Аз не мога да говоря за всички деца.Голямата ми дъщеря,която вече се е оформила като личност в някаква степен ни отвръща с внимание,с благодарност и с добри постижения.За нас това е абсолютно достатъчно.но аз никога досега не съм си задавала въпроса под каква форма искам да ми се връща любовта.Аз съм майка,тънки сметки не правя.
- Публикувана: 10 окт. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2007, 10:08 ч.
Не презадоволяме ли децата си?
Дъщеря ми е презадоволена. Да. Обаче с внимание и грижи. Мисля, че това също не е добре - както за нея, така и за мен.
Материално дали е презадоволена - не знам. За някой може би, за други не.
Това, че и купувам маркови дрехи, телефони или играчки не го смятам за презадоволяване. Просто си е нещо нормално. Не гледам на вещите като на нещо кой знае какво, че да се притеснявам от това, че съм ги купила. Не забелязвам и тя да се вторачва в марките и количеството на вещите си. Просто няма какво толкова да се обръща внимание.
Нямам лимит за купуване на ден. Има дни нищо не се купува, в други може да изкупя магазина
Купувам ако има нужда от покупката или аз от шопинг терапия(и аз съм човек де 
) 
Не купувам обаче в случаите, когато ми се мрънка за нещо и натяква и когато на въпрос - "защо ти е това"? отговора е "ми просто така".
Материално дали е презадоволена - не знам. За някой може би, за други не.
Това, че и купувам маркови дрехи, телефони или играчки не го смятам за презадоволяване. Просто си е нещо нормално. Не гледам на вещите като на нещо кой знае какво, че да се притеснявам от това, че съм ги купила. Не забелязвам и тя да се вторачва в марките и количеството на вещите си. Просто няма какво толкова да се обръща внимание.
Нямам лимит за купуване на ден. Има дни нищо не се купува, в други може да изкупя магазина
Купувам ако има нужда от покупката или аз от шопинг терапия(и аз съм човек де ) Не купувам обаче в случаите, когато ми се мрънка за нещо и натяква и когато на въпрос - "защо ти е това"? отговора е "ми просто така".
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.
Въпросът е самото дете от тук - нататък как ще проявява любовта и вниманието си?
За тази, която получава - ок. Но когато дава? Под каква форма ще е?
Ти знаеш ли със сигурност твоето дете дали ще ти дава любов и под каква форма ще е?
Не, и затова се терзая по подобни теми и разсъждавам на глас.
Но и правя паралел със себе си - аз бях презадоволено дете във всеки смисъл на думата... Дълги години можех да демонстрирам чувствата си само в материална форма. Без да си давам сметка колко съм обиждала хората около себе си по този начин...
Не смятам, че съм го изкоренила напълно и затова съм с повишено внимание по темата. Особено, що се касае за дъщеря ми.
Ами аз също съм била глезено дете - с внимание, обич и отделно със задоволяване на прищевките ми. Не съм се научила да изразявам обичта си материално - радвам се когато мога да купя нещо хубаво и скъпо на любимите си хора и в некакъв случай не мисля, че замествам или компенсирам нещо. Когато обичаш - даваш, без да се замисляш дали и какво ще получиш. Така мисля аз.
Всъщност,не материалното презадоволяване е страшно,а отношението,което имаме към вещите и всичко,което ни заобикаля.Например ние нищо не продаваме.Честен кръст,мога да се закълна.Всичко,което сме решили да махнем от употреба се подарява.И на децата така сме им обяснили.Ако имаш нещо повече и то не ти харесва,подари го.Преди няколко дни разбрах,че дъщеря ми е подарила миналогодишни учебници по английски.Те бяха съвсем нови,на половин цена да ги беше продала,добре щеше да е за нея.Но тя ги е подарила.Гордея се с нея.
Хич не е лесна нашата...
Често пъти ми става гадно, като знам какво чудо планини играчки, дрехи, глезотии е вкъщи за малкия.
Всяко нещо прието за даденост и задължително нашо.
Лошото е че като видим, че някой друг има нещо и го харесаме, задължително трябва да го имаме.
Купуват се неща под път и над път, като се реши, че иска нещо се реве с часове докато не се купи. И аз преди си мислех, че няма нищо лошо в това да радваш детето си по този начин. Но нещата се обръщат на диктатура. Искам го, сега, веднага и всички да ми козируват...
А, не, няма да стане.
Сега искал филм за червени динозаври, които се пускат по пързалка.
И всяка вечер се реве и мрънка за този филм. Е откъде да му го взема? Вече от лиготия се чуди какво да поиска. Точно така си е. Искаше червени динозаври играчки, е, добре, има вече няколко вида червени динозаври - майка, малко и червено пиле динозавър. Сега искал филм за тях. Ами да взема да му го изиграя, снимам и режисирам. Аман.
Преди няколко седмици бяхме на тема лъвове. Ами сигурно имаме десет лъвчета вече всякакъв калибър, въртяхме Цар лъв, Ково и майката на Тимон до откат. Чак от Франция от Дисниленд му донесоха комплект на Цар Лъв.
Преди това на филма Количките.
И за всяко се има всичко - чашки, чинийки, героите, дрехи, играчки по много и от всички.
Ами вече съжалявам. Имам едно диктаторче, което не умее да цени, постоянно иска и се тръшка ако не получи. Сменяме тактиката и това е.
Често пъти ми става гадно, като знам какво чудо планини играчки, дрехи, глезотии е вкъщи за малкия.
Всяко нещо прието за даденост и задължително нашо.
Лошото е че като видим, че някой друг има нещо и го харесаме, задължително трябва да го имаме.
Купуват се неща под път и над път, като се реши, че иска нещо се реве с часове докато не се купи. И аз преди си мислех, че няма нищо лошо в това да радваш детето си по този начин. Но нещата се обръщат на диктатура. Искам го, сега, веднага и всички да ми козируват...
А, не, няма да стане.
Сега искал филм за червени динозаври, които се пускат по пързалка.
И всяка вечер се реве и мрънка за този филм. Е откъде да му го взема? Вече от лиготия се чуди какво да поиска. Точно така си е. Искаше червени динозаври играчки, е, добре, има вече няколко вида червени динозаври - майка, малко и червено пиле динозавър. Сега искал филм за тях. Ами да взема да му го изиграя, снимам и режисирам. Аман.Преди няколко седмици бяхме на тема лъвове. Ами сигурно имаме десет лъвчета вече всякакъв калибър, въртяхме Цар лъв, Ково и майката на Тимон до откат. Чак от Франция от Дисниленд му донесоха комплект на Цар Лъв.
Преди това на филма Количките.
И за всяко се има всичко - чашки, чинийки, героите, дрехи, играчки по много и от всички.
Ами вече съжалявам. Имам едно диктаторче, което не умее да цени, постоянно иска и се тръшка ако не получи. Сменяме тактиката и това е.
и на нас не ни се е случвало да продаваме вещи. Обикновено подаряваме, но най-често омаляли дрехи на децата ,които са обличали съвсем малко. Но книги, учебници и др. подобни си остават за нас, защото ни харесва да имаме книги. А за подарък купуваме.
Добре, че децата не са съвсем наясно колко пари даваме за извънкласните занимания. Важното е, че им харесва и се връщат усмихнати и сякаш по-благородни.
Добре, че децата не са съвсем наясно колко пари даваме за извънкласните занимания. Важното е, че им харесва и се връщат усмихнати и сякаш по-благородни.
И при нас е същата работа като при Chanel. Независимо какви марки са нещата, колко пари са ни стрували всичко се подарява. Така си е било от край време и моята щерка така си е свикнала и няма нищо против. Дори сама като види, че нещо не и става или не го ползва решава да го подари.
Така, че колкото и да е задоволена от към вещи съм видяла, че има правилно отношение към тях и не се притеснявам.
Така, че колкото и да е задоволена от към вещи съм видяла, че има правилно отношение към тях и не се притеснявам.
RadostinaHZ, има изследвания според които, пазаруването за жената създава същата емоция като от секса.
Наистина има случаи, когато пазара ме разтоварва. Макар и рядко, защото все пак предпочитам другия тип разтоварване
Това е в кръга на шегата разбира се
Наистина има случаи, когато пазара ме разтоварва. Макар и рядко, защото все пак предпочитам другия тип разтоварване
Това е в кръга на шегата разбира се
Питам, защото за мен си е почти наказание да ходя по магазините. Ако можех и бях сигурна, че размерите си отговарят, бих пазарувала всичко по каталог или всякакви други виртуални методи.
Май предпочитам другото
А нашите деца знаят до стотинка какво ни струват техните извънучебни занимания.И двете са доста ангажирани със спорт,изучаване на езици.Тази година предстои и кандидатстване,сещате се,че става въпрос и за частни уроци.Изчислила съм й приблизително какво ще ни струват само уроците й по математика и български.Тя е голяма,има ясна представа вече за какво става въпрос.Аз много рядко казвам "не".Но ако го кажа за нещо,значи е окончателно.Мразя да давам съвети,но все пак бих си позволила да кажа,че според мен ако успее човек да изкорени от детето си естественото чувство за мрънкане -купи миии,дай миии.. и ако успее да му покаже чрез личен пример,че материалното е просто за собствено улеснение,не за парадиране пред хората- няма да има причини да се притеснява.
Не мислите ли, че децата ни са презадоволени? То не са най-нови марки GSM-и, дискове с филмчета ( имаме у нас колекция за 200 лв.), ами играчки - цял кашон ( като не смятам счупените, които съм изхвърлила).... .А всекидневното купуване на шоколади, разните му там вкусотии, които продават. Като се изредят и бабите и дядовците...каквото не е поискало детето, това няма ...
Не правим ли лоша услуга на децата си като им угаждаме на повече от прищевките им? Сякаш те не могат да оценят това, което имат. За пример : миналата седмица моят син си изтърва телефона във водата. Разплака се, чак пищя от ужас в първия момент....дожаля ми...успокоих го ..нищо не е станало му казах,сега за един телефон да не плаче на мама момчето .... След 2 дни му купихме друг на старо, ама хубав си беше..Излязъл нашият да играе и го загубил...колко му се карахме...почувства се виновен.....но и аз изпитах вина - трябваше да го оставим малко без телефон, да разбере какво е да няма.
Не правим ли лоша услуга на децата си като им угаждаме на повече от прищевките им? Сякаш те не могат да оценят това, което имат. За пример : миналата седмица моят син си изтърва телефона във водата. Разплака се, чак пищя от ужас в първия момент....дожаля ми...успокоих го ..нищо не е станало му казах,сега за един телефон да не плаче на мама момчето .... След 2 дни му купихме друг на старо, ама хубав си беше..Излязъл нашият да играе и го загубил...колко му се карахме...почувства се виновен.....но и аз изпитах вина - трябваше да го оставим малко без телефон, да разбере какво е да няма.
Грешката според мен е ,че ги правим материалисти и то маркови.Ама как се изразих 
по-точно - ако телефона не е ....последен модел,маратонките - адидас и такива ми ти неща.Мисля,че не трябва да ги караме да робуват на вещите.Ами купи му по - обикновен телефон и му обясни,че върши същата работа,а не да пищи от ужас за една батерия и малко пластмаса.Много важно да е жив и здрав.Аз се опасявам да не станат като на една колежка сина и - вдигнал скандал,че прекарали една тобра цимент с колата му и цял ден лъскал и мил.Тя вика - на 20 години,а пищи като бебе за една кола.Как го научих така??? Аз не искам точно това.Е,не да хвърля и да чупи,но и да "свършва живота " му ако няма маркови дънки не съм съгласна.
Според мен трябва да се прави разлика между купуването на маркови неща, защото са по-хубави и качествени и парадирането с такива. Не може да отречем по хубавата марка само, защото не можем да си я позволим или за да не направим детето сноб. Ами как да кажа на хубавото грозно, като не е така. Ако не мога да си го позволя не си го позволявам, ако мога - мога.
Не разбирам както тоталното отричане на марковите неща, така и купуването им само за да ми видят хората етикета.
Не разбирам както тоталното отричане на марковите неща, така и купуването им само за да ми видят хората етикета.
Така е, Летисия.
Привърженик съм на т.нар. маркови продукти единствено от съображения за контрол на качеството, дълготрайност и безопасно използване. Не винаги марковото означава отлично качество, но в много случаи има смисъл. Правя си сметка за съотношението цена/качество и така решавам кое каква марка може да бъде. В това число включвам и "кучата марка".
Не харесвам парадирането с етикетчетата. Все пак това са само вещи.
Привърженик съм на т.нар. маркови продукти единствено от съображения за контрол на качеството, дълготрайност и безопасно използване. Не винаги марковото означава отлично качество, но в много случаи има смисъл. Правя си сметка за съотношението цена/качество и така решавам кое каква марка може да бъде. В това число включвам и "кучата марка".
Не харесвам парадирането с етикетчетата. Все пак това са само вещи.