10 неща, на които нямаш право в БГ-болница, когато си майка на болно дете

Много добре написано - същата история съм изживяла в Трета градска, детско кърмаческо. Бяхме в боксовете, спях на походно легло, което се разтягаше само наполовина, защото нямаше място. В банята и тоалетната вечно някоя циганка пушеше, та трудно се добирах до тези помещения, а и аз бях скорошна родилка.
Детето ми се хранеше със сонда, не ми даваха стерилни шишета за кърмата, сърдеха се, че им искам нова спринцовка за всяко хранене (по сондата млякото се пуска със спринцовка). Недай си боже да повърне, цяла драма докато дадат чист чаршаф.
В съседните боксове бебета без майки, оставят шишетата на нощните шкафчета и никой не храни бебоците... т.е. първата вечер с недоумение видях, че им вземат обратно шишетата... на сутринта хранихме всички бебета заедно с циганката от съседния бокс...
Мога и аз роман да напиша, но видях, че има и  изключение
Точно когато бях набрала много на болници и "лекари", стигнахме до Пластична и краниофациална хирургия- УМБАЛ Св.Георги, Пловдив, в което отделение видях, че може да има човешко отношение.
Бяха мили с детето и направиха всичко възможно да не разбере, че претърпява операция. Когато след операцията изцапа чаршафа с кръв, сестрата сама се сети да донесе чист, и то веднага. Не бях "майче", а "госпожо", и ми говореха на Вие. Позволяваха ми да си притоплям храна на микровълновата им и да оставям храна в хладилника. Първата вечер, когато постъпихме и мъжа ми замина, аз - аха да ревна, а сестрата ме повика да дойда в общата стая и ми предложи сандвич от нейната вечеря, защото, както каза "Всеки гледа да не забрави нещата за детето и забравят храна за майката".  В отделението е чисто и стаите са с баня и тоалетна, като всички кранчета работят.
Като разказвам, хората ме гледат и не вярват, това го имало само по филмите.
Не, има го и у нас, и е пример за добра организация и човещина.
На този сайт малко по-надолу се вижда екипът на отделението, а също има и снимки как самите те правят ремонт с помощта на спонсори.
http://www.ala-bg.org/default_1.htm

Хората просто са решили, че по-достойно е сами да боядисат, отколкото да работят в мизерия. Година след операцията ходихме на контролен преглед и ги бяха преместили на друг етаж, и там направили ремонт... и завеждащият отделението се шегуваше, че че ще ги местят всяка година, докато пребоядисат цялата болница... Но продължава да дава всичко от себе си, за което искрено му се възхищавам.
Изводът е, че когато човек иска да работи, намира начин, ако не иска - намира оправдания.

Мдаа, инфекционзото във Варна и ние имахме "щастието" да пробваме..Пълна мизерия. да не говорим че хепатитно болните си се разхождаха най-необезпокоявани навън, при посетители, докато майките на другите болни деца бързахме да прескачаме оградата на окръжна (щото всички изходи на болницата се заключваха през почивни дни и след 17ч) за да набавим на децата си някое ЛЕКАРСТВО, а не глезотия..

 Сега виждам темата и се сещам за стестът, който изпитах при попадането в ДОК- Александровска болница в София преди почти четири години.Мизерията, хебарките, липсата на чаршафи, липсата на дет. легла и най-вече отношението на персонала.Намразих обръщението"МАЙЧЕ". За моя радост има и много свестни хора- както доктори, така и сестри. Благодаря на всички тях за доброто отношение и за това,че всеки път помагат на детето ми да се чувства  добре.
  Аз също съм доволна от отношението в очното отделение на УМБАЛ Св.Георги в Пловдив.Никой не се държи надменно,отнасят се професионално и с уважение и обясняват на родителя за състоянието на детето.Когато човек е нещастен и една добра дума може да направи чудеса.
  Възхищавам се на всички български майки, които геройски се борят за здравето на своите деца, въпреки трудните условия.

ето зарради това вчера отказах да вляза в  болница с детето си.....предпочитам да сме в къщи.....не мисля че там ще ми помогнат кой знае колко.....само ще депресирам себе си и детето.......

Вече и аз съм на това мнение. Лежах 2 седмици с дъщеричката ми в болница. Това беше най-големия ужас и за двете ни. След като ни изписаха детето коренно се промени, стана много срамежлива, тиха, затворена, изобщо дума не обелва пред непознати. Беше края на март, началото на април т.г., когато бяхме в болницата, а детето чак сега започна да се отпуска и да говори с персонала в яслата. Доскоро все казваха, че изобщо не приказва, само с децата. А на улицата като я закачи някой познат все се дърпа и мълчи, звук не издава.
Тогава бях написала дълъг разказ в русенската тема, но са я архивирали и не можах да я намеря. Ще допълня още, че писах до ТВ, но така и не получих отговор, само ми връщаха съобщения, че мейла ми е прочетен и нищо повече.

Здравейте и от нас. Аз многократно чета и препрочитам темата. И понеже и ние нееднократно сме лежали в болница, си плача и се ядосвам четейки . Ама наистина много ме е яд .Минали сме и през Александровска б-ца, и през инфекциозна - мизерия и  мръсотия, и т.н Да описвам смисъл няма, момичатата по горе са описали условията и отношението. Но защо е така ? Защо тези хорта се държат с ибезтова притеснените родители като с врагове ? Е това не го проумявам.
Само да добавя, че естествено има и изключения - детска хирургия Пирогов и Транспорта болница - много благодарности на лекарските екипи там за грижите и вниманието 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=235575.msg5415571;topicseen#msg5415571

Преди няколко часа ни изписаха с детето ми от детско отделение на 2 градска болница в София. С малки отклонения нещата бяха нормални,чак бях изненадана.Имаше нормални условия, топла вода и грижовен персонал.Е и тук-там някоя видиотена лелка,която не можеш да разбереш лекар ли е сестра ли е или какво търси там.ДА,нормално сутрин в 6 вратата се отваря с шут и влиза някои и започва да нарежда...Някоя и друга санитарка от малцинствата,която се изживява като главна героиня и тича след мен по коридора да ме гони да изляза,след като бях нощувала 3 нощи в отделението,но това е нищо.И сестра,която след некадърно поставен във вената абокат и детето се разплака(на 17 години е детето) започна да крещи,че е лигла и т.н.Но  за всичко което чета и бях чувала направо си беше лукс категория.

Чета всичко това и ви казвам: СРАМ МЕ Е!

И аз прочетох всичко.
Това е ужасно. Плача за тези деца и техните майки, които са били подложени на това унижение.
Дано бъдем силни и  променим нещо.

Миналата седмица лежахме с Пепи в Детска белодробна болница "Св.София", която се намира точно до инфекциозна б-ца.
Болницата е ремонтирана скоро, всичко е ново. Приемният кабинет и коридора са пълни с детски рисунки и играчки. Страшно много бях учудена и не ми се вярваше, че това не е частна болница. Но пък е университетска.
Нямат практика да приемат майки, но благодарение на Кифлата от форума, която ми даде закона, че нямат право да ми отказват и моя инат се набутах с детето срещу 15 лв на вечер, без ядене.
Предполагах, че има нещо като детска стая за игра(лежала съм като дете в ИСУЛ и имам спомени, че децата се събирахме в една стая с телевизор да гледаме Сънчо, да играем и т.н). Може би рисунките в коридора ме заблудиха, не знам. От мен се очакваше да държа буйното си, кипящо от енергия дете в леглото. Бяхме там заради астмата, не е бил отпаднал или нещо такова.
Занесох си лаптопа, за да може да гледа детски и да мирува. Нахълта професора един ден, изпадна в истерия защо багажа ми е в стаята, а не в изливното помещение. Как да си оставя багажа без надзор?! На всяка врата пише, че болницата не носи отговорност за изгубени ценности.
Каза веднага да си пребера лаптопа, телевизорите в стаите били за да се гледат. Но в нашата стая нямаше телезивор, а не позволяваха на детето да ходи в другите И забележете - в детско отделение за телевизия се плаща
Обясни ми, че това не е хан и близките ми не можели да идват когато си искат. Това означаваше да умра от глад, тъй като мъжът ми ми носеше по два пъти храна на ден. Само ми я подаваше през вратата и си тръгваше. Пробвахме веднъж на ден да носи, но храната се развали. Няма угодия. В същото време сестрите се угояваха с храната на децата.
Спях на голямо легло с малък дюшек, гнусен и мърляв. Чаршафите не съм сигурна, че бяха сменени преди нас. Ключа за лампата беше позлатен по края, не можаха ли да си спестят този харч и да си купят нови дюшеци и чаршафи
Като вдигнах на детето възглавницата намерих някаква гнусна шапка. Като поисках нова калъфка ми направиха фасон. Получих я чак на другия ден. Не даваха да спя с детето на едно легло с обяснението, че трябва да скъсам пъпната връв. Е добре, ще го направя когато преценя, а не сега, когато детето ми е стресирано от бели престилки и игли.

И да пишем на медии, и да не пишем според мен е все тая. Ето тази болница е доказателство, че са се напънали да направят нещо, но не са успяли. Хората, които работят там са същите, като тези, които работят по другите болници. Нагоре прочетох предложенията на mit*bul относно персонала и съм съгласна.
Каквото и да решите да правите съм с вас!

Прпопуснах да кажа, че на нас също никой нищо не казваше какво става, до кога ще седим там, как са изследванията. Нищичко