Как се живеее със свекър и свекърва под един покрив!

  • 24 228
  • 224
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 1 563
Защото не са свекърът и свекървата в твоята къща, че да не можеш да си на спокойствие и да имаш повод на недоволство, а ти си в тяхната. Когато съм на гости на родителите на мъжа ми не се оплаквам, а се съобразявам с реда там, независимо дали и колко ми харесва. Мисля, че същото трябва да важи и за теб, защото ти си под чуждия покрив и ако не ти харесва можеш да си събереш багажа и да се изнесеш.

Извинете, но едно е да си на гости за определено време, друго е да живееш с тях нон стоп, без да знаеш  колко ще продължи.те да си живеят както преди, а ти да се съобразяваш с всичко и всички, и накрая ти пак си кривата.
Пък и да поемеш  и някой техни задължения, какато при мен стана, това никой не би го изтърпял.

# 166
  • София
  • Мнения: 978
изобщо не бих могла и да си помисля да живея със свекър и свекърва ми. Това живот ли е  Naughty

# 167
  • Мнения: 3 929
newsm45 ужас!!!!На нас малко ни остана стискайте палци да вземем заем и да се махам от тук че направо  smile3511

Ох, ще доживея ли и аз този заветен миг?!

# 168
  • Мнения: 3 929


Извинете, но едно е да си на гости за определено време, друго е да живееш с тях нон стоп, без да знаеш  колко ще продължи.те да си живеят както преди, а ти да се съобразяваш с всичко и всички, и накрая ти пак си кривата.
Пък и да поемеш  и някой техни задължения, какато при мен стана, това никой не би го изтърпял.
[/quote]
Ето, точно така се живее. И все си длъжна.

# 169
  • София
  • Мнения: 62 595
разрешението на такива наудобства е много лесно - наемане на жилище и използване на звънеца. Така никой не е длъжен да се съобразява с другия или да му поема задълженията.

# 170
  • Мнения: 577
разрешението на такива наудобства е много лесно - наемане на жилище и използване на звънеца. Така никой не е длъжен да се съобразява с другия или да му поема задълженията.
Така е! По-добре тези пусти ПАРИ да се дават за наем ,или заем.......-отколкото после за хапчета и лекове  свързани с нервите. Crazy

Последна редакция: вт, 26 фев 2008, 16:42 от barboranova

# 171
  • Мнения: 1 898
Чета, чета и напрират в мен следните въпроси....Как така двама порастнали и отговорни хора, които са готови да създадат семейство и оглеждат деца живеят в дома на родителите на единия от двамата при положение, че твърдят,че това прави живота им нетърпим и ужасен? Кое е нещото, което ви задържа в 'чуждия дом', след като там трябва да се съобразявате със собствениците му, с техните навици и порядки и с тяхната намеса в личния ви живот и пространство (независимо,че сте там за по- дълго, а не на гости)? Защо продължавате да стоите там, ако 'това не е живот', ако непрекснатите скандали и ежедневните битовизми( заради други хора, пък макар и роднини) се отразяват пагубно на отношенията ви с любимия човек? Струва ли си изобщо да стоите там, ако положението наистина е нетърпимо? Кое е това, което ви спира да напусните този дом и да създадете свой(не непременно собствен), в който да сте самостоятелни и спокойни, и в който да си създадете комфорт и уют?
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.

# 172
  • София
  • Мнения: 38 779
Защото, колкото и парадоксално да звучи, жилището е мое!
Теглихме заем за купуването му преди две години, въпреки моите протести. Щото мъжа ми се направи на много отговорен. И е твърдо против изнасяне под наем.
Сега чакам да стъпя на постоянен трудов договор пак да теглим заем. Ама дали ще ни дадат достатъчно за апартамент в Младост?

# 173
  • Мнения: 2 556
Дилянка, реално за съжаление жилището не е твое все още. Иначе можеше наистина да изгониш свекървата от него...

# 174
  • Мнения: 814
За младо семейство, пък и за всяко такова - далече от свекър и свекърва,  същото важи и за майка и баща! Повярвайте ми!  Моят съпруг  не спираше да отчита колко добре сме направили, че своевременно сме се отделили само трима с детето, макар и на квартира. До скоро все това повтаряше, докато беше жива свекърва ми. Но когато родителите на единия или другия вече имат належаща нужда да им се помага, било, защото е останал само единият, било по други причини, преценката за общия покрив/ не за общия дом/ е много различна! Ако единият от нас трябва да "тича" сутрин и вечер, другият - на обяд, за почивни дни изобщо не става въпрос, не искам да коментирам какво следва.  Родителите си остават родители/ за всеки от нас/ завинаги!  И критериите се променят с годините ни. Иначе идеалният вариант е - всяко поколение да живее отделно, със своите си виждания и разбирания! Друг е въпросът може ли завинаги всичко да е идеално...

# 175
  • Мнения: 1 563
Чета, чета и напрират в мен следните въпроси....Как така двама порастнали и отговорни хора, които са готови да създадат семейство и оглеждат деца живеят в дома на родителите на единия от двамата при положение, че твърдят,че това прави живота им нетърпим и ужасен? Кое е нещото, което ви задържа в 'чуждия дом', след като там трябва да се съобразявате със собствениците му, с техните навици и порядки и с тяхната намеса в личния ви живот и пространство (независимо,че сте там за по- дълго, а не на гости)? Защо продължавате да стоите там, ако 'това не е живот', ако непрекснатите скандали и ежедневните битовизми( заради други хора, пък макар и роднини) се отразяват пагубно на отношенията ви с любимия човек? Струва ли си изобщо да стоите там, ако положението наистина е нетърпимо? Кое е това, което ви спира да напусните този дом и да създадете свой(не непременно собствен), в който да сте самостоятелни и спокойни, и в който да си създадете комфорт и уют?
П.П. Моля, не ми отговаряйте 'по финансови причини'. Няма как животът 'със свекър и свекърва под един покрив' да струва повече от спокойствието, здравите нерви и сплотеното и щастливо семейство.

При мен лъжата,че свекърва ми  ще напусне жилището след някалка месеца, и така 2 години.
Е толкова издържах.
Пък и мъжа ми не беше съгласен да отидем на квартира, за кредити не можеше да става и дума.Доходите  на бележка не бяха достатъчни за банките. тогава-преди 4 години към днешна дата
Сега не е  проблем, но свекървата вече я няма- сама напусна жилището и живее в друго.

# 176
  • Мнения: 160
Аз не бих издържала такъв живот. Затова с мъжа ми работихме години навън за да си купим дом макар и доста скромен.

Сега не искаме да живеем в БГ затова се местим наново и пак отначало започваме всичко обаче пък сме си само двамата и не се съобразяваме с никого. Затова и едва сега си позволяваме дете макар да сме заедно от повече от 8 години. Не мога да си представя да създадем дете без да имаме дори и малка финансова стабилност или поне една гарсониера но когато си затворя вратата аз знам, че сме сами. И под наем сме живели и ни е било трудно но и през ум не ми в минало да се събираме с някои от родителите.

Всичко си има цена спокойствието струва много но го оценяваш високо.

Момичета, кураж и не се примирявайте не си заслужават изгубените години в живот, който не Ви радва.

# 177
Отговорът е само един- много трудно!Вече трета година живея така и само аз си знам какво ми е.Понякога наистина съществува и финансов проблем-малка заплата на мъжа ми и "голямото" майчинство,вноски по заеми ,сметки и други разходи просто не ми позволяват да предприема нищо. 

# 178
аз живея вече 7 години и нямам думи 8и аз едва не се разведох но за щастие не сьм и незнам кога ще успея да се махна........ smile3511

# 179
  • Мнения: 1 186
Общо взето е подтискащо Peace......две домакини в една кухня е някак кофти Whistling

Общи условия

Активация на акаунт