10 неща, на които нямаш право в БГ-болница, когато си майка на болно дете

ами да се замислим тогава какво искаме. това, което на първо време се сещам и искам аз е
- санитарна инспекция на всички детски отделения в страната, последваща от ясен доклад за положението, подписано от излъчена родителска представителна група по региони и вземане на съответните мерки за справяне с положението
- ежегодни задължителни опреснителни курсове и семинари за персонала, вкл.и средния - какво е това медицина и има ли почва у нас
- за децата със специфични проблеми и заболявания консултиране със специалисти от страната и чужбина, по преценка на родителите, вкл. и за тези заболявания за които няма пътека
-при изписване подписване на бланка, че родителят е съгласен с лечението, на което е било детето, че е направено всичко необходимо - нещо като книга за похвали и оплаквания, но задължителна

- всяко отделение да има детски психолог и помещение за родители /тип чакалня/
- и разбира се, удобен стол за родителя в стаята, тип релакс - можеше и без това ако родителя стои само за морална подкрепа, но като се има предвид, че поема функциите на персонала по грижите с детето...
- диференцирано заплащане на персонала - родителите да имат право да изибират лекуващ лекар, мед.сестра и санитар - това си е лично мое мнение, както за учителите така и за мед.работници
това е което се сещам аз, може да не сте съгласни с него, давайте идеи...
нека да помогнат момичетата, които са извън страната, споделете положителния опит навън и дайте предложения. не може всички да избягаме, пък и не се знае кой кога ще се върне

mitbul , много е добре, че си започнала да систематизираш исканията и трябва да го продължим и оформим, за да ни е ясна позицията за пред медиите и пред, който там е отговорен.

Моята приятелка (от БТВ) днес записва предаване, довечера като приключи ще поговорим.

Дотогава трябва да имаме поне обща представа за конкретните цели, които ще си поставим. 

Допълвам;

- Нека отделенията се задължат да отделят стая /било то в мазето/, шкафче или нещо подходящо, където придружителя да си остави багажа.
- Да се посочи баня и тоалетна, която да могат да ползват придружителите.
- Да предприемат нужните постъпки, за придружителите срещу заплащане да им се осигурява дневен порцион.

1. Медицинските лица, които работят с деца, да трябва да специализират в област за работа с деца (психологически имам впредвид). Не знам как точно да го формулирам 
2. Персонала да те уведомява и да обяснява всяка манипулация или за всеки медикамент даден на детето.
3. Във всяко детско отделение да има стая за игра на децата (както във всяка нормална болница на запад).
4. Играчките които са дарение от родители за отделението да служат по предназначението си, т.е. децата да си играят с тях, а не за изложба.
5. Да имаш право до картона на детето, да имаш достъп до цялата информация за лечение на детето и по желание на родителя да имаш право да извикаш външен лекар за допълнителна консултация.

Момичета, това, което ме потресе най-много от случилото се с Криско е, че той няма право на регламентирано лечение, няма кличнична пътека за неговото заболяване, съответно - няма право да получи адекватна медицинска помощ. Резултатът - усложняване на състоянието на детето, което явно остава като "проблем" само на родителите му.
Държавата нехае за много хора със заболявания, които не са включени във въпросните клинични пътеки и това е престъпно. Таткото на Криско спомена за други две деца, ударени от гръм, за които също нямало начин да получат лекарска помощ, защото законотвореца не бил предвидил тези инциденти. Сигурно има още дестеки такива нелепи ситуации, които, обаче костват живот.
Лилибон, ако имаш желание, можем да поставим и този въпрос (за мен той е от най-голямо значение) и да се поиска сметка от тези, които са отговорни за подобни абсурди.

Lilibon, не можах да гледам на 100% предаването на Милен Цветков, но разбрах за какво става въпрос и после четох и в Клюкарника за вас....
Много съжалявам, че детенцето ви преживява всичко това. Възхищавам се на теб и на мъжа ти...
Тук във форума много майки те познават и подкрепят, защо не кажеш от какво имате нужда....
Всеки може да помогне според своите възможности, сигурна съм!
Ще се молим за вас!

По то4ка първа.Навремето мед.сестри у4еха по отделна система за всяка специалност.Детските профили задължително имаха педагогика,детска психология,музика.После някой много умен в министерството реши,4е от това няма нужда и направиха вси4ко общо и без специализация.
По то4ка три.Аз съм работила в ДО,където имаше огромна зала за игри.Дарения като игра4ки,телевизор,двд и т.н.се използваше от децата.
Лошото е,4е имаме и доста циган4ета,които не си тръгваха от тази стая с празни ръце.
Другото,което ме изнервя,е 4е винаги детските отделения са някак си най_лошите които могат да прежалят.Незнам защо?Нима децата ни не са най_важни?Нима едно дете не е в пъти по травмирано,отколкото възрастен на негово място,та не заслужава поне една нормална и адекватна атмосфера?
Друго,което също може да се направи е за децата без придружители.Хубаво е за тях да си има отделен персонал.Ина4е са оставени без контрол,дали спазват ле4ението,дали се хранят,дали не пре4ат на останалите никой не го е грижа.

 Преди 9 Септември 1944 година не е имало Медицински сестри - имало е обаче Милосърдни сестри...

Лежах със сина си в Русенското детско отделение май месец и започвам да си мисля, че сме големи късметлии.Обстановката в никакъв случай не беше лукс, но не беше и такава мизерия каквато описвате. В стая имаше по две бебешки креватчета и две големи легла за майките.Отделно към стаята има малко боксче с нещо като плот и отдолу рафтове.В стаята имаше освен нощните шкафчета и двоен гардероб, както и една ниска масичка с две малки столчета, където децата могат да играят.Вярно, че топла вода имаше веднъж на ден за по 2 часа, но с една термокана реших проблема.Освен това още като те приемат можеш да посочиш човек, който ще те смена-само мъже не допускат в отделението.Храна се полагаше само за детето, но нямаше никакъв проблем някой да ти носи каквото и да било.Имаше право на свиждания, както и ние излизахме в паркчето навън.Освен това за целия си престой никой не ми е поискал нито лев за каквото и да е.Лекарите бяха много мили и внимателни и всяка сутрин при визитацията ме осведомяваха за състоянието на детето.Имаше само една по-крива сестра, но я преживяхме.Наистина кофти беше, че ни будеха в 6, но тогава минаваха с лекарствата и после си заспивахме докогато си искаме.В общи линии аз съм много доволна от отношението на лекарите и дори когато ни изписаха купих една кутия бонбони да ги почерпя, а на лекарката и стана неудобно.След като ни исписаха ходихме 2 пъти на профилактични прегледи в отделението.Наистина това което описвате момичета са нечовешки условия.Трябва да се направи нещо по въпроса.

 Да не забравяме и, че Русе е първият Български Европейски град още преди Освобождението. 

Това само в сънищата и мечтите ни може да се случи !

 към вече изброените от вас бих добавила 
- право на майката или бащата да пренощуват при детето, ако се налага хоспитализацията му, и да имат право на храна, без допълнително заплащане.
- право на единия от родителите да присъства при излизането на детето от упойката, ако е било под такава -  за това не знам дали родителите у нас  имат право, ако имат, го зачеркнете
- в детските отделения, да има педагог, който да се занимава с децата, или да помага на родителите в това (напр. все едно са в детска градина, така стреса от неприятния престой в болницата се намалява много
- към 2ра точка бих добавила, че ако лекарската намеса не е спешна, а планирана, това да става предварително, преди да са започнали самите манипулации и подобни, за да могат родителите да имат време да обмислят информацията

 
Ами именно , за да не е в сънищата и мечтите (аз съм свидетел, че тези неща ги има и са осъществими за едно детско отделение) затова трябва, да се направи нещо. И евалата на всички майки и татковци захванали се с това. Благодаря!!!    Ние можем да помагаме, кой с каквото може. В случая с идеи, а после и с друго, каквото се наложи. Даже и една част от написаното да се осъществи, ще е голям напредък.

Все едно аз съм пуснала тази тема! Така е напълно....

Aleksi,мисля 4е безплатната храна на родителите не е приемливо на4инание.
Все пак нека не се бъркаме с времето на комунизма,4ийто "безплатен обяд" плащаме все още.
Болниците навсякъде са и ще си бъдат машини за пе4елене на пари.Пък и навсякъде се хар4ат много пари за да си правиш профилактика или пък да се лекуваш.Когато раждах за мъжа ми имаше легло в моята стая,никой не ни накара да платим за него,оба4е храна не му се полагаше,естествено.И присъствието му беше крайно наложително,тъй като санитарки няма,а сестрите не ти помагат за нищо.
А за излизането от упойка мен ме пуснаха в реанимацията на детска хирургия при дъщеря ми.Незнам дали направиха изклю4ение или е така по принцип.В края на краищата аз бях по_полезна на детето си,отколкото която и да било сестра.

Браво за темата! Изказвам подкрепата си на прекрасните родители на Криско и искрено се надявам да е силен и да се радва на много щастие и подкрепа!
Според мен нещата не са свързани толкова  с липсата на средства колкото с т.нар. манталитет на българите. От малка съм по болници (имам диабет и белодробно заболяване), лежала съм ежемесечно по 2 седмици дълги години от 8-мата си година в продължение на много време. След това съм била няколко пъти в болница, най-дълго при раждането на дъщеря ми. Тогава бях 20 дена в болницата - 10 преди и 10 след раждането. Още си спомням какъв скандал ми вдигнаха акушерките, когато получих хипогликемична криза (абе все едно нарочно съм го направила). Вместо да ме успокоят и да ме прегледат (защото това е изключително опасно за бебето0 те ми крещят, че съм припаднала. За липсата на топла вода да не говорим. За отказа да ме освободят за 10 минути от абоката, за да се изкъпя в часа, когато има топла вода - също. За условията за хранене на бебето в неонатологията - един стол без облегалка до кувьоза, ако можеш - кърми...
И през цялото време те гледат на кръв. 3 дена не можах да намеря лекар, който да ме информира как ми е детето, да не говорим, че нокой не сметна за нужно и да ми каже къде е. Добре, че си имам оправна майка. Както и да е - дъщеря ми е жива и здрава и много се моля да не влизаме в болница повече.
И последното ми пребиваване в болница -падам аз (пак хипогликемична криза) и си разбивам носа, ама много сериозно, кожата обелена, целите дрехи в кръв. Закарват ме в Пирогов и ме приемат в някакво отделение. В стаята -8 човека. През 30 минути влизат сестри за някаква процедура. От носа ми тече кръв, цялото ми лице също е в кръв. Опитвам се безрезултатно 20 пъти да получа памук, поне да не тече по чаршава. Е, така и не ми донесоха. Помолих да ме почистят или да залепят раната (според мен това се прави в този случай) - питаха си... И се изписах на сутринта. Добре, че имах цитопласт в чантата си. Та не е въпрос на средства, а на отношение. Явно тук сме такива.