Помните ли стихчета от вашето детство?

Аз съм малко слонче Льони,
нося къси панталони.
Ям банани и лимони,
но лимоните са толкова горчиви,
толкова стипиви.
Но аз ги ям за да стана слон голям.

Ходи, ходи Баба Меца
крушки да събира
за дечицата си малки
меки ги подпира.
А след нея тичкат
малките мечета
тичкат, тичкат, тичкат
с босите крачета.
====================
Я, кажи ми, зайко драг,
твойте зъбки здрави как,
ти поддържаш, та без страх
хрупкаш морковчета с тях?
За да имаш зъбки здрави,
чудото така се прави:
с четка, паста и водица
сутрин мийте ги дечица!
======================
Хей ковачо,
добър ден
водя кончето с мен.
Ще го подковеш ли пак?
Хайде конче,
вдигай крак.
Ето гвоздей и подкова,
раз, два и ГОТОВО.
======================
Кокошка във хамбара, ко-ко-ко,
зове, крещи, повтаря, ко-ко-ко.
Къде сте ми дечица, ко-ко-ко.
Донесох ви храница, ко-ко-ко!
О, тук сме, тук сме, мамо, пи-пи-пи.
Изровил някой яма, пи-пи-пи.
И всички, всички, всички, пи-пи-пи,
пропаднахме горкички, пи-пи-пи.
===========================
=Също Мърльо мърльо писанче писанче
със червено герданче герданче
сините му очички очички
светят като звездички звездички.
==========================
Трий трий зъбките мий
трий зъбките мий,
всяко мъничко зъбче със четка и паста
трий зъбките мий.
Mама да се радва на бели, здрави зъбки
и цялото дете да награди с целувки.
============================
Нямам човка,ни крилца
нямам пухкави перца -
ала мама най-обича
пиленце да ме нарича!
=======================
Мечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
Зима иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.
=======================
Моя майчице добричка,
с бяла, хубава ръчичка
повдигни я и сложи я
върху моята главичка -
да ме милваш, да ми пееш
като слънце да ми грееш.
=====================
Там под старата върба
става дружна веселба.
Пее жаба-жаборана,
Лиса бие барабана,
а едно мишле отпред,
свири бодро на тромпет.
Хопа-хоп!Хопа-хоп!
Тропа-троп, тропа-троп!
Но заръси ситен дъжд,
пръснаха се изведнъж!
Само жаба-жаборана
да си пее там остана.
======================
Жабче пие хапче.
Болно ли е жабчето
и горчи ли хапчето?
Нито е горчиво,
нито е парливо, а е сладко хапче за послушно жабче...

А помня едно, дето не е много цензурно, ама... Може би затова така съм го запомнила, че никога няма да го забравя  

Зайо-Байо Кокошинка
вЪрти дупе на машинка.
Баба дръпнала конеца
и му скъсала гъзеца.

Това е малко като:
Лили Иванова,
седнала на стола,
лапнала сапуна,
станала маймуна!

И като

Отишъл бай Пърдешко
във кино "Комсомол".
Седнал бай Пърдешко
на счупения стол.
Столът казал скръъъъъъъъц
бай Пърдешко - пръъъъъъъъъц.

Пък аз така го знам:

Копче, копче, мило копче,
дето гащите държиш,
помогни ми, мило копче,
да направя тихо пиш  

Веселото чайниче
ври, че вън е зима,
май, че от омайниче
чай във него има.

Яна гърло я боли
плаче и тъгува,
който пие чай нали
ще се излекува.


ама аз да си кажа повече песни4ки си спомням, де....    

Винаги баща ми ми пееше песни и рицитираше,но за жалост такива от казармата или естрадни,за което разбирасе съм му благодарна. За това пък синът ми Стефан който е 2 група,каквото научи в детската градина ме учи имен и се надявам че ще ги разказва и пее на бебчо който ше се роди вс

 еки момент,до 1-2 седмици.Ето нещо от градината.                                                                                              
 Събудило се жапчето,
 мига със оченца
 Слънцето му близнало
 босите краченца


   ----------
 Палавият Снежко,
 шета от зори.
 С топла бяла дрежка,
 нивите покри.

   -----------
 Моите обувки ходят все сърдити
 лявата и дясната с носове подвити.
 А пък мама каза:Грешката е ясна
 Лявото краченце е в обувка дясна

Някога, през 84-та в читанката за първи клас имаше едно стихотворение, от което ни побиваха тръпки. И до днес го помня :
"Танечка, Танечка, седемгодишна
Танечка, твоята книжка чета,
тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе от седем листа.

Първи лист: Свирят немски гранати.
Край оградата падна човек.
Втори лист: Днес погребвахме тате.
..........................................................."

И така нататък, в този дух. И досега не мога да проумея как са могли да го включат в читанката.


ПС: Извинявам се за неуместното включване по темата. Просто това ми беше първата асоциация със стихотоврение, което помня от детството. Ако модераторите сметнат за нужно, могат да ме изтрият

Tя на Нова година в детската градина
ще блесне с безброй светлини.
Елхичке зелена, в гората родена
с нас Дядо Мраз посрещни.

Това е стихче го помня от детската градина.
(извинявам се, че пиша тук, понеже все още нямам деца, но ми стана много мило)

И аз да се включа. Помня едно стихче, дето мама ми го казваше:
"Бубулечка - лечка,
върху суха клечка
свила си крилцата -
страх я от децата,
че им пипат ръчичките,
че им светят очичките."
Помня и някой  броеници:
Ала, бала портокала
булката се напикала.
Кой ще каже
колко капки е капнала?
...................................

Срала патка на лопатка
вдигнала се миризма,
чак до наща махала.
Иш-миш ти мижиш.

КОПЧЕ, КОПЧЕ, МИЛО КОПЧЕ,
ДЕТО ГАЩИТЕ ДЪРЖИШ,
ДРЪЖ ГИ ЗДРАВО МИЛО КОПЧЕ,
ЩО ТО ИМАМ ПИШ.

Мамо, мамо, я кажи,
колко слончето тежи?
Слончето тежи деца,
повече от стооооо килца.

Аз пък си спомням, това:
Странно, но сега разбирам, че повечето стихчета си ги спомням от сестра ми!

Скъсал си е татко копчето на яката.
Ето го конеца, ето я иглата.
(името на детето) знае от мама, как да го направи,
тя без копче татко няма да остави.
-------------------------------------------------------------
Пет мишленца
спомням си части от него, защото сестрами беше на три и със това стихотворение започна да казва "рррррррр". Навсякъде, къдетоимаше в думата "Р" го натъртваше.

Пет мишленца сивички,
локоми игривички,
стълбичката спуснали
от тавана в избата
(от тук нататък не си го спомням, но беше доста дългичко)
.........
...........
Дядо Плъхчо смръщено
седнал пред вратичката
да брои на връщане
тука ли са всичките.
Първо, второ, третото-
няма ги мишлетата,
само най-мъничкото....
------------------------------------------------------------------------------------------

Моята сестрта Лиляна
работи на седем стана.
Ударничка- героиня
е във фабрика "Родиня" (така казваше сестра ми)
--------------------------------------------------------------------

Вчера от Балкана
слезе леля Бойка,
с алена премяна,
с пушка огнебойка!

Направо се чудя с какви стихчета са ни пълнили книжките!
А иначе си спомням много стихчета, много хубави....