Смесване на семейство и работа в личен план

Това за мен е неправилна, погрешна ситуация. Надявам се не я препоръчваш на к0к0.
Аз не бих искала и да си помислям, че мъжът ми си има друга жена в офиса.... А ти?

Това е моята версия... Аз така вярвам нещата.

Много хубав постинг 

К0к0, замисли се над този вариант. За едно добро, прекрасно, силно приятелство с колежката. За усилия у дома нещата да се подобрят.
Може сега да не го виждаш като разрешение на всичките ти питанки и проблеми, но аз съм се научила на едно - когато имам проблем и искам да го разреша, първата крачка е да реша посоката на нещата, след това идват промените - бавно и постепенно. Иначе много често съм била припряна в търсенето на разрешение на проблеми, които са били производни на дългогодишно натрупване, както и на инерция в ежедневието.

Нищо на никого не препоръчвам. А дали е правилна или грешна не е важно, защото е ситуация за някои хора. А и според мен попадаш в подобна ситуация, когато имаш проблеми в къщи, не е току-така.

Да, ама проблемите вкъщи трябва да си решаваш отделно, а не чрез бягство с друга жена/мъж. Със сигурност и двете страни имат вина за което. Сега е с тази, после със следващата... винаги е така... няма двойка без проблеми и кризи.

Ама той нали това обяснява през два постинга,че иска да отдели двете неща и че желанието му за развод не идва от връзката с колежката, а нещата между него и жена му не вървят. За мен е глупаво само защото в един момент от живота си си взел решение да бъдеш с даден човек да се влачиш с него до края при положение,че вече не го обичаш и отношенията не вървят. Той поне е честен и иска да си изясни чувствата. Единственото за което не го оправдавам е това,че иска да "го пуснат" да пробва с колежката,а ако не стане какво - ще се върне при жена си ли, ще продължи сам ли? Тука нещо не ми се връзва.

Колкот и да иска да ги отдели-едното върви с другото.Що не се е сетил за сватосването и несполучливия си избор преди година.А това съвпада с влюбването в колежката?Отношенията със съпругата куцат, защото неговите чувства са се пренасочили към друга персона.

Четох някъде,че "Любовта била по -силна от всичко,но само при условие,че и двамата вярват в това".Кои бяха причините да решиш,че точно с тази жена искаш да направиш семейство и от нея да имаш деца?Не вярвам,че са виновни само роднините ти за да я избереш.
Въпросът,не е че жена ти вече не е привлекателна за теб и че имаш невероятна колежка в службата,а в изводите,до който стигаш случвайки ти се тези ситуации,начина,по който избираш да гледаш на тях.
Докато не се опиташ да си промениш мисленето и поведението ще си атакуван от едни и същи проблеми.
Когато отново започнеш да вярваш,че любовта към съпругата ти е по-силна от всичко нещата ще придобият друг обрат за терзанията ти относно колежката.

Хората прекалено бързо се предават! Защо се жениш, после създаваш дете? Нима не е от любов? Нима не си пожелал този човек да е до теб, у дома? Когато се появи тръпката, много лесно може да загърбиш и забравиш всичко, което си преживял със съпруга/та. Когато семейството е в криза е супер лесно да се отдадеш на нови търсения!
И точно там е геройството - да не се дадеш на бързото и лесното решение! Да си достоен човек, който гледа нещата право в очите! А не страхливко, който се крие и бяга от проблемите си...
Не казвам тези неща нападателно, нито язвително. Не! Точно обратното - казвам го, за да се замислим! С какво живеем около нас? Всички хора гледат да го карат по лесното, някак много по-бързо предлагат раздяла, отколкото разрешаване на проблемите!
Какво значи любовта си е отишла? Все някъде е там - изпосталяла, прегладняла, наранена, нагрубена... но може да бъде възкресена и нахранена... Трябва повече вяра, повече честност, повече откровеност към самия себе си... Наистина няма значение кого обичаш, защото можеш да обичаш всекиго.
Основно, много основно правило в любовта е че тя е готовност първо да даваш любов, а не да изискваш такава. Т.е. ти мислиш за другия, поставяш се на негово място, гледаш през неговите очи и след това правиш неща, които да го зарадват. Това е да сееш любов. След това чак идва жъненето.
Не може години и години да не си обичал както трябва и после да наказваш хората с размяна, с раздяла, с развод. Щом си се издънил, трябва да се опиташ да се реабилитираш.
Това е моята философия.

Еми скачайте от семейство във семейство-няма лошо....Ама първо Коко да се разведе, а не да опипва ще ли стане с колежката, пък ако не стане ако може при жена си да се прибере отново.

Охх, колко бях съгласна с теб преди години! И когато ми се наложи да правя избор всичко се разби на пух и прах в представата за разплаканите очи на дъщеря ми.
Много зависи до каква степен си егоист...
А бе казуса е..... вЕрно патов. Някой трябва да плати за случващото се. Аз избрах това да съм аз.

Вярно е,че понякога щастието се плаща,но аз ще кажа нещо от моя живот. Родителите ми нямаха хубав и щастлив брак,но не се разведоха заради детето,тоест заради мен. Когато станах на 15 години попитах майка ми "Защо живееш с този човек,защо не си се развела?" Просто нищо друго няма да пиша,това е.

Ти така си казала, обаче ако неговото дете каже: "А ти защо се разведе?" А?
Няма универсална формула, за жалост. Всеки прави избора си, надявайки се да е правилния, а след това си носи последствията.