Учене на чужд език

Блонди,
как тогава учи езика в Белгия? Моля да опишеш.

MegiX,
аз на това му викам разпиляване на времето. Не е задължително да пишат децата страници с английски, но могат разговорно страшно много да напреднат.

В темата за образованието бях споделила за холандците и английският. Когато критично почнеш да слушаш как говори един човек виждаш липсващите знания, буквалните преводни изрази, а не английски заучени ( за съжаление, и при мен холандският не е с много заучени изрази, защото системата не беше насочена към това и си оказва влияние върху това дали има отенък от английски ). Има и голяма разлика в ученето отпреди 15 и повече години и сега. Според мен преди е било много по-добре, а сега върви надолу.
Покрай празниците ( Св. Николай) карах да ми разказват как ще празнуват или са празнували. 90% от най-високото ниво клас не можаха да кажат 5 изречения без една грешка, след три години учене или поне веднъж да не кажат на холандски: Как беше това на английски ?( резултат от вечните преводи и страшно автоматизирана функция на мозъка). Не знам.....Аз го намирам за трагично, докато другите колеги свиват рамене и викат"ами да са научили".       

Някоя учила ли е иврит.Аз почнах да уча иврит и съм се умотала като пиле в кълчища.

Тук съм ходила едиснствено на курс по английски за възрастни.
Попаднах в най-високо ниво, но нищо, ама абсолутно нищо не успях да подобря...
Никаква система на преподаване, от граматика се скача на диктовки, разговори...почти изцяло се набляга на разговорния език, а писането, кучетра го яли.

Курсовете по френски според познати протичат по горе-долу същия начин, говорене, говорене, а като опре до писане НУЛА! Естествено ако ти се падне по-напорист учител, може и да пропишеш...

Лично аз, уча с много писане...просто такъв ми е начина на възприятие, било то на български или чужд език...

Калинка, мога да споделя моя самостоятелен опит в ученето на немски.
Другите езици, които знам са ми от България от езиковата гимназия, поддържани с четене и писане след това.
Немският го учих съвсем сама в къщи, като използвах подхода от езиковите гимназии. Ежедневно с речник в ръка, по тема, избирана от мен самата, учех думички, гледах нонстоп затъпяващи предавания по телевизията, които тогава ми бяха много полезни, ежедневни разговори (доколкото ми се обогатяваше речника) и четене на елементарни вестници.
Бавно и постепенно повиших познанията, повиших изискванията към четената литература и към разговорите.
По някое време сериозно се занимавах и с граматика, най-вече заради различния словоред.
Мога само да споделя, че съм човек, който лесно учи езици, слухово много бързо помня, затова успях да се справя сама в чужда среда. Диктовки не съм правила, не съм изпитвала необходимост.

Когато преподавах англиийски (и на групи, и индивидуално), много експериментирахме. Вземахме за модел бебетата, които постепенно научават и по-трудни езици (например, български). Първо, детето слуша езика в утробата на майка си, после, слуша когато се роди, наблюдава произношението, и го имитира... и т.н. При по-големите деца успешно се учи по метода на свободните асоциации. Също, трябва да се комбинират зрителната и слуховата памет, например, най-трудните за изписване думи трябва да се оцветяват в жълто (защото този цвят стимулира паметта най-активно). Учене с музика и емоция също е хубав метод. За английския най-важното е да се разбере дадената ситуация, да се преживее емоцията. Всеки език е музика, има своя ритъм и мелодия. Можете да започнете със слушане на езика, дори и да не го разбирате. Просто пуснете по телевизията или радиото реч на този език, докато примерно готвите, и слушайте езика механично, без да се притеснявате, че не го разбирате; слушайте го както се слуша ромон на река... Така, постепенно, подсъзнателно ще се предразположите към този език и ще свикнете с него. Индивидуалните особености на учениците трябва да се използват творчески и преподаването трябва да е съобразено с тях.

Gali1975 ,
съгласна съм с теб за много неща, но практически ( поне на мен) ми е доста трудно с индивидуално занимаване, когато са по 30 човека в класа. Сигурно се научава с много практика, а аз едва сега започвам с нова професия. А и отнема страшно много време подготвянето на един урок, когато излизаш извън рамките на учебника. Започнах страшно да завиждам на хората, които след 17 си отиват и с нищо не се занимават от работата си....

Можеш ли да дадеш и друг пример за комбиниране на зрителна и слухова памет?

Калинке-малинке, за група от деца ли става дума или за група от възрастни? Вярно, трудно е да обучаваш 30 човека - това е като да преподаваш индивидуално на 30 души едновременно Обаче е и много вълнуващо! И ако успееш да се справиш с тази задача, значи наистина ставаш за Учител. Ако се занимаваш с деца, комбиниране на зрителна и слухова памет може да става например и с оцветяване на картинки. При децата трябва да се използва колкото се може повече нагледното обучение - картинки, жестове, филми. А защо не включиш и обонятелната памет? Думата "портокал" да мирише на портокал! Ароматът от рози стимулира паметта. Спомням си, че като дете имах невероята памет за миризми. Най-важното е да преподаваш с емоция, с хъс! Учениците (независимо от възрастта) се "заразяват" от ентусиазма ти. Ти си като Свещ, от която се запалват свещите наоколо Експериментирай, не следвай никакви сковаващи норми, бъди свободна в преподаването. Ако един метод не работи, измисли друг! Наблюдавай групата - дори и група, тя има индивидуални особености, не е като никоя друга група. Използвай това! Накарай ги да се забавляват, докато учат, така неусетно ще усвоят езика! Кажи им, че езикът е като море и ние трябва да се научим да плуваме в него... И преди всичко - бъди търпелива. За да видиш резултати, се изисква Време!

Италиански съм учила в гимназията по старата соц система -  диктовки, граматика, преразказ, тетрадка-речник и тн. Не мога да кажа, че нищо не съм научила , по-скоро загубих знанията си бързо, защото не го използвах. Като дойдох тук започнах отначало, оказа се, че помня туй онуй. Тук пък ако не си м/ународен студент не можеш да отидеш на по-високо ниво италиански на курс например. За емигранти и тн. чужденци курсовете са на ниво да си изядеш боя в супера.
Аз си купих едни интеркативни дискове, слушаш, говориш, кликваш тук там.... но мен си ме влече все в старата с-ма ( вж. по-горе).

С английския в-са стоеше по-различно, все бях залепена за филмите и после в 10 кл. отидох на курс ( с-ма Headway) да ми намесят знанията и да ги вкарат в някаква рамка. После минах тази система, явих се на 1-2 изпита и най-вече от университета и работата след това ми се налагаше да използвам много английски.

И в двата езика никога не съм била задълбочена и имам пропуски.

  Руски знам от утробата както се казва - майка ми е рускиня , та съм проговорила двата езика едновременно. В училище учих английски, а също и в университета, но не мога да се похваля с кой знае какви задълбочени знания. Завърших Славянска филология с полски, там от първия ден направо на полски ни заговориха, много хора се отказаха още в самото начало, езика не е от лесните, обаче аз се амбицирах и поляци са ми казвали , че говоря без акцент...
Сега искам много да науча немски, но с двете " бебета " покрай мен ми е много трудно да намеря време...Споделете , как е по - добре да го уча - курс онлайн с преподавател, самичка \ имам 20 самоучителя вкъщи!\ или да платя на някоя пенсионирана учителка по немски???

Калинка, ще се опитам и аз да ти дам малко фийдбек. Преподавала съм и преподавам английски и български от 10 години - на деца предучилищна (2 години), на тийнейджъри (много кратко - половин година само)и на възрастни (7 г.), а български само на възрастни (5 години). Всяка възраст си има своите особености, често трябва да бъдеш и добър психолог.

На преп-групата преподавах в едно международно училище тук, трябваше да им говорим само и само на ангийски, което в началото беше много стресиращо, тъй като дечицата бяха на по 5 годинки. Естествено, много игри, песни и постоянно говорене. Всяка сутрин сядахме в кръг на пода и си говорехме какво са правили дечицата предната вечер, всеки следобед пак сядахме в кръг и говорехме какво ще правят, като се приберат вкъщи и др.под. На края на годината децата бяха готови за първи клас, където се преподава само на английки.

С тийновете - убедих се, че колкото по-нетрадиционни са начините на преподаване, толкова по-добре. Много важно е да се дискутират теми, които ги вълнуват, изобщо целия матераил да бъде тийн, радвижени игри, смени на местата, разни фантазии, провокации,извеждане от класната стая - уроци на пейката, пикник по английски, кино на английски, нещо за тийнлайфа в Америка и АНглия напр. Аз съм много против превода при обучението и си мисля, че ако успееш с това да се пребориш, ще има ефект.

При възрастните - пълно приспособяване - има хора, които учат по учебник, обичат граматика, таблици, собствени речници; такива, които научават език най-лесно от филми, дискусии и пътешествия; такива, при които има баланс и т.н. и т.н. Важно е предварително да се изяснят целите, очакванията и възможностите на ученика, за да се създаде система на преподаване.

Като цяло - използвам винаги актуални теми, които вълнуват учениците ми - съответно дискусии върху тях, онлайн игри и упражнения, често им поставям задачи да издирят информация за нещо конкретно в нета,което после да представят (много ефектно упражнение за разширяване на речниковия запас), давам им много домашни, филми и музика.
Ето това е една добра книга с много идеи за класната стая. Много съм доволна от Макмилън като цяло, а този сайт е мой незаменим помощник. Този може да ти бъде от помощ.
Ако мога с нещо да ти помогна, напиши ми.    (Работя като методик в езикова школа.)

Аз ходя на училище за чужденци вече цяла година, учителката е местна и не знае нито дума български. Резултата е че научих елементарната граматика, но думите които знам са малко. Гледам българска телевизия и в къщи си говорим на български. Съпругът ми реши че не иска да ходи на училище и учи езика от улицата. Не говори граматически правилно, но няма никакви проблеми с общуването, знае много думи. Аз мога да направя правилно изречение и ги разбирам горе-долу какво ми казват, но не се отпускам да говоря, срам ме е защото може да сбъркам. Език се учи сред хората най бързо, за това и децата най лесно се справят.

            Немския съм го учила  в България, но като дойдох тук,имах усещането първоначално, че нищо не знам... Постепенно го проговорих, но като че ли не този език,който съм учила преди в Бг, някак си  по-различно сега ми звучи. Много ми помага и университета, искаш ,не искаш,притесняваш се или не, ежедневно го говориш и то както трябва.Според мен най-добре се учи езика в естествената му среда, но все пак си зависи и от човека индивидуално,до колко му се отдават чуждите езици...

Аз английски съм учила още от първи клас с частен учител, след това от 4-ти клас в училище, после в езикова, после в университет.
Много упражнения, много преводи, много разговори, много съчинения, много от всичко!
Но най-важното е да си поддържаш нивото след това, защото език се забравя лесно ... както аз с френския.
Не съм го използвала от 8 години и край - не мога да говоря вече, забравям думи, спрежения на глаголи ... разбирам почти всичко като ми говорят бавно, но аз трудно се изразявам на френски.
Немски съм учила 2 години на курс, също го знаех на прилично ниво, но като не го използвам - забравих голяма част.
Сега уча норвежки, гледам новините, чета вестници, чета субтитрите на филмите, слушам песни, чета им текстовете (дори научих няколко песнички - предимно детски).
Усилена занимавка, разнообразни упражнения, постоянни усилия, редовна употреба - това е тайната на успеха