Целта на образованието

В това вярвам и аз!   

А ето и едно интересно четиво. Приятно четене!


"Питам се дали някога сме се замисляли какво означава образованието. Защо ходим на училище, защо изучаваме различни предмети, защо държим изпити и се съревноваваме за по-добри оценки? Какво означава така нареченото образование, за какво се отнася? Наистина това е много важен въпрос не само за учениците, а също и за родителите, учителите и всички, които обичат тази земя. Защо преживяваме трудностите, свързани с получаване на образование? Дали само, за да си вземем изпитите и да си намерим работа? И дали целта на образованието не е да ни подготви, докато сме млади, за да разберем целия процес на живота? Работата и изкарването на прехраната са необходими, но това ли е всичко? Дали получаваме образование само за това? Без съмнение животът не представлява просто една служба, една професия. Животът е нещо изключително обширно и дълбоко, животът е голяма тайна, необятна област, в която действаме ние, човешките същества. Ако се подготвяме само за да си изкарваме препитанието, ще пропуснем целия смисъл на живота. Да разберем какво представлява животът е много по-важно от това да се готвим за изпити и да станем много вещи специалисти по математика, физика или нещо друго.

Следователно, не е ли важно да се запитаме - ние, учителите и учениците - защо даваме и получаваме образование? И какво означава животът? Не е ли животът нещо изключително? Птиците, цветята, разцъфтелите дървета, небесата, звездите, реките и рибите в тях - всичко това е животът. Животът това са бедните и богатите, животът е непрестанната борба между групи, раси, народи, животът е медитацията, животът е това, което наричаме религия. Той включва също трудноуловимите, скрити неща в съзнанието - завистта, амбицията, гнева, страха, удовлетворението и безпокойството. Животът е всичко това и много повече. Но обикновено ние се подготвяме да разберем малка част от него. Вземаме някакви изпити, започваме работа, оженваме се, отглеждаме деца и все повече и повече започваме да заприличваме на машини. Ставаме страхливи, пълни с безпокойство и страх от живота. Тъй че, дали целта на образованието е да ни помогне да разберем целия процес на живота, или то трябва само да ни подготви за професията и да ни осигури възможно най-добрата работа.

Какво ще стане с всички нас, когато пораснем и станем мъже и жени? Запитвали ли сте се какво ще правите, когато пораснете? По всяка вероятност ще се ожените и преди да осъзнаете какво става, ще бъдете майки и бащи. Тогава ще бъдете вързани за работата или за кухнята, където ще увехнете постепенно. Това ли е всичко, това ли ще бъде вашият живот? Задавали ли сте си някога този въпрос? Не трябва ли да си го зададете? Ако семейството ви е богато, може вече да ви е осигурено добро положение, баща ви може да ви намери добра работа или можете да се ожените за богат съпруг или съпруга. Но и в този случай ще се изхабите, ще изостанете. Разбирате ли?

Явно образованието няма смисъл, ако не ви помогне да разберете огромната необятност на живота, с неуловимите му страни, с изключителната му красота, с тъгата и с радостта. Вие може да имате титли и да бъдете много начетени, да намерите много добра работа - и какво от това? какъв е смисълът на всичко, ако междувременно съзнанието ви бъде притъпено, отегчено и претоварено с глупости? Не трябва ли да се стремите да разберете какво представлява животът още докато сте млади? И дали истинската цел на образованието не е да развие разума ви, който ще се опита да намери отговора не всички тези въпроси? Знаете ли какво представлява разумът? Това е способността да се мисли свободно, без страх, без формула, тъй че да започнете да откривате за себе си действителното, истинксото. Ако се страхувате обаче никога няма да бъдете разумни. Всяка форма на амбиция, духовна или светска, поражда безпокойство, страх, затова амбицията не спомага за постигането на съзнание, което е ясно, просто, непосредствено и следователно разумно..." 

/продължава/

"...Знаете ли, наистина е много важно, докато сте млади, да живеете в среда където няма страх. Повечето от нас когато остареят започват да се плашат - страхуваме се от живота, страхуваме се да не загубим работата си, страхуваме се от традицята, от съседите си, от това какво ще кажат съпругът или съпругата, страхуваме се от смъртта. Повечето от нас се боят под една или друга форма, а там, където има страх, разумът липсва. А не е ли възожно всички ние, докато сме млади, да живеем в среда, където няма страх, а по-скоро чувство на свобода - свобода не просто да правим това, което ни се иска, а да разберем целия процес на живота? Наистина животът е много красив, той не е това грозно нещо, в което сме го превърнали. И вие можете да оцените богатството му, дълбочината му, изключителната му прелест само когато се разбунтувате срещу всичко - срещу организираната религия, срещу традицията, срещу сегашното загнило общество - за да откриете за себе си, като човешки същества, това, което е истинско. Не да подражавате, а да откривате - това е смисълът на образованието, не е ли така? Много е лесно да се нагодите към това, което обществото или вашите родители и учители ви казват. Това е безопасен и лесен начин на съществуване, но това не е животът, защото в него има страх, упадък, смърт. Да живееш означава да откриеш сам това, което е истинско, а това можете да постигнете, само когато има свобода, когато у вас непрестанно се извършва вътрешна революция. 

Никой не ви насърчава да го правите, никой не ви казва да поставяте въпроси, да откриете за себе си какво е Бог, защото ако се противопоставите, се превръщате в опасност за всичко, което е фалшиво. Родителите ви и обществото ви искат да живеете благополучно - и вие също искате да живеете благополучно. Обикновено да се живее благополучно означава да се живее в подражание и затова - в страх. А предназначението на образожванието е да помогне на всички нас да живеем свободно и без страх, не е ли така? За да се създаде среда, където няма страх, е необходимо дълбоко размишление - както от ваша страна, така и от страна на учителя, на възпитателя.

Знаете ли какво означава това - колко необикновено би било да създадем среда, в която няма страх? И ние трябва да я създадем, защото виждаме, че светът е обхванат от безброй войни.  Той е ръководен от политиците, които винаги се стремят към власт, това е свят на юристи, полицаи и военни, свят на амбициозни мъже и жени, които без изключение се домогват до длъжности и се боричкат помежду си, за да ги получат. После идват така наречените светци, религиозните гуру и техните последователи - те също се стермят към власт и положение, тук или в следващия живот. Това е луд свят, напълно объркан, в който комунистът се бори срещу капиталиста, социалистът се противъпоставя и на двамата, всеки е против някого другиго, борейки се да достигне до някое сигурно, удобно място или положение във властта. Светът е разкъсван от противоречиви вярвания, от кастови или класови различия, от сепаратистки ориентирани националности, от различни форми на глупост и жестокост - и това е светът, за който ви образоват и към който трябва да се приспособите. Насърчават ви да се приспособите в рамките на това бедствено общество, родителите ви искат това от вас и вие също искате да се приспособите към него.

Дали предназначението на образованието е само да ви помогне да се приспособите към модела на този гнил социален ред, или то трябва да ви даде свобода - пълна свобода да растете и да създадете едно различно общество, един нов свят? Ние трябва да искаме да получим тази свобода сега, а не някога в бъдещето, защото можем всички да бъдем унищожени. Ние трябва да създадем чувство на свобода незабавно, за да можете да живеете и да откриете сами това, което е истинско, за да станете разумни, за да можете да се изправите пред света и да го разберете, а не само да се приспособите към него, така че вътрешно, дълбоко психологически вие да останете в състояние на постоянен бунт; защото само тези, които се бунтуват постоянно откриват истинската, а не човекът, който се приспособява и следва някаква традция. Само когато непрекъснато търсите, непрекъснато наблюдавате, непрекъснато изучавате, можете да откриете истината, Бог или любовта, а вие не можете да търсите, да наблюдавате или изучавате, не можете да осъзнавате дълбоко, ако се страхувате. Тъй, че явно целта на образованието е да премахне вътрешно и външно този страх, който унищожава човешката мисъл, човешките отношения и любов. "


Из: "Мислете за тези неща", Джиду Кришнамурти

Деметра,и аз съм чела много книжки,и аз съм мечтала за по-добър свят,и много съм мислила какво искам от живота,и за себе си,и за моите деца...Но това за което ти пишеш,на този етап е просто невъзможно.Това е не образование,или възпитание,това е цяла култура,градена,израствала,и все пак не се е наложила.Сигурно за това има причина.И тя не е една,а  много и комплексни,и възпитанието и образованието са само малка част от тях.
Съжалявам!С годините започваш да се примиряваш по малко,и с това малкото което е останало от теб,и твоите виждания...И се опитваш само малко да разчупиш нещата...

В такъв случай - усмихни се! 
По-добрият свят чука на прага ни. 
Не примирение е необходимо, а приемане.
Примирението е лъжовно приемане. Примирението потиска и причинява страдание. Примирен, човек продължава да се бори и съпротивлява вътрешно. Борбата и съпротивлението разбиват триединството и обезсилват човека. Докато се борех примирена, нищо не правех, освен да си причинявах сама на себе си страдание. Когато приех нещата такива, каквито са, престанах да се боря. Сега просто знам.
Е, не съм сто процента приемаща, разбира се, но поне, когато онази в мен - "войничката"  - извади меча и започне да го размахва срещу това, което е, не остава незабелязана. Веднага я хващам по бели гащи.  Дори да е извадила само мечлето, примирявайки се. 

Първо трябва да се научим да приемаме нещата такива, каквито са. Кабо Алма споменава за това:


Само бих казала, че не "трябва да се примирим" и "да се съпротивляваме", а трябва да приемем. Тогава вече не е "мъчно" и трудно, а забавно и леко. Нищо не мога да направя, докато се тръшкам вътрешно, че за Александър няма това, което на мене ми се ще. Ми да не се е раждал през 2001, а след 2003 като братята си. Щом се е родил тогава, значи трябва да мине през месомелчката като мен. Щом аз съм оцеляла, значи и той ще оцелее.
Както ми каза преди време една приятелка: "ако изобщо ще се бориш (за нещо пак бях размахала ятагана    ), поне се бори за доброто, а не срещу злото". Това не е просто игра на думи, а има дълбок смисъл в него.

Деметро, моме убава, дай сега една сравнителна характеристика на Монтесори и Валдорф според твоите впечатления.
Много ми е интересен твоя поглед, затова те и питам.
Ако знаеш как хамлетувам... нормално училище или  Монтесори един клас по-нагоре?

Вечернице, драга другарке, боя се, че не мога да съм ти много полезна, когато иде реч за училищната възраст на Монтесори метода - за хамлетуването ти говоря. Познанията ми са за периода от 3 до 6 и за този период мога да изкажа мнението си. Не можеш ли да се вредиш във Валдорфското училище?

Имам една книга "Монтесори или Валдорф" (на хърватски за съжаление, едва ли ще ти бъде полезна да ти я пратя), но все още не мога да я подредя на купчината за четене. Оригиналът обаче е от немски, така че, ако можеш да се сдобиеш с нея, вероятно ще ти помогне:
 http://www.amazon.de/Montessori-Waldorf-Orientierungsbuch-Eltern … gen/dp/3466304059


Иначе за детскоградинския период бих споделила своето мнение все още само като родител - Монтесори или Валдорф.

Моят път като родител тръгна от "Монтесори" - със Сашко, когато живеехме в Загреб. Там в общинската градина, две от групите бях по метода на Монтесори и ние се спряхме на този вариант. Преди това Сашко беше ходил два месеца на градина в Бг (частна), но въпреки мекотата на прехода (аз бях първия ден с него няколко часа вътре), той вътрешно ходеше с нежелание. Когато тръгна в хърватската градина обаче (и там бях с него първите два-три дни) с него сякаш се случи чудо.  Въпреки чуждия език, новия дом и непозната обстановка като цяло, на втората седмица той вече ходеше с голям интерес. Започна да негодува, когато е събота или неделя, защото не може да ходи на градина. Сутрин беше много ведър и ходеше с огромно желание. Там учителките ми казваха, че е по-свит и повече наблюдава, отколкото да е активен и да работи с матераиалите, но явно вътрешно му беше много приятно и интересно.

При метода на Монтесори денят и заниманията на детето са много по-различно организирани от тези на традиционните градини. Има си го дневния ритъм, но самите занимания са по избор за всяко дете. Всички материали, както се наричат, са наредени тематично на рафтове и децата сами избират метариала, с който да работят и с изключение на половината час, в който правят кръгче  на пода, те се занимават индивидуално и самостоятелно или на естествено образували се групички от по няколко деца, които искат да "работят" едно и също.

Силно впечатлена от всичко това и най-вече от начина, по който се чувстваше детето ми, аз поисках да се запозная по-отблизо с метода на Монтесори, дори имах желание да изкарам курс. Преди почти година отидох до Скопие, за да видя една истинска, лицензирана Монтесори градина. Монтесори учителите и градините се лицензират от две основни, признати международни организации - едната европейска, а другата американска. Те са много строги и гарантират, че нещата се прилагат "вярно с оригинала" на методиката. Градината в Загреб не беше лицензирана, както се оказа, но именно от лицензирана градина (в Македония), която беше съвсем истинска, аз се сблъсках с недостатъците на метода на Монтесори. Това, разбира се са недостатъци за мен и аз изказвам позицията си на родител, но личното ми мнение е, че въпросните недостатъци са доста съществени. Отново подчертавам - за мен.

Първото, с което се сблъсках и което ме приземи и ме накра да преразгледам разбирането си за лицензираните Монтесори, бяха едни рисунки. Тези рисунки бяха нарисувани от децата в македонската градина като подарък за моите деца - на свободна тема. Всичките обаче, с изключение на една, бяха рисунки на къщи. Съвсем еднотипни и пределно постни. Всичките бяха първо очертани с черен молив, а после оцветени с цветни моливи. Както се изказа една приятелка, която е педагог - това е като "филм на ужасите". Научих, че в оригиналните Монтесори, единственото средство за рисуване са моливите.

Другото е, че в Монтесори градините не се играе, а се "работи"; няма играчки, а "материали". Куклите не присъстват по неиздържана за мен причина - за да не се "товари" детето с отговорността на възрастен като се грижи за куклата си. Да, де, ама в същото време се "работи с материали". Няма приказки и вълшебства, съществена за мен част от света на детето, особено в ранното детство.

Материалите, с които се "работи" са също толкова строго лицензирани. Произвеждат се от двама, трима "лицензирани" производители и са безумно скъпи. Те са от естествени материали - задължително - но са произведени по строги критерии за форма, размер и цвят. Без материалите си Монтесори не може да просъществува. Тоест на мен някак си ми се губи идеята за естественото и близостта с природата.

Д-р Монтесори започва своята работа с изоставени деца и деца с увреждания чрез въпросните материали, които сама разработва (животът й между другото буди страхотно възхищение у мен!), а в последствие прилага материалите и със здрави деца. Резултатите при болните и изоставените деца са впечатляващи. Съответно обаче при здравите деца според мен се получава свръхинтелектуализация за ранната възраст, в която се намират. Македонките, при които бях, непрестанно ми обясняваха как техните деца на шест години имат такива резултати, каквито другите деца нямат и в трети клас. Като се има предвид, че тези резултати са постигнати без никакво насилие, само чрез спазване на правилата за работа с всеки материал, и чрез използване на вътрешната мотивация на детето без никакви усилия да бъде мотивирано отвън, това е прекрасно. Но всеки път като погледна рисунките, разбирам как се заплаща цената.

По света има много Монтесори градини, които не са лицензирани и умишлено бягат от лицензиране. Такива са и хърватските. В градината на Сашко имаше кукли, имаше боичики, имаше пастели. Имаше много материали, които бяха изработени от учителките, поради финансовата невъзможност да бъдат закупени оригинални. В общи линии методиката изглеждаше "оригинално", но бяха елиминарни големите недостатъци на "лицензирането". И детето беше щастливо, и рисуваше свободно.

Абсолютно си права. Моят пример беше елементарен...

Много е трудно да отделиш това, което иска детето ти, от това което искаш ти /родителя/ да не кажа, че е невъзможно. Всеки се води от вътрешните си убеждения или от знанията си при възпитанието на децата си и е нормално да избере и този тип възпитание. Аз дори не смятам, че това, което иска детето във всеки един момент следва да е водещото при избора на родителя.
А е доста трудно да се сменя системата на обучение /в БГ почти невъзможно/, за да се види кое прави детето щастливо.

Четох за детската градина на сина ти и това колко много я харесваш ти и колко много я обича той. Звучи чудесно, но аз не бих избрала такава градина за дъщеря ми. Просто е против моя вътрешен мир. Дали дъщеря ми ще я хареса явно никога няма да разбера... Това имах предвид с различните видове обучение, които всеки от нас ще хареса...

Все ми излиза в съзнанието примера за мои познати: Хранят се изключително природосъобразно според тях, вегани са, практикуват гладолечение и прочие... Имат 3 деца. Най-големият им син споделя техните възгледи, средния е върл противник, но на практика няма избор и живее по техните правила, дъщеря им /на 7-8 год. е/ като най-малка изобщо още не разбира идеята на всичко, което прави семейството й и общо взето се опитва да покрие желанието си да хапне бонбони или да пийне кола... В една идеала вселена - всяко от тези деца щеше да има право само да избира кой път на хранене и живот иска. Но светът не е идеален. Борбата или хармонията с начина, по който тези деца са отгледани ще ги формира и ще ги направи различни личности.

За това и смятам, че трябва да има различните видове училищна система: класическа /Бг/, Монтесори, Валдорфска и прочие... би следвало  всеки да има възможност да избере това, което най-много му допада като светоусещане и което е в най-голяма хармония с вижданията му за възпитание.

Не мисля, че има един универсален тип или вид обучение, което да формира идеални, балансирани личности... Защото такива просто няма.

Валдорфският ми интерес се отключи по същия начин - чрез неподправената детска радост и желание на този път второто ми дете. В началото, докато проучвах, не ми беше особено разбираемо, а и бях силно пристрастена към Монтесорския си опит. Когато обаче Иван тръгна на градината, това много ме "отвори" да погледна по-задълбочено, без вече да сравнявам с Монтесори.

И така, забелязах, че с Валдорфската методика нещата стоят малко по-различно. Няма го това прословуто лицензиране. Наблюдавам по-голяма отвореност и дружелюбност, ако мога така да се изразя. Там от голямо значение е дълбокото философско разбиране за човека, неговото триединство и фазите на развитие на това триединство. Първоначално ми беше доста странно как така без лицензираща организация се спазват нещата. Но установих, че това се случва не чрез създаден "орган" за контрол, а чрез човешкото в човека. Малко звучи като епизод от бъдещето, но е факт че системата се съхранява вече сто години без изкуствено създадено конторлиращо ядро. Всъщност ядрото се явява човешкото и Природата. Силно ме впечатляват всички валдорфски учители, с които съм се срещала. Излъчват спокойствие и топлина, независимо от личния темперамент - дори и екстровертните учители, дори и когато са изморени. Но да не се отнасям...

Значи в периода на ранното детство се насърчава развиването на въображението и не се пресира интелектуализацията. Причината за това е, че жизнените сили на човека през първите седем години от живота му се съсредоточават в пропорционалното израстване на физическото му тяло. А също така, и че това е най-важният период за отключването и съхраняването на въображението му. Всъщност в този период във Валдорфската педагогика се поставя семенцето за по-нататъшното самостоятелно мислене на човека. Това обаче не се осъществява чрез преки външни действия (задачи и упражнения, за които да се налага детето да бъде мотивирано), а чрез близко наблюдение на съвършенството на Природата, където има всичко. Например чрез садене - как семенцето пониква, расте, развива се, цъфти, дава плод, увяхва, изгнива; чрез наблюдение на гората, на домашните животни и т.н.

Стимулацията на въображението се осъществява чрез играчките , чрез "неясните" образи, каито само да доразвие във въображението си, чрез приказките. При Валдорф за разлика от Монтесори децата играя, а не работят и имат играчки, а не материали. Повечето играчки са директно от природата, без да се преработват - шишарки, миди, парчета дърво с неправилна форма за конструиране, камъчета, непреработена вълна, парчета плат и т.н. Куклите се приемат за изключително важни и съвсем не като "ненужна отговорност. Те се явяват ключови, защото детето се идентифицира чрез тях - настроения, емоции -  и също спомагат за тъй важната за тази възраст сюжетно-ролева игра. Куклите се шият от учителите и родителите и са със съвсем загатнати черти на лицето, така че детето да може да сменя насторението им във въображението си.
Рисуването е само с водни бои и пастелени блокчета. Не се използват моливи и фулмастри, защото се приема, че "размахът" и недетайлната рисунка за тази възраст е много по-важна и стимулираща въображението. А моливът с острия си връх, който кара детето да се концентрира в тънката линия, стимулира интелектуализацията, а не въображението и се оставя за по-късна възраст.
Водните бои са специални - течни и само в трите основни цвята. Децата ги смесват и сами получават останалите цветове.
Другото характерно е моделирането с пчелен восък, а не с пластилин или моделин. Восъкът е твръд и, за да се размекне, трябва да се затопли в ръцете. Това кара детето да се концентрира в ръцете си и да стимулира затоплянето им и работата с тях.

Между другото забравих да уточня, че при Монтесори това е ключовото средство за образователно-възпитателната дейност - работата с ръцете. Което всъщност се явява общо за реформаторските педагогики, но при Монтесори е най-силно изразено и концентрирано. Там самата интелекутализация се постига основно чрез ръцете.

Но да се върна към Валдорф, всъщност единственото скъпо и специално нещо са боите, пастелите и восъкът (когато е цветен). Останалото е директно от природата или произведено от ръцете на самите възпитатели, а не на лицензирани фирми. 

По отношение на социалната структура на деня, Валдорфската градина прилича много повече на познатите ни. Груповите занимания са в основата, което според мен е по-хубаво от Монтесори варианта - развива социалността. Но има много повече време за свободна игра, а самите групови занимания са рисуване, работа с восъка, с вълна, месене на хляб, чистене, четене на приказки и пр., при които учителката също прави всичко това и обединява децата. Денят обаче е организиран на "вдишвания" и "издишвания". Вдишванията са концентриращите периоди, в които е съответната дейност, а издишванията са свободната игра повече навън, и по-малко вътре. За тази възраст периодите на издишвания са по-дълги от тези на вдишванията.

Другото интересно е, че не се окчват рисунки и други неща по табла, а се прибират в папката на всяко детенце. Няма никаква форма на съревнование. Това е и при двете системи.


Всичко, което посочих е моята гледна точка, доколкото може да се наблюдава пристрастие, а то е неизбежно. Пътят ми мина по някакъв начин през Монтесори и не знам дали ще завърши с Валдорф, но със сигурност Валдорфската система ме докосна с дълбочината си и продължава ме интригува.

за съжаление този период на ненаказанията ще свърши като детето постъпи в предучилищната или в първи клас. Казвам "за съжаление", защото наистина съжалявам. Като влезе в мелачката ще ти се иска да си се пенсионирала вече, а на детето изомщо няма да му е приятно, защото при първия/втория зададен въпрос ще му кажат да не прекъсва урока, ще трябва да прави определени неща в определено време, независимо дали иска или не. Не зная дали по тези системи има разкрити училища, признати от МОН. Ако има такива, много ще се радвам.

Как точно си го казала.
Моята дъщеря е точно от много питащите. В момента е в немилост точно заради това. По-любими на учителката са децата,които мируват и я гледат в очите и много-много не питат.

Деметра, заради здравния проблем, който имаме, не ми препоръчват Валдорф.
Говорила съм с много педагози, дори и такива, които работят в такива училища. Пробвах да я запиша още в първи клас, но не стана - всяко зло за добро. Препоръчват ми Монтесори.
Обаче хамлетуването ми е предизвикано от няколко факта - прекалено е напред с материала за втори клас и и е скучно. Вероятно ще дойде на преден план преместване в по-горен клас.
Ама доктора и не ми го препоръчва. Донякъде съм съгласна с доводите му, които няма да коментирам сега.
Пробвах да я преместя още преди да почне училище в Монтесори - нямат места. Шанс има само за 3 клас, т.е. прескачане в по-горен клас.
Та затова хамлетувам - кое е по-добре за детето в крайна сметка.
Благодаря за подробностите.

   Съжалявам,че трябва да го кажа,но няма такъв свят...И смятам че нямаме право да караме децата да живеят в някаква измислица...Тяхно е правото,те сами да изберат,своят си живот,за себе си.Аз определено НЕ харесвам градовете...Моята фамилия идва от едно чудно красиво и спокойно кътче на България,и ако зависеше от мен,с удоволствие бих живяла там...Но какво биха искали децата ми,за себе си?!Имам ли право да им отнемам избора?!Дори и в името на по доброто възпитание,на ценностите които самото място би им дало от самосебе си?!
    А за приемането?!Какво да приема?!Това в което се превръщат повечето млади хора?!Безчовечноста,озлоблението,самотата...До там са стигнали,че търсят сродна душа в нета?!Няма с кого да споделят...Няма на кого да се опрат...Това нито една от твоите програми,не би могло да го предвиди,и избегне...Защото това е реалният свят...Психолозите неспособни да се справят с проблемите на младежите,измислят нови термини,и щуротии за индигови деца,и пр.Някои си разработват различни програми,за да избягат от реалността...И в крайна сметка,един ден всички ни тя ни поваля...Някои по рано,други по късно...Някои по малко,други по силно...Единственният начин да оцелеят,е да ги научим да оцелеят в тези условия.Затова трябва да работим в тези условия.

Точно заради твоите размисли си струва да се наложат "новите" системи на образование.
За да се научат децата как да боравят с чувствата си, да са им господари, а не слуги, както е в момента и то благодарение на остарялата система на образование в България.

Права си за новите системи. Само искам да допълня, че имаме нужда от наша си, българска система която отчита нашите културни и исторически особености и нагласи. И това няма да попречи на приспособяването към глобализацията, защото децата сапълно нормало могат да запазят своята национална идентичност (а поне за мен и моите представи е много важно). Не просто да пренесем или да копираме чужди системи, защото те са създадени за други хора, с друга културна история и идентичност. Не можем да се залъгваме, че има универсални методи и закони, защото при хората те са силно повлияни от културните и историческите особености.
Мисля, че покрай тази тема може взамимно да си помогнем и да стигнем до общи изводи и изисквания.