Помните ли стихчета от вашето детство?

Винаги свързвам детските си години с 'Бяла спретната къщурка, с две липи отпред............." - знам си го цялото, разбира се.

Но това не е ли тема за форума "детски бисери и т.н...."

Аз пък се сещам за мое любимо детско стихотв.Не го помня точно но май бе така:
Носорог,носорог,
нос ли имаш или рог
Ако имаш само нос
ще се казваш носонос,
ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог,
но ти имаш нос и рог
затова си носорог!

Още като дете не знаех ни едно стихче. Майка ми до ден днешен ме спряга с репликата ми,когато тя е почвала да ми рецитира дадено стихче и съм и казвала -- това го знам(т.е. чувала съм го вече), искам ново:)
Мразех да ме изтипосват пред гостите да рецитирам.То и нямаше какво, до ден днешен знам само едно едничко стихче:
Пиле пиле аз те знам
искаш в шепа да ти дам
на ти царевичка да кълвеш
та петлееее да порастеш

И аз помня някои... Имам си и едно любимо, но съм го позабравила, та ако някой си го спомня, моля да ме продължи  

Юрий Гагарин, как си летял?
Бързо ли хвърка корабът бял?
Там сред звездите пръв щом си бил
Дунав видя ли, зърна ли Нил?

....
А нататък?  

На дивана
под юргана
коте бяло
се е свряло
хърка, мърка недоволно
прави се на болно
ах ти коте преструванче
ти не моето дивачне
много сладичко си спиш
но от мен ти запомни
че без мое разрешение
няма ти да ходиш там
мауууу....

Това е песничка де, но ... като че ли само нея помня. Даже майче пак обърках нещо. Иначе съм й свалила песнички на моята Анна и й ги пускам на компа

Куклата Румяна
копче на балтона няма
Като ходи на разходка
 все е разкопчана
Копченцето мога
да зашия и самичка.
Ей сега ше вдяна
 острата игличка.
Боц, игличке,
боц, сестричке.
Нека видят всички
колко работливи
са моите ръчички.
Ама е много женско това стихче и за това на моя малък мъж му рецитирам  за Мечо.

Ах, от този мечо
дойде ми до гуша.
Хич не ме слуша.
С пръст в носа си бърка,
със ръкав го търка.
Слушай, Мечо,
Тъй ако живееш
ще се разболееш.

Бобчо влезе в салона
и натисна телефона
телефонът каза:"звън!
Бобчо, вън!"

Внимание, внимание!
Всички мишки на събрание,
най-големия мишок
ще играе казачок,
най-малката мишка
ще чете книжка.

Ха - това и аз го помня  

Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главица на моето рамо -
ден ти не можеш без мама.
Мама във чашката мляко налива,
сресва косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички -
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй Луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата във пара?
А самолета с какво ли се кара?
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама...
А след години ще станеш голяма.
Мъдрите книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
после ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна, ще стигнеш далече -
можеш, можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се вълнува и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавачът.
Друго не искам, три думички само:
"Добре съм, мамо!"

  Може тук-там да има лично творчество, все пак за последен път съм чувала това стихотворение преди 20 години.   Уф, отивам да се обадя на мама...  

Няма лично творчество,само първата строфа си изпуснала:"Мъничка,мъничка моя!Весело..." и т.н.
Ей,много го обичам това стихче

Като малка много харесвах това стихче:
"Моркови варени,
кой ли не обича?
Сутрин или вечер,
ям ги, не отричам.
Щом са пресни, нови,
хрупкам ги сурови.
Дърпам от лехата,
право-във устата."

Аз съм малко слонче Льони,
нося къси панталони.
Ям банани и лимони,
но лимоните са толкова горчиви,
толкова стипиви.
Но аз ги ям за да стана слон голям.

Ходи, ходи Баба Меца
крушки да събира
за дечицата си малки
меки ги подпира.
А след нея тичкат
малките мечета
тичкат, тичкат, тичкат
с босите крачета.
====================
Я, кажи ми, зайко драг,
твойте зъбки здрави как,
ти поддържаш, та без страх
хрупкаш морковчета с тях?
За да имаш зъбки здрави,
чудото така се прави:
с четка, паста и водица
сутрин мийте ги дечица!
======================
Хей ковачо,
добър ден
водя кончето с мен.
Ще го подковеш ли пак?
Хайде конче,
вдигай крак.
Ето гвоздей и подкова,
раз, два и ГОТОВО.
======================
Кокошка във хамбара, ко-ко-ко,
зове, крещи, повтаря, ко-ко-ко.
Къде сте ми дечица, ко-ко-ко.
Донесох ви храница, ко-ко-ко!
О, тук сме, тук сме, мамо, пи-пи-пи.
Изровил някой яма, пи-пи-пи.
И всички, всички, всички, пи-пи-пи,
пропаднахме горкички, пи-пи-пи.
===========================
=Също Мърльо мърльо писанче писанче
със червено герданче герданче
сините му очички очички
светят като звездички звездички.
==========================
Трий трий зъбките мий
трий зъбките мий,
всяко мъничко зъбче със четка и паста
трий зъбките мий.
Mама да се радва на бели, здрави зъбки
и цялото дете да награди с целувки.
============================
Нямам човка,ни крилца
нямам пухкави перца -
ала мама най-обича
пиленце да ме нарича!
=======================
Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.
=======================
Моя майчице добричка,
с бяла, хубава ръчичка
повдигни я и сложи я
върху моята главичка -
да ме милваш, да ми пееш
като слънце да ми грееш.
=====================
Там под старата върба
става дружна веселба.
Пее жаба-жаборана,
Лиса бие барабана,
а едно мишле отпред,
свири бодро на тромпет.
Хопа-хоп!Хопа-хоп!
Тропа-троп, тропа-троп!
Но заръси ситен дъжд,
пръснаха се изведнъж!
Само жаба-жаборана
да си пее там остана.
======================
Жабче пие хапче.
Болно ли е жабчето
и горчи ли хапчето?
Нито е горчиво,
нито е парливо, а е сладко хапче за послушно жабче...

А помня едно, дето не е много цензурно, ама... Може би затова така съм го запомнила, че никога няма да го забравя  

Зайо-Байо Кокошинка
вЪрти дупе на машинка.
Баба дръпнала конеца
и му скъсала гъзеца.

Това е малко като:
Лили Иванова,
седнала на стола,
лапнала сапуна,
станала маймуна!

И като

Отишъл бай Пърдешко
във кино "Комсомол".
Седнал бай Пърдешко
на счупения стол.
Столът казал скръъъъъъъъц
бай Пърдешко - пръъъъъъъъъц.

Пък аз така го знам:

Копче, копче, мило копче,
дето гащите държиш,
помогни ми, мило копче,
да направя тихо пиш  

Веселото чайниче
ври, че вън е зима,
май, че от омайниче
чай във него има.

Яна гърло я боли
плаче и тъгува,
който пие чай нали
ще се излекува.


ама аз да си кажа повече песни4ки си спомням, де....    

Винаги баща ми ми пееше песни и рицитираше,но за жалост такива от казармата или естрадни,за което разбирасе съм му благодарна. За това пък синът ми Стефан който е 2 група,каквото научи в детската градина ме учи имен и се надявам че ще ги разказва и пее на бебчо който ше се роди вс

 еки момент,до 1-2 седмици.Ето нещо от градината.                                                                                              
 Събудило се жапчето,
 мига със оченца
 Слънцето му близнало
 босите краченца


   ----------
 Палавият Снежко,
 шета от зори.
 С топла бяла дрежка,
 нивите покри.

   -----------
 Моите обувки ходят все сърдити
 лявата и дясната с носове подвити.
 А пък мама каза:Грешката е ясна
 Лявото краченце е в обувка дясна

Някога, през 84-та в читанката за първи клас имаше едно стихотворение, от което ни побиваха тръпки. И до днес го помня :
"Танечка, Танечка, седемгодишна
Танечка, твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе от седем листа.

Първи лист: Свирят немски гранати.
Край оградата падна човек.
Втори лист: Днес погребвахме тате.
..........................................................."

И така нататък, в този дух. И досега не мога да проумея как са могли да го включат в читанката.


ПС: Извинявам се за неуместното включване по темата. Просто това ми беше първата асоциация със стихотоврение, което помня от детството. Ако модераторите сметнат за нужно, могат да ме изтрият

Tя на Нова година в детската градина
ще блесне с безброй светлини.
Елхичке зелена, в гората родена
с нас Дядо Мраз посрещни.

Това е стихче го помня от детската градина.
(извинявам се, че пиша тук, понеже все още нямам деца, но ми стана много мило)

И аз да се включа. Помня едно стихче, дето мама ми го казваше:
"Бубулечка - лечка,
върху суха клечка
свила си крилцата -
страх я от децата,
че им пипат ръчичките,
че им светят очичките."
Помня и някой  броеници:
Ала, бала портокала
булката се напикала.
Кой ще каже
колко капки е капнала?
...................................

Срала патка на лопатка
вдигнала се миризма,
чак до наща махала.
Иш-миш ти мижиш.

КОПЧЕ, КОПЧЕ, МИЛО КОПЧЕ,
ДЕТО ГАЩИТЕ ДЪРЖИШ,
ДРЪЖ ГИ ЗДРАВО МИЛО КОПЧЕ,
ЩО ТО ИМАМ ПИШ.

Мамо, мамо, я кажи,
колко слончето тежи?
Слончето тежи деца,
повече от стооооо килца.

Аз пък си спомням, това:
Странно, но сега разбирам, че повечето стихчета си ги спомням от сестра ми!

Скъсал си е татко копчето на яката.
Ето го конеца, ето я иглата.
(името на детето) знае от мама, как да го направи,
тя без копче татко няма да остави.
-------------------------------------------------------------
Пет мишленца
спомням си части от него, защото сестрами беше на три и със това стихотворение започна да казва "рррррррр". Навсякъде, къдетоимаше в думата "Р" го натъртваше.

Пет мишленца сивички,
локоми игривички,
стълбичката спуснали
от тавана в избата
(от тук нататък не си го спомням, но беше доста дългичко)
.........
...........
Дядо Плъхчо смръщено
седнал пред вратичката
да брои на връщане
тука ли са всичките.
Първо, второ, третото-
няма ги мишлетата,
само най-мъничкото....
------------------------------------------------------------------------------------------

Моята сестрта Лиляна
работи на седем стана.
Ударничка- героиня
е във фабрика "Родиня" (така казваше сестра ми)
--------------------------------------------------------------------

Вчера от Балкана
слезе леля Бойка,
с алена премяна,
с пушка огнебойка!

Направо се чудя с какви стихчета са ни пълнили книжките!
А иначе си спомням много стихчета, много хубави....

Наш`та маца пила бира,
качила се на байра,
и иска да декламира,
ала малката й главица нищо не разбира!

Moqta Kalina mnogo haresva:

Baba Meca ot medeca
lapa s lapa i se tzapa.
Po-dobro mi e deteto
ima karpa na vratleto

i

Stiga Mecho med si ial,
che mnogo si nadebelial
i kozuhat ot minalta esen ti e stanal mnooogo tesen!

Благодаря ти, мамо,
за топлия ти скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд!

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен!

За нежната закрила,
за топлия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

     Това стихотворение го помня от детската градина и до днес го рецитирам на мама, а тя винаги много се кефи!   

Аз пък си измислях като бях на 6-7 годинки, имах даже едно миризливо тефтерче, в което си ги пишех и преди няколко дни го намерих на тавана. Ето и най-сполучливите

Мамо, мамо, я кажи,
колко баба ми тежи?
Мама рече веднага,
баба ти тежи цели 100 кила.  ( Почти вярно е това за 100те кила )

Коте мило, бързо и скокливо,
ела да те гушна и хапче да ти мушна.
Че си болничко нали,
знам, че главичка те боли.
Не идваш, лошо котараче!
за наказание ще ти отрежа едното мустаче        ( това е малко брутално )



   Баба ме кара да уча,
аз пък поливам цветята с маркуча            Тва пък кво е.



Мило папагалче,
Върни се, аз те обичам.
искам пак на рамо с теб да тичам.
Учех те да казваш "мама",
ах-горкият ти, сега те няма.
  По случай бягството на папагалчето ми.


Боли ме, боли ме, но не от раните по краката,
а от тези най-лютите-в душата.
Дома е пуст,
сърцето празно.
И не искам да си спомням за тоз черен ден,
денем мисля за теб, сънувам те нощем.
И скръбно в леглото роня тихи сълзи
в мисли, дали ще те видя пак,дали, но уви...
Смъртта победи!
Двама прители раздели.
На единия сърцето остави в гроба,
а на другия ориса да плаче вечно-това е смъртна прокоба!
А болката... болката е тъй силна,
боли, изгаря живота, радостта...
Сърцето плаче с кървави сълзи,
останаха само дълбоки, дълбоки и незаличими белези.


Това е за смъртта на ротвайлера ми.    Него съм го писала 4-5 клас


Имах и други-скорошни, но бяха 90% на английски и бяха в телефона ми, ама го откраднаха...


Не обичах да чета много стихотворения, обичах сама да си ги пиша.

А на последните листи от тетрадките има почти за всяка даскалка придружено с пищни карикатури

Два овена настървено
блъскат пътната врата
тра-та-та-та
тра-та-та-та.

Това е от една книжка, дето крокодилът глътнал слънцето и паднал мрак по земята и настъпила паника и хаос между животните. Накрая май много му се помолиха и той го върна. Много ярко си спомням емоциите, които предизвикваше у мен, но съм забравила името. Ако някой си спомня, нека ми помогне. 

Що не пееш мило птиче
що потрепваш тъй с крилца
ето тук си имаш всичко
и водица и зрънца
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки - железца
и прозорче с дивна гледка
къмто ведри небеса.
Тъй говореше детето
с нежни ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А навънка птички волно,
сбираха се и с ясен глас
сякаш думаха му милно
искаш ли да дойдеш с нас!
Трепва птичето с крилца
удря в пръчките челце
.............
стихва мъничко сърце

Финала нещо не го помня 

Много гневен носорог
погнал негър босоног
"Дълго бягах, край, немога
ще ме стигне носорога"
рекъл негъра и хоп
метнал се на клон висок
А животното горкото
рог забучило в стеблото
и под неговия рог
бликнал каучуков сок
Вече гоненица няма
каучика събират двама
и за тебе правят гума
та когато пишеш дума ако Г-то с К-то сбъркаш
сбърканото да изтъркаш.

Зайко плаче из горичката
изтървал си ръкавичката
"търсих тук, търсих там
ох къде е тя не знам"
Гарга грачи из горичката
знам къде е ръкавичката
не плачи и завчас
ще ти я покажа аз

Над гората сняг вали
Зайко гърло го боли
и сега лежи в леглото
нека да лежи защото
вчера както си играл
цяла шепа сняг изял

Пак лудува палав Снежко
трупа сняг от край до край
я обличай топли дрешки
и излез навън пойграй.
Станал чист и равен двора
???????????????????????
тичай скачай без умора
та голям да порастеш.


Тихо се сипе белия сняг
галено щипе бузките пак
де е на двора стария пън
Снежко затрупа
всичко навън

Шаро е още малко кутре
може ли Шаро да разбере
колко си глупав Шаро сега
колко страхливо гледаш снега.


Прасчо прави нещо
пише писъмце
хванал химикалка
с двете си ръце
Прасчо Прасчо не така
пише се с една ръка
работа се върши с двете
Прасчо рече "грух грух
моля моля извинете"

Кате Кате Катенце
имаш ли си патенце
Как бе татенце
туй малко патенце
бяга из водата
а пък аз горката
ще си намокря
новата си рокля

Това ми беше любимото стихотворение
Сега на Габи пеем повече песнички - Мама ми купи днес, Сънчо и т.н.
Много и харесва:
Отпред, отпред на каручката
е седнала, седнала внучката
и вози я, води  я Марето
на дядо, на дядо магарето
друс-друс, друс-друс
иииииииииии

Това се прави като деетето е на краката и се друска.
Габи се опитва да пее и се друска сама.

Дъщеря ми изучава тази песничка в яслата, само че в малко по-друг вариант
И на нея много й харесва!

Ето я иде каручката,
отгоре е седнала внучката
и вози я, вози я Марето,
на дядо, на дядо магарето...

Има и втори куплет, който не мога да напиша, защото не съм го научила още.

Лилит споменава едно стихотворение, което и на мен не ми излиза от главата - за Таня.
дъщеря ми (сега е четвърти клас) е чула за него отнякъде - вероятно от някой учител или родител на съученик и ме попита, но аз помня само началото и края. можем ли да го възстановим с общи усилия?

на мен ми беше любимо лакомото мече:
мама меца е сърдита,
че синът й без да пита
още рано във зори
тръгнал в гъстите гори.
.....
не го помня цялото и до днес продължавам да издирвам книжката.

за юри гагарин и аз го рецитирах навсякъде - няма да забравя как ме записаха на предучилищна при баба ми в добрич и там все ме караха да го рецитирам - да видят какво знаят децата в софия. срамааам!

Помня го, цяло разказче беше, ако намеря книжката, ще ти го изпратя. Нататък беше нещо като:
Тя кого ли не попита
меченцето къде скита,
но напразно- не успя
 да открие и следа. 

ето ти ЛАКОМОТО МЕЧЕ
 

Песнички,баща ми много ни я пееше като малки:

Лисана петльо вози в количка за деца,
и в своите лапки носи кутийка със зранца,
котана в куп дантели,със шапка и перце,
с три мишки снежно бели танцуват менует.

Две мечки танц играят,а кон писмо чете,
а вълк в прегръдка зайче ,е взел като дете,
и няма в туй измама,това видях и аз,
чух кучето как"МАМА",изрече с гърлен глас.

Това е тъй прекрасно ,извиках с ясен глас,
озърнах се захласнат ,видях ,че бях на ЦИРК!!!

********************************************

На дивана под юргана,
коте мило се е свило,
Хърка-мърка недоволно,
прави се на болно.
И до него аз заставам,
аспиринче му подавам,
хоп,подскочи и избяга,
то от мен тогава.

Ах ти коте преструванче,
там на моето диванче,
колко сладичко се спи,
но те моля разбери,
че без мое разрешение,
тук не лягай вече ти
МЯУ,МЯУ

Това също майка ми ни ко казваше често
Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главица на моето рамо -
ден ти не можеш без мама.
Мама във чашката мляко налива,
сресва косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички -
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй Луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата във пара?
А самолета с какво ли се кара?
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама...
А след години ще станеш голяма.
Мъдрите книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
после ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна, ще стигнеш далече -
можеш, можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се вълнува и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавачът.
Друго не искам, три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Ето и няколко мои любими стихчета :

Първото стихотворение, което съм научила Имам снимка как го рецитирам на 2-рия си РД:

Горе на Балкана бие камбана.
Долу в полето пече се кюфтето.
Дедо попе, кажи на детето да не яде кюфтето, че ще му се пукне шкембето!

Въобще всичките, които помня са мното идиотски, защото не съм ходила на градина, а в къщи явно са си правили майтапи с мене 

*
Мечката се мие, чисти в потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка
*
Тъмно е в салона тъмен,
в ъгъла шурти вода.
Тъмно е, но вече съмна
и..
водата спря.      (пълна кретения)   

А имаше и едни много хубави, детски, но не ги помня-
едното -
Бабо мравке, где така?
Тичам щурчо за храна.
Ами ти със таз цигулка...... 

и другото за - катеричка рунтавелка с пълна кошничка в ръка...изведнъж и хоп...заю се пред нея превъртя....

Моето стих4е фаворит е новогодиШно, от детската градина го помня.
Спи, моя палава сестри4ке,
спят зай4ета, Щурци и пти4ки,
след малко тихо през комина,
Ще дойде Новата година.

И кой каквото си сьнува
на яве тя Ще го дарува,
на катери4ката _бадеми,
на Зайко _моркови големи,
на тебе кукла за другар4е,
на мене Шарено буквар4е.

Спи, някой идва през комина,
дали е Новата година?

страхотно стихче - тогава не разбирах защо очите на всички лелички се пълнеха със сълзи.
Помня го 1:1 както съм го знаела:

Мъничка, мъничка моя,
зайченце весело, котенце игриво
в скута на мама си се свило.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива
сплита косата във плитка красива
кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи за всички! За всички!

Кой ще разкаже на мойто момиче
Защо луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
ииии самолета как ли се кара?
Питай майка си - и ще научиш!

Мъничка, мъничка моя -
ден ти не можеш да бъдеш без мама,
а след време ще бъдеш голяма
дългите плитки сама ще ги сплиташ
умните книги сама ще намираш
после ще литнеш и ти като птица - умна и смела далече
можеш без майка си вече....

а мама ще бъде с коси побелели,
а мама ще пази 2 детски кордели
ще се тревожи и тайно ще плаче
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва 3 думички само:
БЛАГОДАРЯ ТИ МАМО!


.....................
Толкова е хубаво и истинско - докато го писах по бузите ми се търкулиха сълзи  -
подарявам го на всички вас МАМИ!

Това стихче го казваше дядо ми:

Пенчето и Лили,
две сестрички мили,
цяла нощ са спали,
нищо не са яли. 

А това за Таня и аз го помня, що сълзи съм проляла за тази Таничка...

Освен това имаше една много хубава приказка за баба Мецана, станала рано, за  да наготви на дечицата чорбица, но се оказало че няма мерудийка и хукнала из гората да търси, при този се спряла, при онзи се спряла, цял ден приказвала и забравила за дечица и чорбица, па се сетила и хукнала да бягаи какво да завари: чорбата извряла, децата гладни заспали, та накрая "Пуста баба Мецана стана за смях из Балкана" (последното още го помня). Това, разбира се е преразказана версия, приказката беше написана в стихчета, придружени с много красиви картинки. Ако някой си я спомня, нека я напише...

Воала :

Ей, Зори, супер си! Много ти благодаря!   Наистина ми е много мила тази приказка...

Зори има още едно куплетче, което е любимо на дъщеря ми. Цитирам по памет, че книжката е у майка ми:


А пък, мечетата трички,
дълго играли самички,
ходили те на разходка,
 пускали дървена лодка,
в бистрото бързо поточе,
що през гората клокочи.
Обедно слънце изпекло,
тихо най-малкото рекло:
"Време за ядене стана,
няма я мама Мецана,
няма ни крушка, ни дрянка,
дай да полегнем на сянка."


  Това, мисля, е след катеричката, но не съм много сигурна

сони, благодаря че допълни приказката. Аз още като бременна я намерих в нета в този вид и съм си  якопирала, защото като дете много обичах мама да ми я чете . Там явно са пропуснали това куплетче

Тази приказка в мерена реч се предава от поколение на поколение в нашето семейство. Моята прабаба ми я е казвала, когато съм била на две години. Научих я по-късно от майка си.

Тая пролет ранна
щом засвири кос
хукна зайко бос.
Мина сто поляни
с минзухар застлани,
мина сто долини
с тръни и глогини.
Но в една горичка
босата петичка
трънче я промуши.
Зайчето се сгуши
и под росни клони
сълзички зарони:
- Олеле, игличка
в моята петичка!
Чуха му гласчето
зайчета в полето.
Като долетяха
запъхтяни бяха.
Всеки се навежда,
всеки я поглежда.
- За такваз петичка
трябва ни игличка.
Но къде в балкана
игла от стомана?
Шипката самичка
даде им игличка.
Тя бе малко крива,
крива и чуплива,
но щом тя влезе,
трънчето излезе.
И пак през полето
щом засвири кос
хукна зайко бос.

Приказката за РАБОТНА МЕЦАНА я има в ново издание, но картинките са същите като едно време - като я видях в книжарницата ми стана така мило...разбира се веднага си я купих. Та любителите - потърсете я.

Книжката се казва "Весел Зоопарк" на Михаил Лъкатник, това стихотворение го има там.  Толкова се радвам, че майка ми я донесе от България, ей това е стилът, който харесват моите деца!

А иначе ми е запечатано в главата нещо любимо:

Кърпичко, новичка, бяла,
кърпичко, где си се свряла?
Търсих те в шкафа и в скрина,
цяла неделя измина.
Търсих те, питах и мама,
ала те няма и няма.
Май че те взело мишлето,
за да си бърше нослето!

има руски привкус, или фернски ако предпочитате, но е близко

Нас ни само папа гали,
и ни викат папагали,
ако почне мама да ни гали
ще ни казват мамагали

и а, на-нас, а,на-вас
хипопо -тук, хипопо-там

децата много им се радват

И на нас ни е любимата!

Този куплет е след кълвача,
после:

Меца в туй време, по пладне,
спряла, две сврачета гладни:
-Крясък дочувах тъдява.
Вие ли вдигахте врява?
А да ви питам и още
спахте ли в бурята снощи?...

следва - "после решила да мине
Меца при свой роднинни....
и тка нататък.

Моето издание от 1968 - рисунки на Лазаркевич, но една фраза я няма : "Нека играят децат..  ......чорбата"
Сега ми съвсем пълна приказката! Мерси!

имахме и песничка  по този стих. И понеже Аз съм Танечката... и като име  и като визия... оххх!Това е едно от най- тъжните ми спомени:-)живеех в санаториум,/ по ред причини/  .. и когато дойде ред на тази песничка, станах звезда.  Дечица без родители ми оставяха пред вратата" съкровищата" си. Най - скъпото си. / например носната кърпичка , която милрише на "мама" МАМА!, която обаче не се е вяствала от 1 година..,  . Ужасии.  но , тогава съм ги възприемала нормално:-)и май нормална отрастнах, / освен сънищата , де/
Благодаря ти за песничката. ще я адаптираме  и ще си я включим в репертоара. / ако татито е съгласен изобщо да се адаптира,  аз съм с О.М./



 а така , като чета, БЛАГОДАРЯ ВИ!!!  толкова забравени и незнайни нещица.. богатство за мъничетата  ни:-))

като сме тръгнали в тоя дух, ето едно и от мен

`хипопо-тук, хипопо-там,
хипопо-рибка аз си ям.
хипопо-там, хипопо-тук,
хипопо-пърженка със лук`

Това е на Агния Барто. Дъщеря ми много го обичаше.

Мама Меца най обича
мъничкото си мече,
че на нея то прилича,
че е нейното синче.
Легне ли си за минута
тя под гъстите липи,
Мечо вмиг на мама в скута
гушне се, за да поспи.
Падне Мечо - тича Меца,
гали го, теши го тя:
"Ох, на мама хубавеца!
На гората гордостта!"

Ала хич не е послушен
Мечо, не признава ред.
Ето го, в килера сгушен
с мръсна лапа лапа мед.
Казва майка му: "О, Боже!
Мили Мечо, тъй не може!"
А пък той не слуша, лапа,
до петите се покапа.
Мама мечето облиза
и му сложи нова риза.

Вчера пък - беда голяма!
Мечо никъде го няма!
Кален вечерта се връща
той в уплашената къща,
съобщава с вик на мама:
"Аз пък се търкалях в яма!"
Мечо никого не тачи.
През нощта не спи, а плаче.
Няма никакви обноски:
бяха онзи ден на гости -
той в носа си бърка с лапа,
домакинята ухапа,
а мечетата й - ой! -
от дървото бутна той.

Мама Меца най-накрая
от мечето си се смая.
Чуди се какво да стори...
Я с Мецан да поговори!
И започва тя: "Мецане,
Мечо лош и неразбран е:
по тревата се търкаля,
птичите гнезда разваля,
гони зайчета, сърнички,
иска да се бие с всички!"
В отговор Мецан изпъшка:
"Тук не трябва сила мъжка!
Майката е тази, дето
прави мечка от мечето.
Друга работа тя няма.
Точно затова е мама."
Но след ден дотам се стигна,
че мечето лапа вдигна
на баща си, на Мецан!
Ревна той като заклан,
грабна снопче здрави вейки
и ръмжейки, и ревейки,
тупа-лупа, тупа-лупа -
своето мече натупа.
А Мецана плаче, стене:
"По-добре натупай мене!
Кой сега си позволява
с бой деца да възпитава!?"

Спорят Меца и Мецан,
до небето вдигат врява,
а пък онзи малчуган
все по-невъзпитан става...

Някой ще го отрече.
Чудя се и аз самата,
но... като това мече
имало и сред децата.

Помня едно сладко стихче  :

Капна росна капчица
в жълъдова шапчица.
Мравчето я зърнало
и към нея свърнало.

В капката нагазило
и само си казало:
"Свалям си премяната,
ето ми я ваната!"

Актуално напоследък:

Нека вали,
нека гърми,
да се навъдят лами,
а ний с наште ками
ще лапаме сърми!

само "онче-бонче..."