Свеки е страхотна!
Толерантна, тактична, всеотдайна, внимателна и грижовна. Разбираме се десет пъти по-добре, отколкото се разбирам с майка ми.
И за да няма грешка малко инфо за протокола:
Женени сме над пет години, разлика преди и след брака в отношенията ни няма. Живеем заедно, забележете, по наш избор!, защото тя страшно ми помага в грижите за бебка.
По тоя случай да се похваля, че нищо не пипвам вкъщи /освен ако много не настоя да сготвя нещо например/ и когато се тюхкам каква съм антидомакиня, тя ме успокоява, че 'баба знае 2 и 200 и ако съм си сама ще се справям с всичко ща не ща'. Оставям й детето с мисълта, че го оставям в най-добрите ръце на света след моите и на таткото. Мога да разчитам на нея за всичко, наистина за всичко. Позволявам си дори да обсъждам с нея отношенията със сина й. Бих казала, че сме приятелки.
Не знам на мъж ли съм случила повече или на свекърва. Май вървят комплект. Няма начин тая жена да е отгледала нещо по-малко добро от моя принц. Както и няма начин моята половинка да е плод на нещо по-малко чудесно от свеки.
Е, аз с моята се разбирам, обичаме се, но и много се караме. По принцип не съм й фен, ама я обичам като близък човек. От дългогодишния ни съвместен живот и пререканията помежду ни успях да си изградя правилото да не гледам под лупа действията й и думите й, че решим ли да си търсим кусурите, разбиране няма. Тя просто е човек със своито положителни и лоши качества, като всеки друг. Толерантност му е майката.