И такава снаха като теб да не доглежда мамо гале
Днес не ми е най-акълестия ден, ама хич не го разбрах
Моля те, поясни
ПОЖЕЛАВАМ да ти се падне снаха каквато си ти .Да не доглежда толкова и да не издребнява.
- Публикувана: 2 ян. 2008, 17:29 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2008, 13:47 ч.
Фен клуб на Свекърви!
Днес не ми е най-акълестия ден, ама хич не го разбрах
Моля те, поясни
ПОЖЕЛАВАМ да ти се падне снаха каквато си ти .Да не доглежда толкова и да не издребнява.
Първо-нито имам намерение да ви пиша цялата история нито да обеждавам когото и да е!!!!И за това''КРУШАТА СИ ИМА ОПАШКА '' си много права,да!!!!Аз просто написах моето виждане,а вие само че не ми скочихте на бой!!!Какви хора сте незнам!!!Мен обвинявате,а в еднас дгруга тема ,,имам си любовник,, евала казвате!!!Много странно,както и да е мен да ви кажа не ми пука-безскруполна съм!!!! 
Ясно е че ти винаги си правата котките по гръб не падат .Развали хубавата тема с твойта безкруполност- КАКТО ТИ КАЗВАШ. А за боя има една приказка / БИЙ ГАЗЕНЦЕ ДА НЕ БИЕШ ГАЗИЩЕ/ Повече няма да отговарям на постовете ти ,даже и няма да ги чета
. 
Ох, откога чакам такава тема, нищо, че късно съм я забелязала, не късно да си похваля и моята .
Страшно ни помагат със свекър ми, подкрепяли са ни във всяко начинание, мълчаливо и ненатрапчиво.
Сина ни е осиновен и аз имах големи притеснения дали ще го обичат наравно с другите си две "кръвни" внучета. Явно свекърва ми е усетила това притеснение и още преди дасе появи Никола, един ден право в очите ми каза много кротичко - "Ти се притесняваш, че няма да ти обичаме детето, нали - просто бъди спокойна"
Откакто Никола е с нас - не съм вярвала, че така може да се гледа внуче. Наложи се аз да тръгна на работа и те си го поеха на практика от 9тия му месец. Сутрин им го водим, вече си го прибираме. Пълна дисциплина, никакви импровизации, нон стоп разходки, гушкане, целувки, редувани с уроци
. Изобщо - думи нямам
А и честно казано винаги съм се чудила на крайното оплюване на свекървите. В края на краищата те са възпитавали мъжете, които обичаме, не може да са толкова лоши...
.Страшно ни помагат със свекър ми, подкрепяли са ни във всяко начинание, мълчаливо и ненатрапчиво.
Сина ни е осиновен и аз имах големи притеснения дали ще го обичат наравно с другите си две "кръвни" внучета. Явно свекърва ми е усетила това притеснение и още преди дасе появи Никола, един ден право в очите ми каза много кротичко - "Ти се притесняваш, че няма да ти обичаме детето, нали - просто бъди спокойна"
Откакто Никола е с нас - не съм вярвала, че така може да се гледа внуче. Наложи се аз да тръгна на работа и те си го поеха на практика от 9тия му месец. Сутрин им го водим, вече си го прибираме. Пълна дисциплина, никакви импровизации, нон стоп разходки, гушкане, целувки, редувани с уроци
. Изобщо - думи нямамА и честно казано винаги съм се чудила на крайното оплюване на свекървите. В края на краищата те са възпитавали мъжете, които обичаме, не може да са толкова лоши...
offioly, с удоволствие се включвам в темичката ти.
Такаааа....за моите 32 години имах честта да съм била два пъти снаха и да имам две свекърви ( кофти стечение на обстоятелста, но това е друга тема). Разликата между отношенията ми с едната и другата е като разликата между земята и небето.
За първата си свекърва не мога да кажа, че съм била в лоши отношения, по-скоро безразлични и хладни. Живеехме на голямо разстояние една от друга- 400 км ( тя в северна, аз в източна Бг),обръщах се към нея с "майко", опитвах се да съградя някакви по-топли отношения, но така и не успях. По - студен човек от нея не познавам.
Настоящата ми свекърва е просто невероятен човек. Прие ме като своя дъщеря, прие детото ми като свое внуче - целува го, прегръща го, прави му подаръци ( в сравнение с нашата истинска баба, от която до сега един подарък за нова година нямаме, а пък рожденния ден на детето и по телефона с обаждане не го отразява). Аз също съм и втора снаха. Виждаме се почти всяка седмица, чуваме се редовно по телефона. Великолепен човек. А за това че е родила такъв прекрасен син съм й най- благодарна.
Такаааа....за моите 32 години имах честта да съм била два пъти снаха и да имам две свекърви ( кофти стечение на обстоятелста, но това е друга тема). Разликата между отношенията ми с едната и другата е като разликата между земята и небето.
За първата си свекърва не мога да кажа, че съм била в лоши отношения, по-скоро безразлични и хладни. Живеехме на голямо разстояние една от друга- 400 км ( тя в северна, аз в източна Бг),обръщах се към нея с "майко", опитвах се да съградя някакви по-топли отношения, но така и не успях. По - студен човек от нея не познавам.
Настоящата ми свекърва е просто невероятен човек. Прие ме като своя дъщеря, прие детото ми като свое внуче - целува го, прегръща го, прави му подаръци ( в сравнение с нашата истинска баба, от която до сега един подарък за нова година нямаме, а пък рожденния ден на детето и по телефона с обаждане не го отразява). Аз също съм и втора снаха. Виждаме се почти всяка седмица, чуваме се редовно по телефона. Великолепен човек. А за това че е родила такъв прекрасен син съм й най- благодарна.
Аз от моята свекърва съм много доволна.Помага ми за всичко,дума на криво не ми е казала,в началото се опитваше да ми дава акъл за малката,но като видя че и сама се справям добре спря 
Иначе за нищичко не ми се меси,гледа с каквото може да помогне,и си пием кафето като приятелки Живеем заедно и всичко е супер 
Иначе за нищичко не ми се меси,гледа с каквото може да помогне,и си пием кафето като приятелки Живеем заедно и всичко е супер 
Изпаднахме защото има такива снахички дето и на тях си не вярват камо ли на нас .Не знам въобще защо се включват тук като нямат с какво да се похвалят или ги е яд 
Ами с такива опаки и все на контра хора кой нормален човек би ги изтраял .""Каквото повикало такова се обадило."Лошото в случая е че те винаги са прави
и никоя не си признава своите недостатъци и търсят под вола теле .
или ги е яд Ами с такива опаки и все на контра хора кой нормален човек би ги изтраял .""Каквото повикало такова се обадило."Лошото в случая е че те винаги са прави
и никоя не си признава своите недостатъци и търсят под вола теле .
Знаете ли какво се чудя - има ли значение възрастта на снахата, за отношението й към свекървата
Дали пък по-зрелия поглед не помага за изглаждане на различията и за повече разбиране?
Интересно е да се поразмишлява. Лично аз съм много остър камък, но наистина не мога да си изкривя душата и да кажа дума против мамето /преди 19 години и казах така за пръв път и така си остана - не беше трудно, не беше обмислено, просто стана естествено, заразих се от обръщението на мъжа ми и девер ми/
Дали пък по-зрелия поглед не помага за изглаждане на различията и за повече разбиране?
Интересно е да се поразмишлява. Лично аз съм много остър камък, но наистина не мога да си изкривя душата и да кажа дума против мамето /преди 19 години и казах така за пръв път и така си остана - не беше трудно, не беше обмислено, просто стана естествено, заразих се от обръщението на мъжа ми и девер ми/
Ми за възрастта незнам... със сигурност се отразява по някакъв начин, но вероятно е индивидуално.
Моята мила майка, която никога не можа да се разбере със свекърва си... така се беше настроила, че и нас настройваше против баба; И какво стана? мина много време, баба ми остана сама, имаше проблеми с разсъдъка, живя при нашите близо две години... майка ми се грижи за нея добре; после я настаниха в дом за възрастни хора, който е на 200м от вкъщи. Кой мислите ходеше най-често да я вижда? - Майка. Винаги й носеше нещо, винаги й говореше, макар баба вече да не ни разпознаваше много... На Коледа отидохме да я видим (за мен се оказа за последно) - беше много щастлива от живота, разпозна ме, зарадва се като дете като й казах за бебето, обещах да го заведа лятото с количката... Майка ми отстрани си плачеше... Три седмици след това баба си отиде.
Питам се, нужно ли е да минават толкова години на ненавист, на разпри, на обиди, за да се осъзнаят хората? Те и двете са добри жени. Просто са обичали един и същи мъж. Трябваше ли едната да си загуби разсъдъка, за да могат да си говорят нормално, като хора? Да се държат като добри същества, каквито са и двете.
мдаааа. не може да обичаме целия свят, не може да сме приятелки с всички, това е ясно. Но да се настройваме срещу някого, само защото носи титлата "свекърва" или съответно "снаха" ми се струва глупава работа.
Моята мила майка, която никога не можа да се разбере със свекърва си... така се беше настроила, че и нас настройваше против баба; И какво стана? мина много време, баба ми остана сама, имаше проблеми с разсъдъка, живя при нашите близо две години... майка ми се грижи за нея добре; после я настаниха в дом за възрастни хора, който е на 200м от вкъщи. Кой мислите ходеше най-често да я вижда? - Майка. Винаги й носеше нещо, винаги й говореше, макар баба вече да не ни разпознаваше много... На Коледа отидохме да я видим (за мен се оказа за последно) - беше много щастлива от живота, разпозна ме, зарадва се като дете като й казах за бебето, обещах да го заведа лятото с количката... Майка ми отстрани си плачеше... Три седмици след това баба си отиде.
Питам се, нужно ли е да минават толкова години на ненавист, на разпри, на обиди, за да се осъзнаят хората? Те и двете са добри жени. Просто са обичали един и същи мъж. Трябваше ли едната да си загуби разсъдъка, за да могат да си говорят нормално, като хора? Да се държат като добри същества, каквито са и двете.
мдаааа. не може да обичаме целия свят, не може да сме приятелки с всички, това е ясно. Но да се настройваме срещу някого, само защото носи титлата "свекърва" или съответно "снаха" ми се струва глупава работа.
Моята свекърва(Бог да я прости) мога да заявя категорично, е най-добрият човек,който съм срещала в живота си!По-толерантна,милозлива,свеотдайна и добродушена душа рядко се среща.За 12-те години,през които я познавах не я чух лошо за някого да каже.Децата си е възпитала прекрасно-успяла е да затвърди у тях семейните ценности и да ги оформи,като независими и толерантни личности.А на моя още докато бяхме гаджета му разправях,че дори и само заради родителите му ще се омъжа за него.Няма мрънкане за имоти,уважават се всички,говорят си,споделят си-радвам се ,че съм част от такава задружна фамилия.
А горката ми свекърва недоживя да ми види детето.
А горката ми свекърва недоживя да ми види детето.
Прави сте !За възраста незнам пак зависи от възпитанието на човек може би .Аз се омъжих на 18г и съм живяла със свекърва ми 4г.6м. ами не помня да сме имали такива -тя това направи тя това каза .Винаги съм се старала да подминавам всичко с усмивка и уважение към отсрещния .Ами нали тази жена е родила и възпитала човека който аз обичам би трябвало и тя да ми харесва .Обикновенно майката повече се занимава с възпитанието и го прави свое подобие до някъде мисля аз.Тъй че възръста не играе роля в случая а ВЪЗПИТАНИЕТО И ЧОВЕЧНОСТА на даден човек .
Аз да ви кажа много вървях срещу нея намирах и под "вола теле" само и само да и намеря кусур.Но с течение на времето преусмислих нещата как да кажа може би порастнах и престанах да се държа "по детски" сега се съобразявам с нея и не обръщам чак толкова внимание на нещата по добре съм защото и тя поомекна и наистина промени и тя коренно отношението си към мен.Сега (да не чуе дявола) сме си добре и разбрах че когато човек е добър с нея и тя може да е много добра.Мога да кажа че свекърва ми е една добра жена.