфичните нужди на детето ти.
Но пък персоналът има право да смъкне кожата му или да му спука десетина вени, докато се убеди от опит, че е трябвало да те послуша.
7. Нямаш право на хигиена на детето.
Никакви условия за стерилизация на биберони, освен ако не си носиш собствен стерилизатор. Попитах сестрите как се стерилизират бибероните в отделението, а те ми отговориха - “ама нали всяко дете пие от собствено шише?”
Няма къде да се гладят пелени, дори ако решиш да ги переш на място. Тежко на тези, които нямат съпруг или баби, които да се погрижат за прането и гладенето.
Топла вода има за час вечер. Всъщност и толкова им е много на майките - та кой си мие бебето повече от 5 минути на чешмата?
Това, че с детето сте в болница, заобиколени от куп потенциални зарази си е отново изцяло твой проблем.
8. Нямаш право да заемаш място в пространството.
При всичкото нямане в болницата, постелки, храна, лекарства, памперси, кани за гореща вода, стерилизатори, дрехи на детето и майката, всичко което си донесъл, трябва да е невидимо и да не заема място. Има едни миниатюрни нощни шкафчета, които дори храната не побират. Ако спиш на столове, мисли къде ще си криеш възглавницата и одеялото. Куфарът с дрехите е най-добре да се държи на балкона - там няма да пречи на сестрите по никакъв начин.
9. Нямаш право на умора.
Майките дежурят край кувьозите и леглата на децата си по 24 часа, 7 дни седмично, без да е задължение на някого да ги отменя или да им помага. Хранене, сън и спокойствие не им се полагат. Да му мислят, ако искат да имат достатъчно кърма или сили да са опора на детето си. За сметка на това сестрите нощна смяна спят от полунощ до 6 часа и винаги се чувстваш неудобно, ако трябва да ги събудиш за нещо през това време.
10. Нямаш право на недоволство и оплакване.
Защото персоналът “има голямо сърце” и 20-годишен стаж, т.е. по презумпция е безгрешен.
На какво имаш право? На “благодарности”.