Публикувана: 22 апр. 2005, 13:02 ч.
Последно мнение: 3 юли 2006, 01:12 ч.

Помните ли стихчета от вашето детство?

49 983
66
1

# 45 24 септ. 2005, 18:50 ч.

Sofia
Мнения: 1 521

Първото стихотворение, което съм научила Laughing

Имам снимка как го рецитирам на 2-рия си РД:

Горе на Балкана бие камбана.
Долу в полето пече се кюфтето.
Дедо попе, кажи на детето да не яде кюфтето, че ще му се пукне шкембето!

Въобще всичките, които помня са мното идиотски, защото не съм ходила на градина, а в къщи явно са си правили майтапи с мене Mr. Green

*
Мечката се мие, чисти в потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка, да постъпиш като мечка
*
Тъмно е в салона тъмен,
в ъгъла шурти вода.
Тъмно е, но вече съмна
и..
водата спря. Joy

(пълна кретения)

А имаше и едни много хубави, детски, но не ги помня-
едното -
Бабо мравке, где така?
Тичам щурчо за храна.
Ами ти със таз цигулка...... Sick

и другото за - катеричка рунтавелка с пълна кошничка в ръка...изведнъж и хоп...заю се пред нея превъртя.... newsm78

# 46 27 септ. 2005, 01:45 ч.

Мнения: 1 072

Моето стих4е фаворит е новогодиШно, от детската градина го помня.
Спи, моя палава сестри4ке,
спят зай4ета, Щурци и пти4ки,
след малко тихо през комина,
Ще дойде Новата година.

И кой каквото си сьнува
на яве тя Ще го дарува,
на катери4ката _бадеми,
на Зайко _моркови големи,
на тебе кукла за другар4е,
на мене Шарено буквар4е.

Спи, някой идва през комина,
дали е Новата година?

# 47 30 септ. 2005, 13:18 ч.

Мнения: 1 290

Цитат на: Адел в пт, 22 апр 2005, 14:58

Весело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главица на моето рамо -
ден ти не можеш без мама.
Мама във чашката мляко налива,
сресва косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички -
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй Луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата във пара?
А самолета с какво ли се кара?
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама...
А след години ще станеш голяма.
Мъдрите книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
после ще литнеш и ти като птичка.
Умна и силна, ще стигнеш далече -
можеш, можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели.
Ще се вълнува и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавачът.
Друго не искам, три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Laughing

Може тук-там да има лично творчество, все пак за последен път съм чувала това стихотворение преди 20 години. Simple Smile

Уф, отивам да се обадя на мама... Embarassed

страхотно стихче - тогава не разбирах защо очите на всички лелички се пълнеха със сълзи.
Помня го 1:1 както съм го знаела:

Мъничка, мъничка моя,
зайченце весело, котенце игриво
в скута на мама си се свило.
Можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашата мляко налива
сплита косата във плитка красива
кърпи чорапки с пробити петички -
мама се грижи за всички! За всички!

Кой ще разкаже на мойто момиче
Защо луната на сърпче прилича?
Как се превръща водата на пара?
ииии самолета как ли се кара?
Питай майка си - и ще научиш!

Мъничка, мъничка моя -
ден ти не можеш да бъдеш без мама,
а след време ще бъдеш голяма
дългите плитки сама ще ги сплиташ
умните книги сама ще намираш
после ще литнеш и ти като птица - умна и смела далече
можеш без майка си вече....

а мама ще бъде с коси побелели,
а мама ще пази 2 детски кордели
ще се тревожи и тайно ще плаче
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва 3 думички само:
БЛАГОДАРЯ ТИ МАМО!

.....................
Толкова е хубаво и истинско - докато го писах по бузите ми се търкулиха сълзи -
подарявам го на всички вас МАМИ! Simple Smile

# 48 30 септ. 2005, 16:49 ч.

София, Младост 3
Мнения: 410

Това стихче го казваше дядо ми:

Пенчето и Лили,
две сестрички мили,
цяла нощ са спали,
нищо не са яли. Grinning

А това за Таня и аз го помня, що сълзи съм проляла за тази Таничка...

Освен това имаше една много хубава приказка за баба Мецана, станала рано, за да наготви на дечицата чорбица, но се оказало че няма мерудийка и хукнала из гората да търси, при този се спряла, при онзи се спряла, цял ден приказвала и забравила за дечица и чорбица, па се сетила и хукнала да бягаи какво да завари: чорбата извряла, децата гладни заспали, та накрая "Пуста баба Мецана стана за смях из Балкана" (последното още го помня). Това, разбира се е преразказана версия, приказката беше написана в стихчета, придружени с много красиви картинки. Ако някой си я спомня, нека я напише...

# 49 1 окт. 2005, 22:16 ч.

Мнения: 7 106

Цитат на: pilence_74 в пт, 30 сеп 2005, 16:49

Ако някой си я спомня, нека я напише...

Воала

РАБОТНА МЕЦАНА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

***

# 50 3 окт. 2005, 12:45 ч.

София, Младост 3
Мнения: 410

Ей, Зори, супер си! Много ти благодаря! bouquet

Наистина ми е много мила тази приказка...

# 51 3 окт. 2005, 23:01 ч.

Мнения: 197

Цитат на: 3ори в сб, 01 окт 2005, 22:16

Зори има още едно куплетче, което е любимо на дъщеря ми. Цитирам по памет, че книжката е у майка ми:

А пък, мечетата трички,
дълго играли самички,
ходили те на разходка,
пускали дървена лодка,
в бистрото бързо поточе,
що през гората клокочи.
Обедно слънце изпекло,
тихо най-малкото рекло:
"Време за ядене стана,
няма я мама Мецана,
няма ни крушка, ни дрянка,
дай да полегнем на сянка."

Това, мисля, е след катеричката, но не съм много сигурна

# 52 7 окт. 2005, 14:18 ч.

Мнения: 7 106

сони, благодаря че допълни приказката. Аз още като бременна я намерих в нета в този вид и съм си якопирала, защото като дете много обичах мама да ми я чете Grinning

. Там явно са пропуснали това куплетче Hug

# 53 11 ноем. 2005, 15:19 ч.

А случайно някой да е чувал това? не помня част от него

Бебчето заплака
аз нали съм кака
взех го на ръчички,
както правят всички
Сладко то загука
"Дай детето тука"
рече баба Лалка
"Ти си още малка"
Грабнах разревана
куклата Лиляна
взех да я люлея
песни да й пея
-- тук не си спомням няколко реда--
Как така за мама
вече съм голяма
пък за баба Лалка
все съм още малка?

# 54 3 ян. 2006, 16:16 ч.

Мнения: 120

Тази приказка в мерена реч се предава от поколение на поколение в нашето семейство. Моята прабаба ми я е казвала, когато съм била на две години. Научих я по-късно от майка си.

Тая пролет ранна
щом засвири кос
хукна зайко бос.
Мина сто поляни
с минзухар застлани,
мина сто долини
с тръни и глогини.
Но в една горичка
босата петичка
трънче я промуши.
Зайчето се сгуши
и под росни клони
сълзички зарони:
- Олеле, игличка
в моята петичка!
Чуха му гласчето
зайчета в полето.
Като долетяха
запъхтяни бяха.
Всеки се навежда,
всеки я поглежда.
- За такваз петичка
трябва ни игличка.
Но къде в балкана
игла от стомана?
Шипката самичка
даде им игличка.
Тя бе малко крива,
крива и чуплива,
но щом тя влезе,
трънчето излезе.
И пак през полето
щом засвири кос
хукна зайко бос.

# 55 11 ян. 2006, 10:00 ч.

Мнения: 920

Приказката за РАБОТНА МЕЦАНА я има в ново издание, но картинките са същите като едно време - като я видях в книжарницата ми стана така мило...разбира се веднага си я купих. Та любителите - потърсете я.

# 56 13 ян. 2006, 04:54 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: Дея в пт, 22 апр 2005, 13:34

Аз пък се сещам за мое любимо детско стихотв.Не го помня точно но май бе така:
Носорог,носорог,
нос ли имаш или рог
Ако имаш само нос
ще се казваш носонос,
ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог,
но ти имаш нос и рог
затова си носорог!

Книжката се казва "Весел Зоопарк" на Михаил Лъкатник, това стихотворение го има там. bouquet

Толкова се радвам, че майка ми я донесе от България, ей това е стилът, който харесват моите деца!

А иначе ми е запечатано в главата нещо любимо:

Кърпичко, новичка, бяла,
кърпичко, где си се свряла?
Търсих те в шкафа и в скрина,
цяла неделя измина.
Търсих те, питах и мама,
ала те няма и няма.
Май че те взело мишлето,
за да си бърше нослето!

# 57 2 май 2006, 23:49 ч.

Ako pomnite tova stihotvorenie za malkata Tani4ka,moli da mi go napi6ite ili da mi kajete kade go ima,6te bada mnogo blagodaren.Sigoren sam 4e stava vapros za edno i sa6to stihotvorenie,blagodaria za sadeistvieto.

# 58 2 май 2006, 23:59 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: Дея в пт, 22 апр 2005, 13:34

има руски привкус, или фернски ако предпочитате, но е близко

Нас ни само папа гали,
и ни викат папагали,
ако почне мама да ни гали
ще ни казват мамагали

и а, на-нас, а,на-вас
хипопо -тук, хипопо-там

децата много им се радват

# 59 3 май 2006, 00:09 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Цитат на: сони в пн, 03 окт 2005, 23:01

Цитат на: 3ори в сб, 01 окт 2005, 22:16

И на нас ни е любимата!

Този куплет е след кълвача,
после:

Меца в туй време, по пладне,
спряла, две сврачета гладни:
-Крясък дочувах тъдява.
Вие ли вдигахте врява?
А да ви питам и още
спахте ли в бурята снощи?...

следва - "после решила да мине
Меца при свой роднинни....
и тка нататък.

Моето издание от 1968 - рисунки на Лазаркевич, но една фраза я няма : "Нека играят децат.. ......чорбата"
Сега ми съвсем пълна приказката! Мерси!

Препоръчани теми

Детето ми внезапно започна да заеква

Стихотворения на тема"ДЕТСТВО"

Заекване при деца, нека да споделим!

Какво се случва ПРЕДИ менопаузата? Да споделим и да обсъдим. Тема № 14

791
Женско здраве

Причина:

Причина: