10 неща, на които нямаш право в БГ-болница, когато си майка на болно дете

Момичета, говорих с моята позната журналистка. Каза, че тя самата няма право да вземе решение за репортаж или цяло предаване. Трябва да напишем писмо на: news@btv.bg или btv_reporterite@btv.bg, в което да опишем проблема и трябва да посочим конкретни случаи, иначе нямало да ни обърнат внимание. Оттам, шефовете в телевизията ще насочат подходящ журналист, който да се свърже с нас. Смята, че ще имаме успех, така, че като сме готови, можем да действаме.


ПП. Разбира се, това не ни ограничава в рамките на тази медия. Това писмо можем да го  препратим и на други места.

 Може да се прати и до Нова Телевизия - и там има борбени журналистки.

 Искам да кажа, че много зависи и от манталитета на народа, например при южните европейски държави е едно, при северните друго.

 Живял съм 12 г. в Унгария - там не е така, особено що се отнася до хигиената и чистотата.
 Веднъж наблюдавах една санитарка в тамошна поликлиника - след като изми стълбището и перилата, тя спря и го огледа - явно не и хареса, тъй като започна да чисти всичко отначало?!
А никой шеф не и висеше на главата, самата тя си прецени че не е наред.

 Веднъж ми дойдоха на гости племенниците 9-10 годишни и аз им предложих, ако открият по стълбищата на блока - 7 етажен в жилищен комплекс, и пред и зад блоковете хвърлени фасове - на всеки фас ще им давам по 100 Форинта, тогава равни на 5 лв. Така и не намериха и то при положение, че там в блоковете нямат, не ползват чистачки!...

 В т.н. "бели" държави делят хората на М. - и М.  = Мераклии и Мърлячи  и по-обидно е някой да го нарекат мърляч, отколкото да го напсуват.

Аз предлагам да се въоръжим с фотоапарати и това което не ни харесва  да го снимаме. Не мога да си представя, че става въпрос за Софийска болница, мислех, че е така само в провинцията. Лежали сме с детето в Горна баня, единствената прилика е, че няма легло за придружителя, но всички удобства ги има, дори има стая за децата с ДВД, телевизор, компютър, книжки, играчки и т.н. Всички са много мили, получаваш информация за детето.

Не съм постъпвала с детето никога в болница и се моля  да не се налага. Това , което прочетох е ужасно!

За съжаление си права по всички точки 
Лежахме малко в болница миналата година по това време, макар че никой не ни казваше ЗАЩО се налага, нито ни сложиха ДИАГНОЗА след като ни изписаха.. Или по-скоро аз се самоизписах, защото май нямаха такова намерение, след едноседмичен престой 
Нямаш право на абсолютно нищо. Бяхме в кърмаческо отделение - в едни малки стаички, стъклени кутийки 1х2м. Не даваха да се излиза от там по какъвто и да е повод. Като в концлагер 
По цяла нощ светеха всички лампи, и колкото и да бях уморена, повече от час на ден не можех да дремна..
Всички манупулации се правеха на децата по някакви измислени графици, независимо дали бяха будни или не.. Просто бързаха да си "свършат" работата, да не би да останат 10 минути повече на смяна.
Всички сестри и санитарки крещяха като идиотки (а на нас ни се караха да не сме си говорили през решетките да не всигаме шум. Изолация пълна. Посетители не може. Свиждане - по 1 час на ден в коридора на едно ужасно течение. Не може външен човек да влезе в стаичката, а ти ако поискаш да излезеш навън - трябва да "бутнеш" нещо 
Великите "визитации" протичаха най-смешно от всичко.. Понеже е учебна болница (ВМИ Пловдив) - освен лекарите, имаше и поне 10тина студента с техните учители за стажа.. Всичко това се изсипва в помещението 1х2м. и започват като с опитно зайче да "преглеждат" бебето - натискат, пипат, обръщат, дърпат.. Изобщо не ги интересува плаче ли, студено ли му е (вратат е отворена, бебето е голо).. Лекарите и студентите се мазнят един на друг.. Пишат после нещо на листа с ежедневните отбелязки.. Ако попиташ нещо - отговорът е: по-късно.. И заминават..
И така ден след ден - нищо не знаеш, нищо не можеш да направиш..
Е един ден ми писна, развиках се, казах им каквото имах да им казвам, взех си детето и си заминах. Изобщо не ме интересува каква диагноза са ни "лепнали" - така и не си взех заветната епикриза..
Изобщо не искам да си спомням 

Лежала съм два пъти с детето в болница. Първият път в Инфекциозна. Диагнозата - варицела + пневмония. Нещото, което беше наистина потресаващо там е обстановката и мизерията. Стаята беше с опадали плочки, банята към нея - със счупен прозорец без топла вода. Случихме на топло време, иначе щяхме да умрем от студ. С майките топлехме вода в бутилки на парното за да можем да се поизмием. Стаята я чистихме сами с един гнусен парцал от който вонеше на лекарства.

Единствената ми забележка е към някого от персонала, е към санитарката в отделението, която ни вдигна скандал че сме били разхвърляли и не сме почистили, а главната лекарка идвала на визитация. Много интересно къде е била тази санитарка през цялото време. Място за багажа нямаше.

Като цяло отношението към децата беше добро. Моят беше най-мъничък и с абокат в крачето, който обаче не смениха за 5 дни (а трябва да се сменя на всеки 72 часа максимум). Спяхме на едно легло - тип следоперационно - беше много високо. Изръбих се, а стол нямаше. Плащах за придружител 5 лева, но нямаше порцион за мен, не помня дали и за детето са носили нещо, което той да е ял...

Информация ми даваха при всяка визитация, защото аз съм много настоятелна и разпитвам. Имам някакви бегли познания и ако започнат да обясняват само с мед. термини пак питам. Епикризата на детето е тотално оплескана и са писали недействителни неща, включително и че детето по предписание на педиатърката му е лекувано с Аугментин, а такова нещо освен че не е имало, аз изрично им казах, че той е алергичен към този антибиотик.

Вторият ни болничен престой беше в Трета градска. Детето беше с пневмония и му установиха шум в сърцето. За там нямам забележки само където не ме пуснаха първия ден и тази нощ ми съкрати живота с 20 години. Иначе плащах за придружител, имах порцион храна, имах и легло имаше и топла вода. В началото бяхме в стая без санитарен възел, само с мивка, но не са ни се карали като ходехме до 00 с децата. После ни преместиха в стая със собствен сан. възел и душ. Чистеха стаите по 2 пъти на ден, бяха внимателни с децата. Е, имаше и сестри, които се заяждаха - интересно ми е защо в повечето случаи не лекарите, а сестрите се карат, но аз на тях не им се връзвах много-много. Информация ни даваха всеки ден при визитация. Имах спор с един от лекарите - при вливане на венозен АБ в продължение на три дни, детето продължаваше да вдига висока Т и аз казах, че явно АБ не действа добре. Той ме погледна и каза, че не ставало с магическа пръчица както при педиатрите. Отвърнах, че аз забележки към педиатърката на детето нямам, а към лечението, което прилагат в момента. Този доктор нищо не направи по въпроса, въпреки че синът ми вдигна над 39, но когато говорих с лекарката от следващата смяна тя веднага предприе мерки и му включиха и втори АБ и детето веднага се повлия. Тази лекарка на мен ми беше една от любимките. Караше се много и на майките и на колегите си за основателни неща, даваше страхотни съвети и имаше добро отношение към децата и наистина си разбираше от работата.

Та така, дано повече не ни се налага да влизаме в болница.

марги от инфекциозна болница се прибрах у нас с въшки.............няма да повтарям написаното от вас, и аз съм го преминала, но едно не искам
Не искам да стоя безучастна и да се моля повече да не влизаме с детето в болница, не искам и да съчувствам на майките, които са постоянно в болница за съжаление, искам да се действа, да го променим
Що за родители сме, щом си оставаме само с възмущението по форумите, що за родители сме, щом ни успокоява факта, че някъде в цялото съсловие може и да попаднеш на лекар, не сме родители, защото го търпим........а не трябва
всички родители трябва да излезнат с едни общия искания за промени - първо в здравеопазнавено на децата ни, после в материалния и социален начин на живот, който им предлагаме, и който държавата и всички отговорни за него, нарушават по всички възможни начини.........не мислите ли, че съм права и не мислите ли, че това вече е прекалено и недопустимо, и до кога можем да го търпим, до кога...........

по принцип болниците след реформата са вече частни дружества, и тези неща се решават от всяка една от тях на местно ниво
затова всяка си има различна "тарифа" за допускане на майката например, както и различен вътрешен ред на свижданията и т.н
също така си има отговорни лица във всяка болница, които да следят за определени неща:например старшата сестра следи за работата на сестрите, вкл. отношението, както и на санитарите- как и колко чистят, помагат на болните и т н
старшата сестра пък я следи главният лекар на отделението, а всички тях- ръководителят на болницата
на теория тези неща отдавна са утвърдени с наредби, с изисквания на ХЕИ, само че не се спазват навсякъде
същото е и с информираното съгласие- на теория трябва да се уведомяват родителите за всички манипулации, но сега просто се разписва един документ в началото при приема и с него се забравя за информираното съгласие..иначе може и да, не те приемат...
имайте впредвид тези неща, когато формирате исканията

Аз не съм лежала в болница с децата си, но имахме епизодично преживяване, наложило влизане в операционна. Лекарят отсече Вие не можете да дойдете това е операционна все пак, трябва да видим какво е може да се наложи и упойка. Детето беше много уплащено, от вътрешността на ухто ми течеше ярко червена кръв. Нищо не го болеше силно, но при натиск беше видно, че ухото е пълно с кръв. Аз казах на доктора, че трябва да присъствам, беше ме страх, но се заинатих. Казах му, че не искам да го упояват /измислих, че е алергичен, а аз не знам дали е, но и те незнаеха/ и аз ще го държа и че мога да го направя само аз. Доктора извика сестра и ме попита искате ли да видим какво му е или не? Аз му кажах, че ако няма да съм там предпочитам да го заведа другаде. Накратко след 15 мин. разправия с двама лекари и обявяването ми за луда ме пуснаха. Така сина ми отърва упойката. Лошото е че в повечето случаи страхът надделява и си готов с всичко да се съгласиш и болничният персонал го знае.

сега се сещам, че подписвах няколко петиции за промени в АГОтделенията, момичетата във форума ги бяха пуснали, може би протеста ни трябва да приеме подобна форма. въобще не ми е ясно, няма ли юристи или журналисти тук?

За мен трябва да е писмо до медиите, аз лично от всички подписани петиции файда не виждам 

Ние само "докоснахме" Инфекциозна болница в София. Според мен сградите трябва да се взривят. Те са сбъркани като функция, като състояние са по-гадни от градска тоалетна.

-допълвам - при опит да поискам информация за детето си ,бях блъсната от така наречен доктор в детската гастроентерология .Същия пушеше цигари в отделението в което лежаха бебета и дете с чернодробна трансплантация .-
-в Пирогов ,когато попитах -колко пъти ще се упражняват върху ректума на бебето ми - сестрата ми отвърна - ако искат и сто пъти .
Извод - следващия път ,когато ми се наложи да ходя в болница - ще отида с оръжие .

това е ужасно, по-лошо и от кучета...