Публикувана: 10 окт. 2007, 10:13 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2007, 10:08 ч.

Не презадоволяме ли децата си?

3 417
86
1

# 45 10 окт. 2007, 14:59 ч.

Мнения: 494

  Смятам,че авторката е права.В основни линии.Презадоволяваме ги.Въпросът е дали това е добре.Ако реагираме първосигнално,веднага ще отсечем-вредно,ще ги разглезим!Обаче лишаването дава по-лоши резултати-доказано е!И?Какво тогава да правим?Ще даваме,когато и каквото можем!Но по заслуги или като подарък,по случай някакъв,а не безцелно.Това смятам за страшно важно!
  Ако моето момче последва някой мой съвет или спазва моя забрана(за дълго,а не временно)-тогава аз му купувам нещо желано,като задължително го насърчавам да продължи в същия дух,като го хваля и му давам да разбере колко съм горда с него.Разбира се,винаги зависи за какво става дума.

  Никога,ама просто никога, няма да му купя някоя тъпотия,която е абсолютно ненужна за малко дете-например мобилен телефон,който струва 700-800 лева.Т.е.,опитвам се да съм обективна по отношение на това,кога нещо е прекалено.Не е трудно да се обясни на едно дете,че ще му го откраднат на първия ден,веднага щом го покаже(примерно).
  Насърчавам ги(и двамата ми сина) да си събират парички в касичка(едни много свежи гъбки) -част от рестото,когато са напазарували вместо мен или ако някоя от бабите им даде,или като сурвакат на 1 януари и пр...
  С други думи,опитвам се да намеря някаква среда-доколко успявам-само времето ще покаже Grinning

# 46 10 окт. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 3 153

Цитат на: Chanel в ср, 10 окт 2007, 14:34

Мразя да давам съвети,но все пак бих си позволила да кажа,че според мен ако успее човек да изкорени от детето си естественото чувство за мрънкане -купи миии,дай миии.. и ако успее да му покаже чрез личен пример,че материалното е просто за собствено улеснение,не за парадиране пред хората- няма да има причини да се притеснява.

По-добре не бих го казала! Това е ключът.

# 47 10 окт. 2007, 15:36 ч.

Мнения: 2 441

Според мен всяко поколение родители мисли така за децата си, защото по времето, когато родителите са били деца, не е имало такива неща. Но детето живее в неговото време и няма база за сравнение какво е било преди и реагира към съответния момент. В този смисъл хубавия мобилен телефон, качествените дрехи/едва ли наистина маркови - една тениска на Gap в New York например е 50 долара, а тук тениска с такъв надпис струва 20 лева/, играчките на Лего и Барби не са нещо изключително.
Проблемът е обаче, когато чрез купуването на вещи се задоволяват потребностите на детето от обич, грижи, внимание. И аз преживях етапа, когато преди десетина години синът ми беше малък и вечер се прибирах късно и му хвърлях едно лего да си се занимава и си мислех, че съм направила добро за детето, нали развивам му въображение и двигателни способности. Пък се оказа пренебрегване на нуждите му, добре, че се осъзнах навреме и оттогава първо наблягам на задоволяването на духовните ценности, обобщено казано. Да, ама това е много по-трудно от подаряването на играчката Peace

# 48 10 окт. 2007, 15:56 ч.

дядовата ръкавичка
Мнения: 3 941

Аз имах един период от около година след раждането на първото ми дете, в който купувах дрехи и играчки за него като обезумяла. Радвам се, че тази страст отмина, а и не смятам, че тогава съм успяла да разглезя бебето.

Обяснила съм, че подаръци/играчки се получават само по някакъв повод - РД, ИД, Коледа. Ако много силно искат нещо, го получават на най-близкия празник.
Без уговорки и по всяко време купувам единствено книжки и игри, развиващи техните способности.
Правилото - по едно нещо на ден, важи и при нас, но се отнася само за лакомствата.

И независимо от това смятам, че децата ми са презадоволени. Пример: бях обещала на сина си да му купя каквото си избере по случай завършване на предучилищна. Ами след двучасово зяпане по щандовете, накрая си тръгнахме с празни ръце, просто защото повечето неща вече ги има под една или друга форма.

А стойността на извънучебните занимания, мисля, че изобщо няма отношение към темата.

# 49 10 окт. 2007, 16:09 ч.

Мнения: 6 164

Крис е малък и не съм се замисляла още. Но не мисля, че като му купуваш, го презадоволяваш. В крайна сметка не можеш да купиш всичко. Винаги ще има някой с повече. В момента живеем във време, в което децата да имат мобилен е явно нормално. Все едно ние като деца да сме се чувствали презадоволени, че караме колела. Обаче един имаше Балканче, друг БМХ. Simple Smile

Важното е да учиш детето да оценява и пази вещите си и да не ги приема за даденост.

# 50 10 окт. 2007, 17:10 ч.

Мнения: 3 146

Нямам пари за маркови телефони и разни подобни неща, но мисля, че и тези колички и играчки от яйца и 100 книжки, които не поглежда много-много, вече го правят презодоволен!!!!!!!!

# 51 10 окт. 2007, 17:26 ч.

Мнения: 7 415

Цитат на: Летисия в ср, 10 окт 2007, 14:46

Според мен трябва да се прави разлика между купуването на маркови неща, защото са по-хубави и качествени и парадирането с такива. .

Това имах предвид.Може да не съм се изразила правилно и да не сте ме разбрали.Според мен трябва да носиш и "Версаче" без да ти пука и без да се тръшкаш защото си го изцапал с блажна боя. Mr. Green

И другото - като не са ти купили маркови дънки да не мислиш,че светът е свършил.
И малка забележка - и при марковите има боклуци произведени в Китай. Twisted Evil

# 52 10 окт. 2007, 17:59 ч.

Мнения: 3 146

Според мен, презадоволен ознавачава, човек, който получава повече неща, отколкото има необходимост. Въпросът е да се дефинира величината и съдържанието на понятиеот "необходимост" в случая. Маркови или не, това няма значение! Важното е дали не са прекалено много, дали не е всичко, а и повече от това, което детето иска или от което действително се нуждае за развитието си или за изграждането си като личност.
Смятам, че по принцип съвременното разбиране за благоденствие и успех е неразривно свързано с презадоволяване на нуждите. Вие самите сме презадоволени, затова презадоволяваме и децата си несъзнателно.

Консуматорското общество по дефиниция е общество, което се стреми към презадоволяване.

# 53 10 окт. 2007, 20:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Не, не мисля така. Naughty

Поне моето дете не е. На този етап от живота й - изобщо няма идея кое колко струва и цени еднакво топче от 1 лев и кукла Барби от 40...
Наскоро ме попита кога ще имаме ДВД и няколко дни след това поиска Пони. Дадох й право на избор - дядо Коледа ще й донесе или ТВ и ДВД за стаята или пони/играчка/. Избра си Пони. Mr. Green

Стаята й е пълна с играчки, гардероба с дрехи и обувки и какво от това? Тя не е поискала дори 1/100 от нещата - купуваме й ги за собствено удоволствие, поне такова ми е чувството на мен...
Играе си с часове с играчките си, когато ни остане време.
Рядко да не кажа почти никога не се тръшка да й купя бонбони или играчки или каквото и да било. Най-често иска да й купя книжка и в нейно име се отказва от играчка.

Според мен всичко е въпрос на възпитание и ценности на родителите. Не коментирам какво си купувам, от къде и колко струва нито с детето си, нито с други възрастни. Вещите са просто вещи, а не смисъл на живота ми, макар да държа да са качествени. Не се тръшкам ако някоя скъпа вещ се счупи или изцапа и не уча дъщеря ми на подобно отношение. Важно е как се отнасяме към хората, а не към вещите.

# 54 10 окт. 2007, 20:33 ч.

София
Мнения: 62 595

Значи опряхме до това какви са ценностите на родителите и оттам на децата.

Например, за мен е по-важно да има пари за обучение на членовете на семейството, отколкото за кола, например. Защото колата е някаква вещ, а полезното образование и обучение служат на човек за цял живот и правят добавена стойност в бъдеще.

# 55 10 окт. 2007, 20:33 ч.

Мнения: 9 905

понякога се чудя дали не го лишавам. Какво означава лишаването в днешни дни? Той е малък, на това изобщо не означава нищо. Още не е започнал да си иска и да се тръшка, чакам с известен страх този момент - какво ще обяснявам за вещите, тяхното значение и тяхната стойност.

# 56 10 окт. 2007, 20:57 ч.

Мнения: 6 206

Иса и аз мислех абсолютно едно към едно като теб, но какво стана, че постоянно чувам искам, искам, искам, дай ми...
Купувах без да коментирам, без да обсъждам, само за да имаме няколко часа щастлива игра, защото нещо ми е харесало, защото знам, че ще си играе. Обаче какво става, когато му занесох страхотно въртолетче преди няколко дни, въртолетче за което знам, че други деца ще се радват страхотно много, което бях избирала два часа и ми се каза не го искам, махай го, малко е. Не може да влезнем да бензиностанцията и да не излезем с количка, ама не каква да е, ами от големите метални коли. Не можем да отидем до пазара дори и да не купим от неговите списания. Значи се избира да е голямо, да е хубаво, да е метално, да е еди какво си. Не приемаме какво да е. Не уважаваме старанието на другите.
Тогава сме презадоволени, пренаситени, незаинтересовани от нищо. Каквито деца срещам всеки ден...
Съжалявам, убедена съм, че това не води до нищо добро.

# 57 10 окт. 2007, 21:20 ч.

София
Мнения: 6 999

Каспър, аз не купувам непрекъснато. Naughty

И не чувам 'искам...искам...' Може би за това съм доволна за сега от този начин на възпитание. От бензиностанциите излизаме с близалка. Grinning

Смятам с годините да променя нещата и от правилото "Купувам, но едно" да минем на бюджет, в който да си простира нуждите.

# 58 10 окт. 2007, 21:29 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: Isa в ср, 10 окт 2007, 21:20

Деница вече почти месец е на този принцип. Трябва да се вмести в левчето си. Има напредък - вчера имаше пари за дъвка на Василена Mr. Green

# 59 10 окт. 2007, 21:38 ч.

Мнения: 3 367

не;
не купувам заради купуването,нито за нас,нито за тях ; не са искали никога,не се обсъжда май изобщо това у нас..
ако има нужда-разбира се,но това е задоволяване,а не пре-
книги купувам само без повод,играчки-и с повод вече не купувам,дрехи износват много на близки приятели,телефони и пр нямат и не мисля да имат скоро; филми не купуваме,взимаме под наем;фулмастер и пластелини подменям като съвсем се опоскат..
нямам правило за "купувам едно",хич не купувам ако не трябва..

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Причина:

Причина: