Публикувана: 24 окт. 2007, 09:41 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2007, 09:52 ч.

Когато принципно се разминавате

3 375
40
1

# 15 24 окт. 2007, 11:31 ч.

Мнения: 189

Ние се разминаваме само по начина, по който вършим нещата.
Ако има един час, за да се свърши нещо, аз: 50 минути се мъча ( пробвам по различни начини, примерно)и го правя, 10 минути за цигара ( пушач, какво да го правиш ); той: 50 минути мисли как да го направи и след това го свършва за 10 минути, а пък аз подскачам около него, защото вече съм се изнервила.
За него е измислена поговорката " Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл"

# 16 24 окт. 2007, 11:32 ч.

Мнения: 1 072

Преповтарям nista, с лека промяна в ролите. Аз съм тази с трудните решения. Той рискува с лекота, нещо, което ме ужасява. За това предпочитам, да не знам подробно за делата му. Ще го преживавям, а от това ще изгуби душевния климат на семейството. В момента съм домакиня и не участвам в приходите към семейния бюджет, но компенсирам с отстраняването на всякакви битови, семейни и тривиални пречки от пътя му. Така ми се струва, че се чувства по-свободен.

Компромисите правя предимно аз. Защото такива са характерите ни. Безкомпромисността му е силна черта на него и това го прави победител. А моята сила е точно в способността ми да правя компромиси.

И да имаме огромни принципални различия. Там, където се разминаваме остро, просто водим различна политика. Не се мъчим да притопим другия. Ако той нехаресва нещо, което ми харесва да правя, просто не го държа в течение.

И не, не съм съгласна, че трябва да споделяш като патка, всичко, което ти минава през главата. Че всичко трябва да се обсъжда и да се предъфква. Ние все пак сме семейство, а не сиамски близнаци.

# 17 24 окт. 2007, 12:06 ч.

Мнения: 98

разминаваме се в предпочитанията за музика и филми, за книги. Много сме различни, интересите ни са различни, разбиранията за почти всичко са различни. Как сме се справяли досега? С компромиси. Дали има бъдеще такава връзка? Все още не знам, но си мисля , че ако хората са толкова различни постепенно се отдалечават един от друг, все пак една връзка се крепи на взаимност и на това да правите нещата заедно , да искате да ги правите заедно.

# 18 24 окт. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 49

Летящата крава, накара ме да се замисля. Което е хубаво, защото рядко ми се случва напоследък. Laughing

Наистина много, много ми се иска той да споделя повече и не за друго, а защото изпитва една непрекъсната неувереност, че решенията, които взима, или не са правилни, или не помагат за решаването на проблеми, или...и аз не знам какво. Сякаш влезе с тази неувереност в брака ни. Аз не съм по-уверена, само се опитвам така да изглеждам! И сега като се замислих, споделям много, защото обичам да говоря за нещата, да ги обсъждам, да ги разнищвам, да ги проектирам назад-напред във времето. Ама то и това не винаги е хубаво. Сега, когато се опитва повече да споделя, виждам, че става по-уверен.
Их, мислех си, че то лесно така да говориш за нещата, обаче като пиша ми изникват хиляди обяснения защо това така, а онова иначе. Иначе и аз като теб се опитвам да разрешавам всякакви пречки по пътя му, за да е по-свободен. Но при него свободата трябва да дойде отвътре, от него самия. Както е при мен.
Но ти благодаря! Видях нещата от друг ъгъл! Хареса ми! bouquet

# 19 24 окт. 2007, 12:58 ч.

Ние не се разминаваме принципно,а тотатлно аз съм динамична,много емоционнална, а моя човек е такъв темерут,че с валяк срещу него да караш няма да се впечатли.По отношение възпитанието на детето ни също не сме на едно мнение,но поне се стремим да не го показваме пред него.Горе долу по всеки въпрос сме на различно мнение,но компромиси правиме и най-вече той иначе незнам.А и друго той си попийва,а аз това най съм го мразила в един мъж(то това си има предистория,но не и е тук мястото).
Сега като си чета постинга си викам - Абе момиче,от къде се намерихте,че се и взехте,бе! smile3516

# 20 24 окт. 2007, 14:50 ч.

Мнения: 254

Нещо не мога да се светна, ама явно това с цикличността в отношенията ще излезе вярно. От време на време изпадаме в някакви странни противоречия (принципни) и в такива моменти аз просто не мога да го понасям, даже и да го гледам. Моят мъж си пада малко мачо - такива разни лиготии, обяснения и тем подобни са за педитата. Аз това казвам че най-добрия приятел на жената е гея.
Друго, което не мога да си обясня е как 5 години се разбирахме почти през цялото време прекрасно, защото работим в една фирма, а откакто съм в майчинство - е писна ми от лоши моменти.
Нямате ли чувството, че мъжете след периода на ухажване доста се променят, или просто стават такива, каквито са всъщност, докато една жена и във флирта и след това е просто себе си - любвеобвилна и изцяло отдадена.

# 21 24 окт. 2007, 15:13 ч.

София
Мнения: 7 097

Спорим, караме се...След което обикновено става на моята, но има случаи, в които той е категоричен и все още не съм успяла да осъществя пробив... Mr. Green

# 22 24 окт. 2007, 17:23 ч.

Мнения: 2 723

Нищо не става, след 100 скандала придружени с крясъци и сръдни не ми се занимава изобщо с темата.
Безкрайно сме различни и това отваря гигантска пропаст между нас

# 23 24 окт. 2007, 17:42 ч.

София
Мнения: 1 951

Днес стана ,това ,което АЗ искам,но ми костваше месеци уговорки.

# 24 24 окт. 2007, 17:45 ч.

Countryside
Мнения: 11 628

По принцип не пиша в ДиС, но тази тема ми харесва, ще кажа 2-3 приказки.
Ние сме сходни по образование, възгледи в живота, стремежи, мечти, дори семействата са ни сходни (имам предвид родните). Случва се да мислим за едно и също нещо и да казваме еднакви неща в даден момент. Дотук с еднаквото обаче.
Аз съм много изпълнителна и не мога да трая - ако нещо трябва да се свърши го правя възможно най-рано и както мисля за добре. Той е мърда, дай му да си мисли там че ще го прави и накрая винаги всичко в последния момент ooooh!

това ме изнервя. обаче не може да трае обиколки по магазините и мрънка, дори и той да е целта на покупките ooooh!

Има и други работи, но стана много дълго да не ви отегчавам - мисълта ми беше, че ако различията не са от социално, емоционално и образователно естество лесно се изглаждат. Битовите проблеми и възпитателните методи тепърва предстоят Mr. Green

# 25 25 окт. 2007, 10:05 ч.

Мнения: 631

Ние с Него сме с еднакви професии, работим в една сфера, но и ние дотук с еднаквостите. Всичко останало е страшно различно. Той е емоционален - аз спокойна. Когато трябва да се вземе решение за нещо аз решавам бързо, практично и възможно най-лесно, докато той го мисли по 5 месеца.... Не се караме и не си натякваме да речем, че му хванах цаката навреме : Аз взимам решение за себе си, подхвърлям му го и чакам резултат. Обикновено става така, че непременно той е взел това решение и накрая двамата сме доволни...
И не е само това - за храната сме различни, за покупки, за отношения ....абе много сме различни.

Според мен въпроса не е в различията, а в начина на "изглаждане".

# 26 25 окт. 2007, 10:19 ч.

Мнения: 267

Когато с предишния ми партньор усещах такива различия - за ролята на всеки в семейството, за деца или не, как да се гледат, за дори по-принципни неща като отношения с околните....и когато се чудех нормално ли е това, всички ми казваха точно същите неща - хубаво е да сте различни, ще се нагодите, не е толкова фатално, компромиси се правят и т.н. И все пак усещах, че не всичко е наред така. Едно е да сте на различни мнения, но с желание да търсите общото, друго е мненията ви е да са на противоположния край - Никога не бих ударила детето си и Шамарът понякога е необходим. И винаги съм се чудела как се преодоляват такива неща и как по дяволите се стига до компромис. В крайна сметка по тази и много други причини, се разделихме и видях най-накрая какво е да има единомислие с човека до теб и как дори да имате различни методи, всяко различно мнение е някак си подкрепено с една логика, която следва общ път. И съм на мнение, че не бих могла да живея с човек, с който се разминаваме принципно, защото не искам целия ми живот да ми премине в борба за себеотстояване.

# 27 25 окт. 2007, 15:12 ч.

Мнения: 98

Цитат на: Nagaina в чт, 25 окт 2007, 10:19

много точно казано, точно такива принципни различия в убежденията и в светогледа създават голямата пропаст.Когато се сблъскаш с тях и виждаш, че те не могат да се преодолеят започваш да се питаш "Абе аз ли съм капризна, той не е виновен, че има различни разбирания от моите", но точно заради такива различия възникват големите караници, след които остава усещането, че сте говорили на различни езици.

# 28 26 окт. 2007, 10:18 ч.

Силистра
Мнения: 288

Камамбер,

, това сме и ние в нашвто семейство ...
Има ли и 10 % от населението на тази земя, които да живеят в любов и разбирателство, да се разбират без думи и убеждения, търкулнало се гърненцето и си намерило похлупачето?

# 29 26 окт. 2007, 10:55 ч.

Мнения: 2 908

Снощи пак се карахме за такива"принципни различия" Tired

Всеки път-едно и също-уморих се вече.Не искам да го напускам,защото по-добър като мъж от него съм сигурна,че няма да намеря-уважава ме,всичко ок,ама не се разбираме по никой въпрос-все едно аз говоря на патагонски,а той на марсиански...

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Охладняване в отношенията след раждане

Причина:

Причина: