Мацки, все си мисля дали съм добра майка, като чета тук се успокоявам, че съм като останалите, че дори не съм чак толкова взискателна, а моя син все казва ,че само аз искам да ми се обажда, да се прибира рано / в 22:30 ч/ и т.н. Като искам да поговорим започва да се отегчава, прекъсва ме и го тълкува като каране. Всичко, което не му е приятно, като говорим казва че е каране, а не е така. В петък като се прибра от дискотека, ми каза ,че на другия ден ще ходи на София /от Перник сме/до Мола с един приятел и аз му казах, че не може сам да си решава така, без предварително да ме пита имаме ли средства за допълнителни разходи, пък и дали ще го пусна. За другата седмица ни чакат един куп разходи. Не може сам да си прави планове и само да ме уведомява без да иска разрешение. И след тези ни разправии ми каза, че "не може да ме понася" и едвам чака да стане на 18 години и да не живее с нас. Знам ,че може би го е казал в ядове, но ми стана много мъчно и не спирам да мисля за това. Кажете дали пък да не вдигна ръце и да не му казвам нищо. Отстрани какво мислите?
- Публикувана: 22 ноем. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2007, 12:15 ч.
Тийнейджърите VI
Силви, права си и не го мисли толкова. Правилата са си правила и трябва както да ги прилагаме, така и да очакваме да се изпълняват. Аз просто вече не ги чувам такива реплики. Пък и понамаляха, след като и казах, че и аз нямам търпение да завърши гимназия, да отиде да следва в Европа или Америка и да й помахам на аерогарата. Също й разказах, че когато насред кавгата затварям очи, си представям точно този ден и спокойствието, в което аз и татко й ще си изживеем средната възраст.
Силви, аз съм по-лоша майка. Карам Ани /18г./ да се прибира в 20,30. Пускам я на дискотека или рожд. ден само ако знам с кого е и и се обаждам през 1-2 часа и до сутринта. За ходенето насам-натам и да си прави сметка на средствата - също. Мисля, че трябва да ги учим да се съобразяват със семейството. Не се притеснявай, че говори за изнасяне - това им е заплахата. Мислят си, че може да се оправят сами ако започнат някаква работа на 18 год. Работила съм във фирма с 100-200 такива хубостници - станали бармани, сервитьори и решили да живеят сами в София. Бях им касиерка и им давах заплатите, говорили сме много. В един момент оценяват семейството, помиряват се и се връщат. Дай му възможност за образование и работа. Примири се, че идва момент и искат самостоятелност. Може би не мога да напиша всичко, което мисля
По въпроса за закъсненията след училище-нямате си дори представа колко често се повреждат влаковете по линията Пловдив-Асеновград!? 
Сутрин става в 5.00 часа,за да се нагласи до 6.00ч. и да хване влака в 6,30часа.До тук добре,но защо като се връща влакът от Пловдив пристига в 15.00 часа ,а тя се прибира в 16,30ч.?Отговорът-от около месец си имаме гадже,което ни чака на гарата и ни изпраща до вкъщи!
По въпроса за приятелите-напълно съм съгласна,че изключително лесно се поддават на лошото влияние и много говоря,но....естествено-аз съм единствената майка дето така досадно разпитва,звъни по телефона,не дава достатъчно пари ит.н.
А сега и по най-приятния въпрос-нищо не съм купила за Коледа и още се чуя какво да им избера!
Ще стане в последния момент,ще следя за вашите идеи. 
Сутрин става в 5.00 часа,за да се нагласи до 6.00ч. и да хване влака в 6,30часа.До тук добре,но защо като се връща влакът от Пловдив пристига в 15.00 часа ,а тя се прибира в 16,30ч.?Отговорът-от около месец си имаме гадже,което ни чака на гарата и ни изпраща до вкъщи!
По въпроса за приятелите-напълно съм съгласна,че изключително лесно се поддават на лошото влияние и много говоря,но....естествено-аз съм единствената майка дето така досадно разпитва,звъни по телефона,не дава достатъчно пари ит.н.
А сега и по най-приятния въпрос-нищо не съм купила за Коледа и още се чуя какво да им избера!
Ще стане в последния момент,ще следя за вашите идеи.
Нашият татко беше най-добрият татко, когато прекарваше целите си вечери с нея - вземаше я от градината и после от училище, играеха си на игри, рисуваха си картички, вечеряха и се приспиваха. Така до преди три години, когато той просто имаше своя мъка и някак, след като я преживя, детето беше отишло твърде далеч. Загубиха контакт, вече не й капе мед от устата, като казва "тати" и така...Стараем се да избягваме ситуации, в които ще се наранят твърде грубо и просто чакаме отново да се намерят.
Здравейте майчета!
За пръв път пиша в тази тема но имам дъщери на 18 и 20г.
Наистина е трудно да се раберат родителите със децата ,защото за нас са все още деца ,а те се мислят вече за големи и самостоятелни ,но аз им казва,че щом не плащат ток ,телефо,не дават пари за храна и други нужди значи трябва да се съобразяват с нас.
Голямата ми е студентка задочно ,учи и работи и от почти година живее с приятеля си ,но на няколко пъти се карат и пак се връща.Понякога си мисля,че не мога да издържам.Нали си е моя много ме боли ,когато се карат.
А за татко ни ,с него изобщо не се разбират.Той не иска да си признае че неговите малки момиченца са вече госпожици.
За пръв път пиша в тази тема но имам дъщери на 18 и 20г.
Наистина е трудно да се раберат родителите със децата ,защото за нас са все още деца ,а те се мислят вече за големи и самостоятелни ,но аз им казва,че щом не плащат ток ,телефо,не дават пари за храна и други нужди значи трябва да се съобразяват с нас.
Голямата ми е студентка задочно ,учи и работи и от почти година живее с приятеля си ,но на няколко пъти се карат и пак се връща.Понякога си мисля,че не мога да издържам.Нали си е моя много ме боли ,когато се карат.
А за татко ни ,с него изобщо не се разбират.Той не иска да си признае че неговите малки момиченца са вече госпожици.
Добре, ние сме лоши, търсим ги, изискваме, звъним, пречим на контактите им. Все си мисля , а какво правят бащите/там, където ги има/. Те как се справят с тиновете, вземат ли участие във възпитанието?
Моят съпруг се лашка от едната крайност в другата. Или е много строг, или пък много мек
Напоследък сякаш налучква мярката и имат по-добро общуване. Аз досега играех ролята на контрольор в случаите, когато смяхах, че синчето вади с памук душата на таткото, с една дума цербер
Смятам, че вече се справя с него по-добре от мен, защото аз пускам в ход много емоции и понякога обърквам детето.С мъжа ми обаче се обсъждат мъжките работи, а после той ми докладва и аз се правя на `ни лук яла, ни лук мирисала`.
....... И след тези ни разправии ми каза, че "не може да ме понася" и едвам чака да стане на 18 години и да не живее с нас. Знам ,че може би го е казал в ядове, но ми стана много мъчно и не спирам да мисля за това. Кажете дали пък да не вдигна ръце и да не му казвам нищо. Отстрани какво мислите?
Просто трябва мноооого говорене на малки порции поднесено, аз така действам - формулирам ясно това, което трябва да втълпя и започвам стъпка по стъпка....и "всеки ден ще е така, до победата" както се казваше в лозунгите по митингите от едно време
Лелее, колко страници сте изписали за няколко дни, едва успях да ги прочета 
.
Относно закъсненията за училище ме пишете във вашия отбор- ако не знаете, автобус 204 е един от най-нередовните в цяла София . Иначе, в МакДоналдс и КФС всичко много бързо става, там време не се губи, виж по спирките...
Много бих искала синът ми да свири на китара, ама на, не се е метнал на татко си, той парче китаристче, душата на купоните
. Синът ми осъзнава явно, че това бая труд изиска, а него го мързи...
Обаче, свалил си някаква игра, дето свири с клавиатурата известни рок-парчета и какво да видя, като влизам един ден при него- хванал клавиатурата като китара и свири тези парчета, много горд .
А относно изнасянето- и моят има такива мераци
Ама изобщо не му е ясно как технически ще го осъществи- иска и да учи и да работи , и пари да има... Ох, докато стане на 18-19 има време, друг акъл ще му дойде.
А и мераци за следване в Германия има, там вече явно ще трябва да порастне.
.Относно закъсненията за училище ме пишете във вашия отбор- ако не знаете, автобус 204 е един от най-нередовните в цяла София
. Иначе, в МакДоналдс и КФС всичко много бързо става, там време не се губи, виж по спирките... Много бих искала синът ми да свири на китара, ама на, не се е метнал на татко си, той парче китаристче, душата на купоните
. Синът ми осъзнава явно, че това бая труд изиска, а него го мързи...Обаче, свалил си някаква игра, дето свири с клавиатурата известни рок-парчета и какво да видя, като влизам един ден при него- хванал клавиатурата като китара и свири тези парчета, много горд
.А относно изнасянето- и моят има такива мераци
Ама изобщо не му е ясно как технически ще го осъществи- иска и да учи и да работи , и пари да има... Ох, докато стане на 18-19 има време, друг акъл ще му дойде.А и мераци за следване в Германия има, там вече явно ще трябва да порастне.
.....А и мераци за следване в Германия има, там вече явно ще трябва да порастне.
Ако не е интересно за останалите, може и на ЛС.
Вие в 91 НЕГ ли сте, или другаде го усвоявате дойча
.....А и мераци за следване в Германия има, там вече явно ще трябва да порастне.
Ако не е интересно за останалите, може и на ЛС.
Вие в 91 НЕГ ли сте, или другаде го усвоявате дойча
Там сме
, ама е 9 клас още, та мераците са още в сферата на възможното, а не на реалното. До 12 клас не знам какъв акъл ще му дойде .Тепърва ще се ориентираме към конкретни уни-та.