- Публикувана: 4 окт. 2007, 11:51 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2007, 20:05 ч.
С МАЛКО ДЕТЕ ЛИ СИ? НЕ СТАВАШ!!! ТИ СИ ДРУГА КАТЕГОРИЯ ЧОВЕК!!!
Сега, има един тънък момент, че не всяка работа предполага и дълго отсъствие...това ти си го преценяваш за себе си.Една счетоводителка например-ако изкара 3 години вкъщи с детето-наистина като счетоводителко веднага после трудно може да я вземат.Има да наваксва много, ама много.Пример само ти давам...Аз самата с първото дете се върнах след година и половина на старата си работа/там нямах за наваксване/ обаче сега оставям второто на 6 месеца и се впускам в нови приключения.Децата не са критерий-ти самата трябва да си.Успех още веднъж!
Така е, Пенелопа. Всеки сам си преценява. Но в темата става дума за съвсем друго нещо. За това че изобщо не ти се дава шанс да започнеш дори и нещо ново. И продавач на вестници да искаш да станеш, няма да можеш! В професията си аз съм доста добра. В службата си съм много стар и уж ценен кадър и много хора са минали през ръцете ми на обучение! Но какво от това?! По закон вече не трябва да давам нощни смени, но на шефа ми какво му пука?! За седем години и отгоре в тази фирма не съм ползвала и ден болничен. Мислиш ли, че за това време не ме е хващал грип например? И т.н., и т. н. ......
Така е, Пенелопа. Всеки сам си преценява. Но в темата става дума за съвсем друго нещо. За това че изобщо не ти се дава шанс да започнеш дори и нещо ново. И продавач на вестници да искаш да станеш, няма да можеш! В професията си аз съм доста добра. В службата си съм много стар и уж ценен кадър и много хора са минали през ръцете ми на обучение! Но какво от това?! По закон вече не трябва да давам нощни смени, но на шефа ми какво му пука?! За седем години и отгоре в тази фирма не съм ползвала и ден болничен. Мислиш ли, че за това време не ме е хващал грип например? И т.н., и т. н. ......
Щом си стар и ценен кадър, за 7 години е трябвало да напуснеш, при подобно отношение.Аз също не съм ползвала болничен и отпуск 7 години.Плътно всеки ден, понякога и съботите и неделите.7 години юруш.Обаче когато дойде момента да ми покажат наистина, че съм ценен кадър и като стар служител имам някои да ги нарека привилегии-ами възползвах се без грам притеснение.Например-да ползвам две седмици отпуск-на море за първи и последен път/ без деца, защото на следващото лято вече щях да имам бебе
/ и да ремонтираме вкъщи малко.После съм излизала в работно време за консултации, но пак драма не е имало-работният процес не е пострадал от половин-часовата ми липса, организирах си нещата така, че да е в някоя "дупка" между клиенти, после майчинството ми-никога и с ден не са ми бавени пари, после, като се върнах-разбирането и вкарването ан детето в офиса, когато се налага, втората ми бременност-абе с нищо не съм имала проблем.Но наистина бях стар и ценен кадър и си пролича.Да не говорим за летните ваканции в яслата, които продължаваха по 2-3 месеца и нямаше сборна група-или с дете в офиса и си тръгвах на обяд, после цял месец ме нямаше, че и отгоре.Ами-поеха ми хората, аз как съм поемала 7 години без пропуск? 
Четейки темата изпадам в ужас какви хора има в страната ни и осъзнавам какъв огромен късмет имам и с предишните и със сегашните си работодатели.
Когато дойде новия собственик на компанията ни поставих условия да не работя след работно време, да не пътувам и да почивам събота и неделя и получих отговор: "Семейството е винаги най-важно". На всички ви поожелавам такива работодатели.
Когато дойде новия собственик на компанията ни поставих условия да не работя след работно време, да не пътувам и да почивам събота и неделя и получих отговор: "Семейството е винаги най-важно". На всички ви поожелавам такива работодатели.
Благодаря на всички, които ми пожелаха успех! Благодаря и на тези, които ми писаха на лични. Аз не мисля да се отказвам и пожелавам и на останалите в моето, или подобно положение да не се предават! Но има нещо, което ми прави впечатление. Никой не е сигурен как точно може да защити правата си без това да му навреди. Вече ми бяха разказани няколко случая, когато такива хора просто са загубвали работата си. Браво на Гери 
, която след такава битка е била възстановена на работното си място. Поздравявам я за това, че е намерила сили да работи отново за тези хора /аз не бих могла/ и ще чакам да ми разкаже подробности! За съжаление злоупотребите на работодателите към подчинените им са трудно доказуеми, а и много потърпевши споделят, че понякога предпочитат да премълчат, за да не загубят работата си.
, която след такава битка е била възстановена на работното си място. Поздравявам я за това, че е намерила сили да работи отново за тези хора /аз не бих могла/ и ще чакам да ми разкаже подробности! За съжаление злоупотребите на работодателите към подчинените им са трудно доказуеми, а и много потърпевши споделят, че понякога предпочитат да премълчат, за да не загубят работата си. 
Ъм.. не, не мога да се оплача. Дори съм я вземала с мен на работа, когато не виждам друг вариант(както миналата седмица - тя хремава, в градината се мръщят, аз със спешен проект). А и колегите ми са готини - все някой решава да си почине и да й направи я фигурка от пластелин, я прическа, я книжно корабче 
Един колега я захранваше с плодове, друг й пускаше "Татко Барба"
Един колега я захранваше с плодове, друг й пускаше "Татко Барба"
Аз напълно приемам че има такива мизерни фирмички или пък шефчета по държавните службици, които имат подобно аругантно и нечовешко отнощение към жената-майка, въпреки че директно не съм се сблъсквала с такова.
На такива места можете да се сблъскате и с други простотии като сведени до минимум копиране и принтиране на документи, липса или ограничени количества санитарни материали, като тоалтетна хартия и сапун, липса на минерална вода за служителите и куп други пестеливи действия на свидливи управници, да не говорим за заплащането в тези фирми. За подобни хора децата, болните и възрастните са пречка във всяко отношение. Май имаше и една българска приказка на тази тема...
От такива хора се е вселил страх и ужас у някои жени, че щом има или планира да има дете значи е бита карта и самочувствието се сгромолясва, независимо от постигнатите до момента успехи в кариерата...
Препоръчвам ако имате възможност да отидете в по-голяма фирма, където рядко се случва подобно отношение към майките (бъдещи и настоящи).
На такива места можете да се сблъскате и с други простотии като сведени до минимум копиране и принтиране на документи, липса или ограничени количества санитарни материали, като тоалтетна хартия и сапун, липса на минерална вода за служителите и куп други пестеливи действия на свидливи управници, да не говорим за заплащането в тези фирми. За подобни хора децата, болните и възрастните са пречка във всяко отношение. Май имаше и една българска приказка на тази тема...
От такива хора се е вселил страх и ужас у някои жени, че щом има или планира да има дете значи е бита карта и самочувствието се сгромолясва, независимо от постигнатите до момента успехи в кариерата...
Препоръчвам ако имате възможност да отидете в по-голяма фирма, където рядко се случва подобно отношение към майките (бъдещи и настоящи).
До преди да родя работех в много голяма фирма. И там отношенията шеф-подчинен не вървяха съвсем гладко. Политиката на шефовете беше - разделяй и владей. Ако е имало недоволни, имало е и такива, които положението ги устройва. Сега като се замисля и аз съм опитвала да се оплача, но след изречение като "щом не те устройва напусни" съм оставала, защото наистина много обичах професията си, а и ме успокояваше мисълта, че ако реша още утре мога да го направя. Имаше и такива които напускаха. Преди да изуча и да започна работа в този бранш съм сменила много работни места поради тази причина. Обичах да казвам полу на шега, че компромиси с достойнството си ще правя след като се оженя и имам деца. Тогава човек е готов да изтърпи повече, но да не рискува да остане без доходи. И то взе, че точно това ми дойде до главата! 
Не се връщам на старото си място, защото пак ще трябва да давам и нощни смени /чувам че по закон шефа ми е длъжен да ме "трудоустрои" ли беше думата 
и да не давам такива/, за другото да не говорим. След като пуснах темата във форума моите наблюдения са, че подобни проблеми са по-масови в малките градове. Дето има една приказка-София е друга България!
Не се връщам на старото си място, защото пак ще трябва да давам и нощни смени /чувам че по закон шефа ми е длъжен да ме "трудоустрои" ли беше думата и да не давам такива/, за другото да не говорим. След като пуснах темата във форума моите наблюдения са, че подобни проблеми са по-масови в малките градове. Дето има една приказка-София е друга България!
Здравейте,
с подобен проблем съм и аз.Дъщеря ми тръгна на градина а аз тръгнах да си търся работа в Пловдив /живея в едно село близо до града/.На предишната работа няма как да се върна,защото са във процес на фалит и нямат нужда от мен.И вече 2 месеца безплодни усилия.Може би причината донякъде е в мен,тъй като искам редовна смяна и по възможност събота и неделя да почивам.Нямам майка,свекърва ми е далеч,таткото работи ту в събота,ту в неделя - с две думи,няма кой да ми помага за детето.Не само че гледат с друго око на факта,че си с малко дете,ами и също така "загубила си тренинг".Обяснявам,че за кратко време ще наваксам новостите,че не е проблем да разуча други програми и т. н.,но...не става.
Но няма да се предавам,ще отстоявам своите искания,дъщеря ми е по-важна за мен.Може би точно когато сме загубили надежда ще изгрее слънце и за нас.
с подобен проблем съм и аз.Дъщеря ми тръгна на градина а аз тръгнах да си търся работа в Пловдив /живея в едно село близо до града/.На предишната работа няма как да се върна,защото са във процес на фалит и нямат нужда от мен.И вече 2 месеца безплодни усилия.Може би причината донякъде е в мен,тъй като искам редовна смяна и по възможност събота и неделя да почивам.Нямам майка,свекърва ми е далеч,таткото работи ту в събота,ту в неделя - с две думи,няма кой да ми помага за детето.Не само че гледат с друго око на факта,че си с малко дете,ами и също така "загубила си тренинг".Обяснявам,че за кратко време ще наваксам новостите,че не е проблем да разуча други програми и т. н.,но...не става.
Но няма да се предавам,ще отстоявам своите искания,дъщеря ми е по-важна за мен.Може би точно когато сме загубили надежда ще изгрее слънце и за нас.
... И вече 2 месеца безплодни усилия.Може би причината донякъде е в мен,тъй като искам редовна смяна и по възможност събота и неделя да почивам.
Това са съвсем нормални изисквания - дори и за необвързани хора, а за майки са просто наложителни. Разбирам те - аз исках същото и не смятам, че исках много. Аз лично търсих работа 4 месеца, ходих на много интервюта /наслушах се на много обиди и простотии, но това е друга тема/ и избирах внимателно. Но никога не отказвах интервю - просто не знаеш от коя трънка ще изскочи заек. И при мен го имаше момента на отчайване, че никога няма да си намеря работа, но после се успокоих и заредих с търпение, че все някога ще стане. И стана. Имай търпение, два месеца не са много време.
Моето приключение се развиваше в София, значи условията са сходни на Пловдив.
Ина05, какво стана? Има ли напредък? А има ли шанс да се разбереш с предишния си работодател относно нощните смени?
Само мога да пожелая успех на авторката на темата и на други подобни в нейното положение. Не знам вярно ли е това за София, но има нещо такова за по-големите компании. Те си държат на хората и не си позволяват компромиси със закона.
Но е вярно, че София е друга България в това отношение. А имам база за сравнение, защото допреди 5-6 години работех и живеех в малък град.
X
Реклама