Когато го видях след раждането беше чистичък и розов, дори ми се усмихна. Той беше най-голямото бебе в отделението 4.120 кг и 54 см. По-красиво от моето гардже не видях.
- Публикувана: 29 дек. 2007, 20:39 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:22 ч.
Когато видяхте бебчето си за първи път
, което не пречеше да му се възхищавам безрезервно! 
Не. Помислих си едновременно две неща.
1. О, Боже, изглежда досущ като майка ми (все едно точно нейното лице виждам)
2. Това не може да е новородено, тя изглежда като голям човек!
Поразиха ме очите й, гледаше, все едно разбира. Изобщо не съм мислила за естетика в този момент. Когато я доближиха до мен си мислех, че изглежда много голяма и че не прилича на новородено.
Това не беше само мое впечатление, защото акушерките я наричаха "едномесечното бебе".
1. О, Боже, изглежда досущ като майка ми (все едно точно нейното лице виждам)
2. Това не може да е новородено, тя изглежда като голям човек!
Поразиха ме очите й, гледаше, все едно разбира. Изобщо не съм мислила за естетика в този момент. Когато я доближиха до мен си мислех, че изглежда много голяма и че не прилича на новородено.
Това не беше само мое впечатление, защото акушерките я наричаха "едномесечното бебе".
видях я няколко часа след секциото може би 2 и още не ме беше пуснала упоиката, показаха ми я за секунди, това което видях беше едно вързопче с едно дундесто бебе, цунках я и това беше 
Беше невероятно! И сега се просълзявам като си спомня: Али първа излезе беше толкова сладка. Аз не можех да повярвам, че това е моето бебе. Толкова съвършена ми се стори. Проплака и си отвори очичките. И аз и Жак(съпруга ми) бяхме насълзени. После сестрата я взе, за да я изчисти и повие, а и аз имах още едно бебе да родя. Помня, че чух плача и и се сепнах, защото бях неадекватно по една време и се наложи да я доизвадят с форцепс. Сестрата ме гледаше и аз се зачудих защо не ми я дават при положение, че е здрава и казах "Дайте си ми я!" на български и протегнах ръце. Не знам до колко са ме разбрали, защото това се случи в Париж, но ми я дадоха и аз отново се просълзих. И тя беше също толкова съвършена и неземна. Все едно е някакво ангелче. Ани-същата като Али и същевременно забелязах разлика в двете. Никога докато съм жива няма да забравя този миг. Това е нещо невероятно.
Помислих си и още как. Най-хубавото бебе беше и сега е най-хубавото момиченце, което съм виждала. Знам, че не съм обективна, но това виждат очите ми на майка, без ни най-малко да си внушавам.
Иначе, сравнена с другите бебета беше една бузана и още е такава. Слабичка, но с големи, пухкави бузи.
Иначе, сравнена с другите бебета беше една бузана и още е такава. Слабичка, но с големи, пухкави бузи.
