Е такова нещо посмъртно няма да издържа 39 дни, какво остава 39 години... Не е за мен тази работа, свръх разбиранията ми е просто.
- Публикувана: 13 окт. 2007, 21:25 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2007, 14:00 ч.
в леглото заедно,парите-отделно!
Е такова нещо посмъртно няма да издържа 39 дни, какво остава 39 години... Не е за мен тази работа, свръх разбиранията ми е просто.
Е такова нещо посмъртно няма да издържа 39 дни, какво остава 39 години... Не е за мен тази работа, свръх разбиранията ми е просто.
Не мога да разбера подобни отношения, мога само горещо да съчувствам на жени, изпаднали в подобно положение.
Аз, неведнъж съм коментирала подобни теми, в моето семейство цари партиархат в това отношение, издържа се изцяло от мъжа ми, независимо от моите лични доходи, които никак не са скромни.
Преди години, когато доходите ни бяха скромни, събирахме парите на едно място и всеки си взимаше за разумни и не толкова разумни покупки. Сега е просто безумно да държим пари в къщи, при положение, че два пъти ни разбиваха апартамента. Всеки си внася парите по сметка и после аз плащам сметките по интернет, защото прекарвам доста повече време пред компютъра, а той пазарува понеже щъка повече от мен, аз купувам дрехи и други за мен, за него и за детото, а големите неща купуваме заеднол В смисъл един път той, един път аз. Просто няма определена система, но никой не се стиска, така, че мен ме устройва абсолютно това положение. Не приемам за нормално мъжете да оставят жените си със жълти стотинки, особенно в моментите когато са по майчинство. Карала съм се жестоко със наши приятели които практикуват тази система. Няма по тежка и отговорна работа от това да си отглеждаш детето. Трябва да си освободена от всякакви странични проблеми, за да си спокойно и да е спокойно детето.
Хм, аз явно съм попаднала на мъжа мечта ,затова и пиша анонимно 
Моят човек печели много добре , всеки месец ми показва фиша от заплатата си , а отделно аз разполагам с неговата банкова сметка т.е. имам карта към нея и харча както намеря за добре, но съм си пестеливичка може би затова съм му спечелила доверието или по друг начин незнам 
Моят човек печели много добре , всеки месец ми показва фиша от заплатата си , а отделно аз разполагам с неговата банкова сметка т.е. имам карта към нея и харча както намеря за добре, но съм си пестеливичка може би затова съм му спечелила доверието или по друг начин незнам 
Истината е, че винаги, когато чета подобни теми, се учудвам безкрайно на човешкото безумие.
Не мога да разбера подобни отношения, мога само горещо да съчувствам на жени, изпаднали в подобно положение.
......
Такива крайни изказвания не бях чела скоро...
Никой няма гаранция за нищо. Днес е едно а утре може да е друго...Един ден да не паднеш на клона...
Не ти го пожелавам да изпиташ това "безкрайно човешко безумие".....
Ние имаме 2 отделни сметки, но имаме общи кредитни карти. Той няма достъп до моята, нито аз до неговата сметка(по съображения за сигурност се издава карта само на притежателя на сметката). Моят мъж издържа изцяло семейството Моите пари се събират за покупка на къща. Аз имам кредитни карти и ги харча както ми падне, той ги покрива от неговата сметка. Знам до стотинка колко изкарва и колко има, той също за мен. Не ми е ясно как се планира бъдещето на семейството и децата ако хората плащат само това което е текущо а другото си го държат за себе си. Нито разбирам подобни "горди" изказвания..."виж колко сме си добре нито той знае колко изкарвам, нито аз него...а сме супер семейство"Е какво ще стане с това семейство, ако не дай си боже нещо стане фал, някой се разболее, не може да работи по някаква причина? След като не е имало общо планиране на финансите. Да не говорим за неща от сорта че се взимат заеми без знанието на другия. Това е безотговорно поведение, особено ако има и деца. И разбира се тотален показател за това всъщност какво "семейство" е това!
Да те " успокоя " че и мойте родители са така.Уви майка ми го разбира когато аз съм бебе.Защото преди баща ми никога не е имал пари все майка ми .Изведнъж той проима и не даваше нищо.Ако аз му поискам трябваше да кажа за какво са ми.Ако майка ми поискаше ей така да си има не й даваше.Та аз си измислях че ми трябват за нещо за у-ще и после ги давах на нея .Глупичкия ми баща не разбираше.Показвах му няколко пъти учебник който уж съм си купила и т.н
Това е до възпитание.Ако майка му и баща му са правили така значи и той ще прави така.Ние със съпруга ми си държим парите на едно место и на кой когато му трябват за нещо си взима.Ако евентуално са свършили или са към края си правим сметка да ли може да вземе той аванс или аз или да чакаме до заплата.А майка ми и баща ми имат 39 години брак баща ми от 26 години все си крие парите.Даже имаше наглостта да ги зашива в балтона си.Веднъж майка ми ги изпра.А аз каквато бях лисица все ги надушвах и ги давах на майка ми.Е верно вечерта имаше огромен скандал,но всеки път му намирах скривалището на парите.Баща ми не се предаде.Опитай се да говориш с него макар че че няма да помогне.Защото "моето си е мое чуждото общо"Кажи му че за това сте се оженили да делите на половина.Все пак децата заедно сте ги правили и колкото са твой толкова са и негови.Независимо че му е било кеф в правенето.Пак казвам това е липса на възпитание.Съмнявам се да успееш да го
Това е до възпитание.Ако майка му и баща му са правили така значи и той ще прави така.Ние със съпруга ми си държим парите на едно место и на кой когато му трябват за нещо си взима.Ако евентуално са свършили или са към края си правим сметка да ли може да вземе той аванс или аз или да чакаме до заплата.А майка ми и баща ми имат 39 години брак баща ми от 26 години все си крие парите.Даже имаше наглостта да ги зашива в балтона си.Веднъж майка ми ги изпра.А аз каквато бях лисица все ги надушвах и ги давах на майка ми.Е верно вечерта имаше огромен скандал,но всеки път му намирах скривалището на парите.Баща ми не се предаде.Опитай се да говориш с него макар че че няма да помогне.Защото "моето си е мое чуждото общо"Кажи му че за това сте се оженили да делите на половина.Все пак децата заедно сте ги правили и колкото са твой толкова са и негови.Независимо че му е било кеф в правенето.Пак казвам това е липса на възпитание.Съмнявам се да успееш да го
този цитат илюстрира най -пълно ситуацията за мен.
в допълнение мога да кажа само няколко неща.
1.ще се опитам да възпитам сина ми в точно обратното на бащата , тоест да се раздава,да уважава и боготвори женския пол.да не пропуска рождените дни на гаджетата си,да им оказва винаги внимание и да им прави често дребни подаръци.и изобщо ще се опитам да го науча ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ЖЕНАТА ,пък било тя и майка ,сестра ,гадже или просто приятелка.
имах щастието да живея в Япония около 6 год.там нещата са ясни-мъжа дава заплатата си на жената,а тя му отделя пари за негови нужди-кръчми,проститутки и прочие.както и да ви се струва това.
.жената,с главно Ж му ражда деца,занимава се с домакинството-ходи да плаща сметките,пазарува ,готви ,чисти,пере,отглежда децата в къщи/детските градини са много скъпи и непопулярни/. подготвя им уроците ,заедно с тях,прави им закуската на всички и обяда също.винаги излиза по изгодно да имаш жена ,отколкото да нямаш.
жената винаги изразходва по-икономично парите за семейния бюджет.
да , тя НЕ ХОДИ НА РАБОТА!поне докато децата им не станат достатъчно самостоятелни-към 15 годишни.и тогава тя може да почне почасова работа,но ако тя желае,а не насила!
за японеца разбиранията са ,че ако жена му работи ,значи той е неспособен да я задоволи финансово и това е голям удар по достойнството му!
с първия ми мъж-японеца докато живеехме заедно той поемаше всички сметки,наема и храната. от мен искаше само да си плащам мобилния тел. и да си купувам дрехите и обувките сама.
всяка сутрин ,като тръгваше на работа ми оставяше 2000 йени за каквото поискам.това са грубо 20 лв.аз купувах по специална храна и готвех всеки ден по нещо различно.
той беше щастлив.
да неговите пари стояха в неговата карта и аз не съм искала ,защото НЕ Е ИМАЛО НУЖДА!
сега се чувствам глупаво със bulgarian guy!
в допълнение мога да кажа само няколко неща.
1.ще се опитам да възпитам сина ми в точно обратното на бащата , тоест да се раздава,да уважава и боготвори женския пол.да не пропуска рождените дни на гаджетата си,да им оказва винаги внимание и да им прави често дребни подаръци.и изобщо ще се опитам да го науча ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ЖЕНАТА ,пък било тя и майка ,сестра ,гадже или просто приятелка.
имах щастието да живея в Япония около 6 год.там нещата са ясни-мъжа дава заплатата си на жената,а тя му отделя пари за негови нужди-кръчми,проститутки и прочие.както и да ви се струва това.
.жената,с главно Ж му ражда деца,занимава се с домакинството-ходи да плаща сметките,пазарува ,готви ,чисти,пере,отглежда децата в къщи/детските градини са много скъпи и непопулярни/. подготвя им уроците ,заедно с тях,прави им закуската на всички и обяда също.винаги излиза по изгодно да имаш жена ,отколкото да нямаш.жената винаги изразходва по-икономично парите за семейния бюджет.
да , тя НЕ ХОДИ НА РАБОТА!поне докато децата им не станат достатъчно самостоятелни-към 15 годишни.и тогава тя може да почне почасова работа,но ако тя желае,а не насила!
за японеца разбиранията са ,че ако жена му работи ,значи той е неспособен да я задоволи финансово и това е голям удар по достойнството му!
с първия ми мъж-японеца докато живеехме заедно той поемаше всички сметки,наема и храната. от мен искаше само да си плащам мобилния тел. и да си купувам дрехите и обувките сама.
всяка сутрин ,като тръгваше на работа ми оставяше 2000 йени за каквото поискам.това са грубо 20 лв.аз купувах по специална храна и готвех всеки ден по нещо различно.
той беше щастлив.
да неговите пари стояха в неговата карта и аз не съм искала ,защото НЕ Е ИМАЛО НУЖДА!
сега се чувствам глупаво със bulgarian guy!
.....................
Такива крайни изказвания не бях чела скоро...
Никой няма гаранция за нищо. Днес е едно а утре може да е друго...Един ден да не паднеш на клона...
Не ти го пожелавам да изпиташ това "безкрайно човешко безумие".....На кой клон да падна, по-точно?
Откъде знаеш каква съм, коя съм и какъв точно е животът ми, или какъв е житейският ми път в миналото, за да ми даваш насоки и пожелания?
Уверявам те, познавам човешкото безумие добре, както и способността на човек да изплува и оцелява.
Парите ни са общи и дори не мога да си представя да не са. Разбира се, на всеки заплатата я превеждат на карти и не теглим всичко, но всеки свободно може да разполага с картата на другия. Дори не мога да си представя да делим сметки и т.н. (имаме познати, които плащат всичко 50:50 - дори сметките в заведение си делят, както и разходите за детето).
Просто си знаем (според това на кой кога му превеждат парите) какво имаме да харчим. Примерно, с моя аванс плащаме интернет и кабелна + такса за децата за градина + пазаруване на дрехи, обувки и т.н.; с неговия аванс плащаме останалите сметки, правим месечния пазар, доплащаме разни битови разходи и т.н.; от моята заплата харчим за дневни и т.н.; от неговата плащаме разни сметки от типа гсм на лизинг и подобни или ходим по заведения, екскурзии и т.н.; от допълнителната работа плащаме кредити, ремонти и т.н. (давам го като пример, де - не точно в този ред, но просто си планираме предварително нещата). Сега, например, си взехме 2 гсм-та на лизинг и ги писахме на името на мъжа ми, без да се замислим и парите ще ги "дърпат" от неговата заплата. Имаме общо имущество; всичко, което правим, го правим за Нас и за децата ни. Имаме и отделно имущество, но никога никой от двамата не е казвал "у нас" или "у вас", "моето" и "твоето" и т.н.
Почти винаги сме заедно (вкл. и през деня - в обедната почивка, защото работим близо един до друг).
Обикновено пазаруваме заедно и плащаме с картата, в която в момента има пари.
Всички решения - финансови и др. - ги вземаме заедно. Големите неща пазаруваме заедно. Вещите за лично ползване си ги купуваме сами, без да се информираме един друг за всяка дреболия. За скъпите неща често се съветваме помежду си и т.н.
Изкарваме горе-долу еднакво, като в различните периоди ту единия взема повече, ту другия (от известно време аз изкарвам повече).
Като излизаме поотделно, всеки си взема необходимата сума (или от своята карта, или от общия кеш, или казва на другия да мине да изтегли пари - не се притесняваме и не си даваме обяснения).
И така е от самото начало, когато решихме да сме Ние, вместо Аз и Ти.
Просто си знаем (според това на кой кога му превеждат парите) какво имаме да харчим. Примерно, с моя аванс плащаме интернет и кабелна + такса за децата за градина + пазаруване на дрехи, обувки и т.н.; с неговия аванс плащаме останалите сметки, правим месечния пазар, доплащаме разни битови разходи и т.н.; от моята заплата харчим за дневни и т.н.; от неговата плащаме разни сметки от типа гсм на лизинг и подобни или ходим по заведения, екскурзии и т.н.; от допълнителната работа плащаме кредити, ремонти и т.н. (давам го като пример, де - не точно в този ред, но просто си планираме предварително нещата). Сега, например, си взехме 2 гсм-та на лизинг и ги писахме на името на мъжа ми, без да се замислим и парите ще ги "дърпат" от неговата заплата. Имаме общо имущество; всичко, което правим, го правим за Нас и за децата ни. Имаме и отделно имущество, но никога никой от двамата не е казвал "у нас" или "у вас", "моето" и "твоето" и т.н.
Почти винаги сме заедно (вкл. и през деня - в обедната почивка, защото работим близо един до друг).
Обикновено пазаруваме заедно и плащаме с картата, в която в момента има пари.
Всички решения - финансови и др. - ги вземаме заедно. Големите неща пазаруваме заедно. Вещите за лично ползване си ги купуваме сами, без да се информираме един друг за всяка дреболия. За скъпите неща често се съветваме помежду си и т.н.
Изкарваме горе-долу еднакво, като в различните периоди ту единия взема повече, ту другия (от известно време аз изкарвам повече).
Като излизаме поотделно, всеки си взема необходимата сума (или от своята карта, или от общия кеш, или казва на другия да мине да изтегли пари - не се притесняваме и не си даваме обяснения).
И така е от самото начало, когато решихме да сме Ние, вместо Аз и Ти.
Това е семейство
Ние имаме 2 отделни сметки, но имаме общи кредитни карти. Той няма достъп до моята, нито аз до неговата сметка(по съображения за сигурност се издава карта само на притежателя на сметката). Моят мъж издържа изцяло семейството. Моите пари се събират за покупка на къща. Аз имам кредитни карти и ги харча както ми падне, той ги покрива от неговата сметка. Знам до стотинка колко изкарва и колко има, той също за мен. Не ми е ясно как се планира бъдещето на семейството и децата ако хората плащат само това което е текущо а другото си го държат за себе си. Нито разбирам подобни "горди" изказвания..."виж колко сме си добре нито той знае колко изкарвам, нито аз него...а сме супер семейство"Е какво ще стане с това семейство, ако не дай си боже нещо стане фал, някой се разболее, не може да работи по някаква причина? След като не е имало общо планиране на финансите. Да не говорим за неща от сорта че се взимат заеми без знанието на другия. Това е безотговорно поведение, особено ако има и деца. И разбира се тотален показател за това всъщност какво "семейство" е това!
Нашите пари не са общи, но и не си крием доходите един от друг. Общите сметки - храна, ток, парно и пр. плащаме пропорционално на доходите си, а с онова, което остане - разполагаме кой както намери за добре. За почивките се редуваме кой да плаща, също и като излизаме навън. Подобно разделение имаме и за гледане на детето, готвене и чистене - тук обаче всичко е пропорционално на времето, свободно от работа (е, в идеалния случай, на практика малко по-иначе се получава). Мен това ме устройва идеално, разбира се с условиетода си помагаме, ако имахме голяма разлика в доходите и на единия от нас парите недостигат.
Иначе не мисля, че има правилен вариант. Важното е да се говори на тази тема, за да се знае кой какво очаква от другия, и да се стигне до общо решение, което поне донякъде устройва и двамата.
Иначе не мисля, че има правилен вариант. Важното е да се говори на тази тема, за да се знае кой какво очаква от другия, и да се стигне до общо решение, което поне донякъде устройва и двамата.