следродилна депресия

Нямах време за следродилна депресия,защото сама се грижех за бебето и постоянно бях заета.

Не съм усетила депресия.Точно след раждането се мобилизрах много,а и бях много щастлива от появата на бебо,не са ме връхлитали тъжни мисли

Като се замисля май изобщо не съм имала такова нещо. На мен ми беше толкова интересно и любопитно да се занимавам с малкия, докато спи да чета в нтета всичко за бебетата, да се рова в книгите и всякакви такива работи, че май не ми остана време за депресия.
Но имам една позната, която стигна почти до развод докато беше в такава депресия. Всяка вечер изпадаше в истерии, режеше дрехите на мъжа си, чупеше сервизи и всякакви други глупости  . От нея се бях наплашила много

Като изключим че ми се плачеше за щяло и нещало,всичко друго беше ок 

Аз и двата пъти имах. Постоянно ми се плачеше! Плачех за щяло и не щяло (включително на стихотворения на Иван Вазов  ) На моменти и чувство на безпомощност. Но 40-тия ден преминаваше напълно.

хвана ме като се прибрах от родилното.
Първо почувствах страх че няма да се справя,че нямам идея от бебета и т.н.
После почнах да си рева за щяло и нещяло,много пъти ей така,без каквато и да е причина.
Плача,и се чудя защо плача,но и нищо не можеше да ме спре.За една седмица беше

 И при двете деца имах следродилна депресия и ревах, само, че за различни неща. Първият път започнах да рева още в родилния дом, че съм неспособна да се грижа за детето и от страх да не му направя нещо лошо. Вторият път (което беше след 6 години) започнах да рева като се прибрах, за  това че трябваше да седя затворена в къщи при бебето, вместо да се разхождам навън и да си гледам живота.
Хубавото е, че минава бързо - за 2-3 седмици.

Така и не я усетих тази депресия .Може би защото се грижех сама за малката и не ми оставаше време да се депресирам

Слава Богу, подминала ме е

Плачех си вечер, ставаше ми тъжно без причина, около 1 месец след раждането, но не беше депресия.

Аз все още си я имам, няма такъв филм че като си много заета нямаш време за депресия, като те тресне няма никакво значние колко си заета - криво ти е чак ти се вие. Липсва ми стария живот, свободата, личното време, възможноста да отида на работа с пола, тънък чоропогащик и токчета и цял ден да рисувам илюстрации и да говоря с колегите без непрекъснато някой да ми реве на главата. Опитвам се да свикна и да бъда добря майка, надявам се някой ден ще се почувствам отново щастлива.

Изпадах в такава, при положение че нямах време цял ден глава да вдигна-само цедях,хранех,дондурках(заради жестоките колики),миех и стерилизирах шишета и докато се изцедя и измия и пак дошло същото-няма такава игра като си по-свободен тогава те хваща.

След раждането на дъщеря ми бях толкова уверена в себе си, никаква депресия не ме е хващала все едно цял живот съм гледала деца. За сметка на това мъж ми го хвана депресията ама това е друг въпрос  . След раждането на сина ми обаче ме хвана. Би следвало да съм спокойна все пак не ми беше за пръв път, но напровтив. Див рев, не два ами незнам колко реда сълзи доктора и акушерките пощуряха покрай мен да се чудят как да ми угодят, а аз само при една усмивка и поздрав прихвах да рева  . Отмина за няколко дни и всичко беше наред после. Всъщност аз съм чувала обяснение за тази депресия. След раждането на детето спира да се произвежда хормона поддържащ бременноста мисля че прогестерон беше нали така. Някой го наричат хормона на щастието. Та липсата на тоя хормон бил виновен ... няма хормон няма щастие  . Колко е вярно незнам ама мен така ме успокоиха като изпаднах в тая прословута депресия поне не се почувствах полудяла след като ей тъй без причина все ревях. 

Искам да похваля всички мамита, които така геройски се справят със следродилната депресия без намеса на на лекарствени препарати. Не говоря конкретно за кратката следродилна депресия която е почти невъзможно да ви подмине. Реването и емоционалната чувствителност са характерни за първите 2-3 седмици. Говоря за дълготрайната следродилна депресия, която аз самата мислех че ще ме подмине, но уви.... Започна когато малката беше на 4 месеца. Има много причини, които водят до състояние на депресия, но най- вече при мен бе стрес и наднормено тегло... Смешно звучи, но всичко ми се струпа изведнъж и наведнъж. Бебето, съпруга без работа, времето за отпуска на майка ми и свекърва ми изтече, сметки, тревоги, чувство за вина, че не работя, абе....сумати неща. Всъщност следродилната депресия има различни симптоми, при мен бяха предимно смяна в настроението, моментна превъзбуда последвана от омраза и яд, раздразнителност. Слава Богу, че не беше изразена към детенцето ми. Самичка си отидох при доктора и като му ревнах, човека се видя в чудо с мен. Предписа ми терапия с лекарства, анти депресанти. Молко консервативно гледам на подобни лечения, но в моя случай, бях категорична да пробвам каквото доктора  ме посъветва. Писна ми да се карам със съпруга ми и непрекъснато да се чувствам раздразнена.Отне около 10 тина дни на лекарството да подейства. Чувствах се чудесно, пълна с енергия, успях да сваля 2/3 от излишните килограми, които качих по време на бременността. В момента преустанових терапията с лекарсва тъй като съм 7 седмици бременна. Трудничко ми е, но мога да кажа че по скоро хормоналния дисбаланс ефектира емоциите и настроенията ми отколкото депресията.
Успех на всички бъдещи и настоящи мамита.