Публикувана: 17 дек. 2007, 11:20 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2007, 17:06 ч.

Смесване на семейство и работа в личен план

7 330
112
1

Гост

Отговори

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 17 дек. 2007, 15:08 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Цитат на: k0k0 в пн, 17 дек 2007, 14:58

Цитат на: НЕ тази вечер, Жозефина в пн, 17 дек 2007, 14:51

За себе си стигнах до следния извод-понякога хората също като щраусите си крият главата в дълбините на нова връзка и си мислят, че така решават настоящите проблеми. Истината е в ДИСКУСИЯТА. Когато всеки един от двамата сложи картите на масата и нещата се нарекат с истинските им имена. После облекчението е голямо, имаш усещането, че си пукнал някакъв дълго забирал цирей....
Не откривам топлата вода, знам го. Просто и аз САМА стигнах до тези изводи.

Ако си призная всичко на 100% не съм убеден, че съвместния живот после ще е възможен. Да не кажа, че половинката ми е склонна към крайности и малко се притеснявам за физическото й здраве в този случай. Просто истериите до сега, при положение, че съм казал 20% от нещата са ми достатъчно показателни.

Моят съпруг относно този въпрос винаги казва - неказвай нищо, просто онемей като риба.
Забрави за службата и се опитай да комуникираш нормално с жена ти, а ако тя вече има някакви съмнения и това да е причината за истериите й. Ако ти беше на нейно място, какво би направил? А и още нещо, ако се налагаше ти да се грижиш сам за детето си, би ли предпочел другата жена?

# 46 17 дек. 2007, 15:14 ч.

Цитат на: лу_детина в пн, 17 дек 2007, 15:07

Е как така,от кога така? Преди да се ожените пак ли нищо не харесваше у нея newsm78

Ако е така защо се взехте бре хора?

Като се женихме не съм се замислял точно кое съм харесвал - да кажем, че бях объркан от лични проблеми, а с нея се чувствах спокойно.

Въпросът не е какво е трябвало да направя тогава, а какво правя сега ?

# 47 17 дек. 2007, 15:18 ч.

Цитат на: Mishel_ в пн, 17 дек 2007, 15:08

Забрави за службата и се опитай да комуникираш нормално с жена ти, а ако тя вече има някакви съмнения и това да е причината за истериите й. Ако ти беше на нейно място, какво би направил? А и още нещо, ако се налагаше ти да се грижиш сам за детето си, би ли предпочел другата жена?

Ако бях на нейно място не бих изпадал в истерии. По-скоро бих я пуснал да пробва и сама да реши - ама явно съм по-широко скроен.
Ами то сега аз се грижа на 50% от времето за детето и на 80% за домакинството. Нямам никакъв проблем да ги поема на 100%.

# 48 17 дек. 2007, 15:32 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Щом няма дори уважение, да не говорим за любов, стига да не е временно състояние, то и така не се живее. Това си е направо пропиляване на живота. Е как си решил така да си сложиш главата в торбата, да се ожениш за жена, към която не знаеш точно какво изпитваш? На колко години си? Толкова ли беше наложително да се ожениш?

Лошото е, че детето ще пострада най-много. Тя ще го използва, за да те нарани, никога няма да ти го даде, а в същото време целия негативизъм, който тя изпитва към твоята особа ще се стовари върху детето, защото то е част от теб.

# 49 17 дек. 2007, 15:35 ч.

Мнения: 385

След всеки твой постинг все повече се убеждавам,че ти си взел своето решение. Но не е нужно да се разделяш с жена ти заради друга,а просто защото между вас така или иначе не върви.

# 50 17 дек. 2007, 15:36 ч.

France
Мнения: 726

Имам усещането, че не си се оженил по любов...., и че ти си този, който прави повече компромиси в семейството, особено компромиси със себе си....

# 51 17 дек. 2007, 15:42 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Yvette в пн, 17 дек 2007, 12:16

Варианти може да има разни във времето и пространството, но жената трябва да остане една.

В това последното не съм много сигурен...

# 52 17 дек. 2007, 15:44 ч.

Мнения: 157

Мда... сложно нещо са човешките чувства и взаимоотношения.
Аз лично, съм била от другата страна - имах нещо като връзка с женен мъж, с дете. Казвам "нещо като", защото не сме били интимни, но бяхме полудели един по друг. И въпреки цялата привързаност и духовна близост между нас, нито за миг не съм си и помислила, че ще напусне семейството си, нито пък съм го карала да го направи. Даже напротив, често съм си мислела, че ако той каже "ще се разведа, за да сме заедно", аз ще съм първата, която ще почне да го разубеждава. Не мисля, че бих го уважавала толкова много, ако реши да изостави семейството си.
С времето страстта между нас се превърна в силно и много истинско приятелство. Радвам се, че той остана човекът, на когото имам пълно доверие и когото уважавам изключително много.
Сега, от дистанцията на времето си мисля, че една неосъществена любов винаги изглежда по-розова, от колкото би била в действителност.
Мисля, че не трябва да бързаш да рушиш брака си, защото кризата в него би могла да премине, ако положите усилия и ти и съпругата ти. Или поне се надявам да е така. Peace

# 53 17 дек. 2007, 16:04 ч.

София
Мнения: 1 274

Това, че са ви запознали роднини, освен че го квалифицираш, като тъпо май ти служи за оправдание, че не харесваш достатъчно жена си.
Щом не се сещаш дори за 1 нейно добро качество, попитай някой приятел, който я познава добре, може да ти подскаже....очевидно в момента си заслепен от "блясъка" на колежката.
Детето трябва да ти е приоритет, на ВСЯКА цена, даже и само ти да я плащаш! В тази връзка обмислял ли си вариант - ти, детето и колежката - 100% няма да е съгласна Wink

А жена ти обича ли те? Би ли те обичала, ако знаеше какви си ги надробил?
Ако ти звуча менторски - извини ме!

# 54 17 дек. 2007, 16:05 ч.

Цитат на: Mishel_ в пн, 17 дек 2007, 15:32

Ами за детето ми е най-много. Ако знаеш колко е сладко и как сега си го изкарва на него ...

# 55 17 дек. 2007, 16:09 ч.

Цитат на: yav4e_mrav4e в пн, 17 дек 2007, 16:04

А жена ти обича ли те? Би ли те обичала, ако знаеше какви си ги надробил?
Ако ти звуча менторски - извини ме!

Не, имам предвид, че ако не бяха роднини много вероятно да има дълбоко влюбване, което не може да не остави следа през годините - поне до сега такива работи винаги са оставяли следа у мен.

Жена ми имам чувство, че още е влюбена в мен.

"какви си ги надробил" - да бе, магаре съм, знам си го.

Чак до там тази комбинация 3 в едно не сме говорили. Освен това до колкото предполагам детето ще е при майката при евентуален развод.
Повтарям, че се опитвам да резделя проблема със семейството с този от колежката. По-скоро я приемам като катализатор, който е довел до промяна.

# 56 17 дек. 2007, 16:39 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Най-лесно е да изриташ жената и детето, след което да пльощиш с колежката 24ч. След това ще внимаваш да не направиш и на нея дете и ще я смениш след 2-3 годинки и така ...
Друг е въпроса каква е твоята отговорност в един брак като партньор и родител. И трябва да знаеш, че няма добро решение.

# 57 17 дек. 2007, 16:44 ч.

Цитат на: Labrador в пн, 17 дек 2007, 16:39

Най-лесно е да изриташ жената и детето

За мен това е най-трудното - ако за теб е лесно, при мен не е така!
Може да няма добро решение, но със сигурност има лоши решения.

# 58 17 дек. 2007, 16:53 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Няма да ми е лесно и не бих го направил заради някоя друга жена.
След като съм си направил веднъж избора си - нося последствията до край ...
Та така. Това което се навиваш да направиш е да изриташ жена си ... поне аз така разбирам от написаното до тук.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 16:59 от Labrador

# 59 17 дек. 2007, 17:16 ч.

Мнения: 2

С какво по-точно те привлече колежката? Опиши ни я, с твои думи - начинът, по който ти я виждаш.
Мислиш ли, че ако спиш с нея, няма да ти мине? Тя дали те желае?

Препоръчани теми

Любов от пръв, втори и n-ти поглед...

Влюбена в колега

Моля, за съвет - влюбен съм?

Влюбен съм, но тя иска да сме само приятели

Причина:

Причина: