Родителски амбиции ?

Темата, поставена от автора е: "Да започна тази тема ме провокираха темите за самочувствието на децата и темата за висшето образование . Дали желанието децата ни "На всяка цена " да завършат "Вишо" или  непрекъснатото повтаряне , че са "Най - " ,за да имат самочувсвие ,пък макар и не дотам подплатено , не са продиктувани от собствените ни неосъществени амбиции и резултат от подтискани и непризнати комплекси ? Трябва ли децата да са жертва на нашата неудовлетвореност или желание да "блеснем" - което на мен ми говори именно, че той се интересува от прекрачването на полезния и допустим праг на тези амбиции.
Затова лично за мен е по- интересно да си говорим за това, къде е границата, всеки тук си пише именно по този въпрос- къде я вижда.
yav4e_mrav4e, нищо не съм решила за поста ти, дори не те цитирам, нито се обръщам към теб.
Ако трябва да се обърна към теб бих казала, че не споделям мнението, че трябва да превърна моите амбиции в такива на децата си, нито "зорлем", нито  по друг начин. Моето виждане е, че трябва да оставя детето да открие само собствените си такива.

нямам амбиции , zащотот zа сега по мое мнение той е и беz това си е най във всичко , та само го наблюдавам и му се радвам и му покаzвам кое как ...

Judy, Judy...правиш ли разлика между "тема" и "теза"? Това, което си цитирала е тезата на автора на темата, която пък се вижда горе в топика. И си ме цитирала, разбира се - погледни си предния пост.
Извинения към останалите, че леко оспамих дискусията 
По темата - ако приемем тезата, че трябва да изчакаме децата сами да открият амбициите си, дали няма да се изгуби ценно време, а и невъзвратимо? Т.е. кой е точния момент, в който да се намесим?

Винаги се намесваш, но в бекграунд, дискретно. т.е.  ако направи нещо í видиш , че може каzваш много е хубаво, браво, и му купуваш книги, материали ... по темата, покаzваш му модели например и гледаш дали ще се справи, дали го влече, ако не го оставяш и наблюдаваш zа нови теми, интереси, силни страни, като му покаzваш , насърчаваш и насочваш  по мое мнение 

Ако говорим за "болни" амбиции на родителите, то такива има. Аз ги виждам  например, когато някое детенце без слух бива изтезавано 8-9 години с пиано, цигулка, солфеж или някое тромавичко бива карано да учи балет. Имам позната, която е с едър кокал и височка. Та нейните крака са деформирани, защото майката, която някога е получила стипендия за Болшой Театър и не заминала поради лични причини, така се била вманиачила, че тормозила дъщеря си дълги години с балет. Кракати й били непрекъснато изранени и тя доста страдала. Когато вече всички в балетното училище и казали деликатно, че нищо няма да стане и да не изтезава детето, въпросната дама почнала да я праща на уроци по рисуване, защото някакъв дядо бил художник. След 5 години уроци, тя просто завършила гимназия и чисто и просто се оженила за първия срещнат и избягала от къщи. Ей това наричам аз "болни" амбиции. Но те няма как да се появят в такава степен за следването, защото детето просто може да откаже да изпълнява "мечтите" на родителите.

Далеч съм от мисълта да си губя времето на дребно. Темата е "родителските амбиции", а авторът я е конкретизирал с вече посоченото. В подобни уточнения обаче не виждам нищо градивно, свързано и с темата и с тезата. Пиша по теми, които ме интересуват и не залитам в такава насока. Затова по въпроса извън това, което в случая ме засяга, приключвам до тук.
Пиша още веднъж по така поставения въпрос- никой не твърди, че "...Не видях до тук някой да е писал, че пълната им липса /на амбициите/ е нещо положително. Проблемът отново е в границата, която родителят поставя, във височината, на която вдига летвата.".
Няма да има загуба на време, напротив, родителят може много по- градивно да насочи усилията си към това, да научи детето си само да открива себе си, от колкото да проектира собствените си виждания за това у него. Второто е по- лесният /за родителите/, но за мен по- неправилен начин. Дори и наши деца, хлапетата ни са самостоятелни личности и аз лично не мога да твърдя, че "моите амбиции" следва да бъдат техни. А за да могат те сами да се открият ние трябва да им дадем тази възможност, което не става с организирани от някой друг занимания от сутрин до вечер.
Нито "точният момент", нито границата ще бъде валидна за всички родители и деца. Не виждам кой би могъл да ги определи всеобщо.
Примери, като дадените от Радмила, за съжаление има много. Когато преподавах се нагледах, напр., на студенти, които изобщо не отлепваха от материята, ходеха с нежелание, а някои и въобще не ходеха на занятия. Е, ще избутат /повечето вече избутаха/ до края, но какво от това? Питала съм много от тях, когато сме излизали на кафе, какво искат да учат, да правят, въобще как се виждат след завършване, повечето просто не искаха нищо, бяха поредните студенти, дошли да си поживеят, тъй като мама/тати плащат и натискат за диплома или професия.

Е, ако си много добър с насочването, може да се превърне в манипулация. Баща ми е програмист и добре успя да ме "манипулира" да ставам и аз такава. Толкова много, че като влезнах в ТУ беше шок, че не става нищо от мен. Да пиша програми беше като да свиря на цигулка с две счупени ръце - болезнено, неудовлетворяващо и лошо. Доста усилия ми трябваха да си намеря своя път.

Аз наблюдавам дъщеря си и гледам от какво се интересува. От сега мога да кажа, че математиката не й върви. Но не виждам и някакви особени качества или дарби. Пее и танцува добре, но не иска да ходи на танци или да пее някъде. Обаче се е записала на 2 вида театър в училището. Известно време искаше да става детска учителка. Не иска да тренира никакъв спорт, но една година ходи на кънки, сега язди 3 пъти в седмицата. Когато я питам иска ли да се готвим за състезание - казва "не", искам само за удоволствие да яздя. Треньорът смята, че вече е добра да се състезава - но трябва ли да я подтиквам - не знам.

Мисля си, че нека сама да опита различни неща, тя ще си усети какво иска да прави. Но-о-о езиците са задължителни .

В БГ в момента родители на горната граница на амбициозността колкото искаш. Мен това много ме притеснява, защото така се залага една бомба със закъснител и защото детските ценности се заменят с ценностите на възрастните.
 Когато студентите по медицина започват да учат педиатрия, първото нещо, което им се казва е, че децата не са малки възрастни, а съвсем отделна група хора. Както е с тялото, така е и с душата. Децата ни не могат да осъществяват нашите амбиции, колкото и да ни се иска. Това не само че не е полезно, а дори е вредно. Нашите деца имат право да си изживеят техния живот, техните амбиции, техните любови, техните звездни мигове, да си изплачат техните сълзи. Те не са наше умалено копие, а отделни хора, които са зависи от нашите грижи за някакъв период от живота си.

Има някои занимания, които звучат "елитарно", псевдо, разбира се и доста родители се подлъват да запълват времето на дечицата с тях, без да преценят личните им качества. Думата ми е за балет, цигулка, пиано, рисуване и т.н. дейности свързани с изкуството, които обаче изискват специфични умения, да не кажа и генетични заложби, както в случая, който е разказала radmila. Моя син свири на китара отскоро, разучава таблатури, положи големи усилия и сам се научи и сега имат някаква момчешка група, но тези ЛИЧНО негови амбиции не ми пречат на мен, а и на баща му, да му кажем категорично, че това занимание може да му е само хоби, защото няма необходимите качества да бъде отличен басист. Споделям този факт, за да онагледя важен момент от възпитанието, на който акцентирам - с каквото и да се занимаваш, трябва да се стремиш да си най-добрия - затова хубавичко обмисли желанията и амбициите си.

 radmila  под насочване имам в предвид , ако се види,  че детето се интересува от нещо, да му се подкрепи интереса. В смисъл моето е рано да се каже , преди месец навърши 2 , но гледам обожава животни, види ли бръмбър, Мравка, червей, кон, котка ... каквото и да види се пира, гледа , гледа , прикаzва ... е денс сутринта беше валяло и на път zа градината поzнай колко много червея гледахме, на колко каzа zдравей и чао и кога отидох на работа   И годишна карта zа zоото има и на всеки панаир го пускам да яzди пони, нямаше 1 г. и половина и в Полша в една конюшна беше побъркал народа , не искаше да го свалят от понито, искаеш да яzди и с протегнати ръце посрещна стадо кучета ... иzобщо страх от животни няма .
Обича да рисува, вече прави красиви окръжности, zигzаг ... всичко нарисувано в къщи или правено яслите се слага в каронена рамка и се zакача на стената в неговата стая и той zнае , гледа и каzва "това Сашко правил ... ". Обича муzика, танцува ...
МАлки елементи (камъчета , мъниста) реди, подрежда, поставя в съдове ... може часове да реди няколко малки камъчета на пейката в парка ... Гледа книжки и се концентрира много .
Какво друго да ти кажа , гледам го само купувам неща, които смятам, че му подхождат на интересите, пластелини мож еда правим фигурки с часове, нещ zа рисуване, моzайка, книжки с животни ...
Амбиции нямам, гхаресва ми всичко каквото прави  както писах по рано ...

С това, че "с каквото и да се занимаваш, трябва да се стремиш да си най-добрия" също не съм съгласна. Гледам точно това да не го втълпявам на децата си, тъй като подобни насадени у тях насила от моя страна претенции ще им създадат проблеми за в бъдеще- различни неврози, комплекси, дори и заболявания.
Смятам, че заниманията- независимо дали става въпрос за хоби или професия, следва да са такива, които ти доставят удоволствие, в които си добър, но не задължително най- добър, които ти дават възможност да развиваш талантите и насочеността си. За да прецени детето ми в какво е добър, той е опитал много неща, но не тръгва към тях с мисълта, че трябва да е най- добър, а че би било интересно и полезно да опита. За мен не е полезно човек постоянно да се стреми към недостижимата химера да е "най-". Има такива хора, разбира се, но за мен те не са особено щастливи.
Това, че синът ми е ІV-ти, а не първи на градското състезание по математика не ме прави нещастна, него- още по- малко. Напротив, това е постижение и за двама ни, тъй като той отива там с желание- ще се види с други деца, ще се запознае, ще създаде нови контакти и ще направи това, което е по силите му, без стремежът да е на всяка цена първи. Последното не би създало удоволствие от процеса на участие в състезанието, да не говорим за последиците от несбъдване на тези му стремежи. И не е много сигурно кой ще е по- щастлив /за мен това е успелият човек/ и кой ще е по- напреднал в областта след години- моето четвърто дете, което расте необременено от тежестта на тази цел /да си "най-" и първи/ или да речем някой първенец, но изнервен, самотен, нещастен или болен.

Джуди, никой не каzва да е най добър, но не раzбирам zащо ,а ко видиш, че се инетересува от спорт да не го zапишеш например или ако видиш, че го влече творчеството да не му купиш някои материали или пък , ако го лекат животните да не го zапишеш в някоя група да помагат в zоото и да се учат ? Идеята е да му насърчаваш интересите, zа да му е интересен живота , а това да се амбицира сам ще го нарпави, това е една от основите в човешкия характер  конкуренцията. Винаги я има  и на всякакво ниво. Дали между творци или учени или чистачките и ьпри тях има , питай ги.

Съгласна съм с вас. Предлагане на занимания според интересите, но без изисквания да бъде "най-добрата" - това е моето виждане. Важното е наистина да е интересен живота, да има удовлетворение от заниманията, да събере житейски опит. 

Ами по този въпрос пък аз не виждам кой е казал нещо различно. Нали всеки това е писал- ако детето има желания и наклонности- да дерзае! Няма нищо по- хубаво от това. 
Искането за "най- добър" беше на друг участник.
Моята конкретизация и идея е съвсем различна- откриване на границата когато това са твоите амбиции и кога- такива на детето ти. Това е по- трудното на практика. Ако натовариш прекомерно детето има опасност то да се изгуби сред чуждите претенции, да не може да открие себе си.

Аз пък не го разбирам това за 'заложбите'.

Определено нямам заложби на танцьорка, но това, че цели 3 години танцувах ми разви минималните такива и сега с удоволствие танцувам, когато съм на клуб.
Да не говорим как всекидневните тренировки се отразиха на режима ми.

Та не виждам нищо лошо в това детето макар и без заложби да бъде гений да свири на пиано, да танцува балет или нещо подобно... Така ще израстне хармонично развита личност.

Каза се по-нагоре: Но най-важното е мярката /и тук/ във всичко.

Моя приятелка записа дъщеря си на балет поради гръбначно изкривяване. Веднага каза на учителя, че няма амбициите детето й да става балерина... Няколко месеца по-късно учителят й отговори: "Вие може и да нямате амбициите, но детето има заложби и амбиции..." Все още танцува и е много добра.