Със свекърва ми живеем вече 8-ма година заедно, в техния апартамент. Още в самото начало на връзката ми с мъжа ми аз често оставах у тях да спя, а не след дълго заживяхме на семейни начала. Бракът ни е от преди 2 години. Та...винаги съм се обръщала към майка му с "лельо", както и той към майка ми. Свекърва ми твърди, че за нея това няма значение, независимо, че вече сме сключили брак. Важното за нея било да има обръщение. Изведнъж днес, след като малко се поскарахме, тя каза, че не ми била никаква свекърва, а леля!!! Попитах я, какъв е проблемът. Тя ми каза, че много хора я бъзикали, че й викам "лельо". Отговорих й, че тези хора са доста прости, щом робуват на такива неща, а и на всичкото отгоре се бъзикат с нея. Както и да е. Накара ме, да не й викам "лельо" пред хората, а да казвам свекърва ми. Попитах я, как трябва да се обръщам тогава към нея - "свекърво" ли? И тя каза "ами да". Разбира се, това ужасно ме изуми. Не желая да й викам "майко", ама и "свекърво" звучи направо...тъпо! Кажете ми, как да се обръщам към тази жена?
- Публикувана: 8 окт. 2007, 18:32 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2008, 19:15 ч.
За обръщението към свекървата
Аз нямам брак с Василчо,но живеем заедно и чакаме бебе.
Малко след като си домъкнах партакешите в тях,започнах да викам на майка му мама Нелка.И аз преди си казвах,че имам само една майка и че друга жена няма да нарека с това обръщение,но се оказа,че тази "друга" жена сега ми готви,пере ми дрехите,глади ме,изрязва ми ноктите на краката,защото не мога да се сгъна,лятото,когато краката ми отичаха,мъкнеше кофа с вода в хола,падаше на колене и ми налагаше стъпалата със студени компреси.
Тя също се обръща към мен с "майче".
Че обичам повече майка си,това е факт.Но пък също е факт,че не ми струваше абсолютно нищо да си пречупя езика и да я нарека майка и нея.Където "лельо Нели",там и "мама Нели".
Малко след като си домъкнах партакешите в тях,започнах да викам на майка му мама Нелка.И аз преди си казвах,че имам само една майка и че друга жена няма да нарека с това обръщение,но се оказа,че тази "друга" жена сега ми готви,пере ми дрехите,глади ме,изрязва ми ноктите на краката,защото не мога да се сгъна,лятото,когато краката ми отичаха,мъкнеше кофа с вода в хола,падаше на колене и ми налагаше стъпалата със студени компреси.
Тя също се обръща към мен с "майче".
Че обичам повече майка си,това е факт.Но пък също е факт,че не ми струваше абсолютно нищо да си пречупя езика и да я нарека майка и нея.Където "лельо Нели",там и "мама Нели".
Да и говориш на малко име , но не в гальовната му форма е най- европейският начин на обръщение.Ако е интелигентна жена ще го разбере , но ако не е ...Може би очаква да и кажеш "МАЙКО" ,НО СПОРЕД МЕН С ТОВА СВЕЩЕНО ОБРЪЩЕНИЕ можеш да се обръщаш само към една жена -тази която го заслужава!
То ако беше да й викам по име, няма проблем. Ама не е в това проблемът. "Майко"-то е проблемът. И то не заради друго, ами защото етърва ми й вика "майко", откакто се омъжи за единия й син, а аз не се обръщам към нея така. Не е въпросът в пречупването на езика, а в принципите. Това е моето мнение. Не желая да й викам "майко", нито съм длъжна да го правя. Дразня се от факта, че робува на мнението на някакви интригантки. Досега все изтъкваше, че няма проблем да й викам "лельо", а сега изведнъж...
Обръщай се към нея с "майко еди коя си (както и е там името!)", а към майка си с "мамо" или "майко", като не иска да я назоваваш с "лельо еди коя си" или само по име ... 
Според мен изчакай някой и друг ден и нарочно подхвани разговор за това, как тя иска да я наричаш, като преди това й кажеш как ти искаш да й казваш и че не те интересува хорското мнение, а нейното.
Според мен изчакай някой и друг ден и нарочно подхвани разговор за това, как тя иска да я наричаш, като преди това й кажеш как ти искаш да й казваш и че не те интересува хорското мнение, а нейното.
Кофти ситуация, и аз съм на подобно дередже. оръщенията са ни "лельо" и "чичо".
Със сина и сме заедно от 13 години, от 5 живеем заедно, а от 3 имаме и дете - нямаме брак. Никак неми харесва това обръщение, и не ми е проблем да си пречупя езика, ама така и не разбрах кой момент беше най-подходящ да го направя.
Мамо също не ми харесва, по име още повече, напоследък даже май никак си не и викам ,а просто казвам на Вики, да я викне или предаде каквото имам да и кажа.
Със сина и сме заедно от 13 години, от 5 живеем заедно, а от 3 имаме и дете - нямаме брак. Никак неми харесва това обръщение, и не ми е проблем да си пречупя езика, ама така и не разбрах кой момент беше най-подходящ да го направя.
Мамо също не ми харесва, по име още повече, напоследък даже май никак си не и викам ,а просто казвам на Вики, да я викне или предаде каквото имам да и кажа.
Ако ще злорадстваме, най-лесно е да го направим. Но поне първо изчетете внимателно постингите и тогава се хилете ехидно. Чисто и просто казах, че не желая да се обръщам към нея с "майко". Не че не мога, мога, но не желая. Проблемът е, че тя не желае пред хората да й викам лельо и по име също. Не ми се щеше да превръщате темата в майтап и злорадстване, нито пък целта ми е да изтъквам лошите страни на свекърва ми. Просто исках съвет, какво да направя, защото толкова години жената ми твърди, че иска да се обръщам към нея с "лельо ....(името й) и изведнъж в пристъп на гняв ми заявява, че не желае така. Какво да й кажа в този случай, че да ме разбере правилно, да не я засегна. Категорично съм й заявила, че "майко" няма да я нарека. Но и някакси ми е криво да я бъзикат.
Ами да ти кажа щом до сега не е било проблем за нея, невиждам защо сега изведнъж да стане. Аз моята я наричам по име, и невиждам защо да се променя. То и тя си казва: Аз имам на кого да съм майка, ти си имаш на кого да си дете, дай да не се тровим за глупости. По мое мнение мини само на малко име, нещо по-гальовно. Хем няма да е "леля", хем ще звучи по-мило, та дано омекне жената 
Мдам...ей това никога не съм могла да си представя - да викам на свекърва си "Миме" 
Тя е два пъти по-възрастна от мен, все пак - не сме скачали заедно на ластик
Вероятно за да избегнат подобни конфузи, а и защото просто са различни от балканските нрави, френците слагат по едно много елегантно "beau" или "belle" /в буквален превод - красив, красива/ пред майка, баща, брат, сестра, и така идват имената, съответно обръщенията им за свекър, свекърва, снаха, девер...Разни хора - разни идеали!
Тя е два пъти по-възрастна от мен, все пак - не сме скачали заедно на ластик Вероятно за да избегнат подобни конфузи, а и защото просто са различни от балканските нрави, френците слагат по едно много елегантно "beau" или "belle" /в буквален превод - красив, красива/ пред майка, баща, брат, сестра, и така идват имената, съответно обръщенията им за свекър, свекърва, снаха, девер...Разни хора - разни идеали!
Тук по холандско думата за свекърва буквално се превежда "чиста майка"...
Аз не викам на свекитата никак.То и без друго само покрай детето общуваме,направо им казвам бабо и дядо,понеже все става дума за малкия.Те са с около 50 години по-стари от мен, майко и татко не мога да им кажа-никак не ми се струва естествено-много сме различни-друг език, друга култура,друг живот,друго поколение...Слава Богу, не се налага да живеем заедно и няма как да общуваме по принуда.
Аз не викам на свекитата никак.То и без друго само покрай детето общуваме,направо им казвам бабо и дядо,понеже все става дума за малкия.Те са с около 50 години по-стари от мен, майко и татко не мога да им кажа-никак не ми се струва естествено-много сме различни-друг език, друга култура,друг живот,друго поколение...Слава Богу, не се налага да живеем заедно и няма как да общуваме по принуда.
Може свеки - на галено.
Не се впрягай толкова - явно жената се опитва да го дава по-ларж (щом си е траяла толкова време), ама същевременно я чопли да не изглежда смешна в очите на хората. На тези години едва ли ще пребориш този й страх, но се опитай да не задълбаваш противоречието и да подходиш по-ведро към ситуацията - "маман", "мадам", "прекрасна сеньора", "слънце ясно" и т.н. (редувани) ми се виждат добър компромис.
Тъпо е да и казваш лелъо, незнам защо си я наричала така до сега, естествено, че ще и се подиграват. Щом неможеш да и кажеш "майко"., просто не и казвай никак. Аз не наричам по никакъв начин свекърва си, преди брака ни също и казвах леля, но след това вече беше неуместно и понеже немога да се изкривя в друго, просто не и казвам никак, а пред хората когато говоря за нея казвам " свекърва ми".
Мен също ми е неудобно да казвам на бъдещата свекърва "лельо", само по име също ми е тъпо, за "мамо" дума да не става, за това при мен е така:
Ако имам да и казвам нещо отивам до нея и туп, туп по рамото и и го казвам
А ако говоря за нея казвам: "На ... майка му". И така избягвам момента да я наричам както и да било.
Ако имам да и казвам нещо отивам до нея и туп, туп по рамото и и го казвам
А ако говоря за нея казвам: "На ... майка му". И така избягвам момента да я наричам както и да било.
На път съм да стана свекърва----не искам да ми казва МАЙКО--не съм и майка 
не съм я раждала и гледала.
Аз още не съм казала майко на свекървата.
А като видя оная реклама на тв за каймата--ТИ майко лъжеш ли ме мене или немалеее пощурявам.Иде ме през тв да и натреса прав наказателен.
не съм я раждала и гледала.Аз още не съм казала майко на свекървата.
А като видя оная реклама на тв за каймата--ТИ майко лъжеш ли ме мене или не
малеее пощурявам.Иде ме през тв да и натреса прав наказателен.
Каквото и да ти кажем тука като съвет ,ти най-добре си знаеш каква е ситуацията и човека насреща .И решението ще си го вземеш ти .Но според мен лельо си е доста тъпо така да се каже .Леля ти е жената в магазина ,тая в книжарницата ама жената дето е отгледала мъжа ти ?Незнам .Аз ако съм не бих го приела .
От първия ден в който се видяхме със свекърва ми ,аз почнах да и казвам "Мами".Така я наричаха всички приятели на мъжа ми ,защото им е като втора майка .Събирали са се у тях(мъжа ми е едно дете ),готвила им е и им се радвала от сърце.
Тази същата жена двете ми бременности ги изкара все едно че тя беше бременна.Толкова обич и уважение ми е засвидетелствала ,че не "майко",а светица трябва да и кажа.Обичам я много и всичко ,което имаме дължа го на нея.Безброй пъти е ставала да успокои бебето ,когато ревне посреднощ ,за да мога аз да поспя,переше в ранни зори ,за да може после да ни направи закуска .На всички казва че има 4 деца ,в това число и аз.Така че ако поне малко я уважаваш ,седни и си поговори с нея ,заради това че е майка на мъжа ти и баба на детето ти ,може да стигнете до разумно решение и никой да не страда от цялата работа.
От първия ден в който се видяхме със свекърва ми ,аз почнах да и казвам "Мами".Така я наричаха всички приятели на мъжа ми ,защото им е като втора майка .Събирали са се у тях(мъжа ми е едно дете ),готвила им е и им се радвала от сърце.
Тази същата жена двете ми бременности ги изкара все едно че тя беше бременна.Толкова обич и уважение ми е засвидетелствала ,че не "майко",а светица трябва да и кажа.Обичам я много и всичко ,което имаме дължа го на нея.Безброй пъти е ставала да успокои бебето ,когато ревне посреднощ ,за да мога аз да поспя,переше в ранни зори ,за да може после да ни направи закуска .На всички казва че има 4 деца ,в това число и аз.Така че ако поне малко я уважаваш ,седни и си поговори с нея ,заради това че е майка на мъжа ти и баба на детето ти ,може да стигнете до разумно решение и никой да не страда от цялата работа.
Аз бих и викала по име. Чисто и просто. Преди да се оженя винаги казвах,4 е на свекърва ми един ден майко няма да кажа. Е, слу4и се така,4е се ожених извън БГ, така 4е не съм имала проблеми от този сорт. В пове4ето страни мисля снахите се обръ6тат към свекървите си по име. Ако тя се обиди да 4ува собственото си име - тогава ве4е не знам какъв и е проблема.
Абе и аз се точех за висок стил в комуникацията със свекърите, ама мъжът ми ме изненада в гръб като застреля нашите с "мамо" и "татко" още преди брака (за тях изненадата беше по-голяма, в интерес на истината). При това го употребяваше и в присъствие на родителите си, а те гледаха жално, та се прежалих и аз около месец след сватбата, заради едната солидарност .
.
Абе я да те питам? Тя пред хората "снахо" ли ти вика или по име?
Щото и ти по статут си снаха, ама не искаш да ти вика снахо предполагам.
Според мен както сте си свикнали така си й викай!Като се сърди да се сърди. Ще й мине.
Радвам се, че го нямам този проблем.Тази дето е титулувана да бъде свекърва изобщо се не се сеща за нас. Когато ми се налагаше да се обръщам към нея използвах името й - без умалителни или гальовни интерпретации.
Всичко обаче е строго специфично и зависи от взаимоотношенията ви. В никакъв случай обаче не се насилвай да й викаш нещо , което не ти е приятно.
Щото и ти по статут си снаха, ама не искаш да ти вика снахо предполагам.
Според мен както сте си свикнали така си й викай!Като се сърди да се сърди. Ще й мине.
Радвам се, че го нямам този проблем.Тази дето е титулувана да бъде свекърва изобщо се не се сеща за нас. Когато ми се налагаше да се обръщам към нея използвах името й - без умалителни или гальовни интерпретации.
Всичко обаче е строго специфично и зависи от взаимоотношенията ви. В никакъв случай обаче не се насилвай да й викаш нещо , което не ти е приятно.
Аз нямам брак с Василчо,но живеем заедно и чакаме бебе.
Малко след като си домъкнах партакешите в тях,започнах да викам на майка му мама Нелка.И аз преди си казвах,че имам само една майка и че друга жена няма да нарека с това обръщение,но се оказа,че тази "друга" жена сега ми готви,пере ми дрехите,глади ме,изрязва ми ноктите на краката,защото не мога да се сгъна,лятото,когато краката ми отичаха,мъкнеше кофа с вода в хола,падаше на колене и ми налагаше стъпалата със студени компреси.
Тя също се обръща към мен с "майче".
Че обичам повече майка си,това е факт.Но пък също е факт,че не ми струваше абсолютно нищо да си пречупя езика и да я нарека майка и нея.Където "лельо Нели",там и "мама Нели".
Малко след като си домъкнах партакешите в тях,започнах да викам на майка му мама Нелка.И аз преди си казвах,че имам само една майка и че друга жена няма да нарека с това обръщение,но се оказа,че тази "друга" жена сега ми готви,пере ми дрехите,глади ме,изрязва ми ноктите на краката,защото не мога да се сгъна,лятото,когато краката ми отичаха,мъкнеше кофа с вода в хола,падаше на колене и ми налагаше стъпалата със студени компреси.
Тя също се обръща към мен с "майче".
Че обичам повече майка си,това е факт.Но пък също е факт,че не ми струваше абсолютно нищо да си пречупя езика и да я нарека майка и нея.Където "лельо Нели",там и "мама Нели".
напълно съм съгласна с теб!човек в крайна с/ка за едното достойнство и уважение живее!
при нас също живее свекито е -еее ами не мога да се оплача!
естественно,че майка си повече я обичам!но не мога да не зачитам и старанието което полага свеки!
Хм, пука ми как ще вика снахата на мъжа си. 
Ама а е посмяла някоя пикла да ми се домъкне отнейде си, да ми живее в къщата и за благодарност да ме "лелосва" , а веднага е получила един як шут отзад, да ходи при майка си на превъзпитание. Рекламация!
Лелинки, тьотинки и прочие учинайки - у тяхното село. У нашето не важат!
Ама а е посмяла някоя пикла да ми се домъкне отнейде си, да ми живее в къщата и за благодарност да ме "лелосва" , а веднага е получила един як шут отзад, да ходи при майка си на превъзпитание. Рекламация!
Лелинки, тьотинки и прочие учинайки - у тяхното село. У нашето не важат!
Според мен варианти са ти дали момичетата, остава да питаш свеки кой си избира. Аз се обръщам по име към моите свекита и те го приемат нормално. Но не живеем заедно и сме си официални по принцип. Сега покрай детето всъщност повече ги наричам "бабо ..." и "деди ...", защото винаги присъства и малкия и всичко се върти около него.
Ееех, то не стига, че ще ти вземат сина, ами и "лельо" ще ти казват 
Леле, Zuki, много неприятно! Пробвай да говориш със съпруга ти за това и той да си каже мнението. Често мамчетата се вслушват във синчетата си 
. А иначе, разговор със свекърва ти трябва да има. Да и казваш по име е добър вариант /то сега и малките деца се обръщат така към леличките/, лельо също не е лошо. Май проблема е във злонамерените приятелки на свекърва ти. Нека да им обяснии, че на нея така и харесва да я наричаш. Дано да се чатне и да спре да обръща внимание на "кой какво е казал". Ако ли не, ще си държиш на своето и ще хабиш нерви . Моят съпруг казва на майка ми бабо и тя и не мисли да се сърди. Аз към свекърва си дълго се обръщах с леьо Ели и нямаше проблеми. Тя обаче съвсем спонтанно непрекъснато в разговор ми казваше "хайде маме да направим това", или "искаш ли маме да отидем еди къде си"... И така след време съвсем естествено започнах и аз да я наричам "майко" /на моята родна и казвам мамо 
/. Никой не ме е насилвал. В крайна сметка и кажи, че не е толкова важно как я наричаш, а как се разбирате двете! Даже ако решиш можеш да и покажеш някои мнения от този форум
. А иначе, разговор със свекърва ти трябва да има. Да и казваш по име е добър вариант /то сега и малките деца се обръщат така към леличките/, лельо също не е лошо. Май проблема е във злонамерените приятелки на свекърва ти. Нека да им обяснии, че на нея така и харесва да я наричаш. Дано да се чатне и да спре да обръща внимание на "кой какво е казал". Ако ли не, ще си държиш на своето и ще хабиш нерви . Моят съпруг казва на майка ми бабо и тя и не мисли да се сърди. Аз към свекърва си дълго се обръщах с леьо Ели и нямаше проблеми. Тя обаче съвсем спонтанно непрекъснато в разговор ми казваше "хайде маме да направим това", или "искаш ли маме да отидем еди къде си"... И така след време съвсем естествено започнах и аз да я наричам "майко" /на моята родна и казвам мамо /. Никой не ме е насилвал. В крайна сметка и кажи, че не е толкова важно как я наричаш, а как се разбирате двете! Даже ако решиш можеш да и покажеш някои мнения от този форум
Ееех, то не стига, че ще ти вземат сина, ами и "лельо" ще ти казват
Абе, мушкато, ти да не мислиш цял живот със сина си да живееш
Я по-добре ни разкажи за свекърва си. Че то и тя ако мисли като тебе.... леле, леле, не ти е било лесно
Я по-добре си помисли не е ли по-добре синът ти да създаде свое семейство! И когато това стане и ти възприемаш снаха си като враг или съперник за вниманието на сина си, помисли това с какво точно ще му помогне на него...
На мушкато още ще кажа да не се обижда от коментара ми, но "ще ми вземе сина" - звучи като големи проблеми! Много трудно можеш да кажеш на някого "майко" просто ей така! В началото и аз казвах на свекърва си "лельо", но тя никога не ми е правила забележки и не ме е насилвала. Другата и снаха от дълги години и казва "майко". Постепенно станахме близки със свекърва ми и сега спокойно и аз я наричам "майко". Но за това изключително много допринесе поведението и. Всичко зависи от отношението и към мене, както и от моето към нея. Не си мисли, че между нас понякога не е имало дразги. Нали знаеш, две жени в една кухня... 
Много трудно можеш да кажеш на някого "майко" просто ей така! В началото и аз казвах на свекърва си "лельо", но тя никога не ми е правила забележки и не ме е насилвала. Другата и снаха от дълги години и казва "майко". Постепенно станахме близки със свекърва ми и сега спокойно и аз я наричам "майко". Но за това изключително много допринесе поведението и. Всичко зависи от отношението и към мене, както и от моето към нея. Не си мисли, че между нас понякога не е имало дразги. Нали знаеш, две жени в една кухня... 
Никак не и казвам!
И аз на моята свекърва и викам лельо Наде. Така и казвах когато бяхме гаджета с мъжа ми, така си и остана. Изобщо не смятам тепърва да си променям обръщението. В крайна сметка не е важно обръщението, а отношенията м/у хората. По тъпо е да и викаш майче или свеки, пък да я ненавиждаш, от това да и викаш лельо и да я уважаваш. В крайна сметка свекърва ти живее с теб, не с хората дето са и напълнили главата с бръмбари. Да се влияеш от хорското мнение е пълна глупост.
Никак не й викам защото нямам никакви отношения с нея и благодаря 
на Бога.Никога не мога да кажа на подобен изверг майко защото тя на своите деца не е била майка та за внуци да се вълнува.От като ме нападна в асансьора и ми налага детето с юмруци и заплаши че ще ме убие(не можах да реагирам че трябваше да си пазя детето и не можах да и отвърна)дебна 
момента когато ще и покажа истинската ми 
същност и то ще е много скоро.От 10 години тя си води война с мен и потъпка всичките си най близки за да може да ми отмъщава че съм и взела синът.Но детето ми няма да потъпче.Не я слуша хич 
главата.
на Бога.Никога не мога да кажа на подобен изверг майко защото тя на своите деца не е била майка та за внуци да се вълнува.От като ме нападна в асансьора и ми налага детето с юмруци и заплаши че ще ме убие(не можах да реагирам че трябваше да си пазя детето и не можах да и отвърна)дебна момента когато ще и покажа истинската ми същност и то ще е много скоро.От 10 години тя си води война с мен и потъпка всичките си най близки за да може да ми отмъщава че съм и взела синът.Но детето ми няма да потъпче.Не я слуша хич главата.
Снощи поговорих с нея и в крайна сметка - остава си "лельо ...".8 години така съм се обръщала към нея и сега - изведнъж някакви си интригантки да определят поведението и начина, по който да се обръщам към свекърва ми...е, няма да стане. Ама и аз съм си будала. Как пък взех, че се вързах. Ми, да я бъзикат в крайна сметка. Да си подбира приятелите, така че да не я бъзикат. Освен това, така се бяхме разбрали отпреди години. Мъжът ми е много против това фамилиарчене. Той също се обръща към майка ми с "лельо...", така че...Все пак - благодаря за съветите! Много интересни мнения прочетох. Каква малка държава, а колко различни хора живеят в нея!
Знаеш ли Zuki,за хората от тяхното поколение( на нашите свекърви) обръщение ,различно от "майко" е равнозначно на неуважение.Това са думи на родната ми майка, към която снаха й не се обръща с никакво обръщение...........И това е.
Аз виках на свекърва си "лельо....еди коя си" до момента в който не се сгодих и забременях.Сега и викам "майко"и го правя не заради нея,а преди всичко заради мъжа си и детето.И макар ,че тя никога нищо няма да ми каже по темата, виждам че е горда и щастлива от това положение в което сме сега.Просто тяхното поколение е различно от нашето....за тях това е вашно.
А иначе да кажеш "майко" на друга жена е трудно, но това да не и викам никък или да викам на свекър си ,който е 2 метра мъж и управлява фирма от 2000 човека- "ей,Наско"..някък си не ми се вижда редно.Тъпо е.
Аз виках на свекърва си "лельо....еди коя си" до момента в който не се сгодих и забременях.Сега и викам "майко"и го правя не заради нея,а преди всичко заради мъжа си и детето.И макар ,че тя никога нищо няма да ми каже по темата, виждам че е горда и щастлива от това положение в което сме сега.Просто тяхното поколение е различно от нашето....за тях това е вашно.
А иначе да кажеш "майко" на друга жена е трудно, но това да не и викам никък или да викам на свекър си ,който е 2 метра мъж и управлява фирма от 2000 човека- "ей,Наско"..някък си не ми се вижда редно.Тъпо е.
Не съм на мнение,че ако не можеш,си длъжна да си чупиш езика-аз никога няма да го направя.Свекърва ми не ми мие и разтрива краката,не ми готви,бърше и чисти,така,че за сега нямам основателна причина да и казвам "майка".Второто което е-мен баба ми ме е отгледала-аз майка и на моята не съм казвала,камо ли на чужд човек за мен,който само се бърка в отношенията ми със сина и.Ако не можеш и не искаш-не и казвай така.По име е най-добре,а аз например никак не им казвам,защото "лельо" ми е тъпо,при положение,че сме женени.Като звънна по телефона например не казвам никак,а започвам разговора-"здравей,как си"-и те ме познават.Ако имам проблем и трябва да питам нещо-ами мъж ми да ги пита-не съм зациклила съвсем ,та да ходя аз да ги питам,или ходя и пак започвам-"здравейте,еди какво си....".НЕ ми се е налагало,да викам след тях-'Ей еди кой си....",а и да ми се наложи,няма никога да викам-инат съм голям Ама да и викаш навън"свекърво" е тъпо...
Що не и викнеш-"ей ,свекървищееееее..."
Ама да и викаш навън"свекърво" е тъпо... Що не и викнеш-"ей ,свекървищееееее..."
А като видя оная реклама на тв за каймата--ТИ майко лъжеш ли ме мене или не
малеее пощурявам.Иде ме през тв да и натреса прав наказателен. ужасна еА по темата според мен леля съм на племенника си, за всички други с които нямам роднинска връзка си имам име, няма значение възраста. Не мисля че някой би се обидил да си чува името.
Не осъждам каквито и да било обръщения към свекървата като нелепи, освен тези, които не обиждат същата или не могат да се приемат от "насрещната страна"- снахата. В случая явно "майко" не става. Лично аз също не го приемам, не го използвам за други хора, освен за собствената ми майка.
Самата жена до момента е искала "лельо", пък аз, честно казано, бих предпочела това пред нищото. При всяка форма на общуване е необходимо да се използва обръщение. Ако няма да е на лично име, бих предпочела дори "лельо" и "чичо" пред никакво такова. Не всеки възрастен човек приема за нормално да су нарича по име, явно при вас е било така, за това е бил въдприет вариянта с "лелята". Аз не мога да си представя как ще общувам с някого, без да се обръщам към него. Не те упреквам въобще, че си го използвала до момента. "Леля" в българския език се използва не само като обръщение към сестрата на майката и бащата, но и към по- възрастна жена въобще, не е нещо необичайно или обидно. За мен не би било обидно такова обръщение, ако бъдещите снахи не приемат да ме наричат по име и това е по- добре от бутането с лакти и подритването, поради липсата на вариянти за обръщение.
Явно е, че в изблик на ярост ти е наговорила разни неща. Явно е и че две поколения не следва да съжителстват заедно, но ако при вас не е възможен друг вариянт трябва да се погаждате, няма как. Мисля, че е добре да поговорите отново сериозно по въпроса, когато и двете сте спокойни. Естествено, че сигурно вече си й заявила ясно, че родител нямаш намерение да я правиш. Несериозно е обръщението "свекърво". Просто обсъдете отново вариянта с обръщение по малко име или завръщането на стария вариянт.
Самата жена до момента е искала "лельо", пък аз, честно казано, бих предпочела това пред нищото. При всяка форма на общуване е необходимо да се използва обръщение. Ако няма да е на лично име, бих предпочела дори "лельо" и "чичо" пред никакво такова. Не всеки възрастен човек приема за нормално да су нарича по име, явно при вас е било така, за това е бил въдприет вариянта с "лелята". Аз не мога да си представя как ще общувам с някого, без да се обръщам към него. Не те упреквам въобще, че си го използвала до момента. "Леля" в българския език се използва не само като обръщение към сестрата на майката и бащата, но и към по- възрастна жена въобще, не е нещо необичайно или обидно. За мен не би било обидно такова обръщение, ако бъдещите снахи не приемат да ме наричат по име и това е по- добре от бутането с лакти и подритването, поради липсата на вариянти за обръщение.
Явно е, че в изблик на ярост ти е наговорила разни неща. Явно е и че две поколения не следва да съжителстват заедно, но ако при вас не е възможен друг вариянт трябва да се погаждате, няма как. Мисля, че е добре да поговорите отново сериозно по въпроса, когато и двете сте спокойни. Естествено, че сигурно вече си й заявила ясно, че родител нямаш намерение да я правиш. Несериозно е обръщението "свекърво". Просто обсъдете отново вариянта с обръщение по малко име или завръщането на стария вариянт.
Дайте да се вдигнем срещу тази реклама,това е обида,не сме длъжни да я слушаме и търпим,няправо като я видя тази реклама иии 
А иначе... скоро бях свидетел на една сцена,много комшии се бяхме насъбрали,и една съседка със двете си деца и свеки бяха и те,тя си и казва лельо Таня!
И какво се случва,лельо Таня това Лельо Таня онова ,лельо Таня постоянно се чуваше!И един комшия (забележете) дето не е никъв се обади и я викан,я ела тука ,ти как и викаш на свекърва ти?И тя Ами леля Таня!А тя да не е сестра на майка ти?В което време свекървата стана и защити снаха си и каза че е важно обръщението и не държи да и казват другагси!Той направи скандал де бая се спори по темата ,всички бяха пийнали пред блока(маса компания)и хоп тема за раговор!Той твърдеше да и викала майко,те и двете срещу него и аз и се заформи ха два лагера!В разгара на спора пак се чуваше Лельо Таня,и до сега се чува и така си и казва,аз я подкрепям напълно,само не и майко!Твърдо съм против и твърдо съм за едно хубаво и организирано просветляване на мозъците им,но няма да стане докато има и такива които се пречупват!Просто трябва да се каже някъде ако трябва и в новините че това е остарялооооо!С нещо от сорта и ние да ги принудим да ни казват дете мое,или скъпо дете,или дъще моя,те защо не се обръщат с такова обръщение към нас а очакват ние да го правим!
И моя се опита разстел в гръб като каза на майка ми бабо,но още веднага му направих забележка ,майка ми се зарадва че и се напи даже то не беше а наздраве бабо,но каква баба му е тя 10 години по голяма е от него,а аз на неговата майка е абсурд да кажа майко тя е 40 години по голяма от мен направо е за бабо!И какво е това разделение моите ще се бабосват а неговите да се мамосват,не е честно!
А иначе... скоро бях свидетел на една сцена,много комшии се бяхме насъбрали,и една съседка със двете си деца и свеки бяха и те,тя си и казва лельо Таня!
И какво се случва,лельо Таня това Лельо Таня онова ,лельо Таня постоянно се чуваше!И един комшия (забележете) дето не е никъв се обади и я викан,я ела тука ,ти как и викаш на свекърва ти?И тя Ами леля Таня!А тя да не е сестра на майка ти?В което време свекървата стана и защити снаха си и каза че е важно обръщението и не държи да и казват другагси!Той направи скандал де бая се спори по темата ,всички бяха пийнали пред блока(маса компания)и хоп тема за раговор!Той твърдеше да и викала майко,те и двете срещу него и аз и се заформи ха два лагера!В разгара на спора пак се чуваше Лельо Таня,и до сега се чува и така си и казва,аз я подкрепям напълно,само не и майко!
Твърдо съм против и твърдо съм за едно хубаво и организирано просветляване на мозъците им,но няма да стане докато има и такива които се пречупват!Просто трябва да се каже някъде ако трябва и в новините че това е остарялооооо!С нещо от сорта и ние да ги принудим да ни казват дете мое,или скъпо дете,или дъще моя,те защо не се обръщат с такова обръщение към нас а очакват ние да го правим!И моя се опита разстел в гръб като каза на майка ми бабо,но още веднага му направих забележка ,майка ми се зарадва че и се напи даже то не беше а наздраве бабо,но каква баба му е тя 10 години по голяма е от него,а аз на неговата майка е абсурд да кажа майко тя е 40 години по голяма от мен направо е за бабо!И какво е това разделение моите ще се бабосват а неговите да се мамосват,не е честно!
Тук напълно подкрепям.Не е честно родителите на момчето да са мама и татко ,а на момичето-баба и дядо,в повечето случаи те са и по-младите от двете семейства.Вярно е и това ,че не върви и към всеки да се обърнеш по име.Традиционно в България си има обръщения към по -възрастните хора,колкото и да бързаме да възприемем чуждите нрави,все пак сме си на Балканите и не всички звучат уместно на наш терен.Та според мен майко и татко и за двете фамилии си е най-уместния вариант.Аз не го възприемам като отричане от своите родители ,а като титли-тези хора в това семейство са майката и таткото,не леля и чичо.Но в крайна сметка-кой как му се обърне езика.
аз на свеки и казах че няма да и викам "майко" не и хареса много факта ама какво да се прави.
Преди да се омъжа и казвах лельо и името а сега все по-често и казвам мадам...........Мъжа ми пък се обръща по име към нашите
Не искам да им вика баба и дядо...........много по-млади са от неговите родители.............
Имам много приятелки които казват на свекитата майки но най-вероятно са си заслужили това обръщение.............
Преди да се омъжа и казвах лельо и името а сега все по-често и казвам мадам...........Мъжа ми пък се обръща по име към нашите
Не искам да им вика баба и дядо...........много по-млади са от неговите родители.............Имам много приятелки които казват на свекитата майки но най-вероятно са си заслужили това обръщение.............
а сега все по-често и казвам мадам...........
.но нали знаеш,че в "мадам" може да се вложи и друг смисъл? 
Нищо "безумно" няма, ако и двете страни са съгласни с това.
На мен, ако снаха ми ми вика "лельо" ще полудея честно казано!И какво отговаря момичето, като го питат къде живее- "Ами живея с мъжа ми и леля"....Коя е леля, извинете, че не се сещам! Дразнещото в ситуацията е не, че свекито иска да й се вика по друг начин (това е разбираемо), а че го е направила на въпрос след толкова години и по неподходящ начин!
Твоят пост, Petинка, потвърждава именно моите разсъждения. Ако снаха ти, живот и здраве, един те нарече както и да било и на теб не ти харесва, просто попадате в другото условие: "където едната страна принуждава другата насилствено на точен вид обръщение", което вече упоменах. Ако щат и "писенце" или "Пепи" /галено от пепелянка/ да се наричат една друга, ако и двете са съгласни няма нищо безумно.
Подчертах, че нищо глупаво няма в това, ако и двете страни го приемат за нормално, както е било в началото на съжителството при дамата, повдигнала темата.
Също подчертавам повторно: "леля", според нашите традиции не се нарича само сестрата на родителите, а и "възрастна жена".
Подчертах, че нищо глупаво няма в това, ако и двете страни го приемат за нормално, както е било в началото на съжителството при дамата, повдигнала темата.
Също подчертавам повторно: "леля", според нашите традиции не се нарича само сестрата на родителите, а и "възрастна жена".
Цитат
Дразнещото в ситуацията е не, че свекито иска да й се вика по друг начин (това е разбираемо), а че го е направила на въпрос след толкова години и по неподходящ начин!
Съгласна съм! Най добре е още в началото снаха и свекърва да си поговорят относно обръщението-на кой, какво му е приятно и какво го дразни. Но и свекървите трябва да са наясно-майко не се казва туко така! Аз на моята и виках "лельо Ели". тя не се е разсърдила и за секунда. Постепенно започнах да й казвам "майко", но не ме е насилвала. Напротив, допринесе с поведението си за това.
Да се обръщам към свекърва си с "мамо" за мен е неприемливо, но пък "лельо" е ултра странно и наистина обидно. "Леля" освен друг тип роднина, може да е и всяка по-възрастна жена от улицата, съседката ... Свекървата все пак не е случайна жена, за да се нарича така. Моята свекърва я наричам по име /гален вариант/ и на нея й харесва да сме по-скоро като приятелки, все едно на една възраст, отколкото да я поставям на пиедестал.
Мъж ми също не нарича майка ми по име,нито и казва майко,няма обръщение към нея,но отношенията им са повече от добри,така ,че моля,моля,:
"Лошите отношения са там, където едната страна принуждава другата насилствено на точен вид обръщение или такова изобщо липсва /което вече не е нормално за които да било отношения/"-такава игра няма.
А как да кажа на свекърва си която се казва Тинка и е на 65 години-на 1000 светлинни години от мене-ей,Тинче,ела тук?аз съм възпитавана от малка на по-възрастни да се говори с "леля и чичо",така смятам да възпитам и детето си,и не мога да си изкълча езика да казвам на някой дето е 100 пъти по-възрастен от мен по име.
"Лошите отношения са там, където едната страна принуждава другата насилствено на точен вид обръщение или такова изобщо липсва /което вече не е нормално за които да било отношения/"-такава игра няма.
А как да кажа на свекърва си която се казва Тинка и е на 65 години-на 1000 светлинни години от мене-ей,Тинче,ела тук?аз съм възпитавана от малка на по-възрастни да се говори с "леля и чичо",така смятам да възпитам и детето си,и не мога да си изкълча езика да казвам на някой дето е 100 пъти по-възрастен от мен по име.
Добре, тези които не ползват никакво обръщение, как започват разговор? Не мога, напр., да си представя как ще ги набера по телефона хората и ще започна със "Здрасти, ами еди коя съм". На мен не би ми било приятно при контакти от какъвто и да било характер да не се използва обръщение към мен, самата. Майка ми се чувстваше няколко години поред неловко от липсата на обръщение към нея от страна на снаха ми. Неловко й беше и да й каже и се стараеше това да не й личи, но е споделяла, че това не й е приятно. Веднъж предложи да й казва на малко име и това беше възприето.
Ако гледам в друга посока какво- с лакът ли ще ме бутат или ще се покашлят? Все пак има официален етикет при общуването и той включва обръщение. Това дори синът ми в момента го учи по БЕЛ относно провеждането на диалог в началната степен. Друг е въпросът какво точно ще бъде то.
Ако гледам в друга посока какво- с лакът ли ще ме бутат или ще се покашлят? Все пак има официален етикет при общуването и той включва обръщение. Това дори синът ми в момента го учи по БЕЛ относно провеждането на диалог в началната степен. Друг е въпросът какво точно ще бъде то.
Аз както вече споменах, продължавам да се обръщам към нея с "лельо и името й". Още в самото начало на нашите взаимоотношения решихме заедно това, като тя ми каза, че за нея по-важно е да има обръщение, отколкото да се обръщам към нея със знаци, докато разбере, че се отнася за нея. По име не желае да й викам, защото смята, че възрастовата ни разлика не го позволява. Е, тук аз съм на различно мнение, както и майка ми, която е по-възрастна от свекърва ми, но смята, че обръщението по име е най-подходящо. Освен това работа сред колежки, които в голямата си част са на възрастта на свекърва ми, но не им викам "лельо еди коя си", а по име. Просто свекърва ми ни е лъгала през цялото време, че факта, че не й викам "майко" не я обижда и това се е трупало с годините. И понеже кръга от хора, с които общува, са също толкова ограничени, в един момент й е дошло до гуша и оня ден, когато възникна конфликт между нас, тя го каза. Вече е късно обаче. Благодаря ви за мненията! Виждам, че много от вас уважават свекървите си, както и аз между впрочем, но чак пък да ми налага вече и как да се обръщам към нея....малко в повече ми идва, заедно с всичките й останали изисквания към мен. Хубавото е все пак, че разбрах колко много варианти на обръщения има към свекървата, както и много различни са отношенията между свекърва и снаха.
Аз не наричам по никакъв начин свекърва си, преди брака ни също и казвах леля, но след това вече беше неуместно и понеже немога да се изкривя в друго, просто не и казвам никак, а пред хората когато говоря за нея казвам " свекърва ми".
Според мен излишно се драматизира по въпроса. Какво толкова, като си прекършите езика за едно "майко"?
На моята майка казвам "мамо", на неговата "майко" - още от деня на сватбата. Тя пък ми казва, че винаги е искала дъщеря като мен - дори да не е съвсем вярно - добрата дума железни врати отваря, както е казал народът.
И мен ме мъчеха разни мисли как да я наричам по име - както преди да се оженим, но реших, че ще е по-мъдро да не го правя.
Струваше си - една мъъъничка думичка, а каква голяма усмивка отсреща - супер.
Колкото до "лельо" и "чичо" - имах съседка, която нарича така свекър си и свекърва си - побъркващо е! Да неговорим за детето й - неговите баба и дядо са нейни леля и чичо - върви се разправяй...
На моята майка казвам "мамо", на неговата "майко" - още от деня на сватбата. Тя пък ми казва, че винаги е искала дъщеря като мен - дори да не е съвсем вярно - добрата дума железни врати отваря, както е казал народът.
И мен ме мъчеха разни мисли как да я наричам по име - както преди да се оженим, но реших, че ще е по-мъдро да не го правя.
Струваше си - една мъъъничка думичка, а каква голяма усмивка отсреща - супер.
Колкото до "лельо" и "чичо" - имах съседка, която нарича така свекър си и свекърва си - побъркващо е! Да неговорим за детето й - неговите баба и дядо са нейни леля и чичо - върви се разправяй...
Със съпруга ми сме заедно от 6 години, а от година и 4 месеца сме семейство. Преди сватбата наричах свекърва си "лельо" и след сватбата продължих така. Та нали 5 години съм я наричала по един и същ начин. За сведение и дъщеря и (тоест зълва ми ) също не нарича свекърва си '' майко''. А на съпруга ми съм му казала да не нарича майка ми '' бабо'' ,защото тя не е толкова възрастана, че да му е баба. Той си има баба и аз си имам майка. Иначе със свекървата живеем заедно и си помагаме в домакинството, но с мен се държи по-различно отколкото с дъщеря си и няма да чуе от мен ''мамо''.
Моят съвет е всеки да се обръща както желае-"Разни хора, разни идеали''
Моят съвет е всеки да се обръща както желае-"Разни хора, разни идеали''
Още вечерта на годежа ни я нарекох "майко",защото моята майка ме убеди,че така е редно.
За щастие не живеем заедно и не общуваме много и не ми се налага да го употребявам често
Гадно е -честно езикът ми едва се обръща/като си знам за какво иде реч /Гледам да не се вживявам много-много по въпроса.Пък като оставим настрана всичко друго/характер,отношения и т.н.-навсякъде е различно/-направо си е смешно визирайки възрастта-тя е почти колкото баба ми,а моите родители с по 10-15 години по-големи от съпруга ми.Той моментално направи своя избор "самосиндикално" и ги нарича майко и татко-сам прецени че е абсурдно и да се повторя пак-смешно да ги нарича бабо и дядо. А по темата точно-мисля че времената са такива-повечето двойки вече дълго живеят заедно преди и без брак и като си свикнал на някакво обръщение с години пак е смешно и лицемерно изведнъж да преминеш на друго.А няма как преди 3,5 или повече години да си преценил и знаел че точно това ще е бъдещата ти свекърва
за да я наричаш мамо от самото начало Според мен времето е друго и отношенията и обръщенията също претърпяват развитие
Когато се омъжих уж нямаше претенции как да ги наричам. Един ден си говорехме за обичаи и аз споделих, че по нашия край, на сватбата, свекървата подарява на булката нещо златно за да я нарича "Майко". И какво стана след това: мина седмица и нещо и тя една вечер ми подарява един стар златен медальон- Нали се сещате!!
Да и говориш на малко име , но не в гальовната му форма е най- европейският начин на обръщение.Ако е интелигентна жена ще го разбере , но ако не е ...Може би очаква да и кажеш "МАЙКО" ,НО СПОРЕД МЕН С ТОВА СВЕЩЕНО ОБРЪЩЕНИЕ можеш да се обръщаш само към една жена -тази която го заслужава!
Абсолютно е така!
А ако свекървата ти е един злобен турбо идиот, който не се притеснява да те тормози дори когато я няма или когато доизносваш внучето и, как да я наречеш мамо или майко?
Джуди,само да ти кажа,че на мен грам не ми е неудобно да не се обръщат по име към мен по телефон или където и да е другаде-само да е удобно на човека.И не разбирам защо ще му е неудобно на човек,освен ако няма и той претенции(като съответната свекърва на авторката) културата на хората да се показва по този начин... Наречи ме невъзпитана и некултурна-добре,ама винаги правя това което ще ме накара да се чувствам добре,т.е.да не се чувствам неудобно и не на място-мисля така правят всички...
Наречи ме невъзпитана и некултурна-добре,ама винаги правя това което ще ме накара да се чувствам добре,т.е.да не се чувствам неудобно и не на място-мисля така правят всички...
Афродита, не съм използвала и не се каня да използвам такива епитети нито по отношение на теб, нито по отношение на друг, те не влизат в моя начин на общуване. Само попитах от личен интерес ако не ползвате никакви обръщения към човека, с когото говорите, как насочвате вниманието си към вас, когато започвате разговор /"вас" съм писала с малка буква, тъй като завадам въпроса не лично на теб, а на всички, които не ползват каквито и да било обръщения в личните си контакти с някого/. Също така се обосновах, защо не го намирам за правилно, както и че на това се набляга в училище, което е вярно, тъкмо на такава тема сме тази седмица /за диалога- моето дете ходи на училище, учителите му не стачкуват/.
Същят въпрос задавам отново и то за втори път към всички, които не ползват обръщения въобще /хайде, в случая говорим за свекърви, тъй като това се случва предимно в отношенията с тях и липсата на обръщение е нещо показателно за мен в случая, но не и приемливо, независимо дали отношенията са добри или не чак до там/. Подчертавам- не става въпрос за вида на обръщението /щом се възприема от двете страни положително, това е добре/, става въпрос за пълна липса на такова: "Аз на моята не й казвам никак..."- това имам предвид, не цитирам конкретен участник, а общата постановка при излагането на този проблем.
Същят въпрос задавам отново и то за втори път към всички, които не ползват обръщения въобще /хайде, в случая говорим за свекърви, тъй като това се случва предимно в отношенията с тях и липсата на обръщение е нещо показателно за мен в случая, но не и приемливо, независимо дали отношенията са добри или не чак до там/. Подчертавам- не става въпрос за вида на обръщението /щом се възприема от двете страни положително, това е добре/, става въпрос за пълна липса на такова: "Аз на моята не й казвам никак..."- това имам предвид, не цитирам конкретен участник, а общата постановка при излагането на този проблем.
Офф,и аз все не мога да събера смелост да й кажа майко.
Ам то човек има една майка и един татко. Как да си извърта езика да и кажа "майко" или "мамо"...
На мойта и викам на име.А ето и как стана.Две седмици подихме със сегашния ми мъж и той ме покани да живея в тях.Аз казах че там е майка му и сестраму и незнам какво да направя.ТОй каза ама те са в другата стая няма дани пречат.Така след две вечери вече спане у тях аз съм в хола а свекърва ми в кухнята .На мене ми трябваше да мидонесе чаша вода или нещо такова,но не можех да стана.Нещо се бях схванала на 1 диванче от тези разтегателните но не разтегнато.Наще цял живот са ми казвали когато се оженя да викам на родителите на мъжа ми майко и татко.Е мъжа ми няма баща така че ми беше по лесно.Аз викам
-"Майко донеси ми вода".Така два пъти.Жената си почмислила че първия път й се е причуло но като ме чу втори япът дойде с брашнените ръце и ми каза
-"Ти имаш 1 майка .Не можеш да имаш две,а и каква майка съм ти аз.Аз съм ти свекърва и ще ми викаш на ИМе.В наща рода е така"
Аз еми добре и така си е и до днес.
Пожерлавам на всички такав асвекърва.Гледаше ме 4 години като нейно дете.Когато купуваше нещо купуваше 3 броя.Ето даже вчера ми купила 1 жилетка.Купила за дъщеря си и взела и за мене за да не се сърдя.Когато изкара повече пари ги дели на 4 по равно.На дъщеря й на синът й на мене и на внучката си
Ами това е
-"Майко донеси ми вода".Така два пъти.Жената си почмислила че първия път й се е причуло но като ме чу втори япът дойде с брашнените ръце и ми каза
-"Ти имаш 1 майка .Не можеш да имаш две,а и каква майка съм ти аз.Аз съм ти свекърва и ще ми викаш на ИМе.В наща рода е така"
Аз
еми добре и така си е и до днес.Пожерлавам на всички такав асвекърва.Гледаше ме 4 години като нейно дете.Когато купуваше нещо купуваше 3 броя.Ето даже вчера ми купила 1 жилетка.Купила за дъщеря си и взела и за мене за да не се сърдя.Когато изкара повече пари ги дели на 4 по равно.На дъщеря й на синът й на мене и на внучката си
Ами това е
Аз не наричам по никакъв начин свекърва си, преди брака ни също и казвах леля, но след това вече беше неуместно и понеже немога да се изкривя в друго, просто не и казвам никак, а пред хората когато говоря за нея казвам " свекърва ми".
"Майко" немога да кажа,имам си една майка,а по име...тя е с разбирания от едно време...И общо взето не и казвам никак!:peace:
Ако може един съвет. Смятам себе си за възпитан човек и наистина го направих в началото казах няколко пъти "майко", но въпросната "майка" я е толкова срам че снаха Й е от провинцията че крие от цялата рода и от всички познати, за 2 години не намери 2 дена да отиде до родния ми град и дори не познава майка ми, но не счита че има нещо нередно в това. И въпроса ми е Е КАК ДА СЕ ОБЪРНЕШ КЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК
Обръщам се към свекърва си по име- казано честно остана малко разочарована, но го прие.
По- интересно беше когато брат ми се зажени. Та 2-3 дни преди сватбата седна майка ми да поговори със снаха ми и и каза -моето момиче аз не съм ти майка и никога няма да стана, така че най- добре се обръщай към мен по име. Последва отговор- добре. Ура- тута мина сватбата и след няколко дни звъни тел. на майка ми. Вдига тя без да погледне кой я търси и чува - Здравей майко.След като не познава гласа ми с абсолютна увереност заявява- Имате грешка и затваря , като разбира какво е станало след като снаха ми я набира 2-ри път. Тъй като по ред причини отношенията в момента не са от най- сърдечните снаха ми се върна към варианта без обръщение отпреди сватбата. За мен ли1но това не е вариант, защото най- малкото е невъзпитано.
По- интересно беше когато брат ми се зажени. Та 2-3 дни преди сватбата седна майка ми да поговори със снаха ми и и каза -моето момиче аз не съм ти майка и никога няма да стана, така че най- добре се обръщай към мен по име. Последва отговор- добре. Ура- тута мина сватбата и след няколко дни звъни тел. на майка ми. Вдига тя без да погледне кой я търси и чува - Здравей майко.
След като не познава гласа ми с абсолютна увереност заявява- Имате грешка и затваря , като разбира какво е станало след като снаха ми я набира 2-ри път. Тъй като по ред причини отношенията в момента не са от най- сърдечните снаха ми се върна към варианта без обръщение отпреди сватбата. За мен ли1но това не е вариант, защото най- малкото е невъзпитано.
Ако може един съвет. Смятам себе си за възпитан човек и наистина го направих в началото казах няколко пъти "майко", но въпросната "майка" я е толкова срам че снаха Й е от провинцията че крие от цялата рода и от всички познати, за 2 години не намери 2 дена да отиде до родния ми град и дори не познава майка ми, но не счита че има нещо нередно в това. И въпроса ми е Е КАК ДА СЕ ОБЪРНЕШ КЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК
Като към всеки друг страничен човек- по име или по начин, който удовлетворява и двете ви. Не е невъзпитано да не се казва "майко", "мамче" и т.н., невъзпитано е да не се казва нищо. Как ще се объщаш към нея- ами пита я и го обсъдете съвместно. Ако не ти е приятно с "майко" измислете нещо друго, но заедно.
Липсата на обръщение към свекъра и свекървата не е непременно липса на възпитание, но е индиция, че нещо в отношенията куца.
здравеите момичета.
Ние със съпруга ми сме женени сме заедно от 3.5год., а от 8 месеца сме женени и още не може да ми се "обърне" езика да кажа на неговите родители майко и татко, което е доста неловко в някои ситуации, защото когато трябва да им кажа нещо, аз не се обръщам по никакъв начин към тях, а направо започвам да им говоря, някак си безлично ми се струва.....а като цяло нямаме проблеми с тях, помагат ни, но....кажете някакви съвети как най-лесно мога да им кажа майко и татко?, споделете вашия опит
Ние със съпруга ми сме женени сме заедно от 3.5год., а от 8 месеца сме женени и още не може да ми се "обърне" езика да кажа на неговите родители майко и татко, което е доста неловко в някои ситуации, защото когато трябва да им кажа нещо, аз не се обръщам по никакъв начин към тях, а направо започвам да им говоря, някак си безлично ми се струва.....а като цяло нямаме проблеми с тях, помагат ни, но....кажете някакви съвети как най-лесно мога да им кажа майко и татко?, споделете вашия опит
Ами първо попрочети постовете назад и виж опита от различните му страни и поколения даже. 
После според мен трябва да си наясно със себе си-ще ли и казваш мамо или не-може би трябва да говорите-с нея, със съпруга ти и да стигнете до някакво решение.Аз лично не съм най-добрия пример за съвет/писала съм по-горе
/,всеки път когато трябва да го произнеса ме е яд и едва си обръщам езика обаче съм доволна че ми се налага не повече от2-3 в годината да го правя- -да ме извиняват четящите свекърви аз пък съм бъдеща такава 
Вижте сега - има свекърви и свекърви. Моята е една, дето с извинение, ама на улицата да я видя, заслужава на другия тротоар да пресека, а ако случайно я бутна - да и кажа "извинявай" и да продължа. То че връзката снаха - свекърва е обречена, така е. Ама има свестни свекърви, дето знаят, че майко не можеш да им кажеш, а дори и да можеш - то трябва да дойде само, а не автоматично след подписването в ритуалната зала! Та интигентната свекърва ще разбере, че на първо време ще и викаш по име.
При мен обаче съществува и проблема как да я нарека в нейно присъствие, но когато говоря с друг човек. Да кажем - как да кажа на майка ми, че свекърва ми ми е подарила еди-какво-си, когато свекърва ми присъства. Миналия път се изцепих брутално, като казах "тя", но майка ми като не вдена за кого иде реч казах "един много специален човек от далече..." и мъжа ми се възмути... А мойта е от тъпите, дето държат да и викам "мамо". Е как да и кажа мамо, в присъствието на мойта майка!!! И дума да не става А не само че злато не ми е подарила, а за сватбата нищо не ми подари...
А това на ина/78/ направо ме възмути. Ама верно, как да се обърнеш?!? Мен пък би ме било срам от такава свекърва пък да ти кажа аз...
Та някои свекърви си го правят сами да не можем да се обръщаме към тях по име а да се чудим какво да измислим. Щото майко е обръщение за онази дето ме е родила, отгледала и ме е направила човек, а не за онази дето ако продължава да ме тормози така ще ме прати на онзи свят преди тя да иде там... И това че е на 350 км от мен...
При мен обаче съществува и проблема как да я нарека в нейно присъствие, но когато говоря с друг човек. Да кажем - как да кажа на майка ми, че свекърва ми ми е подарила еди-какво-си, когато свекърва ми присъства. Миналия път се изцепих брутално, като казах "тя", но майка ми като не вдена за кого иде реч казах "един много специален човек от далече..." и мъжа ми се възмути... А мойта е от тъпите, дето държат да и викам "мамо". Е как да и кажа мамо, в присъствието на мойта майка!!! И дума да не става
А не само че злато не ми е подарила, а за сватбата нищо не ми подари... А това на ина/78/ направо ме възмути. Ама верно, как да се обърнеш?!? Мен пък би ме било срам от такава свекърва пък да ти кажа аз...
Та някои свекърви си го правят сами да не можем да се обръщаме към тях по име а да се чудим какво да измислим. Щото майко е обръщение за онази дето ме е родила, отгледала и ме е направила човек, а не за онази дето ако продължава да ме тормози така ще ме прати на онзи свят преди тя да иде там... И това че е на 350 км от мен...
Обръщението към свекървата освен лично отношение би могло да означава и отношение към партньора. Без да обсъждаме темата моят съпруг нарече "майко и татко" моите родители. Някак си бе разбрал че отношенията им са много важни за мен, а това включва и обръщенията, защото всички са много сърдечни и емоционални хора и това неминуемо би проличало:) Убедена съм, че всеки би се зарадвал на мило обръщение. Колко малко се иска, за да доставиш някому радост!
Казано е за де те уважаваш трябва да уважаваш, а да се обръщаш кам някого с миличко обръщение само за да му се харесаш не е ли доста висока доза подмазване и лицемерие
и въобще не го разбирам това с тези обръщения, да съм и викала аз майко пък тя да не иска 2 години да се запознае с родната ми майка, при ежемесечни покани от нейна страна - е няма да стане.
и въобще не го разбирам това с тези обръщения, да съм и викала аз майко пък тя да не иска 2 години да се запознае с родната ми майка, при ежемесечни покани от нейна страна - е няма да стане.
По име. Да се обръщаш безименно към някой, пък било тя и свекървата, е проява на лошо възпитание.
добре,че си ти да кажеш на някои от нас,че не сме възпитани-да те информирам-към всяка бубулечка на тази земя се обръщам по име-не към свекървата-явно си има причина,което не води до резултат лошо възпитание,щом наричам буболечката-буболечко. И като съм лошо възпитана трябва да започна да се тръшкам и да стена от ужас,че се намери да ми кажеш.И все пак-ще информирам и мъжа си,че и той е лошо възпитан-дето само той спира на майки с колички да минават....
и се кара с други шофьори по пътя като го наричат"педераст,бе,що спираш",за да даде път на възрастни или майки....добре,че в тази тема, се намерили разни да обясняват кой бил с възпитание и кой не-дали вашите мъже правят поне малко от това дето той го прави-помага и на майка в къши да и измие чиниите,да наготви,ако тя не е добре,а сме и на гости,и аз не мога също....ама нали не я нарича никак-много е лошо възпитан-гадина,ще го науча аз него....а мен..сори,ама няма кой да ме научи....за съжаление нямах майка да ме "възпита",а баба ми е "пропуснала" Ай сектир бе....
Афродитка не виждам защо приемаш толкова лично. Всеки има право на избор. Пък затова кой е възпитан и кой не трудно можем да преценим само по постовете си, а и предполагам, че Yee не е искала да те обиди
Не мила, просто има свекърви дето не заслужават и да ги наплюеш. Проблема е, че в този форум всеки изхожда от собствения си опит със свекървето. А сигурно знаеш колко много боли да ти дойде една проста свекърва и да ти трови живота, да ти натяква, че не гледаш добре синчето и да забрави, че и тебе майка те е раждала, обичала, обгрижвала и т.н. Има толкова крайни свекърви, които просто не искаш да се обърнеш към тях ни по име ни по нищо... А като един такъв индивид ти каже, че трябва да му викаш "мамо", за да не и кажеш мамо почваш да измисляш хиляди заобиколни начини . . .
Та нека се оплачем от свекитата и не се съдим една друга коя как се обръща към нейната, защото всяка от нас си има добра причина да уважава или неуважава този член от семейството...
Афродитка не виждам защо приемаш толкова лично. Всеки има право на избор. Пък затова кой е възпитан и кой не трудно можем да преценим само по постовете си, а и предполагам, че Yee не е искала да те обиди
Не мила, просто има свекърви дето не заслужават и да ги наплюеш. Проблема е, че в този форум всеки изхожда от собствения си опит със свекървето. А сигурно знаеш колко много боли да ти дойде една проста свекърва и да ти трови живота, да ти натяква, че не гледаш добре синчето и да забрави, че и тебе майка те е раждала, обичала, обгрижвала и т.н. Има толкова крайни свекърви, които просто не искаш да се обърнеш към тях ни по име ни по нищо... А като един такъв индивид ти каже, че трябва да му викаш "мамо", за да не и кажеш мамо почваш да измисляш хиляди заобиколни начини . . .
Та нека се оплачем от свекитата и не се съдим една друга коя как се обръща към нейната, защото всяка от нас си има добра причина да уважава или неуважава този член от семейството...
МНОГО ТОЧНО И НА МЯСТО КАЗАНО! Всеки си знае проблемите и е прав от неговата си гледна точка, а си мисля че сме тук за да си споделим и да дадем съвет ако можем, но да се нападаме и да си правим оценки 
Ами 'лельо" ми се струва много тъпо за свекърва. По-добре нищо, отколкото лельо
За мен не думите правят майката-майка или бащата-баща. Абсурдно е някой да мисли, че щом казва на свекърва си 'майко' това е предателство към майка му, или че признава втора майка. Доста са ми повърхностни такива нагласи. Без да се обиждате, мисля, че правите от мухата-слон.
Иначе, аз казвах на свекърва ми на малко име. Просто тук не са приети тези йерархични свидетелства.
А майка ми пък много се чудеше 'как така' й казвам по име на моята свекърва.
Абе, излишни драми са това. И "ваше величество " бих й казвала, само мир да има.
За мен не думите правят майката-майка или бащата-баща. Абсурдно е някой да мисли, че щом казва на свекърва си 'майко' това е предателство към майка му, или че признава втора майка. Доста са ми повърхностни такива нагласи. Без да се обиждате, мисля, че правите от мухата-слон.
Иначе, аз казвах на свекърва ми на малко име. Просто тук не са приети тези йерархични свидетелства.
А майка ми пък много се чудеше 'как така' й казвам по име на моята свекърва.
Абе, излишни драми са това. И "ваше величество " бих й казвала, само мир да има.
Аз с моя съм от 10г. имаме 2 деца(голямата сега ще стане на 9г.).Да си призная на моята никак не и казвам. Първо по име не мога да и кажа тя е на 67г. аз съм на 27г. учили са ме да уважавам по възрастните , ако и кажа по име за мен си е неуважение. Каза ми както ми е удобно така да и казвам и то бобово изказване на баща ми видиш ли трябва да и казвам майко. В много неудобна ситуация ме постави, но пък тя каза,че не държи на това.
За съжаление все още не мога да я нарека майко-отношенията ни от 3 год. мога да кажа,че са прекрасни и не е това , което беше преди да се роди малката. Но не мога и това си е никак не и казвам 10 год.
За съжаление все още не мога да я нарека майко-отношенията ни от 3 год. мога да кажа,че са прекрасни и не е това , което беше преди да се роди малката. Но не мога и това си е никак не и казвам 10 год.
Майка съм на две дъщери. Имам двама зетя и три внучки. В никой случай не искам да защитавам свекървите, защото и аз съм имала и то каква- то само можете да си мечтаети за такъв "добър" човек. При това съм доста по дърта от вас,както разбрахте. Та питането ми е - защо дотук не прочетох нищо лошо за тъщите, а само за свекървите? Може би защото има много малко зетьове във форума ли? Не си ли мислите, че и вие ще станете такива или почти? Защо не се поставите в положението на свекървите си, да потърсите някаква причина и във вас, за отношението им към вас? Защо само те са виновни за ситуациите между вас? Има за какво да си помислите. И те са майки, и те мислят за децата си, както и вие Според мен те са по ревниви от нас тъщите. Не знам защо е така. Нямам обяснение ,нали ви казах,че съм тъща. Но само знам, че трябва за преценяваме нещата обективно, а не само от наша гледна точка. Ако има проблеми, трябва да ги изясняваме своевременно, да не губи давност. Да сме наясно с позициите си. Аз много обичам децата си, обожествявам ги. Те го знаят и ми отвръщат със същото. При нас всичко е на длан, обсъжда се, коментира се, ако има грешки се изясняват. Това е. Съжалявам, че ви четох конско, но помислете и тогава пишете!
Ако може един съвет. Смятам себе си за възпитан човек и наистина го направих в началото казах няколко пъти "майко", но въпросната "майка" я е толкова срам че снаха Й е от провинцията че крие от цялата рода и от всички познати, за 2 години не намери 2 дена да отиде до родния ми град и дори не познава майка ми, но не счита че има нещо нередно в това. И въпроса ми е Е КАК ДА СЕ ОБЪРНЕШ КЪМ ТАКЪВ ЧОВЕК
А това което съм писала е на сто процента истина и една дума не е измислена
Има отговор. Попитай се дали наистина обичаш този мъж.- Не я наричай майко, защото тя не ти е майка. Ти си имаш майка, която да наричаш така. Потърси начин да я направиш своя приятелка. Сигурно има хоби, любима музика , красиви неща, които да обича, в никой случай не и се подмазвай, потърси път да станете близки. Има начин. Намери го. Писах ти на лични, но смятам, че и тук не е проблем да го дискутираме. Имаше една максима- Трябва нещо много да го искаш за да ти се случи. И е вярна. Знам го от опит. То и името ми е такова / да има не /.
Аз съм и тъща,и свекърва.Още не бяха женени децата ми,когато често водеха половинките си на гости у нас.Усещах,че гаджетата на децата ми се затрудняват с обръщенията-личеше,че връзките им са сериозни,но явно и те бяха мислили по въпроса,че никак не иде днес да сме леля и чичо,а след известно време-мамо и татко.Затова ,мисля,че ги извадих от неудобно положение,като им казах да се обръщат към нас по име.Така е удобно и за нас,и за тях.Живота е шарен-може утре да имаме някакви разногласия и проблеми-вместо от "мамо"да минат на без обръщение-ето-имаме си лични имена и за никого не е обидно да го наричат със собственото му име,даже е приятно!А когато има някакъв проблем-сръдня,недоволство,обида-предупредих ги,че и "госпожо" или "госпожа-Едикояси"също е обръщение,което ще сигнализира,че трябва да хващаме ютията и да изгладим нещата.Слава богу,досега не съм била "госпожа".По горе една мила снаха беше писала колко е възпитан е мъжа и,пък тя нямала обръщение към свекърва си.Ами този син е възпитан добре от безименната си майка,нали?Не заслужава ли поне името си да чува от устата на това момиче!?
По горе една мила снаха беше писала колко е възпитан е мъжа и,пък тя нямала обръщение към свекърва си.Ами този син е възпитан добре от безименната си майка,нали?Не заслужава ли поне името си да чува от устата на това момиче!?
Но! Задължение на всяка майка е да възпита синът си. Казвам го като майка, не като снаха. Един ден и аз ще стана свекърва и няма да искам уважение и благодарност, само поради факта че съм такава.
Бих искала да обясня за безименното обръщение. Аз също не се обръщам никак към родителите на моя мъж. Не ги наричам майко и татко, просто защото съм абсолютно против тази нелепа традиция. От самото начало им го казах, при това културно. Помолих ги да ми кажат как биха искали да се обръщам към тях. Казаха че им е все тая, но видях че много се нацупиха. После от хората взех да чувам че се оплакват че не ги наричам "майко и татко". Стана ми много криво и спрях да използвам каквито и да е обръщения. След четири години на семейни начала и едно дете, миналата година решихме да сключим брак. Тогава свекър ми каза така: " Знам че не сме ти родители, но си има традиции. Имаме един син, редно е да ни наричаш както е прието, защото хората вече ни се смеят"
Така че виждаш, не всички са либерални и разбиращи като теб Те не желаят да ги наричам по име, за това не с обръщам никак към тях.... с риск да ме наричат невъзпитана. 
Преди много години се насилих и нарекох свекърва ми "майко". После свикнах. Разликата между нас бе на светлинни години,простата селска жена ме научи на всеотдайност и пестеливост. Бог да я прости.Не всичко е било идеално.Лошото е забравено и я помня с добро. Нима няма нещо,което да ви дразни в отношенията и с майките ви.Нормално е.Няма безгрешни хора.Всичко си е до човека... По мъдрият подава пръв ръка. Относно бъдещата ми снаха обръщението е последното ,което ме интересува...
Преди много години се насилих и нарекох свекърва ми "майко". После свикнах. Разликата между нас бе на светлинни години,простата селска жена ме научи на всеотдайност и пестеливост. Бог да я прости.Не всичко е било идеално.Лошото е забравено и я помня с добро. Нима няма нещо,което да ви дразни в отношенията и с майките ви.Нормално е.Няма безгрешни хора.Всичко си е до човека... По мъдрият подава пръв ръка. Относно бъдещата ми снаха обръщението е последното ,което ме интересува...
.... Относно бъдещата ми снаха обръщението е последното ,което ме интересува...
Нали, нали и аз забелязах подобен "уклон" и у моята майка.
Пък понеже аз, за разлика от нея, си общувам и тук и навън откровено, честно казано липсата на обръщение, каквото и да е или обидно такова би ме засегнала. На "майката" въобще не държа, но ще се чувствам неловко от покашляния, побутвания, хъхъкания и т.н.
Независимо от това каква е свекърва ми а тя далеч не е идеална като всеки човек и ако тръгна да обяснявам какво и как колко ми е причинила няма да ми стигне времето , пък и кого ли го интересува -та мисълта ми беше че "лелче" не ми допада .
Променили са се нещата , остарели са понятията , но са остарели и хората , който държат на тях и е трудна работа да бъдат променени.На мен не ми харесват тези понятия и разбирания , но какво от това с мен и без мен си съществуват.
Как бих се чувствала аз самата един ден на нейното място -ето това съм се питала ...все пак е хубаво да се поставяме и на чуждото място .Добре или зле гледала съм си детето и идва Пена от Виена , бута ме и ме ръга в ребрата сакън за да не ми каже името или пък недай си Боже "Мама".Е , гадно би ми било често ви казвам.
После ще прибавя и нещо друго никой не е малоумен и е наясно , че децата си имат една майка и един баща и че те като се ожениш или омъжиш не стават автоматично две .Всичко е въпрос на разговори , разбирания , споделяне и принципи.
Моят принцип е да не се държа с другите така както не искам да се държат с мен.А пък кой какво ще говори и прави си е негова работа.
Още на 2-ра страница ако не се лъжа авторката каза че са се разбрали със свекърва си ..а ние си нищим вечната тема....
Променили са се нещата , остарели са понятията , но са остарели и хората , който държат на тях и е трудна работа да бъдат променени.На мен не ми харесват тези понятия и разбирания , но какво от това с мен и без мен си съществуват.
Как бих се чувствала аз самата един ден на нейното място -ето това съм се питала ...все пак е хубаво да се поставяме и на чуждото място .Добре или зле гледала съм си детето и идва Пена от Виена , бута ме и ме ръга в ребрата сакън за да не ми каже името или пък недай си Боже "Мама".Е , гадно би ми било често ви казвам.
После ще прибавя и нещо друго никой не е малоумен и е наясно , че децата си имат една майка и един баща и че те като се ожениш или омъжиш не стават автоматично две .Всичко е въпрос на разговори , разбирания , споделяне и принципи.
Моят принцип е да не се държа с другите така както не искам да се държат с мен.А пък кой какво ще говори и прави си е негова работа.
Още на 2-ра страница ако не се лъжа авторката каза че са се разбрали със свекърва си ..а ние си нищим вечната тема....
Мога да споделя, че майка ми ме накара да кажа на свекърва ми "майко" в деня, в който се сгодихме с мъжа ми. Казах го! И не се гордея, че го направих. Опорочих тази толкова важна дума. След хилядите подмолни нейни постъпки (защото тя не е в състояние да каже нищо в лицето ми), след "хубавата" й реплика, когато направих спонт.аборт "само това ни липсваше", след омразата изписана на лицето й, затова че не съм си кръстила детето на нея или на свекър ми...не се обръщам към нея никак, защото не заслужава да го правя. Никога не съм се държала лошо, никога не съм я обидила, но никога няма и да получи нещо добро от мен. Гадно е, но всеки получава това, което си заслужи.
Мога да споделя, че майка ми ме накара да кажа на свекърва ми "майко" в деня, в който се сгодихме с мъжа ми. Казах го! И не се гордея, че го направих. Опорочих тази толкова важна дума. След хилядите подмолни нейни постъпки (защото тя не е в състояние да каже нищо в лицето ми), след "хубавата" й реплика, когато направих спонт.аборт "само това ни липсваше", след омразата изписана на лицето й, затова че не съм си кръстила детето на нея или на свекър ми...не се обръщам към нея никак, защото не заслужава да го правя. Никога не съм се държала лошо, никога не съм я обидила, но никога няма и да получи нещо добро от мен. Гадно е, но всеки получава това, което си заслужи.
А точно ей за това иде реч!
Няма спор-майката е само една! Съгласна съм,че има толкова добри свекърви-по-добри от собствените ви майки.Такива-уважавайте ги.Наричай те ги както ви е на сърце-дали по име или по друг начин щом ви уважават ще приемат всяко ваше решение.Ама има и такива,на които казват,,кажи му свекърва и по-вече не го обиждай,,това си е цяло наказание да живеш с такъв ,,човек,,.За тях 
Съгласна съм,че има толкова добри свекърви-по-добри от собствените ви майки.Такива-уважавайте ги.Наричай те ги както ви е на сърце-дали по име или по друг начин щом ви уважават ще приемат всяко ваше решение.Ама има и такива,на които казват,,кажи му свекърва и по-вече не го обиждай,,това си е цяло наказание да живеш с такъв ,,човек,,.За тях 
То ако беше да й викам по име, няма проблем. Ама не е в това проблемът. "Майко"-то е проблемът. И то не заради друго, ами защото етърва ми й вика "майко", откакто се омъжи за единия й син, а аз не се обръщам към нея така. Не е въпросът в пречупването на езика, а в принципите. Това е моето мнение. Не желая да й викам "майко", нито съм длъжна да го правя. Дразня се от факта, че робува на мнението на някакви интригантки. Досега все изтъкваше, че няма проблем да й викам "лельо", а сега изведнъж...
Не знам защо изобщо се терзаеш.Жената си има име,използвай го.
Относно това,че другата снаха и казва "майко"....припомни и ,че сте от различни "калъпи". Заяви индивидуалността си и присъствието си възможно най-рано,за да ти е по-лесно при общуване от този род.
Моят казва на майка ми бабо, не е особено очарована. Той е на 32г., а тя на 46г. Да ви кажа не е очарована , а си е младолика
Да ви кажа не е очарована , а си е младолика 
Как бих се чувствала аз самата един ден на нейното място -ето това съм се питала ...все пак е хубаво да се поставяме и на чуждото място .Добре или зле гледала съм си детето и идва Пена от Виена , бута ме и ме ръга в ребрата сакън за да не ми каже името или пък недай си Боже "Мама".Е , гадно би ми било често ви казвам.
После ще прибавя и нещо друго никой не е малоумен и е наясно , че децата си имат една майка и един баща и че те като се ожениш или омъжиш не стават автоматично две .Всичко е въпрос на разговори , разбирания , споделяне и принципи.
После ще прибавя и нещо друго никой не е малоумен и е наясно , че децата си имат една майка и един баща и че те като се ожениш или омъжиш не стават автоматично две .Всичко е въпрос на разговори , разбирания , споделяне и принципи.
Оооо и аз си задавам въпроса - какво би било след време и как бих искала да се обръщат към мен. Никога, ама никога няма да настоявам да ме наричат мамо, мамино и т.н. Не е редно, спрямо истинската майка, не е редно и срещу Пена от Виена.
Задавам си един и същ въпро и едва ли някога ще намеря отговор. Та нашите свекърви все някога са били снахи, все някога и те са имал свекърви - Боже не помнят ли какво му коства на човек да каже „мамо” на чужда жена ......
Та поставям се на мястото на моята свекърва и се чудя какво удовлетоврение ще и донесе, аз чуждото дете да и казвам „майко” .... настояваше, ама не пред мен, а пред съпруга ми. А аз него го резнах и му казах, ако тя има нещо да ми каже да дойде при мен, а не да търси посредник..... Уф, хрумна ми - ми как иначе, неможе да се поххвали пред комшийските клюкарки, че и викам „мамо” - там е целият проблем ......
После ще прибавя и нещо друго никой не е малоумен и е наясно , че децата си имат една майка и един баща и че те като се ожениш или омъжиш не стават автоматично две .
Не само че не ставаш автоматично, ами никога не ставаш - просто няма начин!
Обръщай се към нея с майко + името й. Че имаш една майка е ясно, но щом жената ще се радва, не е чак такъв проблем. Аз на мойта си майка й казвам мамо, мамичко, мамче, на галено, а на свеки майко +име. На свекъра също татко + име. Моят татко почина преди 17 години, бях дете още. Мъжа ми казва на майка ми мамо. Така решихме още като направихме сватбата - аз така предложих. Свекитата нямаха против и по име да им казвам, ама реших, че не са ми наборите от квартала и ще се радват хората. Не са ми първа любов, но се разбираме някак си. И те се радват. Та нали и ние някой ден ще ставаме кой тъща, кой свекърва, кой и от двете...
Може свеки - на галено.
Другия път като се съберете с нейните приятелки и подвикни- "Свекич!" . Да видим дали няма да и липсва "лельо"!
Не бих нарекла свекърва си "Мамо"и не бих искала ако имам син, жена му да ме нарича така. Това са отживелици, не бих потъпкала така всичко, което е направила за мен майка ми, грижите които е положила за мен, само за да направя на някого кефа...
А за тъщите, мъжът ми нарича майка ми по име, а и не се сещам за мъж, който да е бил принуден да нарича тъща си "мамо"?!
Не бих нарекла свекърва си "Мамо"и не бих искала ако имам син, жена му да ме нарича така. Това са отживелици, не бих потъпкала така всичко, което е направила за мен майка ми, грижите които е положила за мен, само за да направя на някого кефа...
А за тъщите, мъжът ми нарича майка ми по име, а и не се сещам за мъж, който да е бил принуден да нарича тъща си "мамо"?!
Абе за к'ъв кеф, за к'ви пет лева става въпрос тука?! Всеки може да се обръща към свекището или каквото го наричате там, както го намира за правилно. Но никой не може да дойде и да ме убеди, че е много уважително да викаш на майката на мъжа ти лельо, свекич или пък да я наричаш по име!
В различните краища на България, а и на света, има различни "имена" на роднините. На моята свекърва викам "майко", на свекъра ми "татко", на всичките роднини на мъжа ми казвам така, както той - чичо, леля, калеко.
Той на моята майка казва "бабо" - така е прието.
И никой от нас не влага някакъв определен смисъл в тези обръщения. При първото си обръщение към майка ми, мъжът ми й се извини, че "тя всъщност не е толкова стара, ама как иначе да се обръща към нея".
А майка ми никога не съм наричала "майко". За мен тя е "мама".
Ако ще и "айше" да й викаш на жената, тя си е майката на мъжа ти. На теб няма да ти стане роднина.
В различните краища на България, а и на света, има различни "имена" на роднините. На моята свекърва викам "майко", на свекъра ми "татко", на всичките роднини на мъжа ми казвам така, както той - чичо, леля, калеко.
Той на моята майка казва "бабо" - така е прието.
И никой от нас не влага някакъв определен смисъл в тези обръщения. При първото си обръщение към майка ми, мъжът ми й се извини, че "тя всъщност не е толкова стара, ама как иначе да се обръща към нея".
А майка ми никога не съм наричала "майко". За мен тя е "мама".
Ако ще и "айше" да й викаш на жената, тя си е майката на мъжа ти. На теб няма да ти стане роднина.
Със свекърва ми живеем вече 8-ма година заедно, в техния апартамент. Още в самото начало на връзката ми с мъжа ми аз често оставах у тях да спя, а не след дълго заживяхме на семейни начала. Бракът ни е от преди 2 години. Та...винаги съм се обръщала към майка му с "лельо", както и той към майка ми. Свекърва ми твърди, че за нея това няма значение, независимо, че вече сме сключили брак. Важното за нея било да има обръщение. Изведнъж днес, след като малко се поскарахме, тя каза, че не ми била никаква свекърва, а леля!!! Попитах я, какъв е проблемът. Тя ми каза, че много хора я бъзикали, че й викам "лельо". Отговорих й, че тези хора са доста прости, щом робуват на такива неща, а и на всичкото отгоре се бъзикат с нея. Както и да е. Накара ме, да не й викам "лельо" пред хората, а да казвам свекърва ми. Попитах я, как трябва да се обръщам тогава към нея - "свекърво" ли? И тя каза "ами да". Разбира се, това ужасно ме изуми. Не желая да й викам "майко", ама и "свекърво" звучи направо...тъпо! Кажете ми, как да се обръщам към тази жена?
Сестро.
Здрасти!Искам и аз да споделя с теб нещо,а ти сама си прави изводите.С мъжо сме заедно от 2 години.В началото и аз виках на свекито леля.Тя нямаше нищо против.Моя мъж има брат,който е женен от 3 години и неговата женd(демек етърва ми)не й казва никак или кара детето да я извика,или я сочи с пръст все едно е дошла от улицата.А това направо си е обидно.Аз също си имам майка,която много си обичкам и бях решила на свекито да си й викам леля.Докато един път както си бъбрехме по телефона случайно се изпуснах(и аз не знам още как стана)и й казах майко и жената се разплака.Честно казано ми стана много гадно и продължих да си й викам така,макар че аз съм единствената която го прави.Просто опитай да се поставиш на нейно място и ще разбереш,че й на нея изобщо не и е лесно.
Zuki,искам нещо да ти кажа-не знам как е положението при вас,не знам що за човек е свекърва ти,не знам какъв човек си ти и защо не можеш да кажеш-майко.Знам само едно-в този не само в този форум хората обичат(сякаш им доставя садистично удоволствие)да обиждат човек,че не бил възпитан,че бил прост,че бил селянин,че бил глупав,че бил....т.н.Аз не съм никаква да ти кажа каква си-и хора,има разлика от тъща до тъща,от свекърва,до свекърва.Вярвам,че всички пишещи,знаят защо не могат/могат да кажат майко или не,имат си причина не една,не бих обидила никой от тук пишещите,най-малко да го нарека невъзпитан-не,не смятам,че едно обръщение прави възпитанието.То трябва да се заслужи.И дори да не казваш майко,трябва да можеш,да имаш сили да и кажеш по друг начин,а тя трябва да е достатъчно приветлива,да се досеща,че трябва да поговорите,за това.Не е работа на снахата,която всъщност се притеснява да говори за това със свеки,а свеки е тази,която трябва да се усети,че чуждият човек има нужда от помощ.Ако ти си културна с нея,възпитано се държиш,мило,това е достатъчно показателство,че си много възпитан човек,а не както някои тук класифицираха хората от раз А обръщението ще си дойде от само себе си-или може би,ако си по-смела бутни нещата с разговора с нея първа-трябва да говорите,за да се разберете как да и казваш.Най-добре е по име-и аз смятам,че е най-добре така,но не винаги има човек тази възможност или смелост при разлика в годините голяма.
МОЛЯ,жени,майки и каквито сте там-не се смятайте за Богопомазани да обиждате човек и да класифицирате някой,който дори не сте виждали през живота си-грозно е.
А обръщението ще си дойде от само себе си-или може би,ако си по-смела бутни нещата с разговора с нея първа-трябва да говорите,за да се разберете как да и казваш.Най-добре е по име-и аз смятам,че е най-добре така,но не винаги има човек тази възможност или смелост при разлика в годините голяма.МОЛЯ,жени,майки и каквито сте там-не се смятайте за Богопомазани да обиждате човек и да класифицирате някой,който дори не сте виждали през живота си-грозно е.
МОЛЯ,жени,майки и каквито сте там-не се смятайте за Богопомазани да обиждате човек и да класифицирате някой,който дори не сте виждали през живота си-грозно е.
Май не е нужно да се вживяваш чак толкова Повечето от постовете са пълни с ирония/макар и черна -момичетата имат достатъчно чувство за хумор. А и повечето говорят от свое име,за своето обръщение към своята си свекърва-не забелязвам някой да плюе и класифицира "някого когото не познава" А колкото до
тя трябва да е достатъчно приветлива,да се досеща,че трябва да поговорите,
-сама си го казала-хората не са еднакви и никое мнение не може да е миродавно 
Тази тема е много разисквана.И аз преди време питах за това.Оказа се,че повечето мами не се обръщат никак към свекървите си,а започват по същество.И аз я лельосвах в началото,но по едно време ми се стори нелепо.Като се роди малкия ме улесни-сега и казвам бабо и тя е щастлива.
Но щом тя иска,може да и казваш свекървичке или нещо подобно..между другото ти реши ли вече?
Но щом тя иска,може да и казваш свекървичке или нещо подобно..между другото ти реши ли вече?
Моето мнение е, че думата майка е свята и аз лично не мога да нарека така чужд човек, който не ме е родил или отгледал. Свекървата може да е майка на половинката, но все пак си остава чуждия човек. Майка съм на две момчета и не мога да си представя някой ден друг освен те да се обърне така към мен. Снаха ми си избра да казва на родителите ми майко и татко и аз още изпадам в размисъл за кого точно говори - за тях или зи нейните родители. Аз казвам на свекърва си и свекър си лельо еди коя си и чичо еди кой си. Майка ми също е леля, само баща ми се направи на интересен и поиска да му казва дядо.
Да и говориш на малко име , но не в гальовната му форма е най- европейският начин на обръщение.Ако е интелигентна жена ще го разбере , но ако не е ...Може би очаква да и кажеш "МАЙКО" ,НО СПОРЕД МЕН С ТОВА СВЕЩЕНО ОБРЪЩЕНИЕ можеш да се обръщаш само към една жена -тази която го заслужава!
Никак не я наричам,гледам да ограничавам контактите си с нея Само едно не мога да разбера как аз трябва да казвам МАЙКО и ТАТКО,а мъжа ми БАБО и ДЯДО ????Къде е логиката???? И стига с тези традиций,все пак живеем в 21в. и много от традицийте са отхвърлени,забравени и т.н.
Да допълня,моята свекърва никога не е говорила с мен относно обръщението,макар че много преди да се оженим съм споделяла че за мен е абсурдно да казвам майко на друга освен на мама.
Само едно не мога да разбера как аз трябва да казвам МАЙКО и ТАТКО,а мъжа ми БАБО и ДЯДО ????Къде е логиката???? И стига с тези традиций,все пак живеем в 21в. и много от традицийте са отхвърлени,забравени и т.н.Да допълня,моята свекърва никога не е говорила с мен относно обръщението,макар че много преди да се оженим съм споделяла че за мен е абсурдно да казвам майко на друга освен на мама.
Чак сега реших да погледна темата и се успокоих, че не съм само аз. Бях започнала да си мисля, а пък и свекърва ми поддържаше в мен впечатлението, че само аз в целия свят не казвам на свекърва си "майко". Убедих, се че не само аз действам с метода на потупване по рамото и последник-детето , но май само моята причина е най-странната. Мен просто ме е срам- срам ме е да и кажа майко, срам ме е да и кажа и по име, направо не знам . И затова до сега сме си без обръщения, а живеем заедно вече 8 год.
Аз винаги съм имала проблеми с имената и обръщенията, до скоро и зълва ми ме беше срам да повикам по име, и ако се запознавам с човек с малко по-особено име,винаги имам притеснение да го използвам.А пък иначе не съм от най-срамежливите, направо не знам. Но тя явно вече се е примирила жената и повече е го прави на въпрос, но ние пък и колко си говорим.....
, но май само моята причина е най-странната. Мен просто ме е срам- срам ме е да и кажа майко, срам ме е да и кажа и по име, направо не знам . И затова до сега сме си без обръщения, а живеем заедно вече 8 год.Аз винаги съм имала проблеми с имената и обръщенията, до скоро и зълва ми ме беше срам да повикам по име, и ако се запознавам с човек с малко по-особено име,винаги имам притеснение да го използвам.А пък иначе не съм от най-срамежливите, направо не знам. Но тя явно вече се е примирила жената и повече е го прави на въпрос, но ние пък и колко си говорим.....
Да ви кажа и при мен го има този проблем с обръщението. Опитвала съм няколко пъти да кажа майко, но не ми се получава. И това няма нищо общо с уважението или т. н. Просто не мога. Дори по име не мога да и кажа, макар че съпругът ми така и казва. Когато се налага да я повикам, казвам майко, но честно казано - избягвам го.
Ние нямаме брак, но имаме почти 10-годишна връзка, така че и аз ще пиша по темата. На майката на приятеля ми никак не и викам, виждала съм я точно 2 пъти за десет години. Ако заживеем по-близо една до друга и започнем да се виждаме по-често, няма да ми пречи да и викам "майко". На моята майка винаго съм викала "мамо" и би ми било по-странно на нея да кажа "майко". Приятелят ми нарича моите родители по име, но разликата във възрастта им не е много голяма.
При нас има един още по-силен момент, който пропуснах да уточня. Значи, подписваме брак в София и на другия ден се прибираме в Димитровград, отиваме да черпим майка ми и баща ми, влизаме и мъжът ми им казва - Здравей майко, здравей татко 
- на моите, без да съм го карала нито аз, нито те, просто така решил човека, защото ги обичал много! Е, аз как да не кажа на неговата майка "майко"!!! Не че не съм искала, но в тази ситуация друго вече не върви...
- на моите, без да съм го карала нито аз, нито те, просто така решил човека, защото ги обичал много! Е, аз как да не кажа на неговата майка "майко"!!! Не че не съм искала, но в тази ситуация друго вече не върви... 
Дали само в България я има тази тъпотия
в Германия не се мамосват и таткосват. по име се обръщат.
децата казват мама и татко, бабо и дядо, всички останали са по име, т.е. няма каки, батковци, лели, стринки и прочие.
директно по име и това е
това е идеално за мен
Тази тема е много разисквана.И аз преди време питах за това.Оказа се,че повечето мами не се обръщат никак към свекървите си,а започват по същество.И аз я лельосвах в началото,но по едно време ми се стори нелепо.Като се роди малкия ме улесни-сега и казвам бабо и тя е щастлива.
Но щом тя иска,може да и казваш свекървичке или нещо подобно..между другото ти реши ли вече?
Но щом тя иска,може да и казваш свекървичке или нещо подобно..между другото ти реши ли вече?
В нашето семейство всички са или на фамилия ( на 90 % са мед лица) или на мише ( от мишлета ). Към първите си свекъри се обръщах по фамилия, но бах учтиво помолена да престана ( изрично ме попитаха пред нашите на годежа как ще ги наричам - още преди аз да отговоря, баща ми каза - ми как -....фамилията ). Съответно не им казвах никак.
Към настоящите ми свекъри ( много ми допада тази думичка ) се обръщам с бабо....и дядо.... Нашето мишле им е трето внуче, а и на тях им допада.
Съпругът ми нарича нашите с бабо и дядо - а те пък страшно му се кефят.
Към настоящите ми свекъри ( много ми допада тази думичка
) се обръщам с бабо....и дядо.... Нашето мишле им е трето внуче, а и на тях им допада. Съпругът ми нарича нашите с бабо и дядо - а те пък страшно му се кефят.
Много я обичам и уважавам, но "майко" не мога да я нарека! Човек си има една майка и ми изглежда много фалшиво всичко. Не знам кой го е измислил това с "майко", но ни поставя нас снахите в кофти ситуация. Аз почти избягвам обръщение, което е УЖАСНО и страшно ме натоварва. В краен случай, "бабо" или по име и аз не знам вече. Съжелявам но не мога да бъда лицемерна и просто да и кажа "майко", като не го чувствам. Но тя е майка на мъжа ми и аз я УВАЖАВАМ точно толкова, колкото и моята майка и мисля, че това е най-важното
П. П. "СВЕКИ" ми звучи много сладко, но ако и кажа така, сигурно няма да ми проговори
П. П. "СВЕКИ" ми звучи много сладко, но ако и кажа така, сигурно няма да ми проговори
Не уважавам свекито, имало е моменти, когато ме е вбесявала и обиждала. Но дори и да беше много добър човек пак нямаше да и кажа мамо. За мен това обръщение е лицемерно. Майка може да ти бъде жената която те е отгледала и бдяла над теб. Свекървата е просто майка на мъжа ти Аз нямам деца но ако 1 ден Бог ме дари с дете момче и стана свекърва не бих искала д аме наричат майко. Уважение може да се засвидетелстна и като наречеш човек с името му, това не е обида, нали така се казва
Майка може да ти бъде жената която те е отгледала и бдяла над теб. Свекървата е просто майка на мъжа ти Аз нямам деца но ако 1 ден Бог ме дари с дете момче и стана свекърва не бих искала д аме наричат майко. Уважение може да се засвидетелстна и като наречеш човек с името му, това не е обида, нали така се казва Аз на моята "маминка" й викам МЪРШОЯД-много й пасва
й викам МЪРШОЯД-много й пасва 
По име. Не случайно всеки човек си има име, за да го наричат с него. Със свекърва ми бяхме единодушни, че е най-добре по име.
Точно така.И аз се обръщам по име и то към всички.Имам една майка, една баба, чичо и т.н.Всички останали си имат имена.не че майка ми си няма де