Още от раждането й си мисля, че е най-прекрасното създание на Земята. Сложиха ми я върху гърдите и оттогава не сме се разделяли. Като я видях за първи път ми се видя толкова мъничка, а пък всички казваха колко е голяма, защото се роди 4 кг. и наистина в сравнение с другите беше голяма. Иначе наистина беше толкова сладка и рошава с една голяма коса и нито се белеше, нито беше на някакви петна или нещо такова, а беше наистина прекрасна с едни ококорени и любопитни очички, разучаващи всико наоколо от самото начало.
- Публикувана: 29 дек. 2007, 20:39 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2008, 19:22 ч.
Когато видяхте бебчето си за първи път
Естествено, такава ми беше красива, а и много се радвах, че всичко с раждането отмина 
Не,не си го помислих.Това стана на по-късен етап.По скоро си помислих че е най-невииното същество което виждам ....
Определено не бяха най-красивите /главите им бяха издължени, като на извънземни/, но бяха най-малките бебета в неонатологията /и най-малките, които някога съм виждала/ - бяха 45 см. и 2200 г. и 44 см. и 2500 г. Имаха изключително ярки зелени очи /сега много тъмни/ и бяха червени като индианчета.
На другия ден обаче и след видяно голямо количество бебета - за мен бяха най-красивите и най-невероятните.
На другия ден обаче и след видяно голямо количество бебета - за мен бяха най-красивите и най-невероятните.
Честно ли? Не не си го помислих. Точно като се роди не можах добре да я огледам. После като ми я донесоха в сравнение с другите бебета тя беше червено лилава, бузеста и мнооого ревлива. Та си помислих - " еми по грозничко е, ама си е моето и ще си го обичам" 
Едва по късно установих, че е най прекрасната госпожичка на света
Едва по късно установих, че е най прекрасната госпожичка на света
Когато ми го показаха за първи път ми беше толкова лошо от упойката и всичко останало, че единственното което си помислих бе: Извадиха ми го..Нямам бебе в корема 
После го цунках: беше сивичък, топличък и ухаеше невероятно, че питах с какво са го намазали
А когато ми го донесоха и за първи път го гушнах ми се стори най-красивото и невероятно създание..и така до днес.....
После го цунках: беше сивичък, топличък и ухаеше невероятно, че питах с какво са го намазали
А когато ми го донесоха и за първи път го гушнах ми се стори най-красивото и невероятно създание..и така до днес.....
единственното което си помислих бе: Извадиха ми го..Нямам бебе в корема
Помислих си и че изглеждаше много сърдита, задето са я извадили.
Като отидох да раждам акушерката каза "Я, какво хубаво момиче". Аз не и обърнах внимание щото виех от болка. Като родих и се надигнах да видя бебето същата тая акушерка каза "Какво хубаво бебе - чисто и оформено". Е тогава вече щях да се пръсна от гордост 
Всъщност винаги съм си представяла, че ще родя русо бебе със сини очички, а той беше чернокос. Сладичкия на мама. Сега е толкова променен - кестеняв със зелени очички.
Всъщност винаги съм си представяла, че ще родя русо бебе със сини очички, а той беше чернокос. Сладичкия на мама. Сега е толкова променен - кестеняв със зелени очички.
Не, не мога да кажа, че ми се стори хубав 
. Първия път, когато го видях, бях на операционната и не можах да го огледам много добре. Видях го на сутринта - с ужасно деформирана глава, с леки кръвонасядания по лицето - с едно такова червеникаво лице 
... мноооого се е мъчил явно горкия, докато решат да ме резнат. Ама още тогава си го заобичах безумно !
. Първия път, когато го видях, бях на операционната и не можах да го огледам много добре. Видях го на сутринта - с ужасно деформирана глава, с леки кръвонасядания по лицето - с едно такова червеникаво лице ... мноооого се е мъчил явно горкия, докато решат да ме резнат. Ама още тогава си го заобичах безумно ! 
Не я видях веднага след раждането, защото не изплака и я обдишваха. Видях я няколко часа по-късно, голичка с един огромен памперс спеше сладко в кувиоза с вдигнати до лицето ръчички. Тогава си помислих, че това е най-красивото мургаво ангелче, което съм виждала през живота си. Невярвах, че ще изпитам такива чувства още при първата ни среща. После ми позволиха да я погаля, треперех от вълнение, преливах от щастие, после плаках цяла вечер от щастие и облекчение. След няколко дни ми я дадоха да си я кърмя и гушкам.
