Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

НикиФин,каква е причината на непрекъснатия рев на децата,може би колики,сега зъби? Няколко дни си мисля и всъщност не мога да си представя как точно се чустваш,защото моите безсънни нощи бяха съвсем малко в началото,когато ядяха и през ноща.Сега се сещам за тогава,че често ми се случваше като храня някой през ноща и да рева,толкова ми се спеше и бях изтощена.За мое щастие това отдавна го няма и дори бях забравила,ти ме накара да се замисля и сетя.Знам,че нямаш нужда от "съчуствие и мили думи",но всъщност ако вече толкова месеци си подложена на това,наистина незнам как издържаш.Чесно казано,аз не бих могла,признавам си го.За това ти желая единствено сили и кураж да издържиш още малко,предполагам,че това ще приключи,като пораснат още малко децата

Безсънието наистина може да опъне нервите на когото и да било, а ако продължава толкова месеци както при NikFin определено си е неприятно.
Моите деца  бяха болни две седмици.Първо започна единия / този който боледува по - лесно/  и съответно другия го последва, освен че изкара "грипчето" на края се обрина от антибиотика, което си ме довърши. За първи път прави такава реакция от антибиотик и бяхме в паника докато разберем, какво е шарка или обрив.
Не съм спала / само по няколко часа/ защото стоях до тях за да свалям упоритата температура, навивах си часовника за да ги проверявам как са, и на сутринта тичахме по болници ........ докато не ми се излекуваха мира нямах. Нервите ми бяха опънати до край, от безсъние, притеснения и т.н.
Разбирам те как се чувстваш,  тези моменти ще ги има винаги дали ще са една нощ или много такива. просто ние сме МАЙКИ!
Дано да се успокоят и ти да намериш своето спокойствие.

NikiFin, моето така наречено наказание продължи до около 1г и малко на децата. Ако се върнеш в началото на темата ще видиш, че съм била на твоето мнение Както казва  yoana77  плакала съм от изтощение и безсилие. Мога да кажа, че сега положението е значително по-добро. Дъщеря ми спи като пън до сутринта, но синът ми продължава да ме буди по няколко пъти на нощ. Но това е съвсем поносимо. Дано и твоите дечица да се успокоят по-бързо

Ами и аз се чудя от къде съм жива. Близнашките серенади продължават при нас на нов глас. Понеже откриха Детска астма на малките и се наложи да ги преместя в една стая, подходяща за случая с паркет и лесна за чистене. До сега бяха в 2 различни стаи да не се будят взаимно и препусках между тях по цяла нощ. Но поне не се будеха взаимно и сравнително рядко се случваше да ревнат едновременно. Но сега като спят заедно се будят едно друго моментално. Сама съм с  децата, мъжът ми се грижи нощем за големия, които беше и болен тия дни и за Бога, казвам ви жал ми е за тези деца, защото сам човек с 2 ревящи е НЕВЪЗМОЖНО да се справи. Задължително докато държа едното другото реве. Така не могат изобщо да заспят. Не знам защо Ева особено, ужасен характер ли има ама това дете реве нон стоп. Събужда се с рев, заспива с рев и междувременно си реве, ако не е в нечии ръце, а понякога и на ръце реве. След като се дра 1 час тази нощ реших, че може би е гладна.  Изльока на екс 200 мл. Изправих я да се оригне, при което избълва всичко до капка по пода, върху мен и върху себе. Преобличахме се всички дружно, чистих под в 2 през нощта и айде по креватите. Сложа ги, завия ги и като видят, че излизам от стаята изправят се и запяват дружно. Реших да не влизам повече в стаята и да ги оставя да правят кво щат. За мое щастие явно доста се бяха преуморили от рев и след 5 мин мрънкане се закротиха. Не посмях да вляза да ги завия, спали са върху юрганчетата си и се събудиха на лед.  Имаме спални чували, но от тези, от които може да се излезе излизат на секундата, а в тези дето се закопчават с презрамките се замотават и усукват и направо ще се удушат и може би затова адски се изнервят като ги слагам в тях. За сега не виждам друг начин освен да ги оставям да се нареват и спят отвити. Така откараха до 6 часа и това си ни беше спането. За мен е добре, ама се чудя тия деца има ли начин да не заспиват утрошени от рев. Иначе вечер ги приспивам едно по едно. Гадното е, че кашлят непрекъснато и се будят взаимно от това, особено Ева, тя не само че кашля, ами след всяко кашляне започва да пищи като че ли я колят и трябва да я вземам и успокоявам. Чудя се кво да правя хорааааа  И да спи едното с мен съм пробвала, но те не искат, свикнали са си в леглата.

Да не ми се смеете, моля ви! Защо не ги заведеш при някоя баба да им бае против уроки или нещо такова
Знам, че не звучи сериозно, но като беше малка дъщеря ми, моята баба още беше жива /Бог да я прости/, тя знаеше някакви думички против уроки и на няколко път се е случвало при ревове да си помагаме винаги така, и после пръскаше детето със светена вода. Ако щете вярвайте имаше полза.
Знам, че сме се събрали интелигенти хора, моля ако някой се дразни да не ми обръща внимание. Но все пак трябва да има причина децата да са неспокйни и това е, което ми хрумва в момента.

  Аз няма да ти се смея защото баба ми бае против страх и против уроки. По принцип като малка ме научи и мен, но аз не вярвах особено. Въпреки че с очите си съм виждала как хората се успокояват след като им пребае. За възрастни мога да си го обясня с внушение, но и малки деца и бебета се кротват и родителите после благодарни са споделяли че вече си спят по цяла нощ.
  НикиФин, ти отби ли ги вече? Аз неколкократно съм споделяла, че просто начина ми да се наспивам и да им запуша устите буквално беше просто да им дам да сучат едновременно. Много жалко, че при теб не се получи това с едновременното кърмене и спане заедно. Аз в този случай поне се наспивах, единствено гърбът ми беше адски схванат на сутринта от неудобната поза...

Малко отклонение от темата,но пак е свързано,абсолютно съм убедена,че има хора,които нарочно или без да искат урочасват(не съм сигурна така ли се пише думата).Имам приятелка която бае,особено Дария като бебе почнеше ли да плаче,звъня на приятелката,тя по снимка и баеше и на момента спираше да плаче и заспиваше и винаги преди това е сме били навън.А,на приятелката ми и става лошо и започва да се прозява,по това се разбира,че детето е урочасано.Веднъж даже повърна на фонтан,което никога не се беше случвало и момичето,което и баеше каза,че много силно е урочасана и затова е повърнала,един вид лошата енергия.
Чувала съм,че дори майката може да урочаса детето си,без да иска разбира се
Преди да ви кажа чесно и аз не вярвах много,докато не го видях със собствените си очи

Избягвам да изказвам лично отношение, но вече не мога да се стърпя! Признавам, че тази тема ми е трън в очите откакто я има. Не съм съгласна с огромен процент от написаното в нея, но се опитвам да съм толерантна към чуждите възгледи и правото на всеки  да изказва културно мнението си. Обаче не мога да се стърпя повече! Пиша като потребител - не като модератор. Мнението ми не е меродавно, но ... NikiFin просто ме "убива"  с коментарите си! За човек, който твърди, че е просто преуморен, но иначе си обича децата пише доста непонятно и остро за моите разбирания. Ето малка част от констатациите й:

Както писа, Азаф  - "защо си ги родила, ако наистина го мислиш това"?

Как може на едно дете да му идва отвътре да е лошо? Може да е палаво и буйно, но това не е лошотия! То е невинно хлапе, което скучае, опитва се да привлича внимание, да изразява себе си и т.н.

Децата не са верига или котва. Ако си държала толкова на свободата си, да беше си останала мома! И после ограничаването на свободата е нещо, което ти сама си налагаш в случая! Самонавиваш се, че децата ти са като наказание и задължение - чудя се кога ти остава време да им се порадваш!

Какво значи "несгодни"? Не ми отговаряй - въпроса е риторичен! Никой няма за хоби да реве и едва ли го правят само, за да те дразнят. Очевидно нещо ги тормози и вместо да ги обвиняваш непрекъснато, че ти нарушават дневния и нощния покой вземи открий какъв е проблема и облекчи децата си.

Жената беше дошла да ти помага, нали така? Без значение дали ти я обичаш и уважаваш се беше вдигнала до  Дания, за да те подкрепи с каквото може след раждането на близнаците. Дължиш й поне това, да не я наричаш с разни имена по форумите. Личните отношения си ги запазете за у дома между вас двете. Грозно е и е ненужно като информация на четящите тука! Същото се отнася и за съпруга ти - "не помагал достатъчно, поемал грижата само за големия". Ако очакваш да те отмени на 100% във всичко - не виждам как може да стане, човека ходи и на работа, нали така? Замисляля ли си се, че някои тука гледаме по две деца без да сме имали до себе си мъже, баби, бавачки и т.н. през първите месеци, които са най-трудни? Добре е човек да има малко трезвост в преценките си и малко реализъм в очакванията си!

Много хора са наясно, че деца се гледат трудно, че отговорността е голяма и че след раждането децата са на първо място и това, че детето им плаче ги тревожи, защото то явно не се чувства добре, а не защото не са се наспали! Да имаш деца е съзнателен избор, а не нещо натрапено ти да го избуташ по задължение и после да ти се маха от главата.

Все така не откривам никъде в написаните от теб редове дори и опит да замаскираш досадата си от децата си! С такива думи ги описваш...аз дори с чуждите съм по-търпелива, а какво остава за собствените ми. Настръхвам!

Не знам как веднъж не ти дожаля за дребосъчето, а все ги обвиняваш децата в какво ли не

Как не я е срам, се питам аз! Вместо да си кашля тихо и да не буди останалите, тя реве ли реве!
 Извинявам се, но наистина не се сдържам вече!

NikiFin, в повечето книги, които са ми попадали пише, че ако се опитваме да успокоим разплаканото си дете не с топло чувство, а с претупване на номера, само за да млъкне, то усеща и се чувства необичано, отблъснато и далеч не успокоено. Това, че ги носиш на ръце и ставаш нощем едва ли ги успокоява, ако те усещат през цялото време напрегната, на ръба на избухването и на границата на досадата. Ако се появяваш с физиономия от типа "Пак ли? Какво искаш пък сега?" и аз бих ревала нон стоп!
Дъщеря ми се будеше до 2-3 годишна възраст по 5-6 пъти на нощ. Седяла съм до леглото й, дори когато заспеше - притеснена, защо се буди и пищи. Намерих разрешение в един момент. Помисли и ти за разрешение на вашият проблем - очевидно нещо ги мъчи. Не знам какво е, но ти с отношението си не им помагаш. Майката трябва да е сянка, опора, подкрепа, всичко! Да не съм лош пророк, но ако продължаваш в същият дух някой ден да не говорят и твоите деца за теб както ти за твоята майка!
Съжалявам за дългият пост! Не си длъжна нито да ми отговаряш, нито да се съобразяваш с мнението ми!
Аз от своя страна ще спра да чета тук, за да си щадя нервите!
Молбата ми е само преди да пуснеш поредният оплаквачески пост, как си се загробила с тези невъзможни деца, да се замислиш над факта наистина ли ти тежат толкова много, че да искаш да ги няма? Ако отговора е положителен - горките ти деца! Ако е отрицателен - замисли се за промяна в поведението и преподреждане на преоритетите си

 Double with Cream 100 % съм съгласна с теб  и продължавам да мисля, че тази жена се нуждае от спешен психолог.
NikiFin, ако продължаваш с този дух, не вярвам децата ти да те обичат и почитат повече, отколкото ти своята майка

Искам да ви кажа, че никога не бих си позволила да правя подобни коментари като този на Double with Cream, за човек, когото не познавам, нито познавам децата му, само защото това, което е написал ми звучи грубо, пресилено, невероятно, невъзпитано. Колкото и да не ви се вярва скъпи съфорумки, вероятно защото вашите майки, съпрузи и  деца на се като моите, това, което съм написала си е самата истина и целта ми не е да се оплаквам или да обиждам, а да намеря начин да се справя с проблемите си. Такъв ми е подхода и начина на изразяване и не мисля, че е лош, той просто е точен. Ще покажа на детегледачката ми тази тема и тя може да се изкаже относно мен, децата ми, майка ми, мъжа ми дори защото ни познава много по-добре от вас. Казвала съм и преди - няма значение бройката на децата, а самите деца като такива. Едно буйно може да изисква точно толкова усилия, колкото 10 кротки. Сигурно вече сте чули, че има кротки и ревливи, лесни и трудни.
Защото си мислиш Cream, че не съм потърсила причината за поведението на децата ми? Търся я ежесекундно от как съм ги родила. Ева си реве  от първия ден на бял свят. Брат и е доста по-кротък, но и той се изнервя и побърква от непрекъснатите и ревове. Давид като се возим в колата си запушва учите и непрекъсно крещи по нея да млъкне. И по доктори съм я водила и никой не открива нещо нередно в нея. Тя просто си е ТАКАВА. Иска нон стоп внимание, носене, и кой знае още кво, ако погледна към друго дете само и надува гайдата. Просто няма късмет, че не се е родила единствено дете с по възможност баба покрай нея за да получава повече и да има кой да я носи нон стоп. Никой не я учил, тя просто си е такава трудна, както брат и е лесен. Никога не съм казала, че имам против да и задоволявам нуждите и прищевките. Но физически ми е невъзможно или поне не съм намерила начина за сега. Затова се консултирам тук.
И моля ви не кометирайте защо "майка ми" била дошла тук защото нищо, ама нищичко не знаете и като гледам не искате да знаете. И съм сигурна, че децата ми един ден ще се отнасят към мен точно така, както съм си заслужила. Изобщо всеки си получава каквото си заслужава. Както и тази, която ме е родила. Колкото ще да си приказва, да се превъзнася и представя за най-себеотдайната майка на света, да се чуди защо децата и не искат да я видят... явно всичко или е лъжа или самата тя не осъзнава какво причинява на близките си, защото от добро никой не бяга, освен ако не е глупак с болен мозък. Някои хора са толкова жестоки към мен, че ми е на устата да им пожелая същото да им дойде до главата, да видим тогава кво ще пишат тук - гарантирам, че ще ореват форума 10 пъти повече от мен ако до тогава не са изкукуригали тотално и не са се озовали в лудницата преди да успеят да влязат тук. Но се съмнявам, че Господ ще ви даде тези изпитания, които е дал на мен, защото вие просто няма да ги понесете. Гаранция ще превърят повечето от вас. Аз съм с много здрава психика и целият ми живот е бил огромно изпитание, предизвикателства, нещастни случаи и т.под. които един "нормален" човек биха пратили или на 4 километър или на оня свят.
Много е самонадеяно и дразнещо  да се изживаваш като най-добрата майка на света и да се даваш непрекъснато за пример като страхотен възпитател, при положение, че са ти се паднали податливи на обработка деца, които без особен проблем се гледат по книга. И колко много се радват на децата си и колко много ги занимават, как никога не им се карат, да не говорим бият. Ми аз като гледам някои деца покрай мен са толкова кротки, то просто няма за кво да им се скараш, и майките им де ми дават акъл да не се карам на моето дете, което няма нищо общо с тяхното и това се вижда от 100км. Мерси за акъла ама не ми върши работа. Трябва ми съвет от човек, преборил моя проблем, а не от такъв, който никога не се е сблъсквал с него и не може да го разбере и дори повярва, че той съществува.

А по другите въпроси - мажа ги със светена вода, но на баячки не искам да ги водя. Не че не вярвам, че ще помогнат, всъщност много вероятно е да помогнат за този проблем, но според моите разбирания има вероятност да отклщчат друг, още по-сериозен. По-скоро на поп да им чете бих ги завела, ама не мога да се наканя.
И не, от месец не ги кърмя и това определено доста ми улесни живота

NikiFin,
никой не коментира майка ти и децата ти! Ти го правиш!
 Мнозина са се сблъсквали с проблеми като твоите, може би и с по-лоши. Уви ти настояваш, че си един стоик и мъченик, който е минал през изпитания, каквито никой друг не би понесъл.
 Едва ли. По-скоро никой друг тук не мрънка толкова.
Ти не искаш помощ, искаш да ти се обръща внимание. Защо тогава се сърдиш на Ева, че прави същото?
А не ти ли е минавало през ума, че отказа от кърмене, който ти е улеснил живота е затруднил децата ти и може би точно това им липсва?
Няма как да знаеш какви са моите деца. Просто аз ги гледам, не ги обсъждам по форумите. Не съм идеална майка, но за разлика от теб явно се справям. Не защото децата ми са кротки, безпроблемни и здрави като камъчета или защото аз съм перфектна, а защото не си губя времето в писане на всевъзможни истории за тежкия си живот, а просто се справям с него както намеря за добре. Никой не може да ти даде съвет за теб самата и за твоите деца. Има разлика между споделяне и опяване. Стига се оправдава -все ти си неразбрана и другите лоши!
И няма нужда да показваш на бавачката си темата и тя да свидетелства за уникалната ти личност и непосилната ти съдба!
Просто се отрезви и се оправяй с живота си! Той е твой и от теб зависи да го направиш какъвто искаш. Грижи се за децата си според разбиранията си, но не им набивай в главите че са лоши, досадни или глезени. Казвам го съвсем добронамерено. Сама ще съжаляваш някой ден ако продължаваш в същият дух!

П.П. И без това намирам 6 страници тема за "Наказанието наречено близнаци" за повече от достатъчни! Не прекалявай със себе си и с мен!

Не мисля, че прекалявам, но в твоите очи нещата явно изглеждат по друг начин. Като говоря или пиша обикновено казвам точно това, което искам да кажа и по начин, който аз преценя, че е правилен. Не мога да кажа, че съвсем не се съобразявам с другите и възприятията им за нещата, но от личен опит съм се убедила, че така или иначе на всички не мога да угодя и да се харесам и поради тази причина съм избрала да бъда себе си. От писанията ти си правя извода, че не си разбрала мотивировката ми. Като не ти харесва това, което пиша имаш 2 варианта за избор - да не го четеш, а като модератор и да триеш, заключваш и т.н. ти си знаеш правата по-добре от мен. Прави това, което прецениш, че е правилно.
Но аз нямам намерение да се променям само за да се харесам на хората или по-точно на някои хора, защото има достатъчно, които ме харесват такава каквато съм. Такава ме е направил Господ и не смятам да се променям. Ако ще това да ми коства бан във форума. Нито ще ме изненада, нито ще ме разстрои особено, защото не ми е за първи път нито ще ми е за последен - просто това съдбата на черните овци, които са избрали да си останат себе си.
Може да добавиш и към правилата на форума, че той не е за мрънкащи и всеки пост с най-малък зачатък на мрънкане да се редактира или трие. Тогава ти гарантирам живот на форума не по-дълъг от 1 седмица.
А моята бавачка вече прояви интерес към форума и дори се регистрира, защото прочете няколко мнения и направо настръхна.

NikiFin, искрено ти съчувствам. Явно наистина си ужасно уморена и физически, и психически. А не си ли мислила да даваш децата на ясла за няколко часа? Така ще имаш някакво време да се изключваш и да презареждаш батериите и по-лесно ще преодолееш този период. Защото това е наистина период, който ще премине. Доколкото знам в Дания яслите нямат нищо общо с нашите и грижата за децата е адекватна.   

Да, мислех за ясли и за всеобщо учудване на тези, които мислят, че не мога да си понасям децата, реших да не давам близнаците на ясла. Основната причина са болестите, от които и сега не можем да се отървем, а камо ако тръгнат на ясла. Другата причина е, че Ева е адски чувствителна, тя при баща си и при детегледачката не може да седи, камо ли сред купчина съвсем непознати хора. Одеве примерно се събуди и баща и я взе. Аз бях седнала да си почина щото ме боли гърбина от влачене, помолих го да я подържи той за малко докато се разсъни. Това и направи човека. Но Ева просто не спря да реве. Заведе всички деца в стаята с играчките, опита да и отвлече вниманието, Давид и Теди си играха, но Ева просто не спря да пищи точно 15 мин докато не отидох да я взема. Обаче Теди ревна, че гладен, трябваше да му правя мляко, да го пие, да го приспивам. Ева през цялото време рева с баща си, ама реве истерично, пищи на умрело направо, скъса ми сърцето, но нямах избор просто. И това и е нормалното и поведение. Това дете е много специално и не искам да го мъча. Ще си го гледам такова каквото е и това е. Заслужила съм си съдбата по някакъв начин явно, и ми е ясно, че дори да опитам да избягам от нея или поне да си улесня живота с ясли... просто няма да ми мине номера и накрая ще съжаля за опитите си, които ще бъдат измъчили и мен и децата и пак ще си ги прибера да си ги гледам. Поне до 3 годинки докато им поукрепне имунитета и се поосъзнаят нямам намерение да ги мъча. Теди има изгледи да понесе сравнително безпроблемно яслата, ама като ще гледам Ева така или иначе по-добре и двамата да си ги гледам - поне ще си бъдат компания