За слънцето на нашата улица...

Не, не е тая логиката, хванахте грешната пътека.Логиката е друга...много писах, но реших да не го пускам на финала. Не мога днес да се обясня така, че да ме разберат хората.Липсват думи явно.Но както вече писах-това явление се наблюдава и по другите подфоруми,за мен е нормално, че даже би било хубаво съвсем добронамерено всеки да си каже...

пенелопа, разбирам идеално какво имаш предвид, но на мен историите с щастлив край ми дават надежда и не ме карат да заоравам още повече. Радвам се, когато някой е съумял да намери своето щастие.

А самотата, както и всяко друго чувство е относително понятие и всеки го изживява по различен начин. Аз бях най-самотна в периода, когато се надявах бившия да каже, че си тръгва за да му отворя вратата и да го оставя да си замине. При мен тоя период беше повече от половин година. Не ми се прибираше вкъщи от страх да не спретне поредния скандал свързан с чупене и блъскане и бях наистина самотна.

Да, Марго.Права си.Но това звучи захаросано на тези, от другата крайност-дето са зарязани най-общо казано сами в лайната.И мисълта ми беше-да разбираме и техния вопъл, техния крясък в тези теми.И те имат правото да са така настроени за себе си.Но това не ги прави озлобени, лоши, те просто са уязвими в момента.
Истории с щастлив край искам и аз да има.Еле па моя край.Всеки чака неговия щастлив край.

Как може и тук да се караме ,мнения много,но е глупаво най-малкото да се изкарваме кой бил повече и по-малко самотен родител
.Та нима Сабина която е тук в София за да си търси работа (а детето и е далеч от нея,при майка и) е по-малко самотна ? Нима Петето за това ,че има подкрепата на родитлите си е по-малко самотен родител? Нима Ирра?Нима Стън, Про,и други мами ,който имат приятели да себе си са по-малко самотни?
Да,аз също живея с майка ми,тя ми помага да гледам децата ( ходи на работа и може само вечер за около 2 часа да гледа Мария),това не ме прави  значи самотен родител.?
Защо е тази грубост - да го нарека в постовете ви?Напротив,трябва да се радваме,че някой мами имат помоща до себе си,(финансова ли била,морална ли).Или и тук чисто по български ще гледаме в паничката на другия(дали не е малко по-добре от нас)и ако е така.......
И накрая какво лошо има,че някой иска да ни даде надежда и да ни разкаже за нещо някъде случило се добро?
Или ние вече не можем да приемем и да се зарадваме ако това добро не се е случили на нас ,ами на някоя от нас.?
Извинявам се, за този пост ,ще има някой дето няма да им хареса ,но и аз имам мнение и реших да си го напиша
Надявам се, вече да спрем да се чоплим-образно казано!!!!

Просто изказах мнение, посочих разликите, нюансите- това е, с никого не съм искала да се карам...
И  не завиждам, нито се самосъжалявам, напротив благодарение на ситуацията, в която съм осъзнах колко, колко силен човек съм и колко възможности имам!  :
Каси, кога отиваме в Графити?    (е****  съм му ****и ние сме хора!) 
(днес започна да се зазорява при мен)

Ами, аз не бях забелязала, че темата е относно кой кога планира да забременее. Простете, наистина, ако бях обърнала внимание, нямаше и  труд да си правя да влизам да чета, просто не е актуална. Ама все пак си мисля, че това е форум "Самотни родители", а не "Искам бебе"... ако пък ли съм се объркала - моля да ми простите отново.. както казах съм поизтрещяла напоследък и леко съм разсеяна - кликнала съм не където трябва.
На очакващите бебе - успешна бременност пожелавам и леко раждане. Едно красиво и здраво бебе. И много много щастие в живота.

Касиопейо, моме убава, верно си изтрещяла.
по подписа ти личи...

Брех, един ден да не чета и му изпуснах края.

Че някой са от самотни, по-самотни няма спор. Вчера ме питаха на лични, що не ида в телевизията за онова предаване- ми щото не съм самотна в чистия смисъл на думата, не е редно, не е честно, абе отникъде не върви.

Защо пиша тогава- ми защото съм била от тия най, по- , ужасно самотните преди 10 години- тогава нямаше форум, нямаше на кой една дума да кажа, нито да се оплача даже, не като куче.... по лошо беше.... чаках детето да заспи, да се нарева, че иначе щяха да ми изгърмят бушоните.  Защото някак си припознах част от себе си в тоя форум... тая част си стои в мен и няма забравяне.
ОБАЧЕ! Не съм съгласна изобще, че имайки мъж до себе си аз все още еднолично и страдалчески съм сам и единствен родител за децата ми. Нищо подобно. При нормални вазимоотношения, тоя "друг" какъвто и да го  играе няма как да е  неучастник, а ако  е... не ми го хвалете тогава.

Много  ми хареса на Кас сравнението за късчетата слънца... спомням си как всичко, което исках тогава е само да си намеря каквато и да е работа (макар, че имам много добро образование) и да  имаме покрив  с детето над главата. Изобщо нищо друго не исках...

В общи линии това, с което може би постовете на про или някой от другите момичета щастливо съжителстващи с най-чудесния на света мъж, дразнят останалите е,  точно аналогията дадена от пенелопа и за мен си е съвсем на място примера.
Аз лично като прочета -" там някъде те чака мъжът за теб" и ми се  щото това изобщо не е сигурно, защото няма такова нещо като "само тряба да си търпелив и то ще стане"...На мен лично малко ми идва в повече от от всичката тая "чудесност"...
Преди време имаше една потребителка, как и беше ника  "тонката" май... и всички я  награчиха, защото мацката с пари,  БНД се грижи и обича детето, тя по пластични хирурзи... няма лошо, ама това като го разкажеш на някой  дето цапа в локвите сутрин да си завлече чадото в яслата.. някак не върви..... и от там идва дразненето- за мен е нормално  и ако някой следва да се съобрази и да бъде по тактичен, в случая сме точно тия дето не само не сме зле, ами  изобщо не сме зле....

За мен човек пише тука, ако се припознава с част от проблемите на този точно подфорум. И ако е щастливо съжителстващ, но все го дърпа насам- има  за какво да си мисли. Лично мнение. Точно е все едно да пишеш в проблемното, не се тревожете, ето аз имам вече три деца.. ми чудесно, ма кво да кажат тоя дето нямат ни едно.

Единственото, което винаги се опитвам,  е да накарам човека, потънал в самосъжаление, да се вдигне, защото наистина ми е непоправимо силен за спомена за  моето най-самотно време и знам, че ако не се издърпаш сам за косата просто няма кой.

Ми и аз мога да почерпя, ако сте ме разбрали

Четох, четох и...нищо не разбрах от темата   

Обаче, Джали, приятелко... ей с това дето си го написала хич не съм съгласна:

Смятам, че в живота срещаме много хора, които са 'за нас', но по една или друга причина ги пропускаме. И докато повечето мъже след развода се хвърлят на всичко, което поне малко прилича на жена... То много от жените потъват в самосъжаление и мъжемразене /справка - собствената ми майка/ и пропускат много свестни, готини мъже поради тази причина... А накрая ревът, че принц на бял кон нямало. Ми няма я, щото "Господ дава, ама в кошара не вкарва." 

Кой защо пише тук незнам и кой е по-по-най самотен също незнам, но аз тук открих подкрепа и съвети, точно когато бях на дъното, когато нямаше с кого да споделя или по-точно неисках да товаря хората около мен с проблемите си, преструвах се на силна, преструвах се, че се справям, а всъщност тук беше мястото, където и вие бяхте хората, с които споделях!
После реших, че съм щастлива и пак тук и пак с вас споделих, защото ви чувствам близки, а сега когато пак ми е леко объркано и малко самотно, пак прекарвам вечерите си пред компютъра и то точно в този форум!
Незнам как, май случайно, попаднах тук, това е първият форум, в който пиша, но се пристрастих и си мисля, че даже и да имам мъж до себе си, няма да напусна форума и то не, за да се фукам и да се хваля колко съм щастлива и обичана, а за да помогна, ако мога с нещо на тези, които не са!
В този ред на мисли, хайде да не си разваляме форумчето с нападки, че тука ни е толкова хубаво и уютно и всички са мили и готови да помагат

Благодаря на всички ,който бяха смен в трудни моменти и ми давах подкрепа.Форума е хубав,но не смятам да се карам(само това ми липсва сега )и смятам,да не пиша повече.Явно има хора,който не приемат различно от своето мнение.Не мисля да споря защо,кой колко и как е самотен?
Беше ми много хубаво тук ,но в последните няколко дни се натоварваме с каране и спорове.
Желая ви само хубави неща!!!!!

Isa с това пък, аз хич не съм съгласен. Не казвам, че няма и такива мъже, но чак пък повечето... звучи ми малко пресилено

dannytg, виж сега...сигурна бях, че някой от мъжете пишещи тук ще се засегне... но това показва моето скромно лично проучване. А и честно казано смятам, че мъжете се държат по-умно в ситуацията.

Славе, ти пък...какъв спор е това? Я се стегни   

Иса,това което намирах тук е добрият и спокоен тон,разбирането,подкрепа,това много ми харесваше.Нали всички сме тук за да се изслушваме и помагаме а не да спорим кой е по-самотен?
На теб страхотно се възхищавам за това ,което си постигнала ,н а тона ти ,на постовете ти.
Не обичам да се карам и затова си позволих по-острият ми пост.Доста хора от тук смятам за близки,с някой от тях пиша и по кюто.
Нали идеята на форума е да си помагаме -кой с каквото може а не да се караме???
Това искам да избегна-кавги,наче си ви обичам

Иса изобщо не съм се засегнал, изразих гледна точка 


Славе не мисля, че някой тук се опитва да спори, за каквото и да било, пък да се кара - съвсем...
Но все пак и те имат право да си кажат мислите... или не съм прав?
Нека да ги ЧУЕМ и тях и да не си мислим за караници, става ли?