Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

NikiFin аз скоро попаднах на серия хомеопатични за кърмачета и бебета има и такива успокояващи,за зъби за разтройство и тн.Опитай няма как да навреди.Сигурно има нещо при вас подобно или пък я заведи на хомеопат.

  Ники, не мога да бъда съдник на нито една майка тук. Всяка майка усеща, разбира и гледа детето си по начина, по който намери за добре. Консултирала ли си се с психолог за Ева, описваш състоянието и като много нервно. Една моя приятелка има подобен проблем с детето си, и му правиха редица изследвания, точно заради тази агресивност, нервност, плач. Сега се лекуват по някакъв начин, ако искаш ще я питам за съвет.
  Помисли и за себе си, промени нещо, знам ли  ...ами представи си ако мъжа ти хич не го беше грижа за вас, има и такива мъже, повярвай ми, помисли за майките, които имат по две и три деца / в твоя вариант/, които гледат децата си сами, без помощници и без баби и т.н.
В поста ми няма и грам упрек към теб, и отбелязвам, че интернет-комуникацията понякога изкривява нещата и ги изкарва много по-страшни отколкото са.
За последно ще ти кажа нещо, дано не съм станала досадна на тази тема в нашия подфорум.
В България има 270 хиляди семейства или 540 хиляди души /а това са ужасно много съдби, Ники/, които нямат деца, защото имат проблеми, защото са стерилни  . Тези хора дават всичко, и последните си сили и финанси, за да станат родители. И това са само регистриранити, кой знае още колко има по села и паланки. Знаеш ли колко нерви ми е коствало да ходя по лекари, да ходя на инжекции всеки ден, да правя хиляди изследвания, да се подложа на пункции, да пия лекарства, от които хормоните ми полудяваха, и т.н. и т.н., колко сълзи съм изплакала, когато тестовете бяха ужасно отрицателни. Ники, това е много болка, повярвай ми, а с мен страдаха само трима, четирима души. 
 И на мен ми е трудно, и аз си гледам децата сама, но когато ми иде да се оскубя от нерви, точно тази мисъл ме крепи. Господи, пет години живеех в болка и тишина, сега съм БЛАГОСЛОВЕНА, защото в усмивките и в плача на моите момчета, откривам цялото щастие и смисъл на живота си! Щастието, което много жени никога няма да изживеят, никога няма да чуят детски плач или видят усмивката на своята рожба. Ето тази съдба е жестока!
Желая ти да намериш разрешение на проблемите си. И дано си ме разбрала правилно. Спокоен ден!

Каси, прекрасен пост!

Аз си пуснах децата на ясли на годинка и половина, и много ми беше мъчно защото това е момента в който малко или много вече ги отделяш от себе си. Но след, като дечицата се чувстваха толкова добре сред другите деца, игрите, песните и танците,  бях  .
Защо не пробваш наистина за яслите, просто опитай, на никой няма да навредиш. Да видиш как ще се чувстват децата, ако не са добре си ги взимаш и това е

Roevsparker,
похвално е, че си се регистрирала само да подкрепяш NikiFin! Явно децата са станали доста по-кротки щом и двете имате време да пишете из форума
Нормално е да обръщам внимание на всички теми в този подфорум. Логично беше и най-накрая да взема отношение при положение, че тази тема от 4 месеца е перманентно на първа страница и в нея виждамо сновно оплаквания за лошотията на децата на авторката. Тя се сеща да спомене как ги обича, само когато прочете упреци за себе си. За мен това е тревожно и имам право на мнение. Както написах - мнението ми е на потребител, не на модератор. Ако се изживявах като такъв отдавна щях да съкратя темата наполовина
Няма нужда да ме убеждаваш в качествата й на майка, аз не съм от социалните служби. Мен ме притесняват човешките й качества и начина й на мислене, но очевидно тя дотолкова е вглъбена в собствените си проблеми, че не си дава сметка какво впечатление прави. Разбираемо е,че да нея нейният проблем е най-важният на света. Но речниковият й запас по отношение на близките й ме кара да си мисля, че тя поставя собственото си спокойствие и добруване пред това на останалите около нея. което ми говори повече за егоизъм, отколкото за загриженост! И на последно място - както написах и по-рано - добре е човек да има трезва преценка и реални очаквания. Сигурна съм, че тук има хора с по-сериозни проблеми от тези на Ники, но никой не е толкова краен в коментарите си, да не говорим че тя грам не търпи критика и приема само мненията, които съвпадат с нейното или са изпълнени със съчувствие.
Да не се повтарям - гледайте тези деца с цялото внимание, което те заслужават. Не ги наричайте лоши, с ужесни характери и т.н. Децата имат нужда от любов. Всичко останало за мен не е простено дори и казано в състояние на афект!
 

Здравей Doble, наистина децата тази сутрин бяха кротички, защото нощес си правеха купон. Чудя се между другото дали тази нервност на бебоците не идва и от зодията им донякъде. Зодия Близнаци имат проблем с нервите и съня по начало.
Cream, усещам че зад постингите ти към мен има малко по-различна мотивация от тази, която изтъкваш - аз съм си интуитивна Риба и може умът да не ми е силната страна, но интуицията ми е безпогрешна. Няма да споменавам какви са ми подозренията за да не докарам излишен спор, аз си трупам впечатления за хората в себе си и за себе си.
Много ми беше нужно успокоението, че не си от социалните служби, беше ме хванало шубето да не ми отнемат децата.  В случай, че не си разбрала, че си обичам децата (в което се съмнявам де), и понеже виждам че си загрижена за тях много и почти никак за майка им (интересно как едно дете може да се чувства добре при луднала майка, ако има начин сподели го моля, ще се възползвам с удоволствие от информацията) ще кажа на проЗ език: Я си обичам децата, и мислим, че това се подразбира, та затуй не го тръбя налево и надесно. Пишем само за проблемите оти сакам акъл от ората, белким некой помогне да се опраиме у таа щура фамилия. Цветущия ми речников запас се дължи и на мерака ми да внеса малко хумор у целата трагична ситуация да не умрат ората от скука като четат. Я иначе ако бех вглъбена само у моите си проблеми сигурно щех и да съм си ги решила, не мислиш ли? Примерно фръгам децата на бачавачката и бегам да си карам кефа. Вие затуй не разбирате как мое тия деца да имат и баща и бавачка и пак майка им да реве по форумите. Ми я да си кажем що - оти съм се нагръбила като магарица с всичко и оти мислим толко много за децата да са добре, за мъжо да му улеснявам живота, за бавачката да не лудне и накрая я съм лудата. Те на тва му се вика "егоист". Требе да сменим дефиницията в тълковния речник и нема проблеми. Айде остани си със здраве

Мисля че в момента NikiFin се нуждае най-малко от критика. Според мен тя само споделя, а не иска съвет. Тежи и - оплаква се. Намира отдушник тук. Всеки от нас го прави по различен начин. Това е нейния.

Според мен,  NikiFin, имаш незабавна, неотложна и вопиюща нужда от почивка. Намери начин и се откъсвай за час на ден от децата. И ти и семейството ти ще бъдете възнагредени. Всички ще са облаготетелсвани от една по-спокойна и релаксирала майка и съпруга. Не се притеснявай, че няма да се оправят без теб. Прекалената закрила и обвързаност не означават непременно най-добра грижа. Децата ни не са наша собственост и е добре да им даваме повече свобода и право на избор. Аз също съм тип" орлица", но си го знаех още преди да стана майка и доста работя над това. Мога още доста да пиша по този въпрос, но мисля че ще ме разбереш напълно.
Не си милси, че ще избегнете болестите. Моите деца тръгнаха на детска почти на 4 години и са сравнително здрави деца. До този момент се разболяваха веднъж в зиме и ведъж лете. Откак са на детска са през седмица болни. Освен това за близнаците е добре да общуват с връстниците си, за да се стимулира индивидуалното им развитие. Така че не виждам защо се притесняваш да пускаш поне едното дете на ясла. А и, пак да повторя, Дания е прекрасна страна за отглеждане на деца. Възползвай се по-пълноценно от социализма там:-)

Съгласна съм с мнението на Ana_D  за градината. Опитай да дадеш поне другите две деца, а остави Ева при теб, щом се притесняваш за нея. Няма да им се отрази зле това, че ще са отделно според мен. Така всичи ще си починат един от друг, а и на теб ще ти е по-леко все пак с едно дете.
А сетих се и още нещо. Щом през нощта е била гладна, приготвяй си по едно шише мляко и като се разреве и давай да си цоца Аз така правя с моя син. Той пийва малко и после си заспива. Слагам млякото в шише с по-малка дупка на биберона, за да тече по-бавно и трудно. Така не го изпива наведнъж и се намалява вероятността да повърне. Лъчко ми беше с рефлукс и също много повръщаше ( даже още го прави от време на време )
Не знам дано да помогне... но яслата е по-добрата идея според мен. Дори можеш да поспиваш през деня с Ева.

Точно това мислех и аз да те посъветвам.Пробвай за кратко да оставиш другите две деца на грижите на останалите и прекарвай колкото се може повече време с нея.Виж дали ще се успокои, дали е въпрос само за присъствието ти и цялото ти внимание.Ако пък не, дано разберете какво го тревожи или наболва детенцето.Все трябва да има някакъв начин да се разбере , тия доктори за какво взимат тапии.....

Ana_D, кво правя и аз се замислих. Но е наистина по-скоро споделяне. Ако това означава оплакване значи се оплаквам. Но това значи, че тук всички които споделят или се оплакват, или се хвалят. Всъщност искам да чуя опита на другите как действат, да сравня, може пък да има нещо ненормално в поведението на Ева. Но никой ти не казва. Лекарите просто нищо не знаят.
Че имам нужда от почивка е ясно, то само това е от което имам нужда. Възползвам се да оставям децата на бавачката, но за кратко, когато са нахранени, наспани, преобути така че тя да няма грижи за нищо и само да си седи с тях. Този един час определено действа зареждащо и го използвам обикновено за спане защото много често нощем се случва изобщо да не заспивам и да дундуркам нон стоп. Но явно с този 1 час организмът не си задоволява потребностите.
Далеч съм от мисълта, че ако не ги дам на ясла няма да боледуват. Брат им нали ходи на ясла и им носи редовно болести. Идеята ми беше че така ще боледуват по-малко. А ако ходят на ясла просто усещам как ще имат примерно по 3 присъствени дни в месеца, а през останалото време не само че ще плащам за яслата, не само че ще си ги гледам в къщи, ами ще си ги гледам болни. Аз като са здрави едва се оправям с тях, а знаеш кво е да гледаш болно дете, за две да не говорим. Давид като е с температура примерно иска само на ръце, някой трябва да го държи и да спи иначе реве нон стоп. Такъв си е, но като е здрав не дава никой да го пипне, само тича като хала и прави бели.
Аз си мисля въпреки всичко, че при Ева има и нещо друго освен обсебващ характер. Но за сега никой не може да разбере къв е проблема. Айде разбирам че иска да е само с мен и при други реве. Ама не е нормално от как се е родила вече 9 месеца да не може да спи, да се буди през час в най-добрия случай с адски писък, да се опъва и пищи все едно я колят. А от как пада на главата си преди 10тина дни и лекаря каза, че и няма нищо след като изобщо не я прегледа, та от как пада тя дори не спи нощем. Не знам наистина тия лекари за кво вземат пари - те просто нищо не правят.
Абе кво се обяснявам, трябва да я заведа на поп да и чете - само това не съм пробвала още.

Цялата къща започна да спи по-цяла нощ след като Антон стана на 2 г и 4 м, като не броим навика да ставаме да ги завиваме;-)Това е моя личен опит.
Опитът на моя приятелка с постоянно ревящо дете е спиране на плача след десетия месец, когато я даде на ясла. Една друга моя приятелка даваше упокоителен сироп и хомеопатия.
Ако имаш съмнение относно мнението на лекаря, при който си водила Ева просто я заведи на друг или на специалист по алтернативна медицина. 
Може да опиташ да ги извеждаш навън с две отделни колички. Бавачката да грабва кроткото дете, а на теб се пада честта да возиш нервачето и тръгвате в противоположни посоки.

А сега по темата - не мисля че да имаш близнаци е наказание, по-скоро си е изпитание;-)както и куп други неща в живота ни.  Вярно е, че си е огромно натоварване и физическо, и психическо, но това е период, през който минават и майки на "единичните" деца. Когато ми е било много тежко мисълта даваща ми покой е, че това е период, през който трябва да се мине. Всяко нещо си има край и хубавото, и лошото. Дерзай, NikiFin 

Здравейте мами героини. По принцип отбягвах тази тема именно защото не съм съгласна със заглавието, но днес реших да прочета и не се стърпях да не изкажа мнението си.

Ники, мисля че недоспиването и изнервената обстановка донякъде те кара да си по-остра в изказванията си, но смятам че трябва да има начин да решиш проблема. Според мен момичетата са ти дали доста съвети и мисля, че доста от тях може би биха ти помогнали. Защо не пробваш, нали това търсиш - съвети. Аз от това което прочетох не видях да си писала дали си пробвала някои от тези методи. Не искаш да ги дадеш на ясла за да си починеш - ок, пробвай нещо друго. Хомеопатичните успокояващи (например за зъби, защото преди може да са били колики, а сега да са зъбите) според мен биха имали ефект. Пробвай и пиши дали е имало ефект от нещо. Защото иначе според мен темата е безсмислена... ти да пишеш колко е зле положението, някои да ти дават съвети, други да те нападат... нали форума е за да си помагаме. На никоя от нас не й е лесно, повярвай ми. Дори и да са кротки децата, възникват други проблеми. Но радостта от това да имаш дете (за две наведнъж или повече да не говорим ), независимо от това колко време е чакано, е над всички тези проблеми и именно тя дава сили да продължиш напред и да се справиш с всички трудности.
Аз също имам подобен проблем с Лора, може би не е толкова зле положението както го описваш, че е при вас, но съм намерила решението. Гушкане, успокояване,  хомеопатични хапчета за зъби и така увладяваме положението до някъде. Трябва и ти да немериш причината и да потърсиш как да я увладееш. Не мога да се съглася, че едно дете (още повече бебе) ще реве просто така, дори това да е, че иска да бъде гушкано единствено от МАМА. Все пак за тях на този етап мама е целия им свят, тя е тяхното слънце.

Извинявам се ако е станало много дълго и досадно

P.S. Ники вслушай се в нашите съвети и там някъде ще наметиш своя отговор.

 

Разбира се, че съм пробвала всичко, което ми е възможно. На баячка казах защо няма да заведа, хомеопатия - не вярвам в нея, а и тук няма хомеопати, не съм чула някой да ползва услуги на хомеопат или хомеопатични лекарства. В БГ има много повече възможности за всичко, тук не е така. Гушкане не само съм опитвала, ами го правя нон стоп от как се е родила. Дори пренебрегвам братята и, на тях обръщам внимание само когато трябва да ги храня, преобличам, приспивам. Безспорно гушкане помага, но е невъможно нон стоп, и аз съм човек, имам нужда да си почина. И пак излезе че се оплаквам, но вие ме карате да обяснявам неща ясни на всички. Ако някоя от вас може денонощно да гушка без да спи и изобщо да заеме хоризонтално положение нека се изправи тук и да си го каже. Останалите, които не могат - аз съм една от тях.
За яслата обясних защо е безсмислена и няма да помогне, а още повече ще ми усложни живота, може би hellche си пропуснала да прочетеш. И да, наистина има начин да реша моя проблем, ако оставям децата на друг да ги гледа. Но така техният остава нерешен, защото Ева реве при всички други освен при мен. Ясно е, че зад този истеричен рев се крие някакъв проблем, но какво да направя, като никой не може да го открие. Аз съм открила един, сама го открих и може би той е в основата, после и специалисти потвърдиха диагнозата, но... не можаха да помогнат. Ходехме по сеанси, само дето си дадохме парите. Не е много очевиден проблемът и с времето става все по незабележим, но мисля че от него идват храносмилателни проблеми и от тук колики и рев. Това води и до особен характер също.  Но това си е мое мнение. И нищо не мога да направя по въпроса, безсилна съм.
Аз също се оправям с децата си както всички тук. Приела съм че ще е трудно и така си карам - нито имам намерение да се отказвам нито нищо. Ще го преживея както много други като мен. Ясно е, не е лесно да си майка.  Виждам, че тук има хора, които обичат да се карат на другите,  други - да се изтъкват и т.н. Е аз пък си казвам баш кво си е, няма кво да се правя на светица. Познавам майки, които буквално си живеят живота, оставят децата си на баби, детегледачки, татковци и си използват времето за себе си. Ама иначе непрекъснато говорят колко си обичат децата и колко перфектни майки са. Да ама само на думи. Аз на думи съм лоша, ама поне имам претенции децата ми да се гледат като хората, а не да ги давам на кой ми падне да ми ги гледа през пръсти.