Публикувана: 29 окт. 2007, 17:23 ч.
Последно мнение: 8 ян. 2008, 03:17 ч.

Липсва ли ви Бьлгария?И какво то4но ви липсва?

9 132
136
1

Гост

# 15 29 окт. 2007, 23:27 ч.

Мнения: 3 521

Липса ми семейството ми. Бих искала да имам повече време с баба ми и дядо ми, преди да им дойде времето. Имам толкова много неща за споделяне, а мисля, че няма да мога да им ги кажа през тези 4/5 дни, 2 пъти годишно, когато ги виждам. По телефонът пак става, но не е същото.
Повечето места и хора, които посещавах вече са променени. Те също ми липсват, но това не е географски, а "времеви" проблем - няма да мога да стана на 23 отново.
Приятелите, така или иначе, и в Бг да си бях, пак толкова рядко щях да ги виждам както сега, така че не мога да кажа, че ми липсват. Всички са се хвърлили да правят кариери, а в неделя едва успявам да ги чуя по телефона за 10 минути между пускането на прахосмукачката и простирането на прането...естествено, ако не са на гости по свекърви, майки, чинки и т.н.
Липсват ми и зелените кестени на пролет.

# 16 29 окт. 2007, 23:38 ч.

Мнения: 580

Surfline, точно така се чувствам. Казала си го абсолютно правилно.
Само където вече си нямам баба и дядо и ми е мъчно, че не мога да им разкажа толкова много неща...

# 17 30 окт. 2007, 02:01 ч.

Мнения: 203

Да, определено ми липсва и по-точно: семейството, родния ми град, начинът на живот, храната, някои приятели. Тук не виждам кога и как ще се приспособя, просто не ми харесва, твърде различно е от това, на което съм свикнала - малък, забит град, гадна храна, никакъв живот, дивотия, изолация Sad

# 18 30 окт. 2007, 02:49 ч.

Мнения: 3 034

липсват ми приятелите конкретно в България, но иначе страшно ми липсва Европа като цяло - като атмосфера и дух Tired

# 19 30 окт. 2007, 04:37 ч.

Мнения: 339

Да, липсват ми семейството, чудесните ми приятели, с които имам неповторими преживявания. Липсват ми и тревата, полетата и планините. Липсват ми пистите...Корените си казват думата,..Видяхме, харесахме, но не си струва! Скоро се прибираме Simple Smile

# 20 30 окт. 2007, 09:48 ч.

Мнения: 1 294

Срам не срам, не ми липсва.
А и нямам конкретен спомен да ми е липсвала. Липсват ми приятелите и роднините.
Милите и симпати4ни хора които, живеят из БГ са то4но съ6тите като милите и симпати4ни хора тук. Но виж грубияните са от най_вис6 клас.
Природата може би 6те6е да ми липсва ако пътувах из БГ. Нямам и някакво родно село или малко град4е...

# 21 30 окт. 2007, 09:59 ч.

weiter, weiter, ... weiterstadt
Мнения: 18 076

един автор беше написал: спомените и гробовете никога не могат да бъдат преместени или превзети.

липсват ми разговорите с приятелите. тук темите за разговор са други, както и приятелството е някакси друго.
липсват ми тепетата и Родопите.
липсва ми мирисът на билките в Родопите, тук билките миришат по друг начин.

# 22 30 окт. 2007, 10:11 ч.

загубено
Мнения: 6 490

Липсва ми семейството,приятелите и дългите кафета с тях.
Къщата на село,зеленината,и спокойствието на малкият град.
Колкото и дълго да живея тук,"у дома" е винаги в България.

# 23 30 окт. 2007, 11:47 ч.

Мнения: 1 909

България такава, каквато е в момента, не ми липсва. А и защо ли? Та аз не я познавам - всичко се променя толкова бързо там, хората са различни, имат проблеми, които не мога да усетя по същия начин.
България ми се изплъзва и всеки път почти ме е страх от връщането там - че няма да намеря такива нещата, за които съм си мечтала, че най-скъпите ми спомени ще бъдат разбити от сегашната реалност.
Липсват ми естествено приятелите, роднините, но все пак за щастие има Интернет и връзката не е толкова прекъсната.
Предпочитам да живея в сегашния момент. България, това съм и аз самата, нося я в себе си и няма как да ми липсва Grinning

# 24 30 окт. 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 550

не ми липсва България като някакво абстрактно понятия. не съм изпитвала носталгия до сега. родителите ми идват доста често на гости и се чуваме почти всеки ден. с приятелите също се чувам редовно, макар че след толкова години живот в чужбина останаха само няколко. прибирам се със смесени чувства и си тръгвам с облекчение. става ми само криво, че всичко толкова бързо се променя и то съвсем не за добро. иначе ако някой тук, където живея, се изкаже не особено ласкаво за България скачам като ужилена. тогава ме избива на патриотични чувства.

# 25 30 окт. 2007, 12:27 ч.

Мнения: 945

Единственото нещо, zа което тъгувам е, че миналото ми и настоящето не са свърzани... как да го кажа логически. Миналото ми е в БГ, zаедно с приятелите и спомените и това няма много допирни точки с настоящето. Не може примерно да мина пред НДК и да си спомня как посрещахме 2000 година с еди кой си. Или пък да срещна някой съученик от началното училище и да се раzприкаzваме zа бившите съученици. Та ето това ми липсва, моето си минало.

България... аz съм анти български настроена. Миналат седмица бях в БГ zа една седмица и вчера вечерта се върнах. В момента, в който сляzох на летището се раzплаках от облекчение, че съм си в къщи... Ако от мен zависеше щях да си каня всички роднини и поzнати преz 1 седмица на гости, но никога повече няма да ходя в БГ. Но zа мое огромно съжаление не става...

# 26 30 окт. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 3 423

Имаше една тема в Клюкарника.
Какво е най-скъпото, което сте яли.
Там отговорих, че най-скъпи са ми
гозбите на майка. Това ми липсва тук.

# 27 30 окт. 2007, 13:06 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Liska в вт, 30 окт 2007, 12:43

Там отговорих, че най-скъпи са ми
гозбите на майка. Това ми липсва тук.

и на мен така. Grinning

пс. лиска, честит рожден ден с малко закъснение. поздрав за теб:
http://www.vbox7.com/play:dcb55040

# 28 30 окт. 2007, 13:55 ч.

Мнения: 2 907

Сега си мисля, че ми липсва детството ми в България. Онази България, която днес не е същата. Предполагам, че не е само до страната, но аз България я свързвам главно с това как съм играла на ръбче пред старата ни къща, как се събирахме на една пейка, как си правих скривалища в близката детска градина, как нашите ме викаха от прозореца да се прибера, миризмата на бабините манджи, силните приятелства, които до ден днешен не са хванали ръжда, спомени, спомени, спомени.

Липсва ми природата. Цветовете. И тази типична балканска тъга.
Много мислих последно за тази тема. България е моето начало, завинаги ще бъде в сърцето ми. Но и аз като много от вас, не изпитвам носталгия днес по нея. Мисля си, че някой ден ще намеря отново място под слънцето на тази някогашна велика земя на тракийски царе...

# 29 30 окт. 2007, 14:03 ч.

Мнения: 580

Знаете ли какво е интересното, че като си говоря с приятелки, които живеят в България и им разказвам за какво ми е мъчно или какво ми липсва, коментарът е единствено "ооо, ти пък, я стига с тия глупости!"

Препоръчани теми

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Живот и учене на език в Нидерландия

Банка действаща в Бг и Германия???

Раждане в Чужбина (Германия)

Причина:

Причина: