Нормално ли е да си пази снимки и писма на бившата?

За мене си е нормално .
Аз лично пазя много неща ..не се лишавам от спомените си ,те са си част от мен ..и не бих ги изхвърлил ...

И според мен е нормално. И аз си пазя някои неща. Е, не са цели албуми и пликове с писма, а 3 снимки на кръст и няколко дребни подаръчета (които дори не са от него, а са такива, които не успях да му дам), но си ги пазя. Забутала съм ги в един шкаф и не им обръщам особено внимание, но и не бих искала да ги изхвърлям.

Е това пък не го разбирам - значи той може да си държи снимки на бившата у вас, а на теб ти прави проблем? И защо?

По въпроса - нищо ненормално не виждам в пазенето на снимки, стига както беше казал някой, да не въздиша над тях. И моят мъж пази. Аз не, защото и нямам. Ако е останала някоя по случайност, е някъде у нашите. Но и да имах такива снимки, не би ми правил проблем, както и аз на него. Даже ми е било интересно да ги разгледам. Сега си седят в шкафа с една камара други - нови и стари, и толкова. Това си е минало, което така или иначе не може да се изтрие.

И според мен е нормално. Аз също си пазя и снимки и писма от бивши. А за него незнам не му ровя в шкафчетата никога.

Не го приемайте като линчуване,но....що за омраза към човек,който е бил нещо в живота на съпруга ви,обичал го е и може би не са се разделили с лоши чувства, за да го накарате да изгори снимките Й ?!?! Не го разбирам това,не ви и упреквам но мен са ме учили/може и да е суеверие/,че снимка на жив човек не се къса и не се гори .
Прибрах си снимките,понякога ги разглеждам и ми става мило,не за него/бившия/ а за безгрижния ми живот,за хубавите моменти запечатани там,за хората около нас,за прегръдките дори,толкова искренни ....
Не съжалявам за това време- то си е минало,и въпреки начина по който се разделихме/той ми изневеряваше с друга/,не изпитвам омраза към него- може би в началото да,но като премина болката,вече не го мразя....
Питате- как ще обясните на децата си кой е гушнал мама/тати?Ами много просто- кажете им истината.Виждала съм снимките на родителите ми с други хораи съм получила точно това обяснение.
Ами ако трябва да изгоря или скъсам снимки,то от бала и от сватбата на брат си няма да имам нито една- бившия е почти на всякъде
Не ви натрапвам мнението си- просто ми се вижда малко пресилено това с изгарянето на спомените.....
 

Сетих се още нещо: ако бившия е бил с теб 20 години например или пък ти е бил съпруг или пък ако имаш дете от него, трябва ли да унищожиш отново всичко?
Освен това не разбирам защо липсата на снимки е проява на уважение - аз ако изгоря всичко ще се чувствам, че не се уважавам себе си - мисля, че е нормално човек да помни всичко в своя живот, дори и нещо, което е било грешка! Не ме е срам от хората, с които съм била, нито от себе си че съм била с тях!

Нормално е. Това, дали да изхвърли или да запази някакви спомени си е лично решение. Аз лично нищо не хвърлям, дори за момента да ми носи тъга или да ме разстройва. Знам, че след време остава само носталгично и мило чувство, или поне нещо, което съм научила за себе си или за живота по принцип. А за спомените на мъжа ми - те са си негови. Там решенията си ги взима той.
Иначе за ревността от миналото - тези снимки и писма просто я материализират. Не се заблуждавай, че ако ги изхвърли, и нематериалните спомени ще изчезнат. Просто пребори себе си, да не ревнуваш от спомени.

Аз също имам такива снимки, но не ги "пазя" вкъщи. Просто не съм ги изхвърлила. А и няма.
Прибрала съм си някъде /дори в момента не помня къде/ и си стоят там забравени от всички.
Проблем от страна на мъжа ми няма.
Той не пази такива неща, защото няма снимки с бившата си приятелка, а писма не пише. Но има едно плюшено тигърче, което му е подарък от нея и сме го сложили на секцията /много е сладко - тигърчето де/. Абсолютно убедена съм, че ме обича. Както и той е убеден, че аз го обичам. И за това проблем не съществува.
Според мен хората, които са несигурни в чувствата на половинките си - само те могат да повдигнат такъв въпрос за късане или изгаряне на снимки.

Имам достатъчно други хубави снимки,който да ми напомнят за най-безгрижния ми живот(мъжа ми също)
Виждала съм снимки на майка ми с старата и любов,преди баща ми и се почувствах толкова зле,че ми се плачеше,сега ги знам къде са и умишлено ги избягвам.Бях малка,когато ги открих и тя ми обясни,че преди тати е имало и друг мъж който я е обичал.Не мога да ви го опиша как го прех,тя бе моят идеал,святата ми майчица прегърнала някъкъв(много грозен ми се стори) и малко или много идеалът ми за нея се разби на прах.Не искам същото да изпита и детето ми.
За мен не са толкова ценни тези снимки,защото могат да нанесат повече вреда,отколкото да навяват мили спомени.Преди мъжа ми съм имала само две ученически любови и нямам снимки с важни събития,като балове,сватби и кръщенета,може би затова се разделих лесно с тях.Мъжът ми също.
Първо имаме много хубави снимки от сватбата окачени в цялата къща.
Старите снимки ги махнахме преди повече от 5 години.Верно това са спомени,но това са спомени,който е по-добре да си останат в миналото,какъв е смисъла да прахлясват снимките по шкафовете,като няма да си ги разглеждате двамата с мъжа си.А няма ли да те заболи,ако той извади снимките и започне да ти говори,колко е било хубаво това време,преди да се ожени,преди да има ангажименти(то определено е така,както за теб,така и за него,тогава не е имало проблеми с деца,работа и т.н.само безгрижен живот,тези неща е по-добре да се спестят).Аз предпочитам да вземе нашите общи снимки,като гаджета и да си спомним с умиление.Мисля,че достатъчно ценя себе си,за да не допусна у дома да има снимка на друга жена,която мъжът ми е обичал,ако допусна такава снимка,значи да направя компромис със себе си,а да се правя,че не ми пречи за мен е чисто лицемерие.Не мисля,че имаме проблеми в семейството,никога не съм му казала що си излязъл без мен,понякога даже се радвам да излезе за да мога да свърша някоя работа вкъщи,друг е въпроса,че предпочита да излиза с мен и сам много рядко мога да го изкарам от къщи.
Познавам бившите на мъжа си,с едната даже си говорим,но ми е криво,като си помисля,че някога я е обичал.Знам,че всичко е отдавна минало,но не искам и да си помислям за това време,когато е бил щастлив с друга.С него сме си говорили по тази тема и той ми е казвал,че се чувства по същия начин.Знае,че е всичко за мен(както и аз за него), но като си помисли,че съм обичала(много силна дума,преди него не знаех истинския и смисъл)друг му става много кофти.И той познаваше бившото ми гадже,но като се събрахме,спря да говори с него,дори да го поздравява.

Снимките и писмата са част от миналото ни. Това е нашия живот. Защо да горя или хвърлям писма и снимки!?
В къщи са снимките и на двама ни от бивши връзки. Никой не парадира с тях, но всеки знае за съществуването им.
А при нас е и вариант с предишен брак. Ако изгори снимките и касетите , който по някакъв начин го свързват с бившата му жена, това ще промени ли факта, че е имало предишен брак!? Ами ако аз или той от предишна връзка има дете, то детето ли да горим и хвърляме, за да не ни напомня / много е жестоко, но ..../!?
Интелигентни хора сме. Имали сме връзки имали сме приятели/ки. Важното е, че сега сме заедно, имаме две прекрасни деца, отглеждаме ги заедно.

mamaYanni,
Много ми стана интересно това, което пишеш. Предполагам, че за едно дете е нормално да се почувства по начина, който описваш. Но сега, вече като зряла жена още ли изпитваш същите чувства към майка си? Питам те, защото в един друг форум обсъждахме правото на родителите ни на личен живот. И там имаше една много запомняща се реплика "Защо ме е създал, ако толкова държи на личният си живот?!". 
Мисля, че на децата трябва от малки да им се обясни, че мама и татко винаги ще ги обичат, но това не означава, че мама и татко нямат право на личен живот, на една собствена територия, която не бива да представлява проблем за децата.

Е това е чистата истина.. много вярно написано !

Не ,не е нормално!
Бившият ми си пазеше снимки на мацката преди мен...то не бяха целувки в морето,сграбчил я за циците,мляскат се... Ама снимкие седяха на първи план в секцията при снимките!
Побеснявах вътрешно всеки път като ги видех...помолих го като харата веднъж,да си ги прибере някъде...при баща си да ги занесе ако иска,само аз да не ги виждам,че ми е не приятно!
Олеее...ко ми чу главата!
Нямал да ги махне,спомени били това,той уважавал всички с които е имал връзка...бля-бля. Капака беше,като намерих една прекрасна колекция със снимки! Една кутия със снимки а вътре....Той беше там със най малко 50 различни момичета.Кто на всяка сснимка с различното момиче беше в предизвикателни пози....някои от тях в леглото,с цигара в ръка....Ауууу...като се сетя.и пак полудявам!
Гадняра му мръсен...и до ден днешен си ги пази!Все със спомените си живее.
Оу бе...ка ще е нормално да си пази снимките и писмата от бившата!
Аз на бившият тогава му направих грандиозен скандал.Помолих го или да си ги скрие от мен или да ги скъса пред мен щом не значели нищо за него,само спомени!Отказа и двете.
Тогава аз накъсах снимките от сватбата ни пред очите му....
И си взех детето и багажа и се прибрах при нашите!Оставих го 2 седм. да помисли....Върнах се разбира се,тогава малада и глупава... Но години по късно разбрах,че колекцията му от снимки се е увеличила и през времето когато сме били заедно!
Разведох се!

MRS.Джейн,
това което разказваш наистина не е нормално и правилно си постъпила.
Но ако са закътани някъде и никой не се сеща за тях - просто си стоят, това вече е друга работа. Твоят хубостник направо те е предизвиквал. И аз се ядосах, докато четях

Ееее, Джени този твоят бивш е прекалил определено! Неговото е болен мозък просто.