Смесване на семейство и работа в личен план

Считаш, че не можеш да получиш добър съвет от тези, които не са минали през това?

Ще ти се наложи жертва - и в двата варианта. Няма да може да продължаваш по този начин, както досега, т.е. ще трябва да направиш някаква промяна. Ти ще решиш каква и кога - понякога трябва време. Обикновено правилните решения са в полза на единството на семейството и децата...

Първо да отбележа, че ако наистина държиш на такъв отговор, едва ли ще го получиш, тъй като тук никой не е минавал през това

По темата мисля също като Yvette.

Кажи какво точно искаш да обсъждаме, защото така представените от теб точки показват безизходност от ситуацията. Принципно всеки, който е минавал от там, се е чувствал в задънена улица, но се е показвало в последствие, че не е така. Тръгни от един вид решение и давай натам, после ще говорим за другото решение... Татковци или майки, няма значение, ще чуеш различни мнения така или иначе. Та... за какво ти се говори в момента най-много?

Според мен (ама и аз не съм била в тази ситуация) и все пак не мисля, че има общовалидно най-добро или най-лошо решение. Всеки, който ти пише и те съветва от позицията на опита си пак прекарва нещата през своята призма и конкретиката на неговите обстоятелства. А дори и те да са същите, само фактът, че са се случвали на други хора променят нещата много.
В конкретния случай, ти си вътре в ситуацията и най-добре можеш да дадеш оценка на различните варианти и да предвидиш възможните посоки на развитие. Мен ми се ще да попитам и друго, колежката ти знае ли за твоите чувства, споделя ли ги, какво мисли по въпроса.
Ако тя е наясно с твоите чувства и е готова да ги сподели, какво би очаквала - само секс или сериозна връзка. При всички положения докато ситуацията е нито рак, нито риба, нито ти ще си ок, нито в семейството ти ще е ок. Трябва за себе си да си изясниш ситуацията, очакванията и желанията. След това приоритетите. После да вземеш решение и да го отстояваш.

Варианти може да има разни във времето и пространството, но жената трябва да остане една. Така че трябва да се подготвиш да решиш кой компромис и коя жертва ще са ти най-леки за преглъщане. В личен план аз винаги съм могла по-лесно да преглътна мъжете, отколкото болката в очите на децата си и последствията от един развод за тях. Ти как мислиш?

Сигурен ли си, че си влюбен? Да не е само сексуално привличане?
Да, прочетох, че не само си сексуално обсебен от нея.
Аз лично не бих допуснала подобни отношения. Факта, че мой колега е женен, за мен означава, че нямам работа при него.
Жени, които се поддават на емоциите и чуствата си с обвързан мъж, вече няма с какво да ме впечатлят........... постарах се да се изразя най-меко.

Да, това, че очаква решение от теб е правилна позиция. Точно, защото не иска да тежи на нейната съвест твоят развод и най-вече последствията за детето ти. Тогава тук идва друг въпрос - ако наистина се обичате и знаете, че ще сте щастливи заедно, а не поотделно, това неминуемо ще се отрази на взаимоотношенията със съпругата ти, но доколко всичко ще рефлектира и върху детето...Основно зависи и от вас, защото определено - да, по-добре е детето да живее в семейство с двама родители, но пък е много важен и климатът в това семейство. Защото родители, които ще са в обтегнати отношения и все пак заедно в името на детето също не е много здравословно. Т.е. наистина отговорността пада върху теб - ще можеш ли да оставиш тази история зад гърба си, да я закъташ някъде дълбоко и да не даваш това да ти влияе върху отношенията със съпругата ти. Т.е. своето лично щастие жертвайки семейството си или щастието ти заедно със семейството, жертвайки любовта към другата жена. Трябва да си отговориш на това и да вземеш решение. И както казах да го следваш. Защото патовата ситуация не е здравословна за абсолютно никой от всичи пряко и косвено замесени.

Леле, такова решение е индивидуално. И хиляда преживели (преживяващи) същото да ти кажат какво са направили, пак няма да е твоето решение. Мисли сам.

Успех тогава, каквото и да решиш.

Караниците са нещо отделно. Тях можеш да имаш с всеки, дори и с колежката от офиса ти.
Много неща трябва да се вземат предвид - и ти тепърва ще ги преоткриваш за себе си.
1. Взаимоотношенията ти с двете жени са нещо отделно. Не трябва да ги сравняваш едно с друго. Проблемите с всяка една от тях трябва да се разрешават сами за себе си.
2. Ако колежката ти допусне контат и повод за връзка с женен мъж - това за мен е отрицателен сигнал - както вече беше написано в темата.
3. При разрив в едно семейство и последващ развод травмите за всички страни са големи (включително и за другата жена). Най-потърпевши са децата - това ще ти го каже всеки психолог.
4. Има далеч по-сериозни приоритети от нашите емоции. Чувствата ни са преодолими - грешките ни - не. Т.е. чувствата към някой можеш да преживееш, надживееш, следживееш, но ако направиш драстични промени в живота си и този на твойто семейство - последствията ще са драстични.
5. Решението ти наистина ще вземеш сам - но не бързай. Днес едно силно желано събитие като това да си с другата жена, утре може да ти изглежда безумно и нелогично.
6. Опитай се да разрешиш проблемите си у дома - едното не пречи на другото - т.е. чувствата ти към другата жена не предполагат невъзможността да си достоен съпруг, мъж и баща и да се грижиш за своя дом.

Утре ще живееш с решенията, които си направил днес. Моят искрен съвет - вземи дойстойно решение. За всички, които са около теб и теб включително. Животът ни поднася много и различни преживявания. Обикновено ни се случва да попаднем в емоционално привличане особено и най-вече, когато у дома имаме проблеми, страдаме, самотни сме и т.н. Това е поправимо. Т.е. може да се подходи по друг начин, да търсим друго решение, хората се променят - понякога много бавно, но е възможно. Разводът обаче е непоправим.

Прочетох няколко пъти темата. Това, което не ми стана ясно е дали имаш чувства към съпругата си. Дали "уговорената сгледа" и последвалия брак и детенце наистина са осмислили живота ти или в крайна сметка не сте изградили отношения на основата на доверие, приятелство и любов? Ти самият, влюбчива натура ли си? Възможно ли е да си изпаднал в плен на някаква нереална представа за колежката, доколко добре я познаваш? Винаги ще срещаш много и различни интересни жени, всяка непозната ще е по-забавна и пленителна.В крайна сметка обаче винаги се оказва, че и жените и мъжете са едни и същи. Възможно е да решиш да пркратиш брака си, да се ожениш за жената, в която сега си влюбен и след време да осъзнаеш, че не си я опознал, може тя да се окаже по-неприемлива от съпругата ти, но тогава вероятно ще бъде късно за връщане. Възможно е и да намериш истинското си щастие с "колежката". Основното е да се вслушаш в сърцето си, не в емоцията и чувствата. Да си зададеш въпроса дали искаш да остарееш с тази жена. Дано да не ти звучи объркано, минах през тези въртопи, затова си позволих да ти пиша. Няма съвети, които да ти дадат решение, то си е в теб самия. Просто добре помисли 

                    Споко човече, тя (колежката) ще те отреже преди да е станало каквото и да е между вас. Гледай просто да не се окажеш изведнъж леко разведен в този момент или в следващия.

Искрено ти пожелавам бързо да се справиш със ситуацията, защото знам колко болезнена може да е. Ще се радвам един ден да прочета за твоя изход. И да е хубав. 
Дотогава - тук сме и можем да те подкрепяме с размисли и подтикващи към размисъл въпроси. В моята ситуация аз бях сама - ей това да не ти се случва, много ми беше тежко и травмиращо.

Извинявай,ама на колко си години?

Аз съм изпадала в подобна ситуация на твоята.Останах с мъжа си и изобщо не съжалявам.Когато показваш уважение към партнъора и се откъснеш от случайния дразнител нещата си идват на мястото.
П.С.Сега имам много по-интересен живот у дома със семейството ми.Поктай грижите за детето понякога съпрузите не успяват да си дадат един на друг нужното внимание,но това не винаги е липса на любов.
Винаги ще срещаш по-млади,по-хубави,по-интересни жени.Но не може да се жениш за всяка от тях,нали....
Погледни позитивните качества на жена си,спомни си всички хубави моменти,които сте имали заедно и ще ти е по-лесно да разбереш какво всъщност искаш от жената до теб?

Човек, "хубавият изход" се крие някъде в теб. Не можеш да се осланяш само на анонимни отговори във форумите. Става въпрос за животите на няколко човека. Трябва да потърсиш отговора дълбоко в себе си, да се замислиш наистина сериозно и да видиш какво ще подскаже сърцето ти. И аз се надявам изходът да е най-приемлив за всички, защото най-хубав не би могъл да е. Не и за всички. Общо правило няма, знаеш.
Успех и от мен

Имам доста личен опит в тази сфера, но не ми се иска да споделям точно тук. Според психолозите, 4-5 -та година от брака-връзката били една от критичните точки. Нещата вече са поели в някакво русло, преминали са първите еуфории и тогава е и най-големият риск от забежки встрани.
Моят мъж казва така "Всички мъже са ловци по природа, въпросът е кой до колко ще се поддаде на изкушението и с коя глава ще предпочете да мисли". Ти изглеждаш свестен на първо четене, защото, ако искаше-досега да си се впуснал в авантюрата , без изобщо да ни питаш даже. Мое лично мнение-стисни зъби и се опитай за известно време да ограничиш до минимум вижданията с тази колежка.
Освен това-и най-прекрасната Спяща Красавица в един момент се превръща в грозно патенце....след като поживееш с нея и маските почнат да падат.
А, и друго-аз съм на следния принцип-първо късам/развеждам се с някого, след това с чиста съвест се пускам в нова връзка. Но двете паралелно-ЖАМЕ.

 
За мен беше семейството и децата. Но с мъжа ми минахме през тежка криза, която ни промени и двамата из основи - за добро. Т.е. вследствие на така породилата се криза у дома ние се променихме много един към друг в положителен смисъл. Преоценихме целия си живот, откривахме истинските неща, обикнахме се с нова сила...
Както казва "Картинка" ще срещаме вълнуващи хора през целия си живот - и през целия си живот ще се борим с проблеми различни у дома. Т.е. едното не бива да вреди на другото. Няма да може да се влюбваме в други, без да плащаме за това голяма цена.
А иначе каква е стратегията на моя мъж, за да не изпада в подобни състояния например - щом усети, че някоя жена го привлича по някакъв начин - веднага и драстично намалява контактите си с нея, дори ако трябва и напълно. Това е споделял с мен.

Тук един от проблемите е,че искаш да заложиш на сигурно,а такъв филм няма. Вероятността да скъсаш с колежката е голяма когато нещата станат сериозни и оттук равно на сложни. Сега е флирт, купон, забранения плод, в един момент ще се превърне в сериозни отношения(все пак обмисляш вариант да си развалиш семейството заради това),проблеми и връзката ви вече няма да е толкова невероятна,както до сега. Друг проблем е,че ако се разделите с колежката после ще е доста трудно да работите на едно и също място (това го казвам от личен,изстрадан опит).
От друга страна във фирмата където работя има много двойки,като мъжа си има семейство, жената също,но това не им пречи да се обичат и да си имат връзка...с години.
В такава ситуация няма стандартно поведение,всичко е строго индивидуално и въпрос на лично усещане и избор.

и аз да споделя от опит, пък после който иска да ме линчува.

в момента съм в такава ситуация - имам връзка с колега от няколко месеца. не е само секс. знам точно какво ме привлича в него - добър баща е, прави много за семейството си(това, което у моят съпруг не намирам). заедно сме, защото у мен той намира неща, които съпругата му няма - грижа за дома, организираност. и двамата не се чувстваме много добре в къщи - и заради поотишлата си любов, и заради скандалите от време на време.

и двамата знаем, че ще си останем със срещите, когато успяваме, докато на един от двамата му омръзне. не бихме напуснали семействата си, защото децата са твърде малки. освен това съзнаваме, че ако живеехме заедно нещата може би нямаше да са толкова хубави. когато хората се съберат, имат семейство и дете, се появават и проблемите. така че се прибираме всеки в къщи и се радваме един на друг, докато можем.

правилно или не, вече сме се отказали да мислим.

на твое място не бих започнала връзката(ако все още не си). според мен трябва да се опиташ да оправиш нещата в къщи, едва ли са непоправими.
 
за себе си сега осъзнавам ,че съм по-слаба, отколкото ми се иска. ако можех, щях да не стигам до такова лесно бягство - през деня да ми е хубаво и леко, с друг човек, далече от проблемите в къщи, вместо да си седна на дъ-то и да пооправим нещата вкъщи.

това от мен.

успех за едно разумно решение.

Какво да ти обясня - колегата Х е женен,но има връзка с колежката У която също е семейна и не се крият,поне във фирмата повечето хора са наясно,че те са заедно.И така с години. Кое не е ясно? Не са се развели със законните половинки,защо им е ?

На мен ми се случи, но в периода на съвместното ни съжителство с настоящия ми съпруг. Хлътнах яко по един мъж - струваше ми се вълнуващ с много по-големи възможности и опит, направо ме омагьоса, не бях на себе си и един ден просто изчезнах от живота на приятеля ми (сега съпруг). Началото беше вълнуващо не се разделяхме за повече от половин час, посещавахме екзотични места, работехме заедно......и така 5-6 месеца, нещата вървяха добре, след това започнаха проблемите, оказа се обсебващ, ревнив, непочтен. Връзката започна да ми тежи, в последствие разбрах, че има връзки за по една нощ, а изисква пълна вярност от мен. Започнаха скандалите и започнах да го избягвам, а той да ме преследва, а имахме еднакво мислене, по един и същи начин разсъждавахме, но явно това не е единствен критерий за щастие. Най-странното беше, че не ме болеше от изневерите му, не ми липсваше, когато бях сама, не ми беше приятно, но разбрах, че съм сгрешила и че не обичам истински този човек. Просто за 7-8 месеца съвместно съжителство той ми беше станал абсолютно безразличен. А съм сигурна, че ако се криехме и пазехме връзката си в тайна, тя щеше да продължи дълго. Починах си два-три месеца и се върнах при моето момче, гадно ми беше, но преди време и той залитна и така вече бяхме квит. Винаги съм искала настоящия ми съпруг да бъде баща на децата ми, още щом го видях. Това са инстинктите на жената и за нас те са много важни.
 Моето джипи се разведе преди 7 години. Жена му беше учителка и той винаги се оплакваше, че нямат допирни точки и се влюби в лекарка, изостави децата си. Сега има трето дете от новата си съпруга, прегърби се, състари се и дава съвети на залитналите, че жените са еднакви, че преди поне е имал уважението на половинката си, а сега го нямат за нищо и го ползват като банкомат.
Чичо ми също се разведе, той пък беше психясъл по една персона - то бяха емоции, терзания и незнам какво, защото обичаше и съпругата си, а и знаеше , че никога няма да има подкрепа от фамилията. Тръгна си, в момента го издирват с полиция, превърнал се е в скитник и несретник, чудно къде ли е голямата му любов.
80% от връзките започнали по време на брака на единия партьор не са успешни. Това е статистиката.
Много добре си помисли, аз просто споделих опита си. Сега заобикалям отдалече подобни изкушения, защото ми е ясен какъв ще е края. Обожавам сина си, обичам съпруга си и се надявам никога да не ги разочаровам.

ама споко. преди да се съберем да живеем заедно не си спомням да сме се карали. не си спомням и никакво разногласие. нищо не ми е тежало. после заживяхме заедно, роди се детето. в ежедневието настъпват конфликтите, защото не може да е по друг начин. според него съм нервна и твърде взискателна, според мен пътува много и не се грижи за нас. а другият човек не ме мисли за нервна. какъв е изводът - просто всеки от нас поставен в различна ситуация показва различни черти от характера си.

и да се разделиш с жена си, защо си сигурен, че с новата ще е по-добре? когато дойде дете, липса на пари, умора. точно за това не бих запичнала нов живот с друг човек. не мисля, че може да е много по-добре. е, мъжът ми не пие, не ме бие, не е трагично иска ми се да мислехме по-еднакво, да не ме дразни с реакциите си, да не го дразня и аз, ама не се получава. не е приятно да осъзнаваш, че си взел грешно решение като си се събрал с някой.

ама това е животът

За себе си стигнах до следния извод-понякога хората също като щраусите си крият главата в дълбините на нова връзка и си мислят, че така решават настоящите проблеми. Истината е в ДИСКУСИЯТА. Когато всеки един от двамата сложи картите на масата и нещата се нарекат с истинските им имена. После облекчението е голямо, имаш усещането, че си пукнал някакъв дълго забирал цирей....
Не откривам топлата  вода, знам го. Просто и аз САМА стигнах до тези изводи.

Относно дискусията между брачните партньори - -имаше една психологическа игра. Всеки да напише 10-те неща, които ненавижда в партньопа си и 10-те, които харесва. За бройката не съм сигурна, но резултатите са впечатляващи.

Е как така,от кога така? Преди да се ожените пак ли нищо не харесваше у нея Ако е така защо се взехте бре хора?

Моят съпруг относно този въпрос винаги казва - неказвай нищо, просто онемей като риба.
Забрави за службата и се опитай да комуникираш нормално с жена ти, а ако тя вече има някакви съмнения и това да е причината за истериите й. Ако ти беше на нейно място, какво би направил? А и още нещо, ако се налагаше ти да се грижиш сам за детето си, би ли предпочел другата жена?

Щом няма дори уважение, да не говорим за любов, стига да не е временно състояние, то и така не се живее. Това си е направо пропиляване на живота. Е как си решил така да си сложиш главата в торбата, да се ожениш за жена, към която не знаеш точно какво изпитваш? На колко години си? Толкова ли беше наложително да се ожениш?

Лошото е, че детето ще пострада най-много. Тя ще го използва, за да те нарани, никога няма да ти го даде, а в същото време целия негативизъм, който тя изпитва към твоята особа ще се стовари върху детето, защото то е част от теб.

След всеки твой постинг все повече се убеждавам,че ти си взел своето решение. Но не е нужно да се разделяш с жена ти заради друга,а просто защото между вас така или иначе не върви.

Имам усещането, че не си се оженил по любов...., и че ти си този, който прави повече компромиси в семейството, особено компромиси със себе си....

В това последното не съм много сигурен...

Мда... сложно нещо са човешките чувства и взаимоотношения.
Аз лично, съм била от другата страна - имах нещо като връзка с женен мъж, с дете. Казвам "нещо като", защото не сме били интимни, но бяхме полудели един по друг. И въпреки цялата привързаност и духовна близост между нас, нито за миг не съм си и помислила, че ще напусне семейството си, нито пък съм го карала да го направи. Даже напротив, често съм си мислела, че ако той каже "ще се разведа, за да сме заедно", аз ще съм първата, която ще почне да го разубеждава. Не мисля, че бих го уважавала толкова много, ако реши да изостави семейството си.
С времето страстта между нас се превърна в силно и много истинско приятелство. Радвам се, че той остана човекът, на когото имам пълно доверие и когото уважавам изключително много.
Сега, от дистанцията на времето си мисля, че една неосъществена любов винаги изглежда по-розова, от колкото би била в действителност.
Мисля, че не трябва да бързаш да рушиш брака си, защото кризата в  него би могла да премине, ако положите усилия и ти и съпругата ти. Или поне се надявам да е така. 

Това, че са ви запознали роднини, освен че го квалифицираш, като тъпо май ти служи за оправдание, че не харесваш достатъчно жена си.
Щом не се сещаш дори за 1 нейно добро качество, попитай някой приятел, който я познава добре, може да ти подскаже....очевидно в момента си заслепен от "блясъка" на колежката.
Детето трябва да ти е приоритет, на ВСЯКА цена, даже и само ти да я плащаш! В тази връзка обмислял ли си вариант - ти, детето и колежката - 100% няма да е съгласна 
А жена ти обича ли те? Би ли те обичала, ако знаеше какви си ги надробил?
Ако ти звуча менторски - извини ме!

Най-лесно е да изриташ жената и детето, след което да пльощиш с колежката 24ч. След това ще внимаваш да не направиш и на нея дете и ще я смениш след 2-3 годинки и така ...
Друг е въпроса каква е твоята отговорност в един брак като партньор и родител. И трябва да знаеш, че няма добро решение.

Няма да ми е лесно и не бих го направил заради някоя друга жена.
След като съм си направил веднъж избора си - нося последствията до край ...
Та така. Това което се навиваш да направиш е да изриташ жена си ... поне аз така разбирам от написаното до тук.

С какво по-точно те привлече  колежката? Опиши ни я, с твои думи - начинът, по който ти я виждаш.
Мислиш ли, че ако спиш с нея, няма да ти мине? Тя дали те желае?

като се промениш.

Съвет едва ли бих могла да дам в подобна ситуация, защото не съм и се надявам да не преживявам това, без значение от коя страна бих се оказала. Но не ми хареса начина, по който пишеш за жена си и за отношенията ви. Не те осъждам, защото нямам право на това, не те и познавам. Но как така не можеш да посочиш дори едно нейно качество, черта, мисъл дори, заради което си се оженил за нея? Извини ме, но поне аз не видях някъде да си написал нещо хубаво за нея. В цялата ситуация дали помисли поне веднъж за това, че разрушаваш И нейния живот? Почти всеки твой постинг е за твоите чувства, но не и за нейните. Ти си представен като нещастният, на когото едва ли не този брак е бил натрапен. И много жалко, ако тя, твоята жена, е била такава само в онзи твой труден момент, когато си разрешавал проблемите си. Замисли се за думите на Labrador за отговорността. Защото досега пишеш само за твоите чувства, което ме кара да се замисля дали изобщо някога са те интересували чувствата на жената до теб? И някак искаш да вземеш решение, което да те подсигури.
И последно: нещата между теб и жена ти могат наистина да не вървят, но нека раздялата е заради вас, а не заради трети човек, които може и да не се окаже това, което ти сега си мислиш. А може би ти се иска да вярваш, че е така?
Извини ме, ако съм прозвучала грубо, но си пуснал тема, за да чуеш различни мнения, нали?

Вземала съм решение да прекратя текущата си връзка и да започна нова с човек, който виждам служебно. Нямах деца и семейство и не ми беше толкова трудно да се реша да пробвам.  Не ми хареса и след известно време се върнах обратно при бившия.

Дори и без деца и семейство този преход е много труден. Защото от него са засегнати чувствата на много хора.

Единственото сигурно е, че ако пробваш, ще знаеш дали е имало смисъл, ще оцениш това, което си загубил. Лошото е, че дори и след като оцениш какво си имал (ако се окаже че си направил грешен избор), може и да нямаш възможност да се върнеш обратно.

Интересно как виждаш отношенията си с детето ти? Защото с и без брак с майка му, с любовница или нова приятелка, то остава твоето дете. И ти продължаваш да си неговия баща. Та как си представяш в бъдеще връзката  с него? И как си представяш нови връзки, съчетани факта, че имаш дете?

Изкарваш колежката 2пъти на вечеря, питаш я в прав текст искаш ли да се чукате. Има два варианта - съгласява се или ти тегли една майна и повече не те поглежда. )) Може и да ти мине мерака, макар че не е гаранция. )
Ако се съгласи и пробваш с нея може да не ти хареса и пак да ти мине мерака.
Щом казваш, че дори само от това влюбване нещата ти в брака не вървят, то представи си какво ще стане ако започнеш връзка с колежката.
Ако не ти пука за брака, действай. Ако си го искаш, искаш и детето си, то тогава се постарай да не се поддаваш на емоцията.

Направо ме разби!Егати оправданието да се ожениш-оженил се защото не можел да мисли- ЗАРАДИ ПРОБЛЕМИТЕ.Сега да не реши ,че  си развил способност да мислиш нормално или така ти е по удобно.

Сещам се, че преди време имаше един форумец с подобна дилема. Мисля, че беше с ник KOTAN. Можеш да го издириш и да си поговорите, като че ли го мярнах някъде из форума скоро. Друго си е мъжката гледна точка. Наистина е друго. Женската в повечето случай е ясна.

к0к0, ако не се беше появила колежката, мислиш ли, че щеше да поискаш развод? За "катализаторът" разбрах. Но, понякога сме склонни да си търсим оправдания, за да потушим нашепванията на собствената ни съвест.

                    Според мен е време да си стягаш багажа и да тръгваш към темата за муньовците. Сори брат, ама как сте се запознали хич не ми дреме - ти си предложил брак на една жена, направил си и дете, ся срещаш друга и вече не ти дреме за тях? Доколкото разбрах става дума за не повече от пет години цялата история (че и по-малко, не ми се рови сега да погледна). И на всичко отгоре си тръгнал до форумите да се жалваш 'искам, ама не ми стиска'. Най-доброто, което можеш да направиш е да се разведеш, поне жена ти да си намери свестен мъж. Пък ти си прави квот си знаеш.

Това за мен е неправилна, погрешна ситуация. Надявам се не я препоръчваш на к0к0.
Аз не бих искала и да си помислям, че мъжът ми си има друга жена в офиса.... А ти?

Това е моята версия... Аз така вярвам нещата.

Много хубав постинг 

К0к0, замисли се над този вариант. За едно добро, прекрасно, силно приятелство с колежката. За усилия у дома нещата да се подобрят.
Може сега да не го виждаш като разрешение на всичките ти питанки и проблеми, но аз съм се научила на едно - когато имам проблем и искам да го разреша, първата крачка е да реша посоката на нещата, след това идват промените - бавно и постепенно. Иначе много често съм била припряна в търсенето на разрешение на проблеми, които са били производни на дългогодишно натрупване, както и на инерция в ежедневието.

Нищо на никого не препоръчвам. А дали е правилна или грешна не е важно, защото е ситуация за някои хора. А и според мен попадаш в подобна ситуация, когато имаш проблеми в къщи, не е току-така.

Да, ама проблемите вкъщи трябва да си решаваш отделно, а не чрез бягство с друга жена/мъж. Със сигурност и двете страни имат вина за което. Сега е с тази, после със следващата... винаги е така... няма двойка без проблеми и кризи.

Ама той нали това обяснява през два постинга,че иска да отдели двете неща и че желанието му за развод не идва от връзката с колежката, а нещата между него и жена му не вървят. За мен е глупаво само защото в един момент от живота си си взел решение да бъдеш с даден човек да се влачиш с него до края при положение,че вече не го обичаш и отношенията не вървят. Той поне е честен и иска да си изясни чувствата. Единственото за което не го оправдавам е това,че иска да "го пуснат" да пробва с колежката,а ако не стане какво - ще се върне при жена си ли, ще продължи сам ли? Тука нещо не ми се връзва.

Колкот и да иска да ги отдели-едното върви с другото.Що не се е сетил за сватосването и несполучливия си избор преди година.А това съвпада с влюбването в колежката?Отношенията със съпругата куцат, защото неговите чувства са се пренасочили към друга персона.

Четох някъде,че "Любовта била по -силна от всичко,но само при условие,че и двамата вярват в това".Кои бяха причините да решиш,че точно с тази жена искаш да направиш семейство и от нея да имаш деца?Не вярвам,че са виновни само роднините ти за да я избереш.
Въпросът,не е че жена ти вече не е привлекателна за теб и че имаш невероятна колежка в службата,а в изводите,до който стигаш случвайки ти се тези ситуации,начина,по който избираш да гледаш на тях.
Докато не се опиташ да си промениш мисленето и поведението ще си атакуван от едни и същи проблеми.
Когато отново започнеш да вярваш,че любовта към съпругата ти е по-силна от всичко нещата ще придобият друг обрат за терзанията ти относно колежката.

Хората прекалено бързо се предават! Защо се жениш, после създаваш дете? Нима не е от любов? Нима не си пожелал този човек да е до теб, у дома? Когато се появи тръпката, много лесно може да загърбиш и забравиш всичко, което си преживял със съпруга/та. Когато семейството е в криза е супер лесно да се отдадеш на нови търсения!
И точно там е геройството - да не се дадеш на бързото и лесното решение! Да си достоен човек, който гледа нещата право в очите! А не страхливко, който се крие и бяга от проблемите си...
Не казвам тези неща нападателно, нито язвително. Не! Точно обратното - казвам го, за да се замислим! С какво живеем около нас? Всички хора гледат да го карат по лесното, някак много по-бързо предлагат раздяла, отколкото разрешаване на проблемите!
Какво значи любовта си е отишла? Все някъде е там - изпосталяла, прегладняла, наранена, нагрубена... но може да бъде възкресена и нахранена... Трябва повече вяра, повече честност, повече откровеност към самия себе си... Наистина няма значение кого обичаш, защото можеш да обичаш всекиго.
Основно, много основно правило в любовта е че тя е готовност първо да даваш любов, а не да изискваш такава. Т.е. ти мислиш за другия, поставяш се на негово място, гледаш през неговите очи и след това правиш неща, които да го зарадват. Това е да сееш любов. След това чак идва жъненето.
Не може години и години да не си обичал както трябва и после да наказваш хората с размяна, с раздяла, с развод. Щом си се издънил, трябва да се опиташ да се реабилитираш.
Това е моята философия.

Еми скачайте от семейство във семейство-няма лошо....Ама първо Коко да се разведе, а не да опипва ще ли стане с колежката, пък ако не стане ако може при жена си да се прибере отново.

Охх, колко бях съгласна с теб преди години! И когато ми се наложи да правя избор всичко се разби на пух и прах в представата за разплаканите очи на дъщеря ми.
Много зависи до каква степен си егоист...
А бе казуса е..... вЕрно патов. Някой трябва да плати за случващото се. Аз избрах това да съм аз.

Вярно е,че понякога щастието се плаща,но аз ще кажа нещо от моя живот. Родителите ми нямаха хубав и щастлив брак,но не се разведоха заради детето,тоест заради мен. Когато станах на 15 години попитах майка ми "Защо живееш с този човек,защо не си се развела?" Просто нищо друго няма да пиша,това е.

Ти така си казала, обаче ако неговото дете каже: "А ти защо се разведе?" А?
Няма универсална формула, за жалост. Всеки прави избора си, надявайки се да е правилния, а след това си носи последствията.

Пък аз също съм си задавала на 15 този въпрос.На 30 знам отговора.И съм благодарна , че не са го направили.Камбанарии-бол.... И още-в самотните си години родителите ми нито веднъж не ме попставиха в ситуации-запознай се с този чичко/леля/втори/ пети / десети любовник/мъж/жена/поредно ново начало и приобщаване към поредната връзка на вечно търсещият за единя си живот щастие.Познавам и един типаж-на дете, което е имало заместители.Този да  му бъдел като баща, онзи...не безброй, но все пак-няколко.И един истински-т.е. биологияен, който не е абдикирал, напротив, но все пак са се развели и заместител мъж в къщата е имало.

А може би най-лесно се излиза от кашата като хубаво се забърка!  Сега и да гадаем какво би станало ако... си е теория на вероятностите.