Смесване на семейство и работа в личен план

  • 7 362
  • 112
  •   1
Отговори
# 60
Няма да ми е лесно и не бих го направил заради някоя друга жена.
След като съм си направил веднъж избора си - нося последствията до край ...
Та така. Това което се навиваш да направиш е да изриташ жена си ... поне аз така разбирам от написаното до тук.

М... не. Освен че, изритване може би не е коректната дума, по-скоро търся причини да не развалям семейството си.  До сега бяха посочени доста такива.
Това, че си направил избор не значи, че не си сбъркал. И ако си как се оправя грешката и на каква цена ?

# 61
С какво по-точно те привлече в колежката? Опиши ни я, с твои думи - начинът, по който ти я виждаш.
Мислиш ли, че ако спиш с нея, няма да ти мине? Тя дали те желае?
Темата се измести към семейството. Не смятам да коментирам колежката.

Да, ми мине !?! Мисля че ако сега спя с нея нещата само ще се объркат повече. Поне за това имам спирачки.

# 62
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Няма да ми е лесно и не бих го направил заради някоя друга жена.
След като съм си направил веднъж избора си - нося последствията до край ...
Та така. Това което се навиваш да направиш е да изриташ жена си ... поне аз така разбирам от написаното до тук.

М... не. Освен че, изритване може би не е коректната дума, по-скоро търся причини да не развалям семейството си.  До сега бяха посочени доста такива.
Това, че си направил избор не значи, че не си сбъркал. И ако си как се оправя грешката и на каква цена ?

като се промениш.

# 63
  • Мнения: 49
Съвет едва ли бих могла да дам в подобна ситуация, защото не съм и се надявам да не преживявам това, без значение от коя страна бих се оказала. Но не ми хареса начина, по който пишеш за жена си и за отношенията ви. Не те осъждам, защото нямам право на това, не те и познавам. Но как така не можеш да посочиш дори едно нейно качество, черта, мисъл дори, заради което си се оженил за нея? Извини ме, но поне аз не видях някъде да си написал нещо хубаво за нея. В цялата ситуация дали помисли поне веднъж за това, че разрушаваш И нейния живот? Почти всеки твой постинг е за твоите чувства, но не и за нейните. Ти си представен като нещастният, на когото едва ли не този брак е бил натрапен. И много жалко, ако тя, твоята жена, е била такава само в онзи твой труден момент, когато си разрешавал проблемите си. Замисли се за думите на Labrador за отговорността. Защото досега пишеш само за твоите чувства, което ме кара да се замисля дали изобщо някога са те интересували чувствата на жената до теб? И някак искаш да вземеш решение, което да те подсигури.
И последно: нещата между теб и жена ти могат наистина да не вървят, но нека раздялата е заради вас, а не заради трети човек, които може и да не се окаже това, което ти сега си мислиш. А може би ти се иска да вярваш, че е така?
Извини ме, ако съм прозвучала грубо, но си пуснал тема, за да чуеш различни мнения, нали? Peace

# 64
  • Мнения: 1 172
Вземала съм решение да прекратя текущата си връзка и да започна нова с човек, който виждам служебно. Нямах деца и семейство и не ми беше толкова трудно да се реша да пробвам.  Не ми хареса и след известно време се върнах обратно при бившия.

Дори и без деца и семейство този преход е много труден. Защото от него са засегнати чувствата на много хора.

Единственото сигурно е, че ако пробваш, ще знаеш дали е имало смисъл, ще оцениш това, което си загубил. Лошото е, че дори и след като оцениш какво си имал (ако се окаже че си направил грешен избор), може и да нямаш възможност да се върнеш обратно.

Интересно как виждаш отношенията си с детето ти? Защото с и без брак с майка му, с любовница или нова приятелка, то остава твоето дете. И ти продължаваш да си неговия баща. Та как си представяш в бъдеще връзката  с него? И как си представяш нови връзки, съчетани факта, че имаш дете?

# 65
  • Мнения: 22 457
Изкарваш колежката 2пъти на вечеря, питаш я в прав текст искаш ли да се чукате. Има два варианта - съгласява се или ти тегли една майна и повече не те поглежда. )) Може и да ти мине мерака, макар че не е гаранция. )
Ако се съгласи и пробваш с нея може да не ти хареса и пак да ти мине мерака.
Щом казваш, че дори само от това влюбване нещата ти в брака не вървят, то представи си какво ще стане ако започнеш връзка с колежката.
Ако не ти пука за брака, действай. Ако си го искаш, искаш и детето си, то тогава се постарай да не се поддаваш на емоцията.

# 66
... не ми хареса начина, по който пишеш за жена си и за отношенията ви.
...аз не видях някъде да си написал нещо хубаво за нея

И последно: нещата между теб и жена ти могат наистина да не вървят, но нека раздялата е заради вас, а не заради трети човек, които може и да не се окаже това, което ти сега си мислиш.
Че аз не съм света вода ненапита мисля, че спор няма. Може би в момента съм афектиран и подхождам егоистично. Сигурно нещата не са "чак толкова зле". Сигурно тя има хиляди положителни черти, и е прекрасна жена и съпруга и т.н. Ама в момента нещо не се сещам за тези неща.

Да, нали вече казах, че разглеждам нещата отделно.

# 67
Интересно как виждаш отношенията си с детето ти? И как си представяш нови връзки, съчетани факта, че имаш дете?
Ми ще направя всичко, което зависи от мен за да е щастливо. Питането е дали ще е щастливо, ако не се разбираме с майка му - вероятно не. Знам за няколко такива примера около мен.

# 68
Изкарваш колежката 2пъти на вечеря, питаш я в прав текст искаш ли да се чукате. Има два варианта - съгласява се или ти тегли една майна и повече не те поглежда. )) Може и да ти мине мерака, макар че не е гаранция. )
Ако се съгласи и пробваш с нея може да не ти хареса и пак да ти мине мерака.
Щом казваш, че дори само от това влюбване нещата ти в брака не вървят, то представи си какво ще стане ако започнеш връзка с колежката.
Ако не ти пука за брака, действай. Ако си го искаш, искаш и детето си, то тогава се постарай да не се поддаваш на емоцията.
С колежката ситуацията е много по-сложна и не смятам да я обсъждам.
Определено си представям какво ще стане ако започна връзка, докато съм женен. Кошмарът за всички ще е пълен, така че поне това не смятам да правя.
Това, дето човек не се потдава на емоцията и чувствата хич не е лесна работа, да кажем, че е мисия невъзможна.

# 69
Това, че си направил избор не значи, че не си сбъркал. И ако си как се оправя грешката и на каква цена ?
като се промениш.
Човек не може да избяга от съдбата си и именно характера му я определя в голяма степен. Фундаменталните неща във всеки от нас не се променят. Променят се (до колкото може) само някои особенности и черти. По-скоро се доразвиват. Така че това с промяната по принцип си е проблем и с времето става все по-трудно.

Въпреки това именно, че съм се променил с времето е причината за това мое питане. Ако не бях, нещата щяха да са си като преди. Да де, ама не са и това си е факт!

# 70
            Ще започна с моя любима фраза по ,която се водя когато съм на кръстопът.По добре познато зло ,отколкото непознато.
    В случая по добре да останеш  с жена си.На този етап може би не намираш нищо положително в нея,но то съществува.При другата е обратно.Сега виждаш само хубавото,а задължително си има недостатъци.Когато ги откриеш и не може да се примириш с тях ще е твърде късно.Не се опитвай да оправиш нещата със съпругата си, просто  остави това на времето.Намери си хоби или прави нещо което наистина  те разтоварва/без други жени/.Амбицирай се за по висок пост във работата,спортувай,колекционирай   и   нещо от този сорт.Но не мисли за жени,така след два -три месеца ще откриеш щастието. Когато  се прибираш в къщи ще си весел и  опитите за скандали ще ги тушираш в зародиш.Така постепенно ще намалеят битовизмите и ще преоткриеш жена си.
     Този съвет е от човек  преодолял такава криза.Но за всеки е индивидуално.Решението се и твое но ето ти споделен опит.Ако има други нека се включат.

# 71
  • Мнения: 191
Цитат на: k0k0
Като се женихме не съм се замислял точно кое съм харесвал - да кажем, че бях объркан от лични проблеми, а с нея се чувствах спокойно.

Въпросът не е какво е трябвало да направя тогава, а какво правя сега ?
Направо ме разби!Егати оправданието да се ожениш-оженил се защото не можел да мисли- ЗАРАДИ ПРОБЛЕМИТЕ.Сега да не реши ,че  си развил способност да мислиш нормално или така ти е по удобно.

Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 12:35 от Morska_Zvezda

# 72
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Сещам се, че преди време имаше един форумец с подобна дилема. Мисля, че беше с ник KOTAN.Simple Smile Можеш да го издириш и да си поговорите, като че ли го мярнах някъде из форума скоро. Друго си е мъжката гледна точка. Наистина е друго. Женската в повечето случай е ясна.

# 73
  • Мнения: 836
к0к0, ако не се беше появила колежката, мислиш ли, че щеше да поискаш развод? За "катализаторът" разбрах. Но, понякога сме склонни да си търсим оправдания, за да потушим нашепванията на собствената ни съвест.

Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 12:35 от Silvy A

# 74
  • Мнения: 2 759
                    Според мен е време да си стягаш багажа и да тръгваш към темата за муньовците. Сори брат, ама как сте се запознали хич не ми дреме - ти си предложил брак на една жена, направил си и дете, ся срещаш друга и вече не ти дреме за тях? Доколкото разбрах става дума за не повече от пет години цялата история (че и по-малко, не ми се рови сега да погледна). И на всичко отгоре си тръгнал до форумите да се жалваш 'искам, ама не ми стиска'. Най-доброто, което можеш да направиш е да се разведеш, поне жена ти да си намери свестен мъж. Пък ти си прави квот си знаеш.

Общи условия

Активация на акаунт