Разсиновяването-тема табу???

изчиствайки емоциите винаги съм се питала какъв е прагматичния смисъл на прекратяването на осиновяването като правна възможност . Сравнявайки го с биологичното родителство, където няма подобна правна възможност, иначе според ск - При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход Значи не съвсем ...
И пак категорично без емоции (честно ) Абсолютно съм за тази възможност да отпадне, не знам как е по другите държави

Трябва да има някакъв практическ смисъл, но на мен ми убягва ... Категорично не е наследство и имоти. Ако искаш да лишиш детето си от наследство има 129 други начина.

имам чувството, че отговора на въпроса ми намирам като се отдръпна и се опитам да видя в цялост  обществената концепция за осиновяването към момента на възникването на тази възможност у нас, че и до днес

Фуси, за първи път да съм абсолютно съгласна с теб.

Ето, че както обществото ни е недорасло и има осиновените деца като различни , да не кажа направо втора ръка деца, така и законът ни приема за други, различни, недостойни и най-вече лесно отстранима пречка.Биологичното дете както и да те разочарова не можеш да изоставиш ей така, да се отървеш и започнеш на чисто, докато осиновеното щом те разочарова и не отговори на изискванията ти с "лошите" си гени, разсиновяваш го и ето ти решение на проблема, ето ти възможност за ново начало, далеч от проблемите на детето, излъгало очакванията ти.
Как тогава да се почувстваме равни с биологичните, как като не сме, нито пред обществото, нито пред закона...........................това е горчивата истина.
Не искам да критикувам никого, но в дъното на разсиновяването според мен е едно-неоправданите очаквания, разочарованието и отдръпването.Това го усеща и детето, което го наранява още повече и го кара да отговори някак, неразбирайки как с наранената си душа съвсем разочарова осиновителите и накрая се стига до "удобното" решение.Така разочарованите родители намират покой, който не биха могли да намерят биологичните, те нямат тази опция за избор.

ето това искам да кажа ...

А според мен за моето семейство и моите деца важното е да са равни в нашите сърца.

и аз съм напълно съгласна с фусси.
не мога да приема никакви доводи, които да направят разсиновяването приемливо в очите ми.
но не мога да се абстрахирам от емоциите.
да приема възможност за разсиновяване, означава да си оставям вратичка, да съм майка, ама не съвсем.
тц, откъдето и да го гледам, съм против.
след като съм родила едно дете със сърцето си, връщане назад няма. каквото и да се случи. живея с тези убеждения и искам детето ми също да живее с тях.

Ами не съм съгласна, че биологичните родители нямат опция за избор. Нека не забравяме, че домовете в България са пълни с деца, които не знаят как изглеждат водещите им се по документи майки и бащи. Огромна част от тези "майки" и "бащи" си живеят така, че все едно нямат никакви задължения към никого - от момента на захвърляне на детето в Дом, те са си започнали "на чисто". Да вярно, децата се водят по документи наследници на някого, ама познавам няколко такива "наследници", които като излязоха от домовете никой "наследодател" не благоволи да ги приюти в дома си и да им подаде ръка и се борят абсолютно сами в непознатото за тях общество извън Дома.

Родителите оставят децата в Домове не само като новородени, имат право да го направят по всяко време, докато детето не е навършило пълнолетие. На практика това е отърваване от тях в повечето случаи защото просто са бреме в живота им. Да, вярно е, че повечето деца по домове произлизат от определени социални слоеве на обществото. Но и осиновители стават съвсем не само хора от каймака на обществото. Защо да приемаме, че една родила детето си майка и гледала го няколко години има право да го захвърли в Дом когато й писне от грижи по дете по някакви причини и да продължи живота си "на чисто", а един осиновител да не може? Всъщност да може, но не и да подписва декларации за отказ или да разсиновява, а просто да го остави в Дом когато му писне от грижи по дете по някакви причини и то повече да няма никакви шансове да се намери дом и семейство за него?

Ами, Ганката, то и сега може осиновителя да остави детето в дом, също като биологичния родител, никой не му забранява. Но осиновителите освен това имат опция - разосиновяване. Какво значи това - документално се прекъсва връзката. По-различно е.

Моето убеждение е, че ако един човек реши, че от определен момент нататък не желае повече да бъде родител, няма законова сила на света която да го накара да бъде такъв. Такива хора има и те не могат да бъдат превъзпитани да мислят и чувстват в дух "след като съм родила едно дете със сърцето си, връщане назад няма. каквото и да се случи. живея с тези убеждения и искам детето ми също да живее с тях". И ако на тях им бъде вменено насила да продължават да бъдат родители, без да имат друга възможност, не ми се мисли за последиците....

От друга страна съм категорично против цяло едно детство и юношество да преминава по Домове заради отказа да се поеме отговорност от страна на родителите. Защото от там излизат предимно трудно адаптиращи се (ако не получат нечия солидна подкрепа поне в този момент) млади хора.

Когато говорим за отпадане възможността за разсиновяване, не бива да забравяме и че и самият осиновен може да го поиска и получи когато стане пълнолетен. И по сведения на Светкавица има такива случаи.

Колкото до латентното съществуване на някаква документална връзка..... Един от братовчедите на мъж ми не беше виждал биологичната си майка 15 години и научи за смъртта й съвсем случайно година и половина след събитието. Не знам как се оправя сестра му с документите за наследство, но явно той не е нужен като присъствие никъде, защото всичко е уредено предварително. (става въпрос за имоти в центъра на София)

разликата е, че когато осиновителя пожелае, може да изтрие напълно детето от живота си - няма права, няма задължения нито в едната нито в другата посока.
когато такава възможност съществува 100 процента ще има хора, които ще осиновяват по начина "Що да не пробвам да се оженя като мога да се разведа когато поискам" (както се ожени авторката на настоящия пост  )
Пак ще се върна на обществената концепция за осиновяването ...
Биородителите нямат такава опция.
Значи обществото, оттам законодателя не счита осиновителите за равни с био родителите, счита ги за нещо по-така готини, та им дава жокер ако са сбъркали .... отвратителна работа ... но млъкни сърце  

Ганката, не е въпрос само за късане на емоционални връзки ... тук става въпрос за прекратяване на правни връзки...продължавам да се питам защо я има тази правна възможност. Без емоции ... математически се питам 

Няма как да я имат тази опция биородителите. Връзката биородител - дете не е правна, а кръвна, няма как да се измисли човешки закон, който да разкъса тази връзка. Сигурно на някои биородители много би им се искало да има начин, но няма как да върнат на Дядо Боже творението си. Изконното задължение да се грижат за децата си е тяхно и само тяхно. Е, законът предвижда да имат право да се откажат от тези си задължения (и права) и да ги прехвърлят върху друг. Но... ако никой не иска да ги отмени, просто нямат избор.

А в основата на връзката ни с нашите деца стои един съдебен процес и съдебно решение, въз основа на което възникват правата и задълженията между нас. И пак въз основа на законотворческите принципи (доколкото съм прелиствала разни юридически учебници) когато в правото се постановява възникването на връзка между две или няколко лица с произтичащи от нея права и задължения, трябва да се предвидят и опции за прекратяването на тази връзка.(само не ме бийте - просто разсъждавам трезво и без емоции)

А обществото и неговите нагласи са друга тема... Както и хилядите пропуски и отворени вратички в законите касаещи процедурата по осиновяване.

няма бре, няма да се бием - по принцип си права и е точно така ... само на мен ми се иска да е малко по-различно...
макар формално да ми е ясно че си напълно права

 

и разводът и разсиновяването и старческите домове, и домовете майка и дете ... и много други сърцесвиващи неща съществуват защото не сме достатъчно добри- хората като цяло и трябва някак да се урегулират последиците от лошотията ни... въпросното урегулиране е толкова добро колкото сме добри  тоест недостатъчно и кръгът се затваря...
дори самото осиновяване съществува и е урегулирано защото има родители способни да изоставят децата си...

Fussii е разбрала какво точно имам предвид и дори е внесла яснота по разсъжденията ми. Благодарско Fussii  
Колкото и да се нищи темата, нищо не може да направи равни биородителите и осиновителите, не само заради опцията разсиновяване, има още много други законови шегички, които обуславят различието.За обществото и нагласата му да не говориме-там е ясно, при нашият дивашки манталитет никога няма да имаме зряло и цивилизовано общество, за което осиновяването да носи тази лекота е естественост, която има за баш европейците и американците.
Това е горчивата истина, както е истина че има и ще има хора, които осиновяват за да имат и те като другите семейства дете, пък ако не им хареса и не отговаря на усещането им за "класа" то ще го върнат и ще пробват пак, пък ако няма нищо от "соя им" ще си гледат животеца без деца, нали са пробвали........................чувала съм подобни изказвания от хора, считани за интелигенция и имащи себе си за недостижимо изтънчени и префинени, чието ниво едва ли има живо същество, което да достигне, та какво остава да им подобава и да не ги резили.
Някой може да ме нахапе, но не мисля че ако едно малко същество го дариш с цялата любов, нежност и топлина, на които си способен, то ще ти отвърне с огромни злини и ще те докара до там със зверствата си спрямо теб, че да прибегнеш към разсиновяване.Има деца изживяващи зле пуберитета и истината, създаващи проблеми, но нещата са двустранни, нека не си затваряме очите и да си говориме празни приказки.Истината винаги е някъде по средата, но никой няма да влезе тук и да напише ужасните думи или действия с които е дарил осиновеното си дете..........дори най-грешният ще се ожали така, че след поста му да завалят разбиращи го, сърцераздирателни и подкрепящи изказвания

Някой може да ме нахапе, но не мисля че ако едно малко същество го дариш с цялата любов, нежност и топлина, на които си способен, то ще ти отвърне с огромни злини и ще те докара до там със зверствата си спрямо теб, че да прибегнеш към разсиновяване.Има деца изживяващи зле пуберитета и истината, създаващи проблеми, но нещата са двустранни, нека не си затваряме очите и да си говориме празни приказки.Истината винаги е някъде по средата, но никой няма да влезе тук и да напише ужасните думи или действия с които е дарил осиновеното си дете..........дори най-грешният ще се ожали така, че след поста му да завалят разбиращи го, сърцераздирателни и подкрепящи изказвания[/color]
[/quote]

Подкрепям!