Публикувана: 9 ноем. 2007, 08:49 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2007, 17:07 ч.

Пубертет или психично отклонение? Има ли и други такива деца?

17 975
115
1

Гост

# 90 14 ноем. 2007, 08:05 ч.

Изчистих си кутията.
И аз се сетих за децата-индиго, но като препрочетох определенията за тях, нещо не ми се връзма. Те са чувствителни, състрадателни, обичат хората и животните - тук нямаме такъв случай.

# 91 14 ноем. 2007, 09:01 ч.

Мнения: 24 467

Това, с децата- индиго е нещо недоказано, на мен ми звучи дори нереално, както и с много други подобни идеи, докато настоящият проблем си е самата реалност и подсещането за такива неща, както и опитът за успокоение, че детето е нещо свръх- не знам какво си по никакъв начин няма да помогне.
Съжалявам, нямам желание да обидя някого, просто моят навик /професионален и личен/ да търся същината на проблема и конкретни решения ме е извадил от водовъртежа на успокоенията с мними причини и надежди за решаването им от само себе си.

# 92 14 ноем. 2007, 14:26 ч.

Мнения: 292

Не знам, но почти съм 100% убедена, че много от проблемите на хората (и на млади и на стари) идват от това, че не знаем, не можем да общуваме. Затова хората (а често и аз самата) избираме лесният път, да се затворим в себе си и да не общуваме. А ние хората сме склонни да вървим по надолнището и ни е много трудно да направим другият избор, правилният, защото изисква много усилия, воля и пренебрегване на себе си. Просто вместо да си понасяме тежестите един другиго, да търпим чертите у другия, които ни дразнят, ние предпочитаме да ограничим контактите или да контактуваме само виртуално, където много от нещата, които ни дразнят не си личат.
Споделих ви тези мисли, защото считам, че този проблем касае много хора, да не кажа повечето. И друго си мислих наскоро. Осъзнах, че напоследък говоря с децата главно на образователни теми а не за тях самите и какво чувстват или от какво се притесняват или на какво са се зарадвали............... а трябва, ако искам да ме чувстват близка трябва да го направя.
Да ни помага Бог в трудното и отговорно начинание, което всички тук сме поели!

# 93 15 ноем. 2007, 09:09 ч.

Мнения: 3 161

Цитат на: zori80 в ср, 14 ное 2007, 14:26

Много ми хареса написаното от теб - засяга и конкретната тема, и много други проблеми, с които се бори всеки от нас - аз лично точно в този момент. Наистина, много по-лесно е да изключиш и да се затвориш в себе си, отколкото да търпиш другите... и да се налага те да те търпят.

# 94 15 ноем. 2007, 15:27 ч.

Медина,
Не претендирам да разбирам от психология.
Според мен детето ти просто е лигаво. Задоволен е отвсякъде, ходи в частно училище (в което дисциплината е много разхлабена - щом не е ходил от миналата пролетна ваканция а не са го изгонили).
Би трябвало да си обсъдила с твоята психоаналитичка всичко, което си написала тук във форума. И ако тя не ти е дала някакъв компетентен съвет като специалист, просто я разкарай и си намери друга, или просто се откажи от нея.

И за мен е много изкушаващо да оставям децата си пред компютъра неограничено време. Но после нервите им са обтегнати до крайност. Така че си скъсвам моите нерви, но не допускам децата ми да прекаляват с компютъра и телевизията. В къщи нямам кабелна по същата причина. Аз няма да умра от това, че не гледам телевизия.
Щом сина ти е толкова добре с английския, намери някой интригуващ филм за спортисти без превод и го помоли за помощ в превода, но да спестите време го гледайте заедно и той да ти превежда.

Ако не е много деликатно - какво е станало, когато си му отнела предния път компютъра?

# 95 15 ноем. 2007, 15:40 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

а как мина уикенда?

# 96 15 ноем. 2007, 20:45 ч.

Мнения: 934

Цитат на: блажка в вт, 13 ное 2007, 05:05

Съчувствам. И аз си мисля, че трябва да се консултирате с психолог, но не какъвто и да е, а специалист по проблемите на надарените деца.

И аз така мисля. И то психолог, а не психиатър.
А можеш ли да го заведеш някъде, където да му направят тестове за интелигентност? Ако примерно можеш да го убедиш, че никой не го мисли за луд и няма да го 'лекуват', а е с цел да видите как да продължите образованието му по-нататък, след като от училището няма полза.
Може да се окаже добро начало.

# 97 16 ноем. 2007, 08:03 ч.

Може би всички имате право, може би наистина е лигав, но нещата понякога излизат извън контрол.
Предния път без компютър? Счупване на всички стъкла в стаята. Вратите така се тряскат, че хвърчат парчета мазилка и трески от дървото. Да изброявам ли още?
Уикенда - в последния момент се отказа да дойде с мен, което и очаквах.
Повярвайте, отстрани е по-лесно, тук е един ад.

# 98 16 ноем. 2007, 10:05 ч.

Цитат на: medina в пт, 16 ное 2007, 08:03

И каква беше твоята реакция при счупването на стъклата?

Ще опиташ ли идеята с филм за спортисти?

# 99 16 ноем. 2007, 10:35 ч.

Мнения: 1 047

Цитат на: ))) в пт, 16 ное 2007, 10:05

И каква беше твоята реакция при счупването на стъклата?...

И аз това питам.

Подкрепям мнението на Лени по ?.

# 100 16 ноем. 2007, 11:12 ч.

В офиса
Мнения: 4 029

Да, може би хората, с които е контактувал напоследък, да са наистина тъпи. Обаче той (подкрепян от дяволчето на пубертета) си е внушил, че е най-умният. Е - не е. Трябва му на първо време разговор/общуване с някой по-умен от него. Убедена съм, че имаш такива колеги (щом работиш добра работа с хубава заплата). Говоря за мъже, не за жени. Жените по подразбиране (неговото) са тъпи, убедена съм. Това първо. Второ, как така сериал за някакъв доктор. Как не си говорите за нищо. Как така нямаш време. Вземаш отпуска, вземаш лаптоп и се кукваш в къщи. Правиш същото, което прави той - пред ПС-то - филми, игри, КФЦ. Като те пита - Кво правиш тук, казваш му - писна ми от онези идиоти, ще си дам почивка... Опитай се да се поставиш на негово място, каквото и да ти струва. Крайната ти цел - да говорите. За каквото и да е, но да водите нормален разговор.
И така на малки стъпки, опитай се да го извадиш от ежедневието му. Другите 'оздравителни' процедури са ги писали - гадже, спорт... Но те ще дойдат след като човекът малко се замисли. Трябва той сам да стигне до решението да стане нормален, а ти трябва да го преведеш по пътя до него.

# 101 16 ноем. 2007, 14:34 ч.

Как реагирах? Разстроих се, разплаках се... вие как бихте реагирали?
Ще опитам за спортисти - не че много ги гледа. Спортът не е в кръга на нашите интереси

# 102 16 ноем. 2007, 15:10 ч.

Цитат на: medina в пт, 16 ное 2007, 14:34

Не съм психоаналитичката ти и въпросът ми не беше от тип "как се почувства". Интересува ме дали като се разплака изчисти ти стъклариите или го накара той да почисти. Изобщо имаше ли шанс той да разбере, че действията му са в негов ущърб?

Децата отлично разбират, че наранявайки себе си нараняват и нас. Доколкото прочетох в темата за тинейджърите пубертетът бил по същност отхвърляне на родителския авторитет (и съм съгласна с това). С това че си се разплакала си му показала че разполага с инструмент да те принуди да правиш каквото той иска. Той може да те манипулира, но ти него - не.

Намери си интерес в спорта и помоли твоя син за съдействие. Независимо дали той се интересува от спорт. Примерно някакъв филм със сноуборд, който няма превод на български.

# 103 16 ноем. 2007, 17:45 ч.

Мнения: 7 947

На моята най-добра приятелка брата имаше същия, че дори и по-страшен проблем. При него се получи обаче след една "нещастна любов" - затвори се в себе си, само пред компютъра, не излизаше, не се хранеше. Нещата се влошиха, стана агресивен, реши че го преследват и тн, престана да пипа компютъра и телевизора...Родителите след дълго ходене по лекари - доведоха един в къщи, но той не пожелал да гонори с него. те обаче не се отказаха и след неколкократно идване на лекар - поставиха му диагноза - депресивно психично разстройство, причинено от дълбока вътрешна драма! Детето не искаше и да чуе за лекарства! Родителите стигнаха до там, че принудително го вкараха в болнично заведение, след престой там 2 месеца - момчето се прибра вкъщи, сега си пие редовно лекарствата и е напълно нормален и спокоен. Но цялото това нещо продължи около 1 година и не е за описване какво преживяха всички в това семейство!
ВАЖНОТО Е, ЧЕ СЕГА МОМЧЕТО Е ДОБРЕ!
Пожелавам ти скоро и при вас да стане така, ти се зареди обаче с много, много сили и търпение! УСПЕХ!

# 104 19 ноем. 2007, 12:27 ч.

Малко информация за филмите. Освен д-р Хаус, - още Анатомията на Грей и Липсващата стая.

Препоръчани теми

Конфликти на детски площадки

Детето ми е двойкаджия. Как да го мотивирам?

Пубертетът при момчетата - тема 16

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

Причина:

Причина: