За слънцето на нашата улица...

Мен лично изобщо не ме дразнят такива постове.
По-скоро ми е странно, но пък аз съм особено скептична вече в тази насока 
И е вярно, че не е гаранция. Дори много да го искаш.
Ми то ако беше така, нямаше да има самотни хора по света.

А самотността на един родител по отношение на децата е разновидност на самотност.
За всеки описанието и границите и са различни.

"А накрая ревът, че принц на бял кон нямало."
Аз смятам, че никоя от нас не чака принца.Ние искаме нормален мъж до себе си просто.На принц се прислугва впрочем-еми-мерси

"и си мисля, че даже и да имам мъж до себе си, няма да напусна форума и то не, за да се фукам и да се хваля колко съм щастлива и обичана, а за да помогна, ако мога с нещо на тези, които не са!"

Никой не смята, че някой се фука с тези неща.Когато ти се случват те обаче, ти си ги споделяш наред, и всички четат наред и хоп-попадат пост след пост на късчетата светлинка на някой.И когато вече ти е преляло, това започва да ти се набива в главата и започваш да се питаш-добре де-ето-на другия се случва, аз къде съм пак?Какво аз не направих пак както трябва?И е нормално това да си го помислят.И аз това казах-както е нормално да си споделиш и хубавото, нормално е да си споделиш и натоваржането.И да приемем тези, на които не им е толкова "захаросано" днес такива, каквито са.


Това пък въобще не мога да го приема.... Кой се кара?Та тук не сме излезнали въобще от добрия тон, говорим си като големи, зрели хора , които имат проблем.Славка, представи си, че си семейство с нас.Обаче дискутираме това нещо, имаме различния, говорим си/ твърдя, че говорим съвсем нормално!!!/И вместо да си изясним позициите, да се опитаме да направим компромиси и да решим "проблема", ние се фръцваме и бягаме.Развод..... Е-защо ми кажи?Аз лично зачитам мнението на всяка една.Разбрах твоето становище и го подкрепям-всеки е получил тук подкрепа и съвет, когато му е било най-трудно.Помисли си и не драматизирай, защото мястото си остава така хубаво, както и преди е било ...абе-помисли си хубаво.
"...Нали всички сме тук за да се изслушваме и помагаме а не да спорим кой е по-самотен?"-помисли, дали пък тези,дето не виждат светлинката и "извикаха така гневно" не споделят, че са уморени да я чакат тази светлинка...Защо не изслушаме и тях?

Петък е, по-ведро

Исе, дарлинг, , не си съгласна, ама щото не си ме разбрала
Исках да кажа, че даже да си отворен към контакти, да не ги избягваш   и да не си потънал в самосъжаление, е гаранция франция, че  непременно ще попаднеш на човек, с който да ти е добре. Просто много са факторите, от които зависи да създадеш по-трайна връзка. Заради, което пък аз все тръбя, че  е ужасно , ако целият ти живот и смисълът на всичко , което правиш се върти около това непременно да го споделяш с мъж до теб....може и да имаш този късмет, ама ако го нямаш в момента, не значи да ти потъват гемиите и да не можеш да се усмихнеш, дето се казва.
Защото, ако живееш с  очакването да се появи този, които е за теб, именно ти самият изграждаш предварителен образ, очакване, което ти пречи да видиш в тия всичкте свестни мъже покрай теб- този, с когото може и да ти е добре.

Славе, стига бе, и в най-добрите семейства си разменят несъгласия, даже ако искаш да знаеш това  е много терапевтично- хората да си кажат каквото им е на сърце.

Темата беше за  надеждите най-общо казано- кой кога  и как си представя слънцето за себе си

Джали,пак си права.Обичам да изслушвам хората и мненията им ,но нали тук сме и за да споделяме не само лошото в живота ни а и хубавото,което ни се случва или което го очакваме ,.а оптимистите във форума са за това да дадат сима на песимистите.
Трудно е да видим понякога надеждата,но когато прочета ,че на някой от тук му се е случило нещо хубаво ,ми се радва душата и си казвам;утреможе да съм и аз;
Иначем съм тук,няма да бягам!!!!

Джали, благодаря ти. 
Просто 2 години живях с "надеждата", с "увереността" за слънцето и бла бла бла бла.... а всъщност си бях зарила главата в пясъка като щраус.... обаче стана друго. Добрите времена не настъпиха, явно 2 години са малко, аз хубаво си бях дала 10, имам още 8 значи, ОК. Добрите времена не само че не настъпиха, ми още по-лоши дойдоха и то просто изби. Просто изби. Започнах да си вадя от подсъзнанието всичко потискано 2 години - това, че избор за раждане на дете сама АЗ НЕ СЪМ ПРАВИЛА - които сте по-отдавна помните все пак... почнах да се чудя.. някак исках да имам право на избор... връщах се назад и видях 2 кошмарни години, а те не само че не свършиха, ами става все по-ужасно.. умората се натрупва, в работа спеч и положение далеч по-зле от преди 2 години - тогава ме уважаваха, сега съм назидание за колежките, сакън да не посмеят да раждат, щото те са повечето без деца, пратена в 10та глуха.. не ми се продължава просто.
Да, слънце има, но все пак продължавам да твърдя, че никъде в заглавието на темата не пише "Чакате ли бебе или не чакате".

щях да го напиша, ма реших че е прекалено
или във форума на родителите, загубили децата си
да пишеш: ми щастлива съм щото мойто е живо и здраво 
просто е отвратително
не стига по цял ден дето всички ни гледат като изтребители и ни злорадстват зад гърбовете
прекалявам може би - ма дреме ми вече

Кас, имам една приятелка, която все ме  успокояваше, че те циклите се меняли на 3 години, добре ама преди време като й го припомних и й казах" абе ти нали ми каза на 3 години, що още е забъркано, а тя ми се смее и вика,  ааааааааа не си разбрала, не на 3 на 6" та няма страшно, има няма още 4 години и ще си ОК

Каси,далеч не исках да те обидя ,напротив аз ти се възхищавам на смелоста и силата ,че си гледаш детето съвсем сама. Повечето  от нас не са правили избора си съзнателно да имат деца и да ги отглеждат сами,това се е случило в последствие и ние нямаме избор -трябва да се справяме и сами.
А циклите ,за тях съм чувала ,че са на 9години ,което при мен започна 2001 и ще чакам2011 та да дойде; добрият;

ох, точно това за слънцето на улицата ми е в главата от извесно време . мисля, мисля и знам, че трябва да променя много неща- да сменя работата с по-добре платена, да се огледам наоколо за някой, с който да споделя мъка и радост, съботно-неделна разходка до Витоша, щото ми омръзна сама. Да излизам от време навреме с някоя дружка. Рутината ме прибива вече-цял ден на работа, вечер бързам да прибера детенце и скапана да се хвърля на дивана, и така до следващият ден-студено ми е , изморена съм, спи ми се. Не се понасям вече.

Тя идеята ми за тази тема беше именно същата - да си вдъхнем малко кураж.Бях провокирана от настроението тази седмица - едно носталгично и мрачно...Какъв е този развихрил се спор, хей, нали децата ни са добре, щастливи са, живи и здрави сме, а от това по-хубаво има ли

Славе, аз не се обиждам, мисля че е очевидно. Отворена съм за чуждо мнение, мисля много поуки съм си извлякла именно от допускането му. Други обаче не успяват да понесат истината.
Иначе слънцето го има и е време да се върнем на тая тема. Както писах и другаде - мисля, че вече сме платили цената и за бъдещите си грехове. Откак останах без гсм-ите и картите и визитките... както каза една приятелка половината ти живот - си мисля само едно. Оттук нататък ме чака хубавото. Щото все лошо не може да е. И щото лошото беше толкова доста много, че не може да има повече... Всъщност дори и да има повече... все някога ще свърши, щото не може да е вечно. Щото то ни е научило как да сме добри. Как да даваме, да се раздаваме, без да искаме нищо за нас си. Станали сме по-добри, по-.. по-всякакви в добрия смисъл... а доброто няма как да не повика добро.... Няма как да обичаш целия свят, а той да не те обича.  Мисля това е слънцето за всички ни. Щото аз успях да се съхраня.. за 2 години - и знам как да успея и в следващите 2, и в следващите....... научих се как . Някак важното е в какво ще се превърнем след всичкото това.

Една  приятелка ми казва, че трябвало да мина през всичкия този ад, за да мога да оценя пълноценно хубавото, което ми предстой, а то скоро щяло да дойде..... и аз чакам, търпение имам в повече, така че, чакам ли, чакам....

Само с чакане не става... Трябва малко по малко и да го побутваме и да му дадем шанс.
А за циклите - зависи кого попитате. Според различните философии и религии са на различни етапи. Едно от твърденията е за 7 години - чисто физически за толкова време се подновява всяка клетка в тялото от тези, които се сменят.

...това се канех да напиша-то ако ставаше с чаканеее, аз поне съм шампион по чакане и търпение...

Ами да, има - да можеш всичкото това нещо, за което говориш да го споделиш с някой...ама не виртуално...