Другата страна на медала - наказанието, наречено БЛИЗНАЦИ

Ейй, Ronya, златна ти уста!!!
Дано да са моя проекция децата - значи ще са умни, красиви, ЕнтЕлегентни и кротки като мен.
Засега само на красота са го докарали, ама то на мъж красота не се гледа, както знаем 

Есма, не смятам да споря повече. Имам мнение и го изразявам, това е и целта на форума и конкретната тема. Не смятам, че е само място, където едни оплакват тежката си орис на близнашки майки, наричат децата си "наказание", собствената си майка "дърта зла вещица", а други им съчувстват.
И не разбирам от позицията си на кой ти съдиш мен, моето мнение, разрешаваш и раздаваш забрани какво може и какво - не.
Аз говоря от моя опит, ти - от своя и така е с всички тук.
Естествено, че универсални рецепти няма, както и мнения, които да допаднат на всички. Това не извинява обаче липсата на толерантност, нали?

Именно това казвам и аз. 

ето тези неща ме отблъскват тотално и ме карат да се замислям, дали жената няма нужда от наистина професионалната помощ на квалифициран психолог. недейте да скачате сега, не казах психиатър 

Деца,създадени с обич и желание и родени от една майка не мисля,че може да бъдат наказание,децата могат да бъдат само радост.
Отделен е въпроса,че близнаци се гледат по-трудно,но това не ги прави наказание.На всеки не му издържат нервите понякога,на мен ми се случва да викам в къщи,да ги пошляпвам по дупето,ръчичките които все пипат където не трябва....Но всеки ден и благодаря на бога,че ги имам и наистина се чуствам по специална,че имам именно близнаци,гордея се,радвам се,когато хората ги заглеждат и коментират
Поздрави на всички и нека бъдем по-добри и мили и запазим добрия тон. 

Абсолютно съм съгласна с теб


 Ronya , точно в твоите изказвания не забелязвам толерантност

Ми да, тази, която ме е родила е зла вещица - факт. Който не го е преживял няма да го разбере нито може би повярва. Изобщо не ме интересува за каква ме имат хора, които, забележете, НЕ МЕ ПОЗНАВАТ, и НЕ ПОЗНАВАТ тази, която ме е родила, не я наричам майка и я нямам за такава. От специализирана психологична помощ имат грубо казано ЛУДИТЕ, а тези, които си патят от ЛУДИ имат нужда единствено да избягат от тях и да ги заличат от съзнанието си, след като многократно са опитали да им помогнат, насочвайки ги към такива, които могат евентуално да направят нещо за тях, ама кой луд ще си признае че е луд, камо ли да потърси помощ. Обикновено ги водят насила, но аз си имам достатъчно работа и нямам време, нито пък желание вече.
И да - децата могат да бъдат наказание. Ама на много хора не им се иска да си го признаят.

 Също съм съгласна, ..... а периода с коликите ни беше абсолютно същия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------

   Аз мисля,че авторката на темата е обяснила много точно в началото защо смята за себе си,че са наказание, както и си личи,че обича децата си.Очевидно има нужда от подкрепа и окуражаване и ги търси на място, където смята че най-добре ще я разберат.Аз също затова посещавам този форум - когато виждам, че изпадаме или сме изпадали в идентични ситуации с други от вас ,ми става по-леко и знам, че не съм запокитена на Луната, а това са нормални етапи, сходни при повечето близнаци.

   На NikiFin чест и прави, че е написала какво мисли и как се чувства.Речника и е цветист, всеки има право да го харесва или не.Както и на който не му допадат определени теми с оплаквания колко е тежко, просто може да ги игнорира и да не ги чете - от самите заглавия си личи какво ще е съдържанието.
А пък и представете си един писател,ако реши да пише по тематиката, колко статистически материал и информация ще събере точно покрай оплакванията.Мисля че погледнато накуп се получава доста ясна картинка как минават дните и нощите в повечето близнашки семейства.

   Действително децата са различни ,спор няма.При мен едното се гледа много по-лесно от другото.ОЧЕВАДНО е как, ако на някой близначетата са му с темперамента на първото, ще му е в пъти по-лесно, от друг, на който и двете са с по-тежък характер -  както е при мен с момиченцето.Колкото и да се опитвам да я УПРАВЛЯВАМ тя няма да ми заспива толкова бързо и лесно, няма да почне да изяжда всички нови храни без дърпане, нямаше как да има по-малко колики от брат си, както и да не я болят зъбите толкова много и да дига температура, което при него не се случи....и т.н и т.н.

  Да, медала има обратна страна , но и аз не бих я нарекла НАКАЗАНИЕ.По-скоро това са умората,опънатите нерви, изтощението от неспането, физическото натоварване от ежедневното обслужване на две бебета и др. Но не пречи да си го закачим така,че тя да не се вижда и ДА СИ ГО НОСИМ ГОРДО.Само като ни стане доста тежичко, можем да си поговорим тук за тази обратна страна,та да ни олекне.

  Все пак всеки осъзнава, че да имаш близнаци е нещо изключително и едно невероятно приключение,което живота ни е поднесъл.И си ги обичаме безкрайно много!

 Съжалявам,че досадих, стана много дълго       

NikiFin, май бъркаш психологията с психиатрията    ти си единствената, която се разбира като луда, щото никой друг не ти го е казал. 

Първо, не ги бъркам. Второ - няма значение на психиатър ли ме пращат или на психолог, защото от нито едно от двете нямам нужда - нито съм психично болна нито имам нужда от сладки приказки с разбиращ и мил поглед, прикриващ съжалението си зад добронамерена усмивка. И трето - под специалист нямах предвид нито едно от двете, защото и двете са безсилни, когато човек има сериозен психичен проблем като дъртата. Нейното се оправя по други начини, но няма да изпадам в подробности да не флудя темата

Ники, питам съвсем добронамерено: защо след като си убедена, че децата са наказание и помня твои теми още преди да родиш близнаците, реши да имаш още деца /и то 2 наведнъж/?
Честно казано, колкото и да е уморена или изнервена една майка, не мога да повярвам да има толкова крайно и негативно отношение към собствените си деца...
Всяка жена /без да коментираме някои крайни случаи/ има право сама да реши дали изобщо да стане майка, а при теб състоянието ми напомня хронична следродилна депресия, която може да навреди и на майката, и на децата /при това, говоря от опит, защото съм страдала от подобна депресия и знам колко е разрушителна/.

azaf, не знам защо си придобила това грешно впечатление, че за мен децата са наказание. Казах, че е възможно да бъдат, или по-точно да изглеждат като такова, пък дали целта е да е наказание, не мога да кажа. Аз съм си искала деца и съм си ги родила. Вярно, че никога не съм искала близнаци преди и изпитвах ужас само от мисълта, както и когато научих, че именно такива чакам. Но както се досещаш до някъде може да планираш една бременност, ама е по-трудно да планираш колко точно да родиш. Аз аборт не бих направила, още повече ако чакам здрави деца и то цели 2. Искам си ги и си ги обичам и харесвам точно такива, каквито са и съм го казвала много пъти. Но ти се хвана точно за изречението дето казвам че децата могат да бъдат наказание. Но аз наистина мисля, че могат. Може да се нарече и урок или каквото си искаш. Но нямам намерение да се правя на интерсна и да ви залъгвам, че ми е добре да слушан нон стоп бебешки рев, да влача бебета до премала и да не спя месеци наред. Не че не може и удоволсгтвие да е де, има хора мазохисти на тоя свят, всичко е възможно. Но пак ти казвам, не съжалявам за децата си че ги имам, защото колкото и да са ми взели са ми дали адски много също. Но ти едва ли би ме разбрала, доколкото си спомням твоите дечица не бяха от трудните и проблемите, да са ти живи и здрави.

Ники, сега наистина разбирам какво си имала предвид.
Права си, разбира се.
Всеки има моменти, когато му е трудно, а на теб ти прави чест, че наричаш нещата с истинските им имена, дори и да са малко попресилени.
Желая ти след време да си спомняш с усмивка дори и за тежките моменти и дечицата ти с порастването да стават по-кротички и да те даряват само с обич и радост.
 

Ники, имаш моята подкрепа!

NikiFin,
защо просто не корегираш заглавието на темата,
за да не предизвиква такива реакции, наистина думичката "наказание" звучи малко пресилено, както и ти самата по горе си писала и за теб децата не са наказание
Всички си имаме такива моменти на преумора, когато сме на края на силите и нервите и ни минават какви ли не неща през главити,
но все пак всяка от нас обича децата си и ги смята повече за дар, отколкото за "наказание".
А, че ще продължаваме да си се оплакваме и споделяме болките тук, това е ясно