Но май си обичам живота,той си е мой и всичко в него си е мое.
10x Слави за това изказване!
Жалко че се замаскира хубавата идея на темата, но пък дано е олекнало на всички които писаха в нея по един или друг повод Радвам се за всички, които намериха сили в себе си да погледнат към мечтите си, въпреки ежедневните си болки. За мене няма повече или по-малко самотна майка, щом една майка няма подкрепата на другия родител какъвто е случая с почти всички в този форум. Но не това е важното. А какво и как правим с живота си ВЪПРЕКИ този факт.
Слънцето ще изгрее на всяка улица и във всеки дом в който новия ден се посреща с усмивка и добронамереност ВЪПРЕКИ "особеното ни положение". То е факт, с който вече трябва да сме свикнали. Остава да решим дали "положението" ще владее нас, или ние ще владеем "положението"